Р Е Ш Е
Н И Е № І-
97
град Бургас
,18.06. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.................03.06 …………..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Галя Белева
Пламена Върбанова
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 536 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалните
представители на А. Е. П. –ищец по
гр.д. № 1213/2019 год. по описа на Бургаския районен
съд против решение № 3283/28.11.2019 год. постановено по същото дело,с което са
отхвърлени предявените от въззивницата искове против Община Камено за установяване
,че ищцата е собственик на следните недвижими имоти : УПИ Iобщ в кв. 107 по плана на гр.Камено ,с площ от 7070
кв.м. ;УПИ VII общ в кв. 107 по плана на
гр.Камено,с площ от 842 кв.м., УПИ VIIIобщ.
в кв..107 от 1300 кв.м. ,УПИ IX общ. в кв.
107 по плана на града с площ от 2740 кв.м. ,както и за осъждане на ответната
Община да предаде владението на посочените имоти на ищцата .
Въззивникът
изразява
недоволство от решението , като счита същото за неправилно и незаконосъобразно
,постановено в противоречие със събраните доказателства,както и със закона .
Сочи
се на първо място ,че неправилен е аргумента на районния съд ,че липсват
доказателства за идентичност на имотите ,описани в представените нотариални
актове за собственост –част от бившата
„зеленчукова градина „ с процесните четири имота ,актувани понастоящем като
общински.В тази връзка подробно се аналицират представените писмени
доказателства ,както и изготвената
съдебно-техническа експертиза .Оспопрва се изводът ,че след като четирите имота
са участвали в един общ ,включен в регулацията на града през 1923 година , било невъзможно същият ,или части от него да са придобивани
като земеделски – зеленчукови градини и ниви..Счита се ,че този извод е
несъстоятелен и в противоречие с писмените доказателства ,както и че както
собствените на наследодателите на страните имоти ,така и процесните като
общински са били включени още в първата регулация на селото.Съдът не е следвало
да формира решаващия си извод единствено
от записаното за един от имотите в нот. акт № ***/19** г. и да приеме ,че след
като дворното място ,бивша „зеленчукова градина“ е записано в кв. 8,то и другите части попадат в същия квартал .Такова обстоятелство
в другите нотариални актове не е записоно ,още повече ,че не става ясно в сочения
нот. акт за кой план става дума.
Сочи
се ,че отбелязването в скица №
1143/26.11.1997г.,че имотът „бивша
зеделска градина“ попада в кв. 49 и кв.
50 по плана от 1923 г., само по себе си представлява извън съдебно признание от ответника ,като липсват данни за друга
зеленчукова градина ,части от които да
са придобивани от наследодателите З. . Затова и липсва каквото и да е твърдение
или възражение относно идентичността
между идентифицираната със скицата от 1997 г.
„зеленчукова нива“,собственост на наследниците на Р.М.З. и
претендираните процесни имоти .Въпросът с идентичността на имотите е разяснен и
в техническата експертиза .Всъщност оспорвания
от ответната страна по отношение на идентичността не са направени
,поради което неправилно е решението ,с което
съдът при редиза доказателства
приема липса на такава и отхвърля иска с
лаконични и несъстоятелни мотиви .
Моли
се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковите претенции
да бъдат изцяло уважени.Не се сочат нови доказателства и няма нови
доказателствени искания.
Отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263
от ГПК не е постъпил от ответника – въззиваем,който не взема становище по нея. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и настоява за
потвърждаване на атакуваното решение.
След преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд
прие за установено следното :
Предявен
е бил иск за ревандикация на недвижими имоти
по плана на гр.Камено –а именно :
УПИ Iобщ в кв. 107 по плана на
гр.Камено ,с площ от 7070 кв.м. ;УПИ VII общ в
кв. 107 по плана на гр.Камено,с площ от 842 кв.м., УПИ VIIIобщ. в кв..107 от 1300 кв.м. ,УПИ IX общ. в кв. 107 по плана на града с площ от 2740
кв.м.,за които ищцата е твърдяла ,че са били собствени на наследодателите й-
съпрузите Р. М. З. /поч. 1983г./ и С. Д. З. /починала 1992 година/ .
