Решение по дело №254/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

                 

№  260 226

 

                                гр. Пловдив,  25.11. 2021 г.            

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

              ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                   ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело по несъстоятелност №254 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ.

С решение № 49 от 02.03.2020 г., постановено по т. д. несъст. № 1 по описа за 2020 г., К.йският окръжен съд е:

Обявил неплатежоспособността на длъжника на ЕТ „С.- С.Г.“’, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с начална дата - 26.01.2018 г.

Открил е производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ „С.- С.Г.“’, ЕИК *********.

 Назначил е за временен синдик на ЕТ „С. - С.Г.“ Д. З. М. - И. с правата по чл.635, ал.1 ТЗ, при текущо възнаграждение в размер на 700 лв., считано от датата на встъпването в изпълнение на задълженията.

Определил е за дата на първото събрание на кредиторите на ЕТ „С. - С.Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** - 20.03.2020 г. от 14.00 часа, и място на провеждане - зала № 1 на Окръжен съд - К., бул. ’’Б.” № **, ет. *, при дневен ред: 1. изслушване доклада на временния синдик по чл.668, т.2 от Търговския закон; 2. избиране на постоянен синдик и 3. избиране на комитет на кредиторите

Задължил е ЕТ „С. - С.Г.“, в 14-дневен срок от откриване на производството по несъстоятелност да предостави на съда и на синдика: 1.) необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и за имуществото си; 2.) списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността; 3.) списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността и 4.) нотариално заверена декларация, в която са посочени отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си.

Осъдил е ЕТ „С. - С.Г.”, да заплати на „Г.к.” ЕООД, направените по делото разноски в размер на 2 500 лв.

Решението е обжалвано с въззивната жалба от длъжника  ЕТ „С. - С.Г.“. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа становище, че обжалваното решение е недопустимо, неоснователно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени решението на К.йския окръжен съд и да се постанови друго, с което се отхвърли молбата на „Г.к.” ЕООД за открива на производство по несъстоятелност на ЕТ „С. - С.Г.”, като в полза на жалбоподателя се присъдят сторените пред двете инстанции деловодни разноски.

Въззиваемият „Г.к.” ЕООД чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което моли да се потвърди обжалваното решение и да му се присъдят сторените в това производство разноски.

Пловдивският апелативен съд разгледа въззивната жалба, съобразно с изложените оплаквания и възражения и прие:

Производството пред К.йския окръжен съд е образувано по молба от „Г.к.” ЕООД като кредитор на длъжника  ЕТ „С. - С.Г.“, за обявяване неплатежоспособността на едзноличния търговец и за откриване производство по несъстоятелност на длъжника, с произтичащите от това последици.

Наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по несъстоятелност се обуславя от следните материално-правни предпоставки: длъжникът да има качеството на търговец; този търговец да не е в състояние за изпълни парично задължение; това парично задължение да произтича от търговска сделка или да представлява публичноправно задължение към държавата и община, свързано с търговската дейност.

В производството пред първоинстанционния съд, молителят „Г.к.” ЕООД е установил преди всичко наличието на парично задължение на ЕТ „С. - С.Г.“ към него, както следва:  

С влязло в сила решение № 391 от 01.08.2019 г., постановено гр.д. № 1339/2018 г. по описа на К.йския районен съд, е установено, че ЕТ „С. - С.Г.“ дължи на „Т.“ ООД сумата от 6300 лева, представляваща неизпълнено парично задължение за заплащане цената на продаден с фактура № *********/12.01.2018 г. преносим компютър „A. M. P. ** M./*“, ведно със законна лихва, считано от 25.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото, за което вземане е издадена заповед № 490/25.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1006/2018 г. на К.йския районен съд;

С договор за цесия от 27.11.2019 г. „Т.“ ООД е прехвърлил на „Г.к.” ЕООД вземането си от общо 7752 лева включващи сумата от 6300 лева, представляваща неизпълнено парично задължение за заплащане цената на закупения компютър и разноските по гр.д. № 1339/2018 г. по описа на КРС.

Във връзка с тези безспорно установени факти, длъжникът ЕТ „С. - С.Г.“ оспорва качеството на „Г.к.” ЕООД на негов кредитор по търговска сделка, възразявайки, че е закупил компютъра за лично потребление, което означавало, че сделката с „Т.“ ООД не била търговска, както и че не е бил уведомен редовно за извършената цесия.

Възраженията са неоснователни.

Твърдението, че С.Г. е имал качеството за потребител по тази сделка, тъй като покупката на процесния преносим компютър не била свързана с неговата търговска дейност /покупко-продажба на компютри и подобни стоки/, се опровергава от доказателствата по делото относно сделката.

В тази връзка е безспорно установено, че Г. е закупил компютъра в качеството си на едноличен търговец, а не само като физическо лице и доколкото същият, макар да възразява срещу търговския характер на сделката, не представя доказателства, за да опровергае презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ - че сключеният договор не се намира в причинна връзка с упражняваното от търговеца занятие, се налага изводът, че покупко-продажбата отговаря на въведения от законодателя субективен критерий по чл. 286, ал. 1 ТЗ.

