Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр.Шумен, 08 Януари 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. А. Карагьозян
2.
Р. Хаджииванова
при секретаря Ж. Дучева, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №390 по описа за 2018 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №734 от 23.07.2018г. по гр.д.№2871/2017г.
Районен съд - гр.Шумен е изнесъл на публична продан допуснатия до делба между
страните недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 83510.658.138.11.73, с адрес: град Шумен, ул.”..."
№ 13, бл.20, вх.4, ет.6, ап.73, представляващ АПАРТАМЕНТ № 73, намиращ се в
сграда № 11, разположена в поземлен имот 83510.658.138, отхвърлил е претенцията на Т.М.Ш. по чл.349, ал.2 от ГПК, за
възлагане на имота, осъдил е И.М.С.,
Г.М.Ш., Т.М.Ш. и Е.М.Е., да заплатят разделно, всеки един от тях, на Т.М.Ш., по
6320,62 лева, съответна на наследствения дял на всеки един от съделителите, от
която 6100 лева, представляваща пресметнатото в пари увеличение на наследството
на наследодателя на страните М.Ш.М., за което увеличение ищецът е спомогнал да
се осъществи, като е заплатил ½ ид.ч. от допуснатия до делба недвижим
имот и 220,62 лева, представляваща общ размер на извършени разноски от
наследодателя на страните, заплатени от ищеца по ИД№39/2015 г. по описа на СИС
при ШРС, отхвърлил е иска по чл.12, ал.2 от ЗН в останалата му част, отхвърлил
е и иска по чл.30, ал.3 от ЗС предявен от И.С., и е присъдил дължимите деловодни
разноски и държавни такси.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника
И.М.С., която обжалва решението на районния съд в частта, с която е уважена предявената
срещу нея претенцията по сметките по чл.12, ал.2 от ЗН за сумата от 6320,62
лева, като излага, че не е доволна от решението по подробно изложени
съображения, и моли претенцията да бъде отхвърлена.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага е решението е правилно и законосъобразно,
и моли да бъде потвърдено в атакуваната част.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
В срока по чл.346, ал.1 от ГПК - първото по делото съдебно
заседание след допускане на делбата, по искане на ищцовата страна е открито
производство по сметките, като една от претенциите е по чл.12, ал.2 от ЗН
предявена от Т.М.Ш. срещу И.М.С., Г.М.Ш., Т.М.Ш. и Е.М.Е., за заплащане на
сумата от 30500 лева, представляваща пресметнатото в пари увеличение на
наследството на наследодателя на страните М.Ш.М., за което увеличение ищецът е
спомогнал да се осъществи, като е заплатил ½ ид.ч. от допуснатия до
делба недвижим имот. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно,
всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз
основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи
на първоинстанционния съд относно основателността на горната претенция, до
уважения и размер, също са правилни и са базирани на установените по делото
факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
По наведените от жалбоподателя доводи, и за пълнота
следва да се изтъкне следното: На първо место, е необходимо да се отбележи, че съобразно
разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН, сънаследници, които приживе са спомогнали да
се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин,
да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза, в имот или
в пари. Необходимо е наследникът да е спомогнал за увеличаване на наследството
приживе на наследодателя с труд и/или средства, и то да е осъществено без
правно основание, за което наследникът да не е бил възнаграден по друг начин. По
делото е установено, че наследникът Т.М.Ш. е превел по сметка на ДСИ Шумен на
сума от 21562,50 лева- цена на имота по ИД№39/2015 г. по описа на СИС при ШРС,
както и - 456,25 лева разноски и 646,88 лева - за възлагане на имота. В представените
документи дебитно авизо от 15.07.2015 г. и преводно нареждане от 22.07.2015 г.,
е отразено, че наредител на превода /в общ размер от 22665,63 лева е Т.М.Ш., същия
е в полза на М.Ш.М., а в дебитното авизо - бенифициент ДСИ Шумен, с основание
за плащане - ИД 39/2015 с посочена цена и разноски, на М.Ш.М.. С така
предоставената от наследника на наследодателя сума, е била придобита 1/2
идеална част от процесния имот. Поради липса на възможност за присъждане на
приноса в имот, следва да се присъди сумата, съставляваща еквивалент на приноса
на ищеца, преценен към момента на извършване на делбата, който съобразно
изготвената по делото експертиза е 30500 лева, или по 6100 лева за съответната
1/5 идеална част на сънаследниците, както и съответната част от заплатените
такси и разноски по изпълнителното производство - 220,62 лева. Наведените от
жалбоподателя твърдения за произхода на средствата са останали недоказани. Оспорващата
страна е следвало при условията на главно и пълно доказване да установи, че
средствата, послужили за закупуване на процесната идеална част от имота са били
