РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Монтана, 25 май 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на 29.04.2022 г. в състав:
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета Лазарова в присъствието на прокурор Галя
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 88 по
описа на АдмС – Монтана за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е.Г.Е., ВРИД
директор на „Дом за пълнолетни лица с деменция и Дом за стари хора“ – с. Добри дол,
общ. Лом, ул. „Първа“ № 45, чрез пълномощник юрисконсулт К.А., с пълномощно по
делото, против решение № 4 от 18.01.2022 г. по АНД № 558/2021 г. на Районен съд
– Лом, с което е потвърдено Наказателно постановление № 12-2100056/10.11.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана. С НП
на „Дом за пълнолетни лица с деменция и Дом за стари хора“ – с. Добри дол е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.,
на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда,
затова че юридическото лице не е изпълнило задължително предписание № 1, дадено
му с Протокол от извършена проверка изх. № 1259 от 20.05.2021 г. на контролните
органи на ДИТ.
В касационната жалба се твърди, че с решение № 4/18.01.2022 г.
Районен съд – Лом неправилно е приложен материалния закон, като липсва и
обоснованост за недопускане, по отношение на законовите разпоредби на чл. 146,
ал. 4 във връзка с чл. 144, ал. 4 от Кодекса на труда. Като втора причина за
отмяна на решението се излага неправилно прилагане на закона от съда, с оглед
на потвърденото наказателното постановление, а именно неспазването на
законовата му форма по Закона за административните нарушения и наказания,
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4, като в процесното наказателно постановление
липсват ЕГН на нарушителя и точния му адрес. Иска се АдмС – Монтана да отмени
като неправилно и необосновано решение № 4/18.01.2022 г. на Районен съд – Лом,
както и Наказателно постановление с № 12-2100056/10.11.2021 г., като постанови
друго решение, в съответствие с материалния закон, съобразно разпоредбите на
чл. 146, ал. 4 във връзка с чл. 144, ал. 4 от Кодекса на труда.
Излагат се мотиви, че здравни заведения, лечебни заведения за
болнична помощ и лечебни заведения по чл. 10 от Закона за лечебните заведения
са различни по своите функции. Общото между тези заведения е специфичният им
предмет на дейност, както и засилената социална функция, която държавата
провежда чрез тях. (Решение № 9 от 17.06.2003 г. на КС по конст. д. № 10/2003
г.). В съответствие с чл. 19, ал. 3 от от ЗЛЗ – лечебното заведение за болнична
помощ осигурява 24 – часово изпълнение на лечебната дейност, включително и на
медицинска помощ, оказвана от медицинските лица в домовете. В тази връзка
дейностите на медицинската сестра са ясно регламентирани в нейната длъжностна
характеристика, която покрива основното понятие за медицинска помощ, включваща
всички дейности по диагностика, лечение, рехабилитация и профилактика на
появилите се медицински потребности на лицата, свързани с определен проблем,
произтичащ от нарушение на здравето и предизвикващ определено заболяване.
Съответните домове, за медико-социални грижи, могат да предоставят социални
услуги при условията и реда по Закона за социалните услуги, но са определени
като лечебни заведения съгласно Закона за лечебните заведения.
В чл. 28, ал. 1 от Колективен трудов договор в отрасъл
„Здравеопазване" е регламентирано, че при оказване на медицинска помощ,
съгласно чл. 144, т. 3 и т. 4 от Кодекса на труда, полагането на извънреден
труд е допустимо, като в този случай не се прилагат ограниченията във връзка с
продължителността му. Договореностите в този колективен трудов договор се
прилагат във всички лечебни заведения, по смисъла на Закона за лечебните
заведения независимо от тяхната функционална или административна подчиненост и
форма на собственост, съгласно чл. 2, ал. 1 от същия договор.
Твърди, че особен признак на положения извънреден труд в случая,
е неговата непредвидимост и непредсказуемост, което изключва предварителното му
планиране. Същото се отнася и за допустимостта на извънредния труд при оказване
на медицинска помощ. Създалата се тежка пандемична обстановка и излизането в
продължителен болничен на част от другите медицински сестри в социалните
домове, неминуемо е довело до непредвидима кризисна ситуация, която застрашава
здравето и живота на настанените лица в домовете, нуждаещи се от ежедневни
медицински грижи. При това положение, липсата на квалифициран медицински
персонал, който да замести отсъстващите специалисти, поставя в невъзможност
работодателя да изпълни задължителното предписание на „Инспекция по труда"
– град Монтана. Неполагането на извънреден труд от останалите медицински лица
би довело до непоправими вреди върху здравето и живота на хората, настанени в
домовете, като медицинското лице, е дало изрично писмено съгласие за полагане
на извънреден труд. На основание чл. 146 от Кодекса на труда продължителността
на извънредния труд през една календарна година не може да надвишава 150 часа,
като в случая са положени съответно 64 часа повече от Иванка Илиева Неделина на
длъжност „медицинска сестра", като положеният извънреден труд е надлежно
заплатен от работодателя и със съгласието на работниците.