Твърди
се в исковата молба ,че приживе
наследодателят на ищцата Р. З. е
притежавал зеленчукова градина с площ
от 42 750 кв.м. по отменения план
на града от 1923 година ,която обхващала бивши
кв. 49 и кв. 50 по недействащия план на населеното място от 1923 г. ,а
по сега действащия план от 2000 година
попадала в квартал № 107 и № 107 Б. Процесните обособени имоти – а
именно УПИ Iобщ в кв. 107 по плана на
гр.Камено ,с площ от 7070 кв.м. ;УПИ VII общ в
кв. 107 по плана на гр.Камено,с площ от 842 кв.м., УПИ VIIIобщ. в кв..107 от 1300 кв.м. ,УПИ IX общ. в кв. 107 по плана на града с площ от 2740 кв.м.
били част от въпросната зеленчукова градина и били актувани като общински .Това мотивирало и правния интерес от завеждането
на иска с правно основание чл. 108 от
ЗС.
За
да докаже активната си материалноправна легитимация по иска ищцата е
представила удостоверения за наследници на Р. М. З. ,поч. на 0*.0*.1983 г. и на съпругата
му С. Д. З. ,поч. на 0*.0*.1992 г. ,от
които е видно ,че е един от наследниците
на двамата наследодатели ,по заместване на майка си Г. Р. П. –поч. 2012 г.Със
саморъчно завещание наследодателката С. З.
е завещала цялото си имущество ,включително притежаваната земя ,на дъщеря си Г.
П. ,майка и пряк наследодател на ищцата.
Като
доказателство на правото на собственост
на наследодателите си върху процесните
недвижими имоти ищцата представя
следните писмени доказателства : нот. акт № *** т.*,рег. 1***,д.№ ***/0*.0*.19**
г. –с който С. Д. З. /П./ е призната за
собственик по обстоятелствена проверка на :нива с площ от 4,4 дка в местността
„При воденицата „ в землището на с.Камено;нива с площ от 6,6 дка в местността
„При воденицата „;нива с площ от 3 дка в местността „Кору-дермен“;нива с площ
от 8 дка в м.“Хасково“ и две зеленчукови градини от по 1 дка в с. Камено§
-нот.
акт № **,т.* ,рег.№ 2**,д. № 2**/**.0*.19**
г.-с който Р. З. е закупил :нива с площ от 4,5 дка в местността „При
воденицата“,землището на селото;нива от 3 дка в м.“Куру-дермен;нива от 8 дка в
м.“Хасково“;нива от 7 дка в м.“Над село“;нива от 3,7 дка в м.“Под село и две зеленчукови градини от по 1 дка в с.Камено
;
-нот.
акт № **,т.*,от **.0*.19** г. на нотариус при Бургаския областен съд –с който Р. З. е закупил нива с площ от 6 дка в м.“При воденицата
„,землището на с.Камено;
Нот.
акт № *** т.* ,рег.1**,д.2**/**.0*.19** г. – за закупено от Р. З. дворно място от 1,120 дка –представляващо
пар. 1 в кв. VIII по плана на селото –част от бивша зеленчукова градина
с площ от 4 дка ;
-нот.
акт № */19** г.—закупена зеленчукова градина от 1 дка в землището на селото;
-нот.
акт **/19** г.-за закупени две зеленчукови
градини от по 1 дка в местността „В
село“,в землището на селото – които са част от градина ,цялата с площ от 4 дка
-нот.акт
№ ***/**.0*.19** г. –за закупени от С. /Т./Д. З. :нива с площ от 5,470 дка в
м.“При воденицата „;нива с площ от 7 дка в м.“Над село“ и нива от 10 дка в
м.“Рапана“-в землището на с.Камено
Представена
е и скица от 26.11.1997 г.,издадена от
техническата служба на Община Камено-за нуждите на ПК-Камено ,съдържаща извадка
от отменения регулационен план на гр.Камено от 1923 г. досежно бивша
зеленчукова градина с площ от 42,750 дка
–в бивши кв.49 и кв. 50 ,като с скицата е отберязано ,че имотът бил записан на
наследници на Р. М.З. .