на наследодателя. Твърденията в тази насока са, че те са осигурени чрез два
банкови кредита и продажба на земеделски земи. От представеното удостоверение,
издадено от Банка ДСК ЕАД, се установява, че наследодателят на страните е
сключил договор за кредит за текущо потребление на 18.03.2014 г за 5000 лева,
като е отразено, че кредитът е погасен на 05.09.2014 г. На последната дата е
сключен втори банков кредит за текущо потребление с размер на предоставената
сума 8900 лева. Кредита е сключен близо една година преди закупуване на идеалната
част от имота, а и сумата е няколко пъти по - малка от сумата, послужила за
закупуване частта от имота. Не без значение е и обстоятелството, че вторият
кредит е изтеглен на датата на погасяване на първия, който е бил за значителна
сума, предоставена шест месеца по - рано, или най - вероятно голяма част от
предоставената сума е била за погасяване на предходния кредит, и оставащите
свободни средства на разположение на наследодателя са били значително по -
малко от отпуснатата сума. Последващия кредит от 13.10.2016 г. е за 500 лева, и
е невъзможно да е послужил за закупуването на имота. Единствено свидетелката Н.К.Х.е
посочила в показанията си пред съда, че мисли, че ищеца не е давал пари на
наследодателя, а последния си продал нивите за девет хиляди и нещо лева, казал
че ще изтегли още 10000 от Банка ДСК за да плати делът на бившата си съпруга, и
казал че ще предостави парите на ищеца за да ги пази и когато му потрябват,
последния да ги изтегли и да му ги предаде. Свидетелските показания са
противоречиви /свидетелката сочи, че тъст ѝ си продал нивите за да плати
делът, а впоследствие - за да може да изтегли кредит, има разминаване и в
конкретния размер на получената сума от евентуалната продажба/, не са
подкрепени от други, събрани по делото доказателства, и не на последно място - достоверността
им следва да се преценява с оглед заинтересоваността на свидетеля от изхода на
спора, предвид родствената му връзка със страна - съпруга на ответника Г.М.Ш.. Няма
други преки или косвени доказателства, които да сочат, че предадената от ищеца
сума, му е била предоставена именно от наследодателя, още по - малко от заетите
от него средства, или от продажба на ниви, каквато ако действително е била
осъществена, ответника несъмнено би представил писмени доказателства за
установяването ѝ.
Направеното едва във въззивната инстанция възражение
за възнаграждаването на ищеца по друг начин - ползване на имота на
наследодателя, приживе от наследника и неговото семейство, от една страна е
преклудирано, доколкото е следвало да бъде въведено в първото по делото
заседание след допускането на делбата, но дори и да бъде разгледано по
същество, е неоснователно. В тежест на оспорващата страна е било да установи, че
ищеца е бил възнаграден еквивалентно чрез ползването на имота. По делото не е
установен конкретен период на ползване на имота, или на част от него от ищеца,
нито дали това ползване би могло да възмезди дори и частично предоставените
средства на наследодателя. В процесния случай, жалбоподателя не само че не е
успял да създаде необходимата абсолютна достоверност в истинността на сочените
от него правопогасяващи фактически твърдения, но и ангажираните от него
доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в
релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици,
които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти,
съответно правните им последици за ненастъпили. Предвид изложеното претенцията
по чл.12, ал.2 от ЗН следва да бъде уважена до установения по - горе размер. Решението
на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно в атакуваната част,
поради което и следва да се потвърди.
На въззиваемата страна Т.М.Ш. следва да се присъдят
направените във въззивното производство деловодни разноски в размер на 450 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №734 от 23.07.2018г. по гр.д.№2871/2017г. на
Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА, с
която И.М.С., ЕГН ********** Е ОСЪДЕНА
да
заплати на Т.М.Ш., ЕГН
**********, сумата от 6320,62 лева /шест хиляди триста и
двадесет лева и шестдесет и две стотинки/, от която 6100 лева - представляваща
пресметнатото в пари увеличение на наследството на наследодателя на страните М.Ш.М.,
за което увеличение ищецът е спомогнал да се осъществи, като е заплатил
½ ид.ч. от допуснатия до делба недвижим имот и 220,62 лева - представляваща
общ размер на извършени разноски от наследодателя на страните, заплатени от
ищеца по ИД№39/2015 г. по описа на СИС при ШРС.
В останалата,
необжалвана част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА И.М.С. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Ш. с ЕГН **********,
сумата от 450 лева /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски, пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.