Касационният жалбоподател счита също, че в изпълнение на
императивните законови изисквания по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, актосъставителят
трябва да впише в акта точното наименование на юридическото лице, ЕИК, седалище
и адрес на управление на правния субект, както и трите имена, ЕГН и адрес на
представляващия правния субект и основанието за представителната му власт. Това
изискване е относимо и към съдържанието на наказателното постановление, в което
липсват ЕГН и адрес на представляващия правния субект и основанието за
представителната му власт, което води до формална незаконосъобразност на
наказателното постановление. Отбелязва, че изискванията за това важат еднакво
както при налагане на глоба на физическо лице, така и при налагане на
имуществена санкция на юридическо лице.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован,
се представлява от надлежно упълномощен юрк. И., който поддържа жалбата, като
излага аналогични мотиви.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана, редовно
призован, се представлява от надлежно упълномощен юрк. Кръстева. В съдено
заседание процесуалният представител оспорва касационната жалба. Моли да се
постанови решение, с което бъде оставено
в сила решението на Районен съд – Лом като правилно, обосновано и
законосъобразно. Счита, че извършеното нарушение е безспорно доказано и
кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Лом е
правилно и законосъобразно. Издаденото НП отговаря на всички изисквания на
закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да нарушават правото на защита на наказаното лице. Извършеното
нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин. Правилно е ангажирана
административнонаказателна отговорност на наказаното лице. Решението на
въззивния съд е обосновано и мотивирано. Предлага същото да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна, с
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана относно основателността ѝ.
Настоящият
касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди
наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:
За да потвърди издаденото наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Лом приема, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и притежават всички
реквизити, изискуеми по чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. И в двата акта,
отразяващи двете фази на административнонаказателния процес, са описани данните
на нарушителя. В случая, става дума за юридическо лице, като и в акта, и в НП е
дадено и наименованието му, и ЕИК, и адрес на управление, както и
представляващото го физическо лице – директор. Имуществената санкция е наложена
на юридическото лице, поради което и не е необходимо в НП да бъдат посочвани
трите имена и ЕГН на представляващия го. При тези аргументи приема, че от
страна на АНО не е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН, съответно
възраженията в тази посока се явяват неоснователни.
Въззивният съд е възприел, че от
посоченото ЮЛ е допуснато нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Тази разпоредба
предвижда, че „Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена
от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“. В случая, от
органите на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Монтана е дадено
задължително предписание за отстраняване нарушение на трудовото законодателство
– работодателят да изготвя поименни графици за работа така, че сборът от
работните часове по графика на работниците и служителите за периода, за който е
установил сумирано изчисляване на работното време да е равен на нормата за
продължителност по чл. 9б от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските /така, както изисква чл. 9а от едноименната наредба/. Това
задължително предписание е надлежно получено, не е обжалвано и работодателят
длъжен да го изпълни. Въпреки това, видно от представените по делото работни
графици за лицето Иванка Илиева Неделина на длъжност „медицинска сестра",
при норма за отработване 656 часа, работодателят е изготвил и утвърдил график с
норма от 720 часа, или 64 часа повече от допустимото. Следователно даденото от
контролния орган предписание /ПАМ/ не е изпълнено. По този начин жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 415,
ал. 1 КТ. Действително, налице е тежка епидемиологична обстановка, при която
нуждата от медицинска помощ се засилва. Но след като проверяващите са
установили наличие на нарушения на трудовото законодателство са дали на
работодателя възможност тези нарушения да бъдат отстранени. Дадено е
предписание с определен срок за изпълнение, но не са налице данни да е искано
продължаването на този срок. Работодателят е имал възможност да отстрани
нарушенията, респ. да предприеме други действия за недопускане на последващи
нарушения на КТ. Такива действия обаче не са предприети. Даденото предписание
не е изпълнено до момента, в който е трябвало. Не е изпълнено и по-късно, тъй
като последваща проверка е извършена на 05.10.2021 г. на място и на 13.10.2021
г. по документи, но и тогава нарушението е било налице. При това положение
правилно служителите на Дирекция „Инспекция по труда" – гр. Монтана са
преценили, че следва да бъде съставен АУАН за установено нарушение на чл. 415,
ал. 1 КТ. АНО е извършил проверка на всички обстоятелства и доказателства
по делото /вкл. спорните такива/ и правилно е преценил, че следва да бъде
реализирана административнонаказателна отговорност спрямо въпросния „Дом за
възрастни хора с деменция и Дом за стари хора" - с. Добри дол.
Имуществената санкция е наложена в минималния размер от 1500 лв. и не може да
се приеме за несправедлива. Не може да се приложи и института на „маловажен случай",
уреден в чл. 28 oт ЗАНН, тъй като се касае за бездействие от страна на
работодателя, с което се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и
социални права на работниците и служителите. Нарушението е формално и за да е
осъществено не е необходимо да настъпят определени общественоопасни последици.
Но очевидно законодателят е предвидил, че самият факт на допускане на такова
нарушение, регистрира достатъчно висока степен на обществена опасност, така
щото за нарушението да следва да се наложи съответното административно
наказание.
Предмет
на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния
закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
От
обективна страна, се установява следното:
Контролните
органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. При
извършване проверка на място, служителите изготвят протокол, в който се
съдържат задължителните предписания, с които се констатира нарушения. За
предотвратяване и отстраняването им, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда във връзка с чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания, налагат принудителна административна мярка “задължително предписание”.
Извършилите проверката инспектори дават срок за изпълнение на предписанията.
От
представените писмени доказателства по делото се установява, че съгласно
Протокол за извършена проверка изх. № 1259/20.05.2021 г. от контролните органи
на ДИТ – Монтана са установени редица нарушения на трудовото законодателство от
работодателя „Дом за пълнолетни лица с деменция и Дом за стари хора“ – с. Добри
дол, във връзка с които са дадени задължителни предписания, измежду които под
№ 1 е и оспореното в настоящото производство, а именно: работодателят да
изготвя поименни графици за работа така, че сборът от работните часове по
графика на работниците и служителите за периода, за който е установил сумирано
изчисляване на работното време да е равен на нормата за продължителност по чл.
9б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Основание чл. 9а,
ал. 3 от НРВПО, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г.
При
извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият
касационен състав установи, че Протокол за извършена проверка изх. №
1259/20.05.2021 г. не е връчен по надлежния ред на законен представил на
наказаното юридическо лице. В графа „Получил протокола“ не са поставени
съответни име, подпис и печат. При извършен цялостен преглед на представената
административна преписка по обжалвания ИАА не се установяват доказателства за
извършено надлежно връчване на протокола, в чието съдържание е задължително
предписание № 1, чието неизпълнение е довело до съставяне на АУАН №
12-2100056/13.10.2021 г., въз основа на който е постановено оспореното НП №
12-2100056/10.11.2021 г. на директора на ДИТ – Монтана.
Анализирайки приложимата нормативна уредба, съдът намира,
че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях е регламентирана възможността контролните органи на инспекцията по труда и
органите по чл. 400 и чл. 401 от КТ да прилагат изброените в отделни точки
мерки, каквато е даването на задължителни предписания на работодателите – чл.
404, ал. 1, т. 1 от КТ. В Протокол № изх. № 1259/20.05.2021 г. на наказаното
юридическо лице са дадени такива предписания, които са в няколко точки, сред
които е това по т. 1 със срок за изпълнение 10.06.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 5 от КТ
само задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 11 се смята за връчено в
деня на издаването му, когато работодателят, лицето, което го представлява, или
лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да
бъдат намерени на адреса на управление на работодателя. По аргумент от това за
останалите предписания, вкл. на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, каквото е
настоящото по т. 1 в протокола, за връчването са приложими общите разпоредби в
АПК. В случая няма спор, че адресът на касационния жалбоподател е известен,
като няма доказателства, които да удостоверяват, че същият е търсен и не е
намерен.
Поради изложеното,
настоящият касационен състав счита, че протокол № изх. № 1259/20.05.2021 г.,
съдържащ въпросното задължително предписание, незаконосъобразно е прието от
въззивният съд за надлежно връчено. При липсата на доказателства за такова
редовно връчване, неправилна е преценката на този съд, че е извършено
нарушението, изразяващо се в неизпълнение на дадения в протокола срок. След
като не е редовно връчено предписанието на законен представител на юридическото
лице не би могло да се направи извод, че към момента на съставянето на АУАН №
12-2100056/13.10.2021 г., както и към момента на постановяване на НП №
12-2100056/10.11.2021 г., е осъществено нарушението, изразяващо се в неговото
неизпълнение и описано в издаденото наказателно постановление. Невръчването на
дадено задължително предписание не може да доведе до релевантните и целени от
това предписание последици, такива каквито настъпват при неговото редовно
връчване.
С оглед пълнота на изложението, следа да се отбележи, че
наведените в жалбата основания, касаещи правилата за извънредния труд, респ. за
нарушение на чл. 146, ал. 4, във вр. с чл. 144, ал. 4 от КТ и останалите
възражения в тази посока, са ирелевантни за административнонаказателното
производство, като тяхната основателност подлежи на разглеждане по реда на редовното
обжалване на самите задължителни предписания, които се явяват индивидуален
административен акт – ПАМ при условията на чл. 405 от КТ, като за целта същите
подлежат на надлежно връчване.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218, ал. 2 от АПК, във
вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав при Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно Решение № 4 от 18.01.2022 г. по АНД дело
№ 558/2021 г. на Районен съд – Лом.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 12-2100056/10.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.