РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Седми
Декември през Две хиляди и Двадесета година в състав:
Председател: Р. Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Нели Георгиева и
в присъствието на прокурор ………… като
разгледа докладваното от председателя Чиликов А.Н.Д. 2919 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление
№ 349 а- 337 от 27.08.2020 година на Директора на ОДМВР град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното
му административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с
обстоятелството,че не е извършил административно нарушение и с допуснати съществени
процесуални нарушения.
Жалбоподателят в с.з. и писмена защита
чрез адвокат Минчева поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована
не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства
установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля–
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след
обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,не съществува
процесуална пречка за обжалване на наложеното наказание, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че
на 24.04.2020 г. около 00,46 часа жалбоподателят В.Ж. на открито обществено
място – град Стара Загора бул. „ Ц.С. Велики“ до № 95 е без поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство
покриващо устата и носа, с което не е изпълнил т. 9 от Заповед № Рд –
01-124/13.03.2020 г. допълнена със Заповед № РД-01-197 / 11.04.2020 г. ,
изменена със Заповед № РД – 01-236 /24.04.20 г. на МЗ противоепидимична мярка
по чл. 63 ЗЗ.
Описаната фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на св. Д.П. / актосъставител/.
Въз основа на посочената фактическа
обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 209 А,
ал. 1 от Закона за здравето / ЗЗ / и на
основание същата разпоредба е наложил административно наказание Глоба в размер
на 300 лева.
Посочената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на наказателното постановление не съответства на
посочената норма като правна квалификация на деянието.Вместо да посочи в
пълнота и прецизира материалноправните норми, които са нарушени от
жалбоподателя административно-наказващият орган е посочил частично правната
квалификация на деянието – чл. 209 А, ал. 1 ЗЗ-
с което на практика не е посочил нарушените законови разпоредби с
извършеното деяние.
Съставът на чл. 209 А, ал. 1 ЗЗ съдържа
няколко отделни хипотези респективно препращания към различни норми – чл. 63,
ал. 4 или 7, чл. 63 А, ал. 1 или 2 от ЗЗ.
Следователно съставът на чл. 209 А, ал. 1
ЗЗ няма самостоятелно приложение, а следва да се привърже към някоя от
посочените норми, което задължава административно-наказващият орган да
прецизира правната квалификация на деянието и да посочи във връзка с коя друга
норма квалифицира претендираното нарушение.Това не е сторено.
Подобни
критики се отнасят и за посочената за нарушена противоепидемична мярка
по чл. 63 от ЗЗ.
Разпоредбата на чл. 63 ЗЗ има 11 алинеи
и множество хипотези, които не са конкретизирани.
С
тези пропуски и несъответствия не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН за посочване на законовите разпоредби, които са нарушени.Посоченият порок
следва да се окачестви като неотстранимо съществено процесуално нарушение
опорочаващо формата на издаденото наказателно постановление и ограничаващо
правото на защита , което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
По
същество посоченото като нарушено правило за поведение не се съдържа в на
министъра на здравеопазването, а в Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването, където единствено е посочено, че всички лица,
които се намират в открити или закрити обществени места, са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или
друго средство, покриващо носа и устата.
Същата
заповед е обжалвана, като е образувано адм. дело № 3626/2020г. по описа на
Върховния административен съд - VI отделение. В хода на горното производство по
обжалване, министъра на здравеопазването е издал Заповед № РД – 01 –
236/24.04.2020г., с която е отменил Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г..
С
Определение № 8868 от 06.07.2020г. Върховният административен съд е прекратил
производството по м. дело № 3626/2020г. по описа на същия, като е приел,
че “Отмяната на акта от административния орган, който го е издал, в
хода на съдебното производство по неговото оспорване, по същество е идентично с
оттеглянето на административния акт по смисъла на чл.156 АПК”.
Липсва всякакво основание горното становище
на ВАС да не бъде споделено, доколкото не съществува законово изискване
административния орган, в акта си по чл.156 от АПК, да манифестира изрична
воля, че оттегля оспорения акт и др. подобни. Достатъчно е единствено оспорения
акт да бъде отменен от органа с друг негов акт в хода на едно производство по
обжалване на първия, което в случая е налице.
Ето защо се налага извода, че нарушеното от
жалбоподателя правило за поведение е разписано в един общ административен акт
по смисъла на чл.65 от АПК, а именно - Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването, който е оттеглен от органа, който го е издал. В
този смисъл съдът приема, че оттеглянето на акта е волеизявление на издателя на
същия, което е насочено към едностранно прекратяване на вече разпоредени права
и задължения.
Макар и безспорно в хипотезата на оттегляне
на административния акт по реда на чл.156 от АПК да не се стига до изрично
произнасяне на съда, с което актът се обявява за незаконосъобразен, то до
такова произнасяне не се стига именно заради това, защото самият
административен орган преоценява своя акт, практически не поддържайки същия в
процеса на неговото обжалване, което, в светлината на
административнопроцесуалната икономия е и смисъла на института на чл.156 от АПК.
Именно горната преоценка от страна на самия
административен орган при оттегляне на Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването налага заключение, че включително към момента на
проверката - 27.04.2020г. липсва правило за поведение, което
жалбоподателят да е нарушил виновно. Последното мотивира отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон.
По изложените съображения жалбата се
явява основателна, а наказателното постановление подлежи на отмяна поради
противоречие с материалния и процесуалния закон.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с
чл. 143, ал. 1 АПК въззиваемата страна дължи на жалбоподателя направените по
делото разноски за един адвокат.
Видно от представеното пълномощно
жалбоподателят е ползвал адвокатски услуги на адв. Минчева / изготвяне на
жалба, явяване в с.з. /, но видно от договор за правна помощ и пълномощно не е
заплатил възнаграждение.
Следователно съдът приема, че
жалбоподателят не е направил по делото разноски поради което такива не следва
да се присъждат.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №
349 а- 337 от 27.08.2020 година
на Директора на ОДМВР град Стара Загора с което е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 / ТРИСТА /
лева на В.Ж.Ж. ***, ЕГН – **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: