№ 89
гр. Ямбол, 18.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. И.
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
частно гражданско дело № 20222300500059 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на П.С.А. и Д.С.Г. двете чрез
пълномощника си адв.Д.А. против определение № 260864/3.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 858/2020 г. по описа на ЯРС, с което съдът е допълнил по искане на ответника С.И.И.
определение № 260858/22.10.2021 г. в частта за разноските като ги е осъдил да му заплатят
съдебно-деловодни разноски в размер 1000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателките считат определението за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, поради което се желае отмяната му. Твърди се, че районният съд неправилно
е приел, че ищците не са изразили възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като не са изпратили представител в съдебно заседание, тъй като
непосредствено след депозиране на молбата по чл.248 от ГПК от ответната страна и
узнаване за нея, ищците са възразили за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Счита се за неправилно присъждането на разноски за адвокатски хонорар за адв.А.Т. след
като в съдебно заседание ответникът е бил представляван от друг адв.М. и неговите
разноски били в различен размер.
От ответника в първоинстанционното производство – С.И.И. е взето становище по
частната жалба с подадения отговор като същата се счита за неоснователна и се желае да
бъде оставена без уважение. Правилно районният съд е присъдил разноски на ответника за
адвокатско възнаграждение на адв.Т., които са направени и поискани за присъждане още с
депозиране на отговора на исковата молба заедно със списък на разноските. До приключване
на съдебното заседание по делото не е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, такова е присъдено като разноски за един адвокат, поради
което атакуваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател и с делото на
ЯРС, приема за установено следното:
Гр.д.№ 858/2020 г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на П.С.А. и Д.С.Г.
двете чрез пълномощника си адв.Д.А. с предявен иск по чл.30 от ЗН против С.И.И.. В срока
по чл.131 от ГПК ответникът И. чрез своя пълномощник адв.А.Т. е депозирал отговор на
исковата молба като искът се оспорва, желае се отхвърлянето му и присъждане на
направените по делото разноски. С отговора е представено адвокатско пълномощно за
1
осъществяване на процесуално представителство на ответника от адв.Т., договор за правна
защита и съдействие за заплатени 1000 лв. адвокатско възнаграждение и списък за
разноските по чл.80 от ГПК, в който е отразено като разноски това адвокатско
възнаграждение. След спиране на делото по взаимно съгласие и възобновяването му, преди
насроченото съдебно заседание на 19.10.2021 г. от ищците е направено заявление по чл.232
от ГПК за оттегляне на иска и прекратяване на делото. В насроченото на 22.10.2021 г.
съдебно заседание ищците не са се явили и не са били представлявани от своя пълномощник
адв.А., а ответникът е бил представляван от друг пълномощник – адв.М. с представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие за заплатени 400 лв. адвокатско
възнаграждение. От адв.М. е представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК, които са
посочени в размер 1400 лв. – адвокатски хонорар, като и е направено искане за присъждане
на разноски.
В съдебно заседание ЯРС е прекратил производството по делото поради оттегляне на
иска, но не се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноски.
Депозирана е молба от адв.Т. за присъждане на разноски на ответника по делото в размер
1000 лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат – адв.Т., с оглед на което ЯРС е
постановил атакуваното пред въззивния съд определение, с което е допълнил определението
за прекратяване на делото като е присъдил разноски на ответника в размер 1000 лв.
След депозиране на молбата по чл.248 от ГПК от ответника, пълномощникът на
ищците е възразил за прекомерност на предявените за плащане разноски, представляващи
заплатен адвокатски хонорар на адв.Т., тъй като неговата дейност по защитата на ответника
е била единствено да изготви отговор на исковата молба, както и по делото не са
провеждани съдебни заседания.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
В срока за обжалване на определение № 260858/22.10.2021 г., с което е прекратено
производството по делото, ответникът И. съобразно чл.248 от ГПК е направил искане за
допълване на акта с присъждане на направените от него разноски по делото в размер 1000
лв., тъй като съдът не се е произнесъл по това негово искане. Безспорно е, че ответникът е
заявил своевременно искането си за заплащане на разноски по делото с депозиране на
писмения отговор по иска, което е надлежно направено с представяне на списък за
разноските съгласно чл.80 от ГПК и доказателство за извършването им. Несвоевременно
обаче съдът приема, че е направено възражението на ищците за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което преклудира същото.
Въззивният съд споделя доводите на районния съд в тази връзка предвид приетото в
съдебната практика – определение № 3626.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 5936/2014 г., I г.о. на ВКС.
С това решение ВКС е приел, че когато страната, която се позовава на прекомерност, е
имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за
разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го
изтъква като основание за изменение в производството по чл.248 от ГПК. Тълкуването на
нормите на чл.78, чл.80 и чл.248 от ГПК налага извода, че искането за присъждане на
разноските от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са
логически материалноправно обвързани, което ги прави и процесуално обвързани по време.
Т.е. в настоящия случай при направено с отговора по чл.131 от ГПК искане от ответника за
присъждане на разноски, ищците са имали възможност да заявят своето възражение за
прекомерност до приключване на съдебното заседание, в което производството по делото е
било прекратено поради направено от тях оттегляне на иска. Направеното от ищците
възражение за прекомерност за първи път в производството по чл.248 от ГПК е
2
преклудирано и не следва да бъде разглеждано като такова.
На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото, а съгласно чл.78 ал.1 от ГПК на заплащане подлежат разноските за адвокатско
възнаграждение за един адвокат. В тази връзка правилно районният съд е преценил, че
разноски на ответника следва да бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение на адв.Т.
предвид съществената част от осъществената от него защита по делото и направеното
искане за присъждане на разноски.
Предвид изложеното и след като е достигнал до същите правни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно определение, а частната жалба против
същото следва да бъде оставена без уважение.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П.С.А. и Д.С.Г. двете чрез
пълномощника си адв.Д.А. против определение № 260864/3.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 858/2020 г. по описа на ЯРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3