Р Е Ш Е Н И Е
№….........../27.06.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Ана Ангелова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2045 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Й.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 140 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща неизплатен
остатък от застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”,
обективиран в застрахователна полица № 0020090201600092 от 29.01.2016 г., за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на застрахования лек автомобил
„БМВ ***” с рег. № ***, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
22.01.2017 г. в гр. Варна, за което е образувана застрахователна претенция
№ 0020-090-0116/2017, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, между
страните е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор
за застраховка “Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица №
0020090201600092 от 29.01.2016 г., с предмет собствения на ищеца лек автомобил
„БМВ ***” с рег. № *** и период на застрахователно покритие от 30.01.2016 г. до
29.01.2017 г., застрахователната премия по който е заплатена изцяло.
Ищецът твърди, че на 22.01.2017 г. е паркирал автомобила в гр. Варна, на
ул. „Котел“, като след няколко часа, връщайки се към превозното средство, е
установил, че предният му десен калник е увреден. За настъпилото
застрахователно събитие твърди да е уведомил ответника на 25.01.2017 г., при
който е образувана щета под № 0020-90-116/2017, извършен е оглед на автомобила,
изготвен е снимков материал и е съставен опис, в който като увреден детайл е
описан калник преден десен.
Поддържа, че с уведомление от 22.02.2017 г. застрахователят е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на чл. 5, ал. 2, т. 16
от ОУ, която клауза предвижда, че застрахователят не покрива щети при корозия,
износване, изхабяване, умора на материала, обезцветяване, напукване и др.
подобни повреди, резултат на експлоатационни или естествени причини.
Предвид отказа на застрахователя, твърди, че е предявил срещу иск него за
сумата от 50 лв. – частична претенция от сума в общ размер на 200 лв., по който
е образувано гр.д. № ***/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, 31-ви състав,
приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявеният иск поради
извършено плащане на претендираната сума от 50 лв. в хода на процеса. Излага,
че с влязло в сила решение № 4560/13.11.2018 г. по гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд – Варна, 30-ти състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 10 лв. – частичен иск от дължимия остатък от застрахователно
обезщетение от 150 лв. за нанесените имуществени вреди по автомобила, ведно със
законната лихва.
Счита, че ответникът не е изплатил дължимото застрахователно обезщетение в
пълен размер, поради което по същество моли същият да бъде осъден за сумата от
10 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 140 лв. Претендира и разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа исковата молба,
предприема увеличаване размера на предявения иск до сумата от 140 лв. и
формулира искане за постановяване на решение при признание на иска. Претендира и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, за което представя списък по
чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага становище за недопустимост на предявения иск. Намира, че липсва правен
интерес за ищеца от предявяването на частичен иск, доколкото са налице влезли в
сила съдебни решения по предходни частични искове за същото вземане. Излага
още, че поредната частична претенция представлява злоупотреба с право. Отделно
се позовава и на влязлото в сила решение по гр.д. № ***/2017 г. по описа на
Районен съд – Варна, 31-ви състав, с което е отхвърлен един от предходните
частични искове, с което счита, че е отречено със сила на пресъдено нещо
съществуването на цялото вземане. Евентуално, в случай че съдът намери за
допустима претенцията, признава вземането на ищеца за сумата от 140 лв.,
представляваща неизплатен остатък от дължимото застрахователно обезщетение за
настъпилото събитие. Възразява срещу дължимостта на разноските в производството
с твърдения, че не е дал повод за завеждане на делото.
По изложените
съображения по същество моли за прекратяване на производството, евентуално – за
постановяване на решение при признание на иска и възлагане на разноските в
тежест на ищеца.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител,
поддържа отговора на исковата молба и направеното признание на предявения иск
за целия неизплатен размер от застрахователното обезщетение в размер на 140 лв.
Претендира и присъждането на разноски по делото, за които представя списък по
чл. 80 ГПК.
След като
взе предвид отправеното от ищеца в съдебно заседание искане за постановяване на
решение при признание на иска, съдът намира следното:
Налице е изрично признание на предявения иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ от страна на ответника, обективирано в отговора на исковата молба и
потвърдено в открито съдебно заседание. Признатото право не противоречи на
закона и на добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда, поради
което не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи
възможността за постановяване на решение при признание на иска.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде изцяло уважен, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за неговата
основателност не следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение
се основава на признанието на исковата претенция – арг. от разпоредбата на чл.
237, ал. 2 ГПК.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 410
лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 13.06.2019 г. (л. 40), ведно с
отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за недължимост на разноски по делото. Предпоставките
за това, в хипотеза на уважен иск, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и са две: ответникът
да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Същите са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не следва да се натоварва с
разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В разглеждания
случай ответникът е отказал заплащането на застрахователно обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие в хода на предварително проведената извънсъдебна процедура, с което
е дал повод за предявяването на претенцията на ищеца по съдебен ред. В
проведените преди настоящото производство две съдебни дела по предявени
частични искове за претендираното застрахователно обезщетение, ответникът е
признал дължимостта на пълния претендиран размер на застрахователното
обезщетение от 200 лв., но в хода първия процес по гр.д. № ***/2017 г. по описа
на Районен съд – Варна е заплатил само частично предявената сума от 50 лв., а
след приключване на второто производството по гр.д. № ***г. по описа на Районен
съд – Варна отново е заплатил само частично предявената сума от 10 лв. При това
положение, макар ответникът да е признал настоящия иск, с поведението си той е
дал повод за завеждане на поредното дело, като не е заплатил на ищеца пълния
остатък от дължимото застрахователно обезщетение, въпреки че не оспорва същото
и е наясно с неговия размер. Следователно не е налице една от кумулативно предвидените
предпоставки за това и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, на която се позовава
ответникът, не намира приложение в случая.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че разноски
следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а
на ответника такива не следва да се присъждат, съобразно изхода на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Й.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 140 лв. (сто и четиридесет лева),
представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по договор за
застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна полица № 0020090201600092 от
29.01.2016 г., за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на застрахования
лек автомобил „БМВ ***” с рег. № В0527ВХ, вследствие на застрахователно
събитие, настъпило на 22.01.2017 г. в гр. Варна, за което е образувана
застрахователна претенция (щета) № 0020-090-0116/2017,
ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.02.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ;
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Й.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет лева), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: