№ 875
гр. Русе, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520100730 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата П. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Глоджево, ул. ****, чрез
адв. Д.С., е предявила против ответника „Потребителна кооперация - Защита”, ЕИК:
*********, гр. Глоджево, ***, иск с правно основание - чл. 9 ал. 1 т. 6 вр. чл. 60 от Закона за
кооперациите: Да бъде осъдено ответното дружество да заплати сума в размер на 346,94 лв.,
представляваща дивидент, дължащ се за 2019 г., ведно със законна лихва върху главницата
за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда 08.02.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че ищцата е член – кооператор в ответната Кооперация
от *** г. въз основа на подадена от нея молба и представено споразумение от 01.04.2015 г.
между нея, майка й и брат й, по повод смъртта на баща й А. А. Д. Ищцата твърди, че
резултат от приемането й за член-кооператор има издадена членска книжка № *** от *** г.
подписана от Председателя и счетоводителя на Кооперацията и до момента на подаване на
исковата молба е участвала и гласувала в Общите събрания на Кооперацията и й бил
изплащан годишен дивидент последно за 2018 г. Ищцата твърди, че към 2019 г. дяловият й
капитал в ответната Кооперация е 400,98 лева. На 01.10.2020 г. ищцата депозирала молба в
Кооперацията за изплащане на дължимия дивидент за 2019 г., но до момента не е получила
плащане.
В законоустановеният едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден писмен
отговор от ответната Кооперация, чрез адв. Д.К., като счита предявения иск за недопустим,
поради отсъствие на активна процесуална и материална легитимация на ищцата, тъй като не
е член–кооператор, няма подадена молба за членство, решение на УС за приемането й, както
и утвърждаване на решението на УС от Общото събрание по реда на чл. 8 ал. 1 от ЗК.
Оспорва подписа на Председателя на кооперацията Х. С. Д. в членската й книжка № ***,
издадена на *** г. Твърди, че на *** г. Председателят на Кооперацията е бил в отпуск по
1
болест и след това е починал на *** г. Относно твърдението на ищцата, че членството й
възникнало по повод смъртта на баща й изтъква, че със смъртта му неговото членство се
прекратява по силата на закона на осн. чл. 12 ал. 1 т. 3 от ЗК и на наследяване подлежат
само имуществените му права на осн. чл. 14 ал. 1 от ЗК. Твърди, че дългото отсъствие на
Председателя през 2014-2015г. поради заболяване е довело до разстройство в работата на
Кооперацията и неправилно е създаден запис на стр. 355 в Списък на присъстващите
кооператори на проведеното ОС за дивидента за 2014 г. на името на ищцата, вместо да се
отрази на стр. 21 наследяването на имуществените права на починалия, който запис е
възприет като наследяване на членските му права от нея и неправомерно, без основание са й
изплащани дивиденти. Оспорва фактите, удостоверени със „Споразумение от 01.04.2015 г.“,
като частен документ, с който не се доказват фактите, предмет на направеното изявление,
оспорва датата и мястото на съставянето му, твърди, че не е представено с него
необходимото удостоверение за наследници.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Д.С. поддържа
предявения иск. Прави изменение на иска като го увеличава от 189,54 лв. на 346,94 лв. и
моли същия да бъде уважен. Представя писмена защита. Счита, че от събраните гласни
доказателства на св. Я. е установено безспорно, че ищцата е била приета за член-кооператор
и вписана в книгата на член –кооператорите още през 2015 г., като е присъствала и
гласувала на всички общи събрания от тогава и получавала всяка година дължимия
дивидент. Сочи, че представените по делото протоколи с решенията на УС и на ОС на
Кооперацията, били компрометирани като непълни или подменяни и били съхранявани
единствено от ответника.
В съдебно заседание ответната кооперация, чрез процесуалния си представител адв.
Д.К., оспорва наличието на членствено-правоотношение на ищцата и моли да се оставят без
уважение предявените искове. Евентуално, ако се приеме, че ищцата има претенция за
наследствения дял на баща си, то прави възражение за изтекла давност на осн. чл. 14 ал. 2 от
Закона за кооперациите, тъй като са изтекли петте години за дяловата вноска и трите години
за дивиденти и лихви. Оспорва представената членска книжка, че подписът е на Х. Д. или на
Г.Я., сочи, че била стар модел, съществувал когато бащата е станал член-кооператор.
Представя писмена защита. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на А. А. Д, поч. на
15.03.2015 г. се установява, че негови законни наследници са Н. М. Д.-съпруга, Б. А. Д. – син
и П. А. Ч. – дъщеря.
Видно от представеното Споразумение от 01.04.2015 г. се установява, че Н. М. Д. и Б.
А. Д. се отказват от дяловите си вноски в ПК „Защита“ гр. Глоджево от наследството си
получено от А. А. Д в полза на П. А. Ч., като нейният дял се увеличава до пълния размер на
наследодателя. По делото е оспорена датата и мястото на съставянето на документа, за което
бяха събрани гласни доказателства на св. Я., който разпитан в с.з. заявява, че на *** г. се е
провело заседание на УС, на което се гласувало приемането на П. за член на Кооперацията,
а когато П. подала молба за членство, тогава тя не представила пълномощни от братята и
майка си и УС и дал някакъв срок, в който да представи такива пълномощни. Свидетелят
споделя, че вероятно след това ги е представила, но той не ги е виждал. Не се установи по
делото ищцата, която носи тежестта на доказване, да е представила това Споразумение в
ответната кооперация нито достоверносттта на датата и мястото на съставянето му като
частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, като в тази част доказателствената му сила е
2
оборена от ответника и не обвързва съда.
На лист 7 от делото е представена молба от *** г. на П.Ч. до Председателя на ПК
„Защита“ гр. Глоджево, с която моли дяловия капитал на баща й А. А. Д. да се прехвърли на
нейно име. Съдът констатира, че в молбата няма отправено искане от ищцата да стане член-
кооператор в ответната кооперация и текста й не представлява молба за членуване по
смисъла на чл. 8 от Закона за кооперациите.
По делото е представена и членска книжка № *** издадена на *** г. на П. А. Ч., ЕГН
**********, записана по партида № 355, с подпис на Председател и счетоводител, както и
печат на ответната кооперация. В представената членска книжка липсват данни относно
основанието за придобиването на членството – решението на УС, липсва посочен № и дата
на Протокола, с който е приета за член ищцата. С писмена молба от 08.07.2021 г. ищцата по
делото заявява, че лицето положило подписа си на членската й книжка на мястото на
счетоводител е Г. Ш. С. от гр. Глоджево, назначена на работа в ответната Кооперация, но не
сочи кой се е подписал за Председател.
Във връзка с проведеното оспорване по реда на чл. 193 от ГПК от ответната
Кооперация на автентичността на подписа положен в членската книжка на ищцата за
Председател бе изслушана съдебно-графологична експертиза. От приетото по делото и
неоспорено заключение на вещото лице Н.М. се установи, че подписите за Председател, на
първа и втора страница на членската книжка № ***/*** г. на П. А. Ч., не са положени от Х.
С. Д., който е изпълнявал длъжността Председател към датата на издаването й.
От разпита на свидетеля Г.Я., който бил член на УС на ответната Кооперация и
замествал Председателя Х. Д. през 2015 г., когато е бил в болнични /видно от представени
по делото болнични листи на л. 32-38 / и след смъртта му /акт за смърт от *** г./, изкарал
неговия мандат до края, се установява, че членската книжка на П. не е подписана от него и
не знае кой я е подписал.
При разясненията дадени от ищцата, по реда на чл. 176 от ГПК, в тази връзка заяви,
че не знаела от кого е подписана членската й книжка. От нея поискали да подаде една
молба, за да я приемат за член и след това документацията се оформяла от секретарката на
Кооперацията и книжките стояли при нея. В началото на месец Април 2015 г. подала
молбата за членство и миналото лято /2020 г/ помолила секретарката да й върне книжката.
Съдът, като взе предвид заключението на вещото лице, което кредитира като
обективно и компетентно, както и събраните по делото гласни и писмени доказателства,
признава, че документът членска книжка № ***/*** г. на П. А. Ч. е неистински и го
изключва от доказателствата по делото. Документа заедно с препис от решението следва да
се изпрати на Прокуратурата на осн. чл. 194 ал. 3 от ГПК.
По делото са представени вписани в Търговския регистър Протоколи от партидата на
ответната Кооперация, както следва: Протокол № 166 от заседание на УС на ответната
Кооперация от 03.03.2015 г., на което е взето решение за свикване на ОС на 04.04.2015 г.;
Протокол № 167 от 04.04.2015 г. от Общото събрание на ответната кооперация, на което са
приети ГФО за 2014 г.; Протокол № 168 от 17.06.2015 г. от заседание на УС, на което е взето
решение за свикване на Общо събрание на 04.07.2015 г. и Протокол № 169 от 04.07.2015 г.
