Р
Е Ш Е Н И Е № 260085 /
14.9.2020г.
гр.
П., 14.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и седми, август две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3841 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба и уточнителни такива на В.П.П.
с ЕГН: **********, с адрес: *** и Р.П.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, в която твърди, че всяка една от тях е собственик на 1/50 идеална
част от поземлен имот с идентификатор ***по
КК и КР на гр. П.,Община П.,Област П.,одобрени със Заповед РДП ***г, на ИД на
АГКК с адрес на поземления имот: гр. П., местност „***”,с площ по кадастрална
карта: 5338 квадратни метра, с
трайно предназначение за ползване „нива“, 4та категория при съседи: поземлени
имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***и ***; поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на. гр. П., Община П., Област П.одобрени
със Заповед РД-1***г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот: гр. П.,
местност „***” с площ но кадастрална карта 4004
квадратни метра, с трайно предназначение за ползване „нива“, 4та категория при
съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***,***; поземлен имот е идентификатор ***по КК и КР на
гр. П., Община П., Област П., одобрени със Заповед РД-1***г, на ИД на АГКК с
адрес на поземления имот: гр. П., местност „***“ с пдощ
но кадастрална карта 2669 квадратни метра, с трайно предназначение за
ползване „нива“, 4та категория при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***,
***, ***(Имотите). Обосновават активната си материална легитимация като
наследници на общия наследодател П.Б.К., комуто горепосочените поземлени имоти
са били възстановвни с Решение ***. на ПК по реда на
ЗСПЗЗ. Поддържат, че прекият им наследодател (баща) П.Р.П. като съсобственик е
владял и стопанисвал имотите съобразно правата си като ги отдавал под аренда и
получаваше дължимото се плащане. Твърдят, че след смъртта му (***.), в
качеството си на наследници са продължили да владееят и стопанисваме имотите
като ги арендуваме съобразно нашите наследствени права.
Активната си процесуална легитимация
извеждат от обстоятелството, че през месец март 2019г. са получили уведомление
с изх. № ***г. от Агенция по геодезия картография кадастър, че е направено
изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти и като собственик на
имотите на основание давностно владение е вписана ответницата Г.В.А., за което
е издаден НА за собственост на недвижими имоти/констативен/ №:***, дв.вх.рег. №:***. на Служба по вписванията гр. П..
С оглед на изложеното, молят съда да
признае за установено, че всяка една от тях е собственик на 1/50 идеална част
от Имотите спрямо Г.В.А.. Направено е и искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК за
отмяна на НА за собственост на недвижими имоти №:***, дв.вх.рег.
№:***. на Служба по вписванията гр. П..
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Оспорва твърдението на ищците, че са съсобственици в посочените квоти. Поддържа,
че е единствен собственик на имотите въз основа на Нотариален акт № ***, дело №
***., вписан в Служба по вписванията: Акт № ***, дело № ***. на Нотариус М.М., peг. № ***, с район на
действие PC-П.. Намира предявените искове за недоказани и неоснователни, поради
което моли съда да отхвърли същите.
В съдебно заседание страните се
представляват. Поддържат изложените твърдения и възражения в исковата молба,
респективно отговора на същата.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П.е сезиран с активно
субективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
право на собственост върху идеални части от поземлени имоти с идентификатори ***,
***и ***в полза на В.П.П. и Р.П.П.
спрямо Г.В.А..
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ начин
предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се
преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги
налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно –
отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния
иск ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с установяването на
посоченото право ищецът ще увеличи своя актив, ако искът бъде уважен със сила
на пресъдено нещо, поради което за В.П.П. и Р.П.П. е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск,
поради което същият е процесуално допустим. В същата насока са и задължителните
за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК и
т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.
В рамките на съдебното производство,
ищците обосновават активната си материална легитимация и носители на спорното
материално право като се позовават на универсално правоприемство от общия им
наследодател П.Б.К..
От своя страна Г.В.А. се е легитимирала
като носител на материалното право с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка № ***, рег.***г. на СВ гр. П., и № *** дело № ***г. на
нотариус М.М. с рег.№ *** в НК.
С оглед на тези данни и конкретни
твърдения, в тежест на ищците е да установят в условията на пълно, главно
доказване, че са собственици на процесните имоти в посочените от тях квоти и
основание, съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК.
В случай на успешно пълно главно доказване,
в тежест на ответника е да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
Имотите в срока по чл. 79 ЗС, намерението си да държи цялата вещ като
собствена, както и че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си, доколкото презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение когато правопораждащият юридически факт за възникване на
съсобствеността е наследяване - Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК.
От приетите по делото доказателства се
установява, че с Решение № ***г. на Общинска служба по земеделие гр. П.е
възстановено правото на собственост на наследниците на П.Б.Б.
(К.) върху недвижими имоти: Нива от 4,004
дка., имот № **; Нива от 2,669 дка.,
имот № ** и Нива от 5,339 дка., Имот
№ **. Независимо, че това решение имотите са посочени с номера, различни от
дадените им впоследствие идентификатори, доколкото площта на възстановените
имоти, съвпада с тази на спорните, то настоящият състав приема, че е налице
идентитет между тях.
От приетите по делото удостоверения за
наследници се установява, че П.Б.К. е оставил свои законни наследници 1.
Е.П.Б.(***), съответно негови преживели универсални правоприемници 2. Г.П.Б.(***),
съответно негови преживели универсални правоприемници; 3. Б.П.Б.(***), съответно
негови преживели универсални правоприемници; 4. Л.П.З.(***), съответно
нейни преживели универсални правоприемници и 5. Р.П.Б.(***), който е
наследен от 5.1 К.Р.Н., наследена от преживелите М.К.П.и А.К.П.; 5.2 В.Р.П.,
наследен от преживелите Г.В.А. и А.В. Е.; 5.3 П.Р.П., наследен от В.П.П. и Р.П.П.; 5.4 Е.А.П.,
наследен от З.Е.Р.и Л.Е.И..
При тези обективни данни и правилото на
чл. 5 и сл. ЗН, настоящият състав приема, че петимата наследници на общия
наследодател - П.Б.К. са получили в наследство по 1/5-а част от процесните
имоти. Р.П.Б.е
оставил в наследство на своите универсални правоприемници именно тук посочената
идеална част. От своя страна, същият е наследен от четирима наследника, който
са придобили по 1/20 идеална част от Имотите. От своя страна ищците като
наследници на П.Р.П. са получили в дял по 1/40-а идеална част.
От приетия като доказателство по делото
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № ***, рег.***г. на
СВ гр. П., и № *** дело № ***г. на нотариус М.М. с
рег.№ *** в НК се установява, че Г.В.А. е призната за собственик по
обстоятелствена проверка на основание давностно владение на процесните
недвижими имоти.
Правото на собственост като абсолютно
такова не се погасява по давност и не се изгубва, освен ако друг го придобие
или собственикът се откаже от него - чл. 99 ЗС. Спорни по делото остават
обстоятелствата относно поддържаното от ответника, че е придобила правото на
собственост върху идеалните части на останалите наследници на оригинерно основание, като се позовава на давностно
владение, осъществявано от нея и нейните праводатели, съобразно приетото в т. 3
на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2012 г., ОСГК.
В тази връзка по делото са допуснати и
разпитани двама свидетели на страната на ответника, единият от които е пряка
родствена връзка с него. Съдът кредитира тези показания, включително и през
призмата на чл. 172 ГПК единствено по отношение на непосредствено възприетото
от тях. Свидетелите за заявили, че знаят за какво е процесния спор, както и са
категорични, че ответникът е стопанисвал и обработвал имотите лично и чрез
трето лице (отдавани са под аренда) през последните 15тина години, включително
и нейните родители. Заявили са също, че са наясно къде са имотите и могат да ги
идентифицират, същевременно обаче и двамата свидетели не могат да посочат дори
приблизително тяхната обща площ – св. А.е посочил 21-22 дка, при обективни
данни около 12 дка, както и не могат да посочат техния брой, който е едва три.
Тази категоричност единствено относно
спорния по делото въпрос и липса на информация относно детайлите (като индиция за осведомеността на свидетелите), мотивира съда да
приеме, че те не установяват с необходимата за процеса пълнота на относимите по
делото факти. Както бе вече посочено в настоящото изложение, съгласно приетото
в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията по чл. 69 ЗС е неприложима. В мотивите на
същото тълкувателно решение е прието, че упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. В
конкретния случай дори да бе прието, че съсобственикът е придобил фактическата власт
върху вещта, то такава законът предоставя и на останалите наследници, както и
право да упражнят своите правомощия за техните идеални части. Така
съсобственикът, упражняващ фактическа власт върху целия имот е владелец на
собствените идеални части и държател на останалите, докато не превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това в конкретния случай е напълно
възможно, тъй като страните по спора са с общ наследодател (дядо) и се
познават, поради което не сме в хипотеза, изключваща обективно възможността за явно
противопоставяне.
В конкретния случай не се установява
такова поведение. С. А.е заявил, че отскоро му е известно между страните да
съществува спор за собственост. Тези обстоятелства обаче не могат да обосноват
поведение, от което да е ясно, че упражняващият фактическа власт съсобственик
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. По делото липсват безспорни доказателства,
че след откриване на наследството са предприети фактически и правни действия по
отношение на останалите сънаследници - ищци по делото, които изключват
владението им като съсобственици. Първият и единствен такъв акт е снабдяването
на ответницата с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с което тя пряко
декларира намерението си да свои идеалните части на останалите сънаследници, но
в конкретния случай той е съставен на 22.02.2019 г., а исковата молба е
депозирана четири месеца по – късно, с което придобивната
давност е прекъсната. Показанията на свидетелите и то в частта, която носят
минимална конкретика, не установяват нищо повече от действия на управление,
извършвани от Г.А. и нейните родители, поради което не може да се приеме, че е
текла придобивна давност. Съсобственикът има право да
ползва сам цялата вещ (чл. 31, ал.1 ЗС), доколкото това не пречи на останалите
съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова само въз
основа на факта, че съсобствения имот продължително време се е ползвал от един
сънаследниците, не може да се съди за това дали той е преобърнал държанието на
чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява предоставеното му
от закона право да си служи с цялата вещ. С оглед на посочения вече характер на
правото на собственост и в частност вида на спорните имоти, собственикът на
земеделска земя има няколко възможности за нейното ползване: да я обработва
сам, да сключи договор за наем/аренда и да не желае земята да бъде обработвана,
като последната възможност не може да се приравни на отказ от конкретното
право, поради което показанията на свидетелите, че не им е известно да е
съществувал спор извън рамките на настоящото производство не може да обоснове
основателност на възражението за придобиването на тези идеални части.
Настоящият състав съобрази и показанията
на свидетелите на ищците. Макар и същите да са неотносими към твърдения придобиван
способ, същите носят изключителна конкретика и факти, опровергаващи напълно
защитната теза на ответника. Така свидетелите са посочили както площта на
имотите, че наследодателите на ищците и те включително са упражнявали своите
права под формата на сделки на управление, което мотивира съда да възприеме
като вярно именно казаното от тях.
При тези обективни данни и приложимото
право, настоящият състав намира, че предявените искове са доказани в своето
основание. Както бе прието, съдът прие, че всеки един от ищците се легитимира
като собственик на твърдяното от тях основание на по1/40 идеална част от
Имотите. Същите обаче са заявили петитум в уточнителната си молба да бъдат
признати за собственици на по 1/50 от Имотите. Именно в тази част следва да се
уважи исковата претенция, тъй като съдът не може да наруши тяхната воля и да
присъди повече от заявеното, защото това би било в пряко противоречие с диспозитивното
начало, а съдебния акт би бил недопустим.
Следва да бъде уважено и искането с
правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, но не в заявения обем. Това е така, защото
с констативния нотариален акт се установява правото на собственост върху
недвижим имот в едно охранително производство по молба на молителя и протича
само с негово участие. При спор за
правото на собственост на лицето, посочено като негов титуляр в констативния
нотариален акт и уважаване на иска с постановяване на съдебното решение, което
със сила на пресъдено нещо признава правата на трети лица по отношение на
посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт
следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, като последица от
постановеното съдебно решение, признаващо правата на третото лице. Тъй като
ответницата също е съсобственик върху процесните недвижими имоти, констативния
нотариален акт, с който същата е призната за изключителен собственик следва да
се отмени в частта, надвишаваща нейната идеална част, но само по отношение и до
размера на признатите права на съсобствениците, сезирали съда в настоящото
производство. Тоест констативния нотариален акт следва да се отмени до размер
от общо 2/50 идеални части, колкото е общия размер на признатите права на
собственост върху недвижимите имоти на
ищците по делото.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 525,00 лева, които
също следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.П.П. с ЕГН: **********, с адрес: *** и Р.П.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** са съсобственици по
наследство при квоти 1/50 идеална част всяка една от тях върху поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на
гр. П.,Община П.,Област П.,одобрени със Заповед РДП ***г, на ИД на АГКК с адрес
на поземления имот: гр. П., местност „***”,с площ по кадастрална карта: 5338
квадратни метра, с трайно предназначение за ползване „нива“, 4та категория; поземлен имот с идентификатор ***по КК
и КР на. гр. П., Община П., Област П.одобрени със Заповед РД-1***г. на ИД на
АГКК с адрес на поземления имот: гр. П., местност „***” с площ но кадастрална
карта 4004 квадратни метра, с трайно предназначение за ползване „нива“, 4та
категория; поземлен имот е идентификатор
***по КК и КР на гр. П., Община П., Област П., одобрени със Заповед РД-1***г,
на ИД на АГКК с адрес на поземления имот: гр. П., местност „***“ с пдощ но кадастрална карта 2669 квадратни метра, с трайно предназначение за
ползване „нива“, 4та категория спрямо Г.В.А.,
ЕГН **********,***.
ОТМЕНЯ основание чл.
537, ал. 2 ГПК нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка № ***, рег.***г. на СВ гр. П., и № ***
дело № ***г. на нотариус М.М. с рег.№ *** в НК с
който Г.В.А. е призната по обстоятелствена проверка за собственик на основание
давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с
идентификатор ***и поземлен имот е идентификатор ***до размер от 2/50 идеални части, съобразно признатото право на
собственост на В.П.П. и Р.П.П. – по 1/50 за
всяка един от тях.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.В.А. ДА
ЗАПЛАТИ на В.П.П.
и Р.П.П.
сумата от 525,00 лева – разноски
пред Районен съд П..
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________