Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 1923 /02.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 1266 по описа за
2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК във вр. вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Жалбоподателят-ищец И.Л.Х.,***,
чрез представител по пълномощие адвокат Н.Ч. и съдебен адрес:***, е оспорил
принудителна административна мярка, наложена на 27.05.2021г. в 10:00 часа на
личния му лек автомобил „ХОНДА CR-V“,
рег. № А 1870 НР, изразяваща се в принудително преместване на ППС без знанието
и съгласието на неговия собственик, от мястото, където е било паркирано в
гр.Бургас на ул. „Лермонтов“ № 32 до наказателния паркинг.
В жалбата се твърди,
че мястото, където е бил паркиран автомобилът, не е забранено за свободно паркиране, тъй
като според жалбоподателя няма гараж, нито маркировка за инвалидно място. Той
пътувал в автомобила с баща си и след като паркирал, слезли и отново огледали
мястото, като се уверили, че липсва маркировка, указваща забрана на спирането.
Когато тръгнали по ул. „Лермонтов“ в посока Първо РУ Бургас, близо до входа на
служба КОС подминали пътен знак Д21, указващ, че след него има 2бр. инвалидни
места, което го накарало отново да огледа мястото, където е паркирал и пак
установил, че спрял на паркомясто след двете инвалидни места. Към 13:00 часа
установил, че автомобилът не е на мястото, където го оставил. Отишъл на
наказателния паркинг, за да разбере на какво основание е преместен автомобилът
и от там му обяснили, че мярката е наложена, тъй като автомобилът бил паркиран
на място, предназначено за хора с увреждания. На жалбоподателя били показани 8
снимки, на които се виждал неговият автомобил, сниман под различни ъгли, но
отблизо, така че да не става ясно къде е паркиран. Поискал да му съставят АУАН,
но служителката на наказателния паркинг отказала. Освен това твърди, че в
протокола, който е съставен по повод наложената ПАМ, е записан погрешен адрес –
ул. „Лермонтов“ № 36, вместо № 32. Според жалбоподателя разстоянието между
двата номера е 60 м. Въз основа на тези възражения жалбоподателят твърди, че
оспорената ПАМ е незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Иска съдът да осъди
Община Бургас да му плати обезщетение, в размер на 55,20 лв. за нанесени
имуществени вреди, представляващи заплатената такса за репатриране на
автомобила, както и направените разноски по делото.
В съдебно заседание
жалбоподателят лично и с представител по пълномощие адвокат Ч. поддържа
жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на оспорения
административен акт и за присъждане на претендирано обезщетение.
Ответникът по
жалбата, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Т., оспорва същата и иска
да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по иска –
Община Бургас, чрез същия пълномощник, оспорва иска. Счита, че
административният акт, въз основа на който е събрана таксата за репатриране, е
законосъобразен и няма основание за присъждане на обезщетение.
Представителят на
Прокуратурата счита, че оспорената ПАМ е издадена въз основа на невярна
фактическа обстановка и следва да бъде отменена, което прави предявения иск
основателен.
ФАКТИ:
На 27.05.2021г. в
10:12 часа в гр.Бургас на ул. „Лермонтов“ № 36 (според протокол, съставен от
ответника по жалбата, удостоверяващ изпълнението на процесната ПАМ – л.8), след
като установил, че ППС с рег. № А 1870 НР е паркирано на място, обслужващо хора
с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21, ответникът по жалбата М.К. –
инспектор в дирекция УКОРС в Община Бургас, постановила преместването на това
ППС, като преди това е изготвила 8бр. снимки.
На първата снимка на
л.43 се вижда знак Д21 и пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на автомобилите. Според ракурса на снимките, автомобилът на жалбоподателя е
паркиран след този пътен знак. В далечината се вижда и пътен знак Г1 "Движение само на право ", което
означава, че жалбоподателят е паркирал след пътен знак Д21, а не преди него. На
снимката на л.45 до предна лява и задна лява гума на автомобила на
жалбоподателя се виждат остатъци от синя боя, които изглеждат като остатъци от
положена синя лента без запълване на пространството между синята лента и
бордюра на тротоара със синя боя. Остатъци от такава синя лента се виждат и на
снимка на л.46 и на снимка на л.47 и л.48. На снимка на л.50 се виждат малки
остатъци от синя и бяла боя пред предната броня на автомобила.
Жалбоподателят
представи в съдебно заседание 6 бр. снимки, за които не може да се установи
кога са направени. По негови твърдения снимките отразяват денят, когато се
проведе последното съдебно заседание. При съпоставка между, от една страна две
снимки, представени от Х. на л.51 и л.53, където се вижда адресът –
ул.„Лермонтов“ № 32 и перпендикулярна на движението по улицата рекламна табела
„Фризьор, маникюрист, козметик“ и снимката на л.43, представена от ответника,
на която се вижда къде е паркиран автомобилът спрямо описаната по-горе рекламна
табела, се установява, че автомобилът действително е бил паркиран на
ул.„Лермонтов“ № 32, а не на ул.„Лермонтов“ № 36, като голямото разстояние
между двата номера ясно се вижда на схемите, представени на л.10 и л.27, където
№ 32 на ул.„Лермонтов“ се намира в отсечката между ул.„Шипка“ и ул.„Георги
Кирков“, а № 36 е в отсечката между ул.„Георги Кирков“ и ул.„Славянска“. Същото
ясно се вижда и на www.bgmaps.com.
По делото е разпитан
свидетелят Л. И. Х. – баща на жалбоподателя. В показанията си той заяви, че
паркирали автомобила, като предварително видели, че няма маркировка, която да
забранява спирането. Впоследствие, когато слезли, видели пътен знак Д21. Тогава
се върнали за втори път да проверят евентуално пак дали не са спрели на място,
което е забранено. Установили, че няма никаква маркировка, освен ограничителна
синя линия за синя зона и след това всеки тръгнал по своите задачи. Освен
пътният знак Д21, видели табела за служебно паркиране, други знаци нямало, но
тази табела не била в близост до мястото, където са паркирали.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок от надлежно легитимирано лице.
Характерът на
административния акт се определя с оглед неговото съдържание. Предвид правните
последици настъпили за жалбоподателя от прилагането на ПАМ, съдът приема, че
мярката има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган, с което се
засягат права и законни интереси на адресата му – настоящ жалбоподател. С
волеизявлението на административния орган се разпорежда преместване на
автомобила на жалбоподателя-ищец, без негово знание, като за последния възниква
задължение да заплати определена сума, за да бъде автомобилът му освободен от
отговорно пазене. Ето защо, следва да се приеме, че обжалваната ПАМ
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и
жалбата срещу нея е процесуално допустима.
Съдът намира, че
процесната принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган
по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, поради което е валидна. Според този текст,
в релевантната редакция, определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. Поради това налагането на
мярката ще е законосъобразно, ако лицето, което я налага притежава съответните
правомощия за това.
По делото е
представена заповед № 1919/16.07.2018г. на кмета на Община Бургас (л.33), с
която е възложено на служителите от общинско предприятие „Транспорт“ на
длъжност „инспектор транспортна служба, репатрация“ да прилагат принудителни
административни мерки по реда на Закона за движение по пътищата. Инспектор М.К.
е назначена на длъжност „специалист, репатрация“ в общинско предприятие
„Транспорт“ – допълнително споразумение към трудов договор (л.18). Тези факти
обосновават извода, че ответникът по жалбата е компетентен да постанови
процесната ПАМ.
Според чл.171, т.5,
буква „б“ от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка - преместването на паркирано ППС без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркираното ППС, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл.168
уведомяват районното управление на министерство на вътрешните работи, от
територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното
средство. Разходите, направени във връзка с преместването на превозното
средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да
бъде задължено до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на
преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното
управление на министерство на вътрешните работи.
Цитираната разпоредба
от закона, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, предвижда две отделни
хипотези, при осъществяването на чиито фактически състав, компетентният орган
налага мярката. Първата е когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората
хипотеза е налице, когато се създава опасност или паркирането на автомобила
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, независимо от
това дали е поставен или не неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на тези средства.
Конкретния казус
попада в първата хипотеза. От представените от ответника снимки, направени в
деня на налагане на мярката се установява, че на място има знак Д21 и
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство - снимката на л.43. Спорът се свежда до това дали
жалбоподателят-ищец е спрял на място предвидено за паркиране от хора с трайни
увреждания или на друго съседно място, където има само маркировка за синя зона.