от извънредно Общо събрание, на което е избран за Председател Г.Я.. По делото няма данни
да е оспорена автентичността или съдържанието на представените в ТР Протоколи, същите
са водени с последователна номерация за заседанията на УС и ОС на ответната Кооперация
през периода, когато ищцата твърди да е станала член /*** г./и не се установява да е имало
събрание на тази дата, нито да е вземано такова решение от УС за приемането й за член,
3
нито за утвърждаването му от Общото събрание. Съдът намира несъответствие в
свидетелските показания на св.Я. в частта, в която заявява, че „П. е подала молба за членство
в Кооперацията и Управителния съвет я е приел“, както и че „на първото събрание на
Кооперацията се докладвала и молбата на П.Ч. и Общото събрание я приело“, като
„утвърдило решението на УС единодушно“, което не е отразено в Протоколите от
процесния период, които лично той е подписвал, поради което противоречие не кредитира
показанията му в тази част.
В заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза вещото
лице Д.К. е записал, че дивидентът, който се дължи на ищцата за 2019 г. е 346,94 лв. и
уточнява, че сумата за дивидента е получена при аритметичното й пресмятане. Вещото лице
посочва в съдебно заседание, че в книгата на член кооператорите има партида на ищцата и в
нея сумата от баща й е прехвърлена на П., но тя не е записана като встъпителна вноска.
Вещото лице уточнява, че ако ищцата не беше наследник, а беше встъпила сама като член-
кооператор, тогава щеше да има някаква първоначална вноска, която не влиза в дяловия
капитал и вноска, която е определена за дялов капитал. В случая при ищцата няма
първоначална вноска, която не подлежи на връщане. От обяснението на служителите в
кооперацията вещото лице установило, че е била вписана сумата 330,98 лв. в членската
книжка и списъка за разпределение на дивидент, тъй като Председателят бил предложил на
П. да стане член, като от дяловия капитал на баща й 400,98 лв. да й се изплатят 330,98 лв. и
сумата 70 лв. да остане като неин дялов капитал.
От показанията си св. Я. в съдебно заседание се установява, че Уставът на
кооперацията, както и законът, не позволяват наследяване на дялове, но имало случаи в
тяхната Кооперация, в които отделни членове са наследили дялове. П. не можела да стане
член с дяловия капитал на баща си. Тя кандидатствала за редовен член като вземала една
част от капитала на баща си и с тях ставала член, а другите пари трябвало да й се върнат.
По делото са представени списъци на член – кооператорите присъствали на
годишното събрание при ПК „Защита“ гр. Глоджево на 04.04.2015 г. и на 04.07.2015 г. като
под номер 4 е записано името на бащата на ищцата Адем Данаджиев и ищцата твърди, че се
е подписала срещу неговото име, но не е включена в списъците на собствено основание
като член-кооператор.
По делото е представена и молба от ищцата от 01.10.2020 г. до ответната Кооперация,
в която моли да й се изплати дължимия дивидент за 2019 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 9 ал. 1 т.6 от Закона за Кооперациите (ЗК) членът на кооперацията има
право: да получава дивиденти. А съгласно разпоредбата на чл. 60 от ЗК членът на
кооперацията може да предяви иск за защита на имуществените и неимуществените си
права, които са накърнени от органите на кооперацията.
С такъв иск разполага член – кооператор, чиито имуществени и неимуществени
права са били накърнени. За основателното му провеждане ищцата следва да установи по
пътя на пълното и главно доказване, че за релевантния период е била в членствени
правоотношения с ответната кооперация при положение, че този факт изцяло се отрича от
ответника, както и че за посочения период ответната кооперация й е накърнила
имуществените права, за което дължи претендираната сума. Съдът намира, че по делото не
бяха ангажирани доказателства, които да установят по категоричен начин, че П. А. Ч. е била
член-кооператор. Въпреки твърденията на ищцата, че тя е била такава на собствено
4
основание, за което представя молба от *** г. до Председателя на ПК „Защита“ гр.
Глоджево, с която моли дяловия капитал на баща й А. А. Д. да се прехвърли на нейно име,
то в молбата й няма отправено искане да стане член-кооператор в ответната кооперация и
текста й не представлява молба за членуване по смисъла на чл. 8 от Закона за кооперациите.