Неоснователно на следващо място е и поддържаното във въззивната жалба възражение, че молителят „Г.к.” ЕООД не бил кредитор на ЕТ „С. - С.Г.“, той като извършената с договора от 27.11.2019 г. цесия на вземането от общо 7752 лева не била съобщена на длъжника.

С договора за цесия вземането преминава у цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности и, макар до образуване на настоящото производство да не са представени доказателства за уведомяване на длъжника поради неоткриването му на постоянния му адрес, с връчването на молбата по чл. 625 ТЗ заедно с приложените доказателства, вкл. и договора за цесия от 27.11.2019 г. между „Т.“ ООД и „Г.к.” ЕООД, длъжникът вече е уведомен за прехвърляне на вземането. Доколкото не се твърди ЕТ „С. - С.Г.“ междувременно да е погасил задължението към цедента „Т.“ ООД, следва да се приеме, че кредитор по произтичащото от описаната по-горе търговска сделка на едноличния търговец вече е цесионерът „Г.к.” ЕООД.

С оглед изложеното, трябва да се приеме, че  „Г.к.” ЕООД е активно легитимиран да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, съобразно с изискванията на чл. 625 ТЗ.

Относно възраженията за липса на предпоставките за неплатежоспособност на едноличния търговец, Пловдивският апелативен съд отбелязва следното:

Неплатежоспособността представлява трайна неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите си по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, а началната й дата е онзи момент, от който тази неспособност се обективира чрез цялостното икономическо състояние на търговското дружество. Това състояние намира израз преди всичко в показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като формален белег на неплатежоспособността – чл. 608, ал. 3 ТЗ.

Не се спори и установено, че ЕТ „С. - С.Г.“ не е погасил, както посоченото произтичащо от търговска сделка парично задължение, така и други подобни задължения, включително и публично правни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност, което налага да се изследват конкретните причини за преустановяване на плащанията към кредиторите в контекста на образуваното производство.

Финасово-икономическото състояние на едноличния търговец – длъжник ЕТ „С. - С.Г.“, през периода 2018 г. – 2019 г. е предмет на обстойно изследване на няколко съдебно-икономически експертизи, въз основа на информацията, съдържаща се в наличните по делото и в счетоводството на длъжника и трети лица документи. Въз основа на приетото по делото заключение на вещото лице, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че ЕТ „С. - С.Г.“ не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка и публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност, тъй като към 31.12.2017 г. предприятието не разполагало с парични средства и не било в състояние да поеме плащанията на текущите си задължения.

Тези изводи са обосновани и съответстват на констатациите, съдържащи се в заключението на вещото лице, в смисъл: че ЕТ „С. - С.Г.“ не е работещо предприятие; че същото не генерира доходи; че паричните средства по последния баланс за 2017 г.  имат нулева стойност; че същото не е в състояние да изпълнява редовно и в срок паричните си задължения към кредиторите.

Приетото във въззивното производството допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза потвърждава горните изводи.

 Доколкото съдът по несъстоятелността трябва да установи икономическото състояние на търговеца и състоянието му на неплатежоспособност към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, като се отчетат всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника, в настоящото производство бяха приети допълнителни заключения на съдебно-икономическата експертиза. В тази връзка, стойността на дълготрайните материални активи на ЕТ /основно недвижими имоти - собственост на търговеца и съответната част от съсобствени имоти на физическото лице/ е изчислена по пазарната им оценка, а задълженията – въз основа списъка на приетите вземания на кредиторите на търговеца.

Въз основа на данните от това заключение, съпоставено към съответните данни от предходното, може да се изведе, че за близо осемнадесетмесечния период между тях, не просто не са налице съществени позитивни промени в икономическите показатели на търговското предприятие на длъжника, а дори е налице влошаване на онези показатели, сочещи на трайна и продължителна невъзможност за длъжника да погасява текущите си задължения с краткотрайните си активи. Според допълнително заключение на вещото лице, към настоящия момент предприятието има по-добри показатели в сравнение с предходния период само на коефициентите на обща ликвидност /1.34 спрямо 0.23/ и на финансова автономност /1.34 спрямо 0.51/, което се дължи на по-високата обща стойност на ДМА, с оглед извършената пазарна оценка на имотите на търговеца и то при условие, че са включени всички имоти в т.ч. и отчуждените от ЕТ през периода до датата на изготвяне на заключението, както и съсобствените с други лица имоти.

От друга страна, липсата на дейност и на налични парични средства към настоящия момент, е довело до влошаване на другите икономически показатели – увеличаване на задълженията в пасива спрямо предходния период – на общо 3 164 276 лева, съответно намаляване на коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които вече са равни на 0.00 спрямо 0.23 по предходния баланс.

