Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………12.11.2019
година……..…….……..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми
граждански състав
На…осемнадесети
октомври…….……...……….……………….……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова….……………………………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….…………………………
като
разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 1741……по описа за 2019…………….……..……...година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание – по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 323,35 лв., представляваща цена
на допълнително начислена електрическа енегрия по фактура №
**********/14.03.2017 г. и за сумата от 56,77 лв. представляваща лихва за
забава за периода 25.03.2017 г. – 16.12.2018 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда
на чл. 410 ГПК за вземанията си към Г.И.Ж., в размер на 323,35 лв. В резултат
на това било образувано ч.гр.д. № 6430/2018 г. по описа на Старозагорски
районен съд и издадена заповед за изпълнение. Тъй като ответникът бил уведомен по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК били предявени настоящите установителни искове.
Ищецът поддържа, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008г. сочи, че се намира в договорни правоотношения с ответника с
предмет предоставяне на електрическа енергия срещу заплащане. По силата на чл. 7, т.1 от общите условия, ищецът е
поел задължение да снабдява с електрическа енергия обекта на потребление на
ответника, а именно: ИТН /измервателна точка номер/: 4058497, находящо се в с.
Калитиново, общ. Стара Загора. За клиента Г.И.Ж. бил открит клиентски номер
**********. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия,
се е задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. На 08.11.2016 г. по реда на ОУ за пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г. и в съответствие с разпоредбите на раздел VIII от
Правилата за измерване на количеството ел.енергия, служители на дружеството
извършили проверка на обекта на ответника, като за това бил съставен
Констативен протокол № 271155/08.11.2016 г., като при извършването й присъствал
представител на ответника – Христина Василева Желева и Валентин Вълев –
служител на РУ Стара Загора. Проверката била извършена при спазване на
правилата на чл.37 и чл.63 от ОУ, като било установено, че електромерът не
съответствал на метрологичните и технически изисквания, тъй като не измервал
консумираната енергия и съответно същата останала незаплатена.
На основание установената манипулация и чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ във вр. с чл. 48, ал.2 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на
количеството ел.енергия, приети от ДКЕВР, във вр. с чл. 54, ал.2 от ОУ на
ищцовото дружество била издадена фактура на стойност 323,35 лева, с падеж
24.03.2017 г. На ответника били начислени допълнителни 2236 kWh за период от 90
дни - 10.08.2016 г. до 08.11.2016 г. Поради забава в заплащане на консумираната
ел. енергия, ответникът дължал и законна лихва в общ размер от 56,77 лв. за
периода от 25.03.2017 г. до 16.12.2018 г. За задължението била издадена фактура
№ **********/14.03.2017 г. на стойност 323,35 лева.
Поради това моли съда да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 323,35 лв., представляваща допълнително
начислена електрическа енергия за периода 10.08.2016 г. до 08.11.2016 г.,
сумата от 56,77 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода
от 25.03.2017 г. до 16.12.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /17.12.2018г./, до окончателното изплащане на
задължението.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, в който особеният представител на ответника
счита, иска за допустим, но неоснователен. Счита предявения иск срещу ответника
за неоснователен поради това, че същият следвало да заплаща консумираната от
него ел. енергия, което свое задължение той изпълнявал. Сочи също, че
твърдението в исковата молба, че електромерът не съответствал на метрологичните
и технически изисквания, не можело да се вмени на ответника като вина в
качеството му на краен потребител. Ответникът не притежавал необходимите
технически познания, което да му позволяло да направи преценка на изправността
на този електромер. Твърди, че от исковата молба не ставало ясно, дали този
електромер въобще не отчита консумирана електрическа енергия, или такава в друг
размер, както и че не било посочено в по-малък или по-голям. Заявява, че
оспорва изцяло представения с исковата молба констативен протокол № 271 155 от
08.11.2016 год. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване, като твърди, че този протокол бил съставен в отсъствие на ответника,
същия не бил подписан лично от него или от упълномощено от него лице. В този
протокол били записани като присъстващи 2 лица, за които не било пояснено в
какво качество присъствали по време на проверката, дали имат необходимите
технически познания, както и че липсвали каквито и да са данни за тях, а
именно: ЕГН, адрес, в какви отношения са с ответника и др. Оспорва истинността
и на представените справка за коригиране
на сметката за електроенергия, както и фактура № 1 *********/14.03.2017 г. и
препис-извлечение от сметка. Особеният представител на ответника твърди, че е
налице съществено разминаване в обстоятелствената част на исковата молба и
констатациите в констативния протокол, а именно: в констативния протокол било
записано, че абоната бил изключен за неплащане, а в исковата молба било
записано, че при извършената проверка било установено „че електромерът не
съответствал на метрологичните и технически изисквания, тъй като не измервал
консумираната енергия в резултат на извършена манипулация“.
Моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за
установено следното:
Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С доклада по делото са обявени за
безспорни между страните обстоятелствата, че те са в договорни отношения: ищецът
разпространява и продава електрическа енергия, а ответникът е потребител на
такава енергия с клиентски номер **********, ИТН 2101732, като електрическата
енергия е доставяна на адрес в с. Колена, Община Стара Загора и е измервана от
средство за техническо измерване /СТИ/ – електромер, като сумата 323,35 лв., с
начислен ДДС е по фактура № **********/14.03.2017 г. Също е обявено за
безспорно, че на 08.11.2016 г. е била извършена проверка от служители на ищцовото
дружество.
За допълнително начислената електроенергия е съставена
фактура за сумата от 323,35 лв. с ДДС за периода 10.08.2016 г. – 08.11.2016 г.
По делото не се твърди и няма данни ищецът да е заплатил тази сума.
При така установената фактическа обстановка
Старозагорски районен съд намира от правна страна следното:
Предявеният положителен установителен иск има за
предмет установяване на дължимост на сума, начислена от ищеца за електроенергия
след едностранно коригиране на сметката на ответника, при което според общото
правило на чл. 154, ал.1 ГПК в тежест ищеца е да докаже основанието, от което
произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима
от ответника за доставената за процесния период електроенергия. Това е така, защото ищецът основава съдебната си
претенция на извършена едностранна корекция на количеството потребена от ответника
ел. енергия за минал период - от 10.08.2016 г. до 08.11.2016 г., и основният
правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало
в полза на ищеца потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване
съществуването на законово основание за доставчика на електрическа енергия
едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. В
настоящото производство е спорно именно
това - основанието, поради което ищецът иска ответникът да му заплати
процесната сума. Както бе посочено по-горе, ищецът счита, че основание за
начисляване на сумата са разпоредбите на чл. 98а, ал.2, т. 6 и чл.104а, ал. 2,
т. 5 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал.1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в
редакцията ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други
думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са
установени в ПИКЕЕ – подзаконов нормативен акт по правната си природа. ДКЕВР
/сега КЕВР/, в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ, с решение по т. 3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание
чл. 21, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. В чл. 45, ал 1 от
тези правила изрично е предвидена възможността, когато при проверка на СТИ се
установи грешка над допустимата, неправилно или неточно измерване или
неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството
електрическа енергия се определя съгласно процедурата в раздел IX от тези
правила, а именно чл. 51 и чл 48 от същите. Налице изрична законова възможност
енергийните предприятия да коригират сметките за изминал период време. Видно е
от текста на посочената по-горе норма, че виновно поведение за манипулирането
на електромера, от което и да е лице, не е визирано като предпоставка за
извършването на едностранна корекция. Всъщност, единственото условие за
упражняване на правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция,
в случай на неправомерно въздействие върху електромера, водещо до неточно измерване
на използваната електрическа енергия, е да бъде установено, че е налице неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Става дума за изрично
предвидена в правна норма безвиновна, обективна отговорност в случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, независимо
по каква причина. Знанието, че електромерът е манипулиран, респ. че се използва
повече енергия, отколкото заплаща, е ирелевантно.
В случая се установява, че процесният
електромер не е отчитал реално ползваното количество електрическа енергия,
което е била причината за неговото демонтиране от служителите на ищцовото
дружество. Касае се за случай на неточно измерено количество консумирана
електроенергия, поради манипулация на средството за измерване. Съгласно чл. 48,
ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. При липса на точен
измерител количеството електрическа енергия се изчислява като 1/3 от
максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно 8-часово
ползване на електрическа енергия от клиента – б.”б” на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕЕ.
Следователно определянето на размера на обективната отговорност на клиента в
хипотезите, посочени в чл. 48, ал.1, е регламентирано и не зависи от
действително употребеното количество енергия /така и решение № 115/20.09.2017
г. на ВКС по т.д. № 1156/2016 г. на II т.о. и сочената в него съдебна практика
на ВКС/.
Въпреки горното искът се явява основателен по следните съображения:
Както бе посочено по-горе, със Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия. Това правомощие, съгласно практиката на ВКС обективирана в решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014
г. II т.о., решение № 173/16.12.2015 г. на ВКС по т.д. №
3262/2014 г., II т.о., решение № 203/15.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 2605/2014
г. на I т.о., определение № 330/25.06.2018
г. на ВКС по т.д. № 642/2018 г., I т.о., решение
№ 65/15.03.2017 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 6/2017 г.,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 571/16.11.2017 г. на ВКС по
т.д. № 1478/2017 г., I т.о., може да бъде упражнено, ако крайният снабдител е
изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия. Съгласно посочената практика на ВКС действително с изменението
на Закона за енергетиката, обн. ДВ бр. 54/2012 г. /чл. 98а, ал. 2, т. 6, чл.