Налице е противоречие в твърденията на самата ищца, която едновременно твърди, че е
била и продължава да е член – кооператор на собствено основание, а в същото време се
заявява като правоприемник на дяла на баща си по наследство лично и чрез отказа на майка
си и брат си, които се отказали от дяловите си вноски в нейна полза. Редът за приемане на
лице като член на кооперация е регламентиран в Закона за кооперациите и Устава на
съответната кооперация. В чл. 8 от ЗК е предвидено, че това става с писмена молба на
лицето, желаещо да членува в съответната кооперация, като такъв ред е предвиден и в чл. 11
от Устава на ПК "Защита". По делото липсват данни ищцата П.Ч. да е подавала надлежна
молба за членство и такава да е била разглеждана от Управителния съвет и утвърждавана от
Общото събрание на ответната кооперация. При това положение съдът намира, че ищцата не
се домогна да докаже, че е била в членствени правоотношения с ответната кооперация за
релевантния период. Следва да се отбележи за пълнота, че въведеното чл. 8, ал. 5 ЗК
изискване за вписване на новите членове в книгата на кооператорите има само
декларативно, не и конститутивно действие и не е условие за възникване на членството.
Този извод се потвърждава и от публикуваните в Търговския регистър Протоколи №
166, 167, 168 и 169, същите са водени с последователна номерация за заседанията на УС и
ОС на ответната Кооперация през периода, когато ищцата твърди да е станала член /*** г./и
не се установява да е имало събрание на тази дата, нито да е вземано такова решение от УС
за приемането й за член, нито за утвърждаването му от Общото събрание. Съдът намира
несъответствие в свидетелските показания на св.Я. в частта, в която заявява, че „П. е подала
молба за членство в Кооперацията и Управителния съвет я е приел“, както и че „на първото
събрание на Кооперацията се докладвала и молбата на П.Ч. и Общото събрание я приело“,
като „утвърдило решението на УС единодушно“, което не е отразено в Протоколите от
процесния период, които лично той е подписвал, поради което противоречие не кредитира
показанията му в тази част.
Установи се безспорно от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-
икономическа експертиза, че ищцата не е внесла първоначална вноска, а същата не може да
стане член само с дяловия капитал на баща си. Вещото лице посочва в съдебно заседание, че
в книгата на член кооператорите има партида на ищцата и в нея сумата от баща й е
прехвърлена на П., но тя не е записана като встъпителна вноска.
Ищцата твърди, че е наследила членството от баща си А. А. Д, починал на 15.03.2015
г., което е прекратено със смъртта му на основание чл. 12 ал.1 т. 3 от ЗК и е непрехвърлимо,
ненаследимо и неделимо. На наследяване подлежат съгласно чл. 14 ал. 1 от ЗК само
имуществените му права и наследниците му имат право на внесените от него вноски и на
припадащия се дивидент, давностния срок за което за дяловата вноска е 5 години, а за
дивидента 3 години и към датата на подаване на исковата молба 08.02.2021 г. са изтекли, а
ответната Кооперация чрез процесуалния си представител адв. К. направи изрично
възражение за изтекла давност в първото с.з.
При положение, че ищцата не е имала качеството на член – кооператор за процесния
период, то за нея не би могло да се породи правото за получаване на дивиденти, както и
други предвидени в З Кооперациите или Устава на кооперацията плащания, поради което и
предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора на ответната страна следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер на 465 лева, за което процесуалният представител е представил
5
списък с разноски по чл. 80 от ГПК л.105 по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Глоджево, ул. ****, чрез адв. Д.С., против ответника „Потребителна кооперация - Защита”,
ЕИК: *********, гр. Глоджево, ***, иск с правно основание - чл. 9 ал. 1 т. 6 вр. чл. 60 от
Закона за кооперациите: Да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сума в размер
на 346,94 лв., представляваща дивидент за 2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда 08.02.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноските по делото, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Глоджево, ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ на „Потребителна кооперация - Защита”, ЕИК: *********, гр. Глоджево, ***,
сумата от 465 лева /четиристотин шестдесет и пет лева/, представляваща сторени съдебно -
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните
пред Русенския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните.
Документът членска книжка № ***/*** г. на П. А. Ч., заедно с препис от решението,
да се изпрати на Прокуратурата на осн. чл. 194 ал. 3 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6