Други
доказателства за установяване правото на собственост върху процесните имоти на
наследодателите на ищцата Р. и С. З. не са представени .
С
оглед на това настоящият съдебен състав споделя извода на първостепенния съд
,че по този начин ищцата не е успяла да
проведе пълно и главно доказване ,че в резултат на придобивни сделки от страна на наследодателите й и
наследяване е станала собственик
/съсобственик на процесните имоти ,въпреки възложената й доказателствена тежест .
Няма
спор ,че въпросните имоти са актувани
като общински с представените по делото
актове за публична и частна общинска собственост.
По
делото е била назначена съдебно-техническа експертиза ,вещото лице по която е
посочило ,че за гр.Камено/бивше с.Каялий/ са действали три кадастрални плана –кадастрален и регулационен план от
1923 г./приложение 1 към експертизата /;кадастрален и регулационен план от 1966
г./приложение2/ и кадастрален план от
2000 година /приложение3/.В нито един от плановете няма означена зеленчукова
градина .С скицата от 1997 г. под № 1143
,издадена за нуждите на ПК-Камено ,са нанесени кв. 49 и кв. 50 по стар
недействащ регулационен план от 1923 г.
,въз основа на която е идентифицирана бивша зеленчукова градина ,от която 42,75 дка според вписването в
скицата - на наследници на Р. З..Но от проверката на вещото лице се установява
,че в разписните листи към плановете от 1923
година и от 1966 година няма
записи на Р. М.З. –съответно в кв. 49 и кв.50 по плана от 1923 г. и в кв.107 и
107а по плана от 1966 г.Явно записа в скицата под № 1143/1997 г. не съответства
на записванията в разписния списък и не става ясно на базата на какви планове и документи е идентифицирана бивша зеленчукова градина от
42,75 дка на Р.З. .
Вещото
лице Мавродиев сочи,че процесните имоти
са част от имот пл. № 334 по
кадастъра от 1923 година и част от имот пл. № 485 по кадастъра от 1966 г. и
теренът на процесните имоти е включен в
регулацията още от 1923 г.Обособени са като такива с частично изменение на последващата
,действаща регулация ,със заповед на
кмета от 2007 година .Следователно към 1928 г. /откогато е първия документ за
собственост , приложен по делото – нот. акт № 1**/0*.0*.19** г./процесните
четири имота са били урегулирани /попадали са в кв. 49 и кв. 50 по плана от
1923 г./и няма как да са били придобивани като части от земеделски имот –
зеленчукова градина .
Всъщност
вещото лице сочи ,че не е възможно
по категоричен начин да се установи идентичността на имотите
,собственост на наследодателите на ищцата .Процесната земя е била включена в
регулацията от 1923 година и няма данни дали е земеделска или не ,а в самия
план е вписано ,че е отредена за
машинно-тракторна станция.Дори и да се приеме ,че процесната земя /зеленчукова градина / се
включва в имот с пл.№ 334 по плана от
1923 г. ,не може да се установи ,че
съвпада именно с процесните парцели ,тъй като вещото лице сочи ,че има и
други парцели отредени за имот 334 /респ.
за имот с пл. № 485 по плана от 1966 г/,тъй като този имот не е затворен /има и други парцели
на североизток ,които също се водят като имот 334/.