104а, ал.2, т.5 и чл. 83, ал. 1, т. 6/ съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, но само при кумулативно наличие на две
допълнителни предпоставки, а именно: 1/ действащи правила за измерване на
количеството електроенергия, регламентиращи установяване на случаите на
измерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на
корекции на сметките за предоставената електроенергия и 2/ установен в общите
условия на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка /така и решение № 1275/25.10.2018 г. на Пловдивски окръжен съд по
в.гр.д. № 1459/2018 г./. Нови ПИКЕЕ, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013
г., /обнародвани в ДВ - бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ на
основание посочените норми, са издадени на 12.11.2013 г. /в сила от 16.11.2013
г./, след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента
от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за
корекция. Съответно, доколкото периодът на корекция е след тази дата, от
10.08.2016 г. до 08.11.2016 г., то новите ПИКЕЕ са приложими в настоящия
случай.
Поради това е изпълнена първата предпоставка -
издадени са от ДКЕВР нови ПИКЕЕ със съответно съдържание на новата уредба на
ЗЕ, които са приложими за периода на корекцията, но не са ангажирани
доказателства за наличието на втората предпоставка, при доказателствена тежест
от ответника относно създаването на нови /след изменението на ЗЕ през 2012 г./
Общи условия, предвиждащи нарочен ред за уведомяване на потребителите при
извършване на едностранна корекция. С отговора на исковата молба не се и твърди
такива да са приети, а се твърди, че съществуващите понастоящем Общи условия
изпълват законовото съдържание на разпоредбите на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл.
104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, като жалбоподателят се позовава конкретно на разпоредбата
на чл. 28, ал. 2 от Общите условия, приети през 2008 г. Съгласно разпоредбата
на чл. 28, ал.1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ – 013/10.05.2008 г. /които
общи условия са публично известни/, поместена в раздел „Отговорност за
неизпълнение на договора“, електроснабдителното дружество въз основа на
представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно
със справки за начислена енергия, изчислява и коригира сметките на клиента за
изминал период, като съгласно ал. 2 на същия член, в случаите на ал.1
продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7- дневен срок уведомява
клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със
следващото плащане. От прочита на цитираната разпоредба се заключава, че в
коментираните Общи условия е предвидено само задължение за уведомяване и то за
извършената вече едностранна корекция, но липсва уреден ред за уведомяване на
клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметката, с оглед
на което и предвид формираната практика на ВКС, съдът намира, че същите не
отговарят на изискванията по чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ. Това
е така, защото с изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
за крайния снабдител е възникнало задължение да предвиди ред за уведомяване на
абоната при корекция на сметката му за минал период. В чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
/в сила от 12.07.2012 г./ изрично е предвидено, че общите условия на крайния
снабдител задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. В чл.28, ал.1 и 2
от общите условия на ищцовото дружество не е посочено, че е регламентиран ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, в посочените в б.”а” и б.”б” хипотези, а
единствено регламентира процедура за корекция на сметки за изминал период, без
никаква конкретика, вкл. и уведомяване на абоната в 7-дневен срок, за което пък
липсва регламент по какъв точно начин се извършва. Изрично в решение № 173/16.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3262/2014
г., II т.о. и решение № 203/15.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 2605/2014 г. на I
т.о. е прието, че това условие не е налице, ако в Общите условия е предвидено
само задължение за електроснабдителното дружество за уведомяване на
потребителите за едностранната корекция, без да е детайлизиран редът за това. Ето
защо са неоснователни доводите на ответника, че посочената по-горе клауза на
общите условия изпълнява законовите изисквания /в този смисъл е и практиката на
Старозагорски окръжен съд, вкл. и най-новата обективирана в решение от 11.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1315/2019 г., решение от 08.11.2019
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1273/2019 г., решение от 06.11.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1314/2019 г., решение от 05.11.2019
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1283/2019 г. решение от 18.10.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1274/2019 г., решение от 23.10.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1276/2019 г., решение от 21.10.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1278/2019 г., решение от 18.10.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1280/2019 г., решение от 22.10.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1285/2019 г., решение от 18.10.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1288/2019 г., решение от 18.10.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1291/2019 г.,
решение № 492/02.11.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1230/2018
г., решение № 488/31.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1221/2018 г., решение № 487/31.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т
д. № 1235/2018 г. решение № 486/31.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1225/2018 г., решение № 485/31.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1232/2018 г., решение № 484/31.10.2018 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1236/2018 г., решение № 460/18.10.2018 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1198/2018 г., решение № 457/ 17.10.2018 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1196/2018 г. и мн. други/.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите в
исковата молба, че е налице и към момента в действащите Общи условия ред за
уведомяване на клиента в клаузата по чл. 28, ал. 2 ОУ на ЕВН ЕС, който следва
да се приложи. С известната и за ищеца съдебна практика е поставено изискването
и задължението в тежест на ищцовото дружество за предвиждане нарочен ред за
уведомяване на клиента при извършване на едностранна корекция на сметката му. С
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Общите условия се визира ищцовото дружество
като продавач на ел.енергия да изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен
срок да уведомява Клиента за сумите, които последният дължи. Предвиденото
задължение не касае ред за уведомяване на Клиента за извършената корекционна
процедура, след реализиране на който да се явява издадена справка за дължимите
суми и съответната фактура за корегираната претендирана стойност на ел.енергия.
