№ 950
гр. Перник, 31.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500602 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 261172 / 22.10.2021г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение от 27.07.2022г., постановени по гр.д. № 6697/2020 г. по описа на П.
районен съд е осъдено дружеството „Стомана индъстри" АД да заплати на А.
Ц. Г. по иска с правно основание чл. 200 КТ общо сумата 8000,00 лв. –-
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на
здравословното му състояние /ексцес/, в резултат на професионално
заболяване от болестта “Вибрационна болест от общо вибровъздействие,
втори стадий” , установено с Експертно решение № 0012 / 002 / 08.01.2020 г.
на УБ - МБАЛ Св. Иван Рилски, гр. София, потвърдено от ЕР на НЕЛК №
0685/066/17.09.2020 г. след съответното преосвидетелстване, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на установяването на
ексцеса – 08.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10 000,00 лв. Със
същото решение в тежест на „Стомана индъстри" АД са възложени разноски
съгласно чл.78 от ГПК.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, „Стомана индъстри" АД, чрез адв. Х. М.,
е обжалвало решението в частта, в която е уважена исковата претенция, както
и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати съдебно-деловодни
разноски. В жалбата се излагат подробни доводи по същество срещу
решаващите изводи на първоинстанционният съд. Твърди се, че решението е
постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, както и в
разрез с установената трайна съдебна практика. В тази връзка претърпените
от ищеца болки и страдания претендирани от ексцес на професионално
заболяване, не отговарят на конкретната присъдена сума за обезщетение за
неимуществени вреди. Присъденото обезщетение е в прекомерно завишен
размер, който е в несъответствие с действително претърпените болки и
страдания от ищеца. При ексцес, обезщетението за неимуществени вреди се
1
определя по справедливост, за болките и страданията само от влошаване на
състоянието на ищеца, без да се дублира с вече присъденото за
първоначалното страдание, което не е съобразено от съда. Също така през
2018г - с решението по гр.д.№944/2017г. на ПРС, влязло в сила на
22.10.2018г., е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, тоест същите
тези вреди претендирани от едно и също заболяване и без никаква промяна са
репарирани през 2 018 г и едновременно с това недопустимо и
незаконосъобразно и с настоящото съдебно решение. Неправилно съдът е
определил, че Експертно решение за ексцес на професионално заболяване, на
което се позовава ищеца, е влязло в сила. В тази връзка счита всички
изложени от съда доводи, за неправилни и незаконосъобразни, а
постановеното решение за необосновано. Незаконосъобразно, необосновано и
при съществено нарушение на процесуалните правила, съдът въобще не
обсъжда, че освен работодателя има и други заинтересовани лица, които
следва да бъдат надлежно и по съответната административна процедури
уведомени, за да породи действие съответното експертно решение, спрямо
всички. Процедурата за установяване на ексцес на твърдяното професионално
заболяване/негов ексцес/ не е спазена, съгласно предвидения в КСО ред и
ексцес на професионално заболяване не е констатирано по надлежния законов
ред, с влязло в сила експертно решение. Иска се решението да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени изцяло, като бъдат присъдени и съдебно-
деловодни разноски и за двете съдебни инстанции. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от А. Г..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба страната не е поискала събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира,
че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора,
която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
2
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.11.2022 г.
от 10,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3