С
други думи ,дори и да приемем ,че наследодателите на ищцата са притежавали
зеленчукова градина от 42,75 дка в землището на селото /сега гр.Камено/,не се е
установило по делото къде точно се е намирала тази зеленчукова градина и ако е
попаднала в регулацията на селото кои
имоти по регулационния план от 1923 г. /респ.1966 г./попадат в нея ,още
по-малко е установена идентичността между
тази зеленчукова граница и процесните четири имота .Затова и изводът на районния съд ,че няма как
включените в регулацията на селото още с плана от 1923 г. имоти
да са били придобивани като земеделска земя ,е правилен –което обяснява
и констатираната от вещото лице липса на отбелязване в регулационните планове и разписните листи
към тях.Доказателство за тези изводи е
начина ,по който е описано дворното място от 1,120 дка ,придобито от Р.З. с нот. акт № 1**/19**
г.-същото е описано като дворно място
,представляващо пар.1 в кв. 8 по плана на селото –част от бивша
зеленчукова градина с площ от 4 дка /както и другите две зеленчукови градини от
по 1 дка-описани в нот. акт № **/19** г./.Следователно ,още тогава при
придобиването на неджижимите имоти е
била провеждана разлика между земеделски и урегулирани такива . Ако приемем ,че
това дворно място е било част от бившата зеленчукова градина /от 42,75 дка
,както се твърди от ищцовата страна /,заедно с другите части от зеленчуковата
градина от общо 4 дка ,то след
урегулирането на градината тя е попадната в кв.VIII по плана на селото ,а не в кв. 49 по плана от 1923 г.
,където попадат процесните имоти
,предмет на исковата претенция и където
се твърди ,че попада бившата зеленчукова градина .
Всички
тези несъответствия водят до извода ,че идентичността на процесните имоти с
притежаваната от наследодателите на
ищцата земеделска земя не е доказана по делото.Единственото
доказателство за някаква идентичност
,както стана дума ,е издадената скица за нуждите на ПК-Камено и то в
частта ,в която се сочи ,че въпросната площ от записана на н-ци на Р. З. ,като
от останалите доказателства по делото ,включая заключението на техническата експертиза ,се установява ,че
такова записване липсва-както по плана
от 1923 година ,така и в разписен лист към плана /поради което не става ясно на
базата на какви данни в скицата е
посочено ,че въпросните имоти са
записани на наследодателя на ищцата/.Частите от зеленчуковата градина ,закупени
от наследодателите на ищцата ,са
описани в приложените нотариални актове
със съответните граници и някои от
границите действително са общи /граничат с други части от градината,пак
собственост на някой от двамата наследодатели /,но от нотариалните актове не
става ясно в коя местност се е намирала тази зеленчукова градина/единствено в
нот. акт № **/19** г. се сочи ,че двата дка от градината са в м.“В село“/ ,освен това няма никакви доказателства ,че
става дума за зеленчукова градина от 42,75 дка .-от представените нотариални
актове за собственост се установява ,че градината
е била с обща площ от 4 дка и е изкупена постепенно през годините от двамата
наследодатели .Не се установява и че ,попадайки в регулация тази зеленчукова градина е идентична с процесните имоти .Не на
последно място следва да се посочи ,че
част от процесните имоти са
били били актувани на осн.чл. 6 от ЗС
–което е видно от представения АДС № 10895/24.06.1974 г. ,в който като
основание за състовянето му е соченото
,че е съставен на осн.чл. 6 от ЗС и
решение на УС на ТКЗС-Камено .Не са представени и доказателства /макар и да е
поискано подобно удостоверение от ответната страна /дали бившата зеленчукова градина е поискана за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
/доколкото и скицата ,на която се позовава ищцовата страна /е издадена за
целите на ПК-Камено.
С
оглед на всичко изложено съдът счита изводите на първоинстанционния съд за
правилни .Не е проведено пълно и главно
доказване от ищцовата страна на правото
на собственост върху процесните имоти в лицето на наследодателите на ищцата
,респ. техните наследници .Затова и правилно претенцията е била отхвърлена ,при
което атакуваното решение следва да бъде потвърдено .
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3283/28.11.2019 г. постановено по
гр.д. № 1213/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на
страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.