На практика, както е отбелязано и в заключението на съдебно-икономическата експертиза, дълготрайните активи представляват 100 % от всички активи на търговеца. Изхождайки от пазарната им стойност и съответно от коефициента на обща ликвидност, същите са на добро ниво, но предвид трайната липса на дейност на търговското предприятие на ЕТ, липсата на данни за събираеми вземания, КМЗ и парични средства, останалите кофициенти имат нулеви стойности, което, според заключението на експерта, е предпоставка, при невъзможност за бърза продажба на ДМА, съществуващите задължения да не бъдат обслужени.

В тази насока следва да се отбележи, че дори да се приеме, че посочената от вещите лица пазарна оценка на имотите/ДМА на търговеца съответства или е близка до действителната, не е гарантирана възможността всички тези имоти да бъдат продадени и то в краткосрочен план. Обстоятелството, че значителна част от активите са обременени тежести и възбрани, като обезпечения на вземанията на част от кредиторите на ЕТ, а други са в режим на съсобственост, реално води до  ограничаване на възможностите за бързата им продажба и на посочените в заключенията пазарни цени. Факт е, че освен безвъзмездно извършени сделки с част от тези активи, длъжникът не е реализирал каквито и да било средства от тях чрез осребряването им, които да послужат за погасяване на задълженията или на част от тях към кредиторите. От друга страна, неизбежната амортизация на тези имоти, както и разходите, свързани с поддръжката им и ежегодно начисляваните дължими местни данъци и такси, води до намаляване на тяхната стойност, до промяна в съотношението активи/пасиви, съответно –  на  коефициентите на ликвидност и финансова автономност.

От изложеното дотук може да се изведе, че в конкретния случай спирането на плащанията от страна на ЕТ „С. - С.Г.“ към кредиторите, не се дължи на причини от субективен характер и няма временен характер, а е обусловено от липсата на активи с достатъчна степен на ликвидност, които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Това състояние на трайна неспособност на ЕТ да погасява текущите си задължения с краткотрайните активи, обуславя неплатежоспособността му по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.  

Неоснователни са и поддържаните в подкрепа на въззивната жалба доводи, че първоинстанционният съд е формирал изводите си във връзка с началния момент на неплатежоспособност, без да отчете извършените от търговеца плащания на данъчни задължения от 17.09.2019 г.

Макар в разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ спирането на плащанията да е изведено от законодателя като формално-правна предпоставка за неплатежоспособност, във втората хипотезата на  ал. 3 неплатежо-способността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати изцяло или частично само вземанията си към отделни кредитори.

В конкретния случай, от приложените в подкрепа на твърдението на жалбоподателя писмени доказателства, действително се установява извършени плащания на 17.09.2019 г. на публични задължения – местни данъци и такси. От съдържанието на приложените квитанции става ясно, че само по четири от тях е извършено плащане на дължимите за същата година – 2019 г. местни данъци и такси – за два недвижими имота и за две моторни превозни средства. Всички останали плащания са за просрочени задължения с начислени лихви по тях, за местни данъци и такси за предходни години 2017 и 2018 г. Освен това, от приетите заключения се установява, че вследствие на тези плащания, размерът на публичните задължения на търговеца не само не е намалял към месец септември 2021 г. спрямо предходния период, но значително се е увеличил. От друга страна обаче са били изчерпани наличните по баланса за 2017 г. вземания на длъжника към трети лица. В този смисъл представените доказателства по-скоро подкрепят изводите на съда, както за трайна неспособност на ЕТ да погасява текущите си задължения с краткотрайните си активи, така и за началния момент на тази неспособност, като началната дата на неплатежоспособността съвпадаща с падежа на цедираното на молителя паричното задължение по сключената с „Т.“ ООД търговска сделка -  26.01.2018 г.

Така установените факти налагат извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд - че трайното влошаване на икономическото състояние на длъжника е настъпило през 2017 г., в резултат на което, към края на същата година, едноличният търговец се е намирал в обективна невъзможност да покрива изискуемите си задължения с притежаваните краткотрайни активи и почти месец по-късно - към 26.01.2018 г. е спрял трайно плащанията към кредиторите си. Затова обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

В полза на въззиваемия „Г.к.” ЕООД следва да се присъдят сторените във въззивното производство деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева.

  В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен  съд

 

                            Р       Е       Ш     И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от 02.03.2020 г., постановено по т. д. несъст. № 1 по описа за 2020 г., К.йският окръжен съд.

ОСЪЖДА ЕТ „С. - С.Г.“, ЕИК ********* /в несъстоятелност/ да заплати на „Г.к.” ЕООД, ЕИК ********* сумата 2500 лева деловодни разноски в производството по в.т.д. № 254 по описа за 2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

Заверен препис от решението незабавно да се изпрати на К.йския окръжен съд, за вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.

         Заверен препис от решението незабавно да се изпрати на А. в., за съответното му вписване в търговския регистър по партидата на ЕТ „С. - С.Г.“, ЕИК *********.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.