Относно последното няма спор по делото, че ответникът е получил издадената от ищеца
фактура за дължимите суми, която е приложена към исковата молба. Във всеки
случай установено е по делото, че предвидената и от самия оператор процедура по
чл. 47, ал. 4 ПИККЕ за уведомяване на ищеца относно извършената проверка,
обективирана в съставения протокол от 08.11.2016 г. не се явява изпълнена, тъй
като доказателства в тази насока не са налице по делото. Изводи не могат да се
черпят и от безспорния факт по делото, че ответникът е получил съставената въз
основа на Констативния протокол от 08.11.2016 г. за извършената проверка на СТИ
фактура, което действие следва откритата и реализирана процедура по едностранна
корекция сметката на клиента /така и решение
№ 1345/06.11.2017 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр.д. № 1964/2017 г./.
Изложеното дотук мотивира правния извод, че при носена
от ищеца доказателствена тежест за
установяване елементите на фактическия състав на претендираното потестативно
право да извърши едностранно корекция на сметката на ответника като потребител
на електрическа енергия, не са ангажирани доказателства в посочения по-горе
смисъл и поради това не се установяват предпоставките за възникналото в негова
полза потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметката за
потребена от ищеца електрическа енергия, на което право основава вземането си. Съдът
намира, че доколкото ищцовото дружество не е изпълнило вмененото му от
законодателя с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ задължение да създаде и
публикува в Общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа
енергия ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на
сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, при прилагане
неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване, следва
да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на
крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия. Вярно е, че ищецът
основава извършената едностранно корекция на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, но както се посочи в предходното изречение настоящият съдебен състав
намира, че не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия
или да измени действащите до този момент така,
че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова
разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по
делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД от 2008 г., не съдържат клауза, която да урежда
реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършването на
корекция на сметка. Клаузата на чл. 28, ал. 2 и ал. 1 ОУ не отговаря на
законовото изискване на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това. При тези съображения се налага извод, че ищецът -
доставчик на електрическа енергия, е извършил едностранна корекция в сметката
на ответника, без да е било налице законово основание за това, поради което и в
тежест на ответника не е възникнало задължение да заплати на крайния снабдител
цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция
на сметката за минал период, което прави предявения установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК и обусловения от него акцесорен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД неоснователен, т.е. съдът
намира, че извършената от ищцовото дружество корекция на сметките на ответника
за процесния период, за който допълнително му е начислена ел.енергия на
стойност 323,35 лв. с ДДС, е неправомерна, поради което посочената сума не е
дължима от ответника.
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява
искането на ищеца за присъждане на направените в заповедното и в настоящото
производство разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника
направените от него разноски. Доколкото по делото не са претендирани и не са
представяни доказателства за направени такива от назначения особен
представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет Петкова Стойчева, обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Г.И.Ж., ЕГН: ********** и адрес: ***, че дължи на„ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД следните суми: сумата от 323,35 лв. /триста двадесет
и три лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща цената на допълнително
начислена електрическа енергия от 2236 kWh, за периода от 10.08.2016 г. до
08.11.2016 г., за обект с място на потребление ИТН 4058497 намиращ се в с. Калитиново,
Община Стара Загора, с клиентски номер **********, за която е издадена данъчна
фактура № **********/14.03.2017 г. и сумата от 56,77 лв. представляваща лихва
за забава за периода 25.03.2017 г. – 16.12.2018 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 3678/19.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6430/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд, като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано с възивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: