Р Е Ш Е Н И Е
№ 260846
/ 10.06.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми
май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Мирослава
Енчева като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 480 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на В.В.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Г.М. срещу „Диана транс 64“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. „****,
представлявано от Д* М*И*. Иска се
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 17 000 лева,
представляваща обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди, причинени на
ищеца от трудова злополука на 03.06.2020, както и законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане на главницата.
В обстоятелствената
част на молбата се твърди, че ищецът е работил по Трудов договор №***/***., на длъжност „***”,
с код по НКПД: 83322005, с основно месечно възнаграждение в размер на 610
/шестстотин и десет/ лева. Сочи се, че на 03.06.2020 г., около 8.30 часа. в
гр.Б*, на пристанище „***", на площадката на **** автокантар
на „Уравнителна площадка”, през работно време и на работното си място, ищецът В.
е паднал от ремаркето, закачено па управлявания от него влекач с данни: марка „**",
с ДК № **** МС. При падането от ремаркето пострадалият В. е получил травматично
увреждане: счупване на вътрешния /медиален/ малеолус,
закрито, което увреждане след направена рентгенография е идентифицирано като: „фисура малеоли медиалис тибие синистра". С разпореждане на НОИ от 23.09.2020 г. злополуката била приета за трудова. Със
Заповед от *** г. на работодателя е прекратено трудовото правоотношение.
Сочи се, че след
злополуката ищецът имал силен отток на мястото на травмата, което не позволило
гипсова имобилизация а в последствие били поставени
две такива за периоди от 14-20 дни и 45 дни. Твърди се, че периодът на
възстановяване е бил продължителен и тежък с физическа болка и затруднено
придвижване, а дори и към настоящия момент ищецът не е възстановен напълно.
Сочи се, че непосредствено след злополуката В.
е изпитвал сериозни затруднения в ежедневните си дейности, същият не е
могъл да се грижи сам за себе си, а е бил изцяло зависим от грижите на своите
близки обличане, поддържане па лична хигиена, придвижване.
Моли съда да уважи
исковете и му присъди съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор
ответникът е депозирал такъв, като предявеният иск е оспорен по основание и
размер. Твърди се, че не е изяснен механизма на получените увреждания и не е
налице причинно-следствена връзка между падането и счупването. Изложени са
доводи, че причина за злополуката е изцяло проявената груба небрежност от
страна на ищеца, който е извършвал дейност извън служебните си
задължения.Твърди се, че е налице случайно събитие.
Като прецени събраните по делото
доказателства, съдът намери от фактическа и правна страна следното:
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 200 КТ.
В тежест на ищеца е
да установи настъпването на трудова злополука при изпълнение на трудовите
задължения, претърпените неимуществени вреди, както и причинно - следствената
връзка между тяхното настъпване и злополуката. Ответникът следва да установи
проявената от страна на ищеца небрежност и допуснатите от същия нарушения на
трудовата дисциплина.
Не е спорно между
страните, а се установява и от представения по делото трудов договор № ***/***
г./л.7/, че между В.В.В. и „Диана транс 64“ ЕООД е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което, считано от 29.05.2020 г. ищецът е заемал длъжността „****“ с код по
НКПД **** с място на работа: гр. Б*. със задължения, утвърдени от работодателя
в длъжностна характеристика, представена по делото/л. 8-9/. Със Заповед №1 от ***
г./л. 18/ трудовото правоотношение е прекратено.
Понятието трудова
злополука е легално дефинирано в чл. 55 КСО. Съгласно първата алинея на тази
норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт. В чл. 57 КСО и сл., както и в издадената на
основание чл. 57, ал. 3 КСО Наредба за установяване, разследване, регистриране
и отчитане на трудови злополуки, е регламентиран редът за деклариране и
разследване на трудовите злополуки. Съгласно нормата на чл. 60 КСО длъжностното
лице, определено от Ръководителя на ТП на НОИ, въз основа на документите в
досието, в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или
неприемане на злополуката за трудова.
Липсва спор между
страните, а се установява и от ангажираните по делото писмени доказателства, че
в случая е постановено влязло в сила разпореждане № **** от 23.09.2020 г., с
което декларираната от ответника злополука, настъпила на **** г., е приета за
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
По делото е
представен протокол за трудова злополука № ***/09.09.2020г.
/.л.10-16/ - Приложение към чл.2, ал.3 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, в който са обективирани изводите на назначената комисия в състав: П* К*
и Д* С*, а именно: че на ***2020 г. на
площадката за товарене на тръби за газопровод В. е извършвал подготовка-
наместване на гумени подложки за газовите тръби, които е трябвало да му се
натоварят, качен на ремаркето на управлявания от него влекач марка „**“, с рег.
№ **** и около 8:30 ч. паднал от ремаркето и си наранил левия глезен. Около
17:30 посетил спешния кабинет на МБАЛ „***“ ЕООД в ж.к. „*****“. Където му
направили рентген, а в лист за преглед на пациент №**** е поставена диагноза :
навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена MKБ S93.4.
По делото е
представена медицинска документация/л. 19-32/ Видно от листа за преглед на
пациент на 03.06.2020 г. в 18.45 ч. е извършен преглед от д-р Х* А* А*, направено е рентгенологично
изследване и е установено навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена. С
амбулаторен лист №*****/10.06.2020 г./л.23/ е поставена диагноза „навяхване и
разтягане на ставните връзки на глезена“, посочено е, че имобилизацията
с ортеза се сменя с гипсова.. При преглед на 22.06.2020 г. е поставена
водеща диагноза „счупване на вътрешния /медиален/ малеолус,
закрито“, видно и от амбулаторен лист №***/22.06.2020 г. /л. 24/ С амбулаторен
лист №*****/23.07.2020 г./л. 25/ е поставена диагноза „последици от други
счупвания на долен крайник“ с придружаваща диагноза „счупване на вътрешния
/медиален/ малеолус, закрито“.Видно от
съдебномедицинско удостоверение №***/2020 г. от ****.2020 г./л20/ д-р П* П* е установил счупване на вътрешния малеол
на ляв голям пищял с разтягане и навяхване на ставните връзки. Посочено е, че
най-вероятният механизъм за получаване на травмата е рязко огъване на стъпалото
встрани и е причинено трайно затруднение на движението на левия крак за срок
около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Приложени са решение
на ЛКК и на ТЕЛК.
По делото е
назначена и съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице д-р Г.М. се е запознало
с наличните данни и медицинската документация по делото и е констатирало, че пострадалото
лице В.В.В. е получил фисура
на вътрешния малеол на ляв голям пищял с разтягане и
навяхване на ставните връзки. Посочено е, че най- вероятния механизъм за
получаване на такава травма е индиректен - рязко огъване на стъпалото встрани. Това
увреждане води до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от
около 2-3 месеца , при обичаен ход на оздравителния процес. Вещото лице е
направило извод, че пострадалото лице е получило адекватната медицинска помощ в
съответното здравно заведение.
Вещото лице сочи,
че при КТ изследване на 09.10.20 год. се установява и недислоцирана
фрактура на навикуларната кост, /ладиевидната
/, която е възможно да не е била разчетена на направените рентгенографии.
Тази фрактура също отговаря да е в резултат при плантарна
флексия , извиване на глезена и води до трайно затруднение движението на
крайника за срок от около 2,5 месеца
,също при обичаен ход на оздравителния процес.
В съдебно заседание
вещото лице конкретизира, че инцидентът е станал на ****.2020 год., а лицето е
прегледано на 23.07.2020 год. Първоначалната диагноза е навяхване и разтягане
на ставни връзки на ходилото. Не се отчитат рентгенологични
данни. На 22.06.2020 год. е имало отток
в левия глезен, превръзката е сменена с гипсова имобилизация
за 45 дни. Тогава рентгенологично е установено фисура
или пукнатина на глезена в долната страна. Това също води до трайно затруднение
движение на този крайник за 2-3 месеца. Към
09.10.2020 год.е установена фрактура на
такова място, че тя е възможно да не бъде отчетена и да продължават болките и
оттоците в областта на това ходило. Вещото лице сочи, че не може категорично да
се установи дали тази последваща фрактура, е от
събитието от 03.06.2020 год., като при тази фрактура срока за обичайно
възстановяване е около два месеца. Касае се за две различни увреждания,но е възможно
е първоначалното разтягане да е ескалирало до посочената по- късна фрактура.
Разпитана е
свидетелката С* М* С*- бивша съпруга на ищеца. Тя разказва, че на ****.2020
год. той ѝ се обадил по телефона и казал, че е паднал по време на работа
от камиона, тя го посъветвала да отиде до болницата, но той отговорил, че
шефката го помолила, да извърши курса тъй като камиона е бил натоварен. Вечерта
към 18.00ч. пак се чули и той ми казал че много
го боли, при което свидетелката го придружила до „****“ където работи,
извършен бил преглед от дежурния лекар направена му била рентгенография на ляв
глезен и се разбрали след една седмица, след спадане на оттока да му се
направи нов преглед. Изписани му били
болкоуспокояващи и мазила. Свидетелката сочи, че след една седмица отново
отишли на преглед и се оказало, че кракът е счупен, и го гипсирали го за 45
дена. Свидетелката твърди, че след това ищецът се преместил в тях и тя заедно с
общата им дъщеря се грижили за него, тъй като той не можел да се обслужва сам,
придружавали го до прегледи. Свидетелката сочи, че ищецът изпитал болка и
приемал болкоуспокояващи, не можел да се движи и се налагало да отскача.
Свидетелят Х* В.И., работи в ответното дружество и е син
на управителката и едноличен собственик. Той разказва, че познава ищеца като
колега-****. Сочи, че на ***2020 г. сутринта около 7-7.30 ч. той му се обадил и
казал, че си ударил крака с думите „Ало, паднах“. Чак в последствие ищецът
уточнил, че е паднал от ремарке. Свидетелят твърди, че след 15 минути е върнал
обаждане на ищец и е предложил да потърси лекарска помощ или да намери друг
колега, който да го замени, но ищецът отказал, като същия ден завършил курса си
до с. ****, общ. Търговище. Свидетелят сочи, че на 05.06 и на 09.06.2020 г.
докато шофирал камион видял ищецът също да шофира други камиони – на 05.06.2020
г. бял на цвят на околовръстното на гр. Бургас към Созопол, а на 09.06.2020 г.
на пътя Средец-Бургас с червен камион, като при тази среща без да го познае му просветнал
със фарове, за да го предупреди за полицейски патрул на пътя.
Съдът кредитира
показанията на св. С*, като те се подкрепят по отношение на диагностицирано на
увреждането и неговото лечение и от представената по делото медицинска
документация.
Съдът дава вяра и
на показанията на св. Х* В.И., че пострадалият е управлявал камион дни след
трудовата злополука – на 05.06 и на 09.06.2020 г., като тъй като не се спори,
че в денят на увреждането същият е продължил да шофира и е отишъл на преглед
едва вечерта на същия ден, а при първоначалният преглед на ищеца не е била
поставена гипсова имобилизация, а имобилизация
с ортеза, заменена с гипсова едва на 10.06.2020 г.
Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им.
Съгласно установената съдебна
практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за
обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер.
Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса
на причинна връзка между условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200,
ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена
от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на
работника. Ето защо неоснователно се явява възражението за случайно събитие.
Работодателят не може да бъде
изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен
когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал. 1 КТ. В
случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба
небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само
намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на
безопасна работа. Това е така, тъй като
отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно- обезпечителна и има
обективен характер, т.е. тя е отговорност за обезщетение, за обезвреда, и не представлява санкция за неправомерно
поведение на работодателя /в посочения смисъл – решение № 129 от 19.11.2020 г.
по гр. д. № 516/2020 г. на ВКС, III ГО; решение № 290 от 18.11.2015 г. по гр.
д. № 15/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 189 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 1446/2019 г., IV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/. От страна на ответника
не се твърди и установява пострадалият да е причинил умишлено увреждането. При
трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност, каквото
възражение се поддържа.
Небрежността в гражданското право
е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел -
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са
критериите за намаляване на обезщетението /решение № 291 от 11.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV ГО/.
Установеният по
делото механизъм на настъпване на инцидента мотивира настоящият състав да
приеме, че от страна на ответника не се установи при условията на пълно и
главно доказване да е осъществена груба небрежност от страна на пострадалия.
Представеният по делото протокол за трудова злополука № 1/*** г., обективиращ изводите на назначена от работодателя комисия
за причините за инцидента, има характера на частен документ, който няма
обвързваща съда доказателствена сила и следва да се цени в съвкупност с
останалите ангажирани по делото доказателства. От анализа на ангажираните по
делото гласни доказателства се допълва извода на комисията, че трудовата
злополука се е осъществила след като ищецът е паднал от ремаркето на шофирания
от него товарен автомобил. Извършваната от ищеца дейност- наместване на гумени
подложки за бъдеш товар/газови тръби/ е част от вменените му длъжностни
характеристики за превозване на товари и проверка на техническото състояние на
превозното средство преди привеждането му в експлоатация. Изследването на
гумените подложки безспорно е част от обезопасяването на товара на камиона и
съответно част от възложените на работника с трудовия договор и длъжностната
характеристика към него задължения. Не може да се приеме за обоснован изводът,
че причината за настъпване на инцидента е в субективните действия на
пострадалия. По делото не са ангажирани доказателства работникът да е бил
надлежно инструктиран относно необходимостта как следва да извършва действия по
обезопасяване на товара, качване и слизане от превозни средства, контейнери,
складирани товари и други места, свързани с товаро-разтоварни
дейности. Такива указания към работника не се съдържат в представените по
делото трудов договор и длъжностна характеристика. Не може да се приеме, че
гореописаното е въпрос на елементарна съобразителност и старание в случай като
процесния, при който се касае за работа с товари и машини, за която е необходим
надлежен инструктаж. При съобразяване на гореизложеното, не може да се приеме, че е налице груба
небрежност от страна на пострадалия, т.е. липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че пострадалият е получил
фисура на вътрешния малеол
на ляв голям пищял с разтягане и навяхване на ставните връзки. Посочено е, че
най- вероятния механизъм за получаване на такава травма е индиректен - рязко
огъване на стъпалото встрани. Заключението на вещото лица е обективно и компетентно изготвено от лице,
притежаващи специални знания, посочено в списъка на вещите лица на ОС-Бургас и
няма основание да не бъде поставено в основата на доказателствените изводи на
съда. Същият извод е направен и от д-р П*, който при освидетелстването на
лицето е посочило, че най-вероятният механизъм за получаване на травмата е
рязко огъване на стъпалото встрани. Този механизъм съответства на падане от
височина и огъване на стъпалото при съприкосновението му със твърда повърхност.
По отношение на допълнителната фрактура на навикуларната
кост съдът кредитира заключението на вещото лице, представената медицинска
документация и показанията на св. С* М* С* и отчита, че последвашото
ѝ откриване не я прави „втора фрактура“, а е следствие от настъпилото
падане и огъване на стъпалото, диагностицирано едва след спадане на отока и
премахване на гипсовата имобилизация.
За установяване на
твърдените неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства от бившата
съпруга на пострадалия, които съдът кредитира.
По силата на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, която с оглед на факта, че не е абстрактно понятие, се
определя за всеки случай по отделно въз основа на всички относими към него
обективно съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди
съдът взе предвид характера и броя на фрактурите, обстоятелствата, че е причинено
ограничение на движенията на левия долен крайник, пострадалият е търпял
интензивни болки и страдания около 2-3 месеца, необходима е била гипсова имобилизация, създаваща допълнително затруднение с
придвижването. Освен физическите болки и страдания, същият е търпял и
психически и емоционални такива заради невъзможността да се обслужва в
ежедневието.
Така преценените
обстоятелства в делото мотивират настоящия съдебен състав да определи като
справедлив размер на обезщетението сумата от 5 000 лева Върху уважената
главница ответникът дължи и законна лихва, начиная от
деня на увреждането - 03.06.2020г., до окончателното й изплащане /Р-235-2013-IV
ГО на ВКС/. За горницата до претендираната главница от 17 000 лева искът
следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер, ведно с акцесорната
претенция върху нея.
Съобразно изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 и чл.
78, ал. 3 от ГПК и двете страни имат право на разноски- ищеца на 444.12 лева-
адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете, а ответното дружество на 1129.41 лева-
адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, съобразно уважената
част в размер на 200 лева и 44.12 лева- възнаграждение за вещо лице, платено от
бюджета на съда.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Диана транс 64“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Б*,
ул. „****, представлявано от Д* М* И* да
заплати на В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:*** сумата от 5000
/пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение по чл. 200 от КТ за неимуществени вреди, причинени на ищеца от трудова злополука на
03.06.2020, както и законната лихва от датата на увреждането/03.06.2020 г./ до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 5 000 лева до претендираното обезщетение от 17 000 лева,
както и акцесорния иск за законна лихва върху тази разлика
от деня на трудовата злополука до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
„Диана транс 64“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б*,
ул. „***, представлявано от Д* М* И* да
заплати на В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 444.12 лева-
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** да заплати
на Диана транс 64“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. „***,
представлявано от Д* М* И*, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1129.41 лева- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Диана
транс 64“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. „***, представлявано от Д*М* И*,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 200 лева и 44.12 лева-
възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е