От представените
схеми на пътните знаци и пътната маркировка в участъка се установява, че в
процесния участък на схемата не е отбелязан знак Д21, въпреки, че на снимката
на л.43 се вижда такъв. Няма и съответната маркировка. На схема на л.27 има
само един пътен знак Д21 за едно място за хора с трайни увреждания, но той се
намира на ул.“Лермонтов“ след кръстовището с ул.“Г.Кирков“ в посока
ул.“Славянска“, където е №36. Но по делото несъмнено се установи, че
автомобилът е бил паркиран до №32, а не до №36. Местоположението на №32, се
намира на ул.“Лермонтов“ под кръстовището с ул.“Г.Кирков“ в посока ул.“Шипка“ и
бул.“Алеко Богориди“. В този участък на схемата представена от ответника няма
пътен знак Д21, липсва и маркировка в същия смисъл (отбелязванията върху схемата
на л.27 с червен химикал и маркер са направени от съда). Въпреки това, на място
има знак Д21 за две места (л.43) в противоречие с утвърдената схема на пътните
знаци и пътната маркировка.
От снимките,
представени от ответника се установява още, че маркировката под автомобила сочи
само за наличие на синя зона – остатъци от синя лента очертаваща място за
паркиране – л.45, 46, 47, 48. Тези снимки еднозначно сочат, че мястото под
автомобила не е покрито плътно със синя боя. Понякога маркировката еднозначна
по значение на знак Д21 не се поставя плътно, а само като квадрат в центъра на
мястото за паркиране. Снимките не позволяват в конкретния случай да се установи
дали под автомобила има плътно боядисан син квадрат, но липсата на данни за
плътна синя маркировка под автомобила ведно с отсъствие на такава и на знак в
представената схема обосновават извода, че автомобилът на жалбоподателя е бил
преместен незаконосъобразно. На снимката на л.50 пред предната броня на
автомобила се виждат остатъци от синя маркировка даваща индиция, че мястото е
за обслужване на хора с трайни увреждания. Този факт е в подкрепа на горния
извод, защото данните от снимката сочат, че мястото за паркиране, което е пред
това на процесния автомобил е било предназначено за хора с трайни увреждания,
поне с оглед остатъците от маркировка, тъй като в схемата няма отбелязани
такива места в този участък.
По изложените
съображения, доколкото мярката е наложена поради паркиране на място
предназначено да обслужва хора с трайни увреждания – л.17, съдът счита, че
оспорената принудителна административна мярка е незаконосъобразна поради
противоречието й с материалния закон и следва да бъде отменена.
Предвид
основателността на жалбата против процесния административен акт, основателен е
и предявеният иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на
имуществени вреди в размер на 55,20 лв., представляващи заплатената от Х. такса
за репатриране на автомобила,
който е съединен за общо разглеждане с жалбата против административния акт на
основание чл.204, ал.2 от АПК.
Наложената ПАМ е
административен акт, който се издава по реда на АПК и се обжалва по този ред.
Имуществените последици от неговата незаконосъобразност са разходите направени
от собственика на автомобила във връзка с освобождаването му от отговорно
пазене и евентуално настъпили щети върху автомобила, нанесени в процеса на
репатриране. В процесния случай няма претенции за други вреди извън тези
направени по повод освобождаване от отговорно пазене. Те са доказани в искания
размер посредством представения в жалбата фискален бон (л.9), поради което
ответникът по иска следва да бъде осъден да ги плати.
С оглед изхода от
спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя-ищец, такива са своевременно
претендирани и се дължат от ответника в размер на 510 лева, от които 10 лева
държавна такса (л.5) и 500 лева платено възнаграждение за един адвокат (л.7).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, VI-ти
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на И.Л.Х.,***,
принудителна административна мярка,
наложена на 27.05.2021г. от инспектор М.К. служител на общинско предприятие
„Транспорт“ при Община Бургас, на основание чл.171, т.5 б.“б“ от Закона за
движение по пътищата, по силата на която без знанието и съгласието на Х. е
разпоредено преместване на лек автомобил „ХОНДА CR-V“, рег. № А 1870 НР, от ул.
„Лермонтов“ № 32 в гр.Бургас до наказателен паркинг в същия град.
Решението в тази част
не подлежи на обжалване.
ОСЪЖДА Община Бургас
да заплати на И.Л.Х.,*** обезщетение в размер на 55,20 лева за претърпени имуществени
вреди нанесени му вследствие незаконосъобразна ПАМ наложена на основание
чл.171, т.5 б.“б“ от Закона за движение по пътищата от инспектор М.К. служител
на общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас, изразяваща се в
преместване на 27.05.2021г. на лек автомобил „ХОНДА CR-V“, рег. № А 1870 НР, от ул.
„Лермонтов“ № 32 в гр.Бургас до наказателен паркинг в същия град без знанието и
съгласието на нейния собственик.
Решението в тази част
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: