Решение по дело №3093/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.09.2023 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                        съдия Евгени Г.и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. 3 093/2018 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРИЗНАВА на основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) спрямо А.Т.К. и Й.М.К., че Л.В.В. е собственик на недвижим имот. Този недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.65.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Той се намира в гр. София, ул. „*****. Негови съседи са: на същия етаж – няма; под него – няма; над него – имот с идентификатор 68134.1001.65.2.2. ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС А.Т.К. и Й.М.К. да предадат на Л.В.В. владението на описания недвижим имот. Л.В.В. е със съдебен адрес - адвокат Г.М.,***, кантора 159. А.Т.К. и Й.М.К. са с постоянен адрес ***] ОСЪЖДА А.Т.К. и Й.М.К. да заплатят:

- на Л.В.В. 1 900,00 лева разноски за делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

- на СГС 2 142,88 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му. Ако ответниците обжалват решението, с въззивната си жалба те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[4] Решението е постановено при участието на М.К.Н. като трето лице-помагач на ищеца Л.В.В. .

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[5] Л.В. заявява в искова молба от 07.03.2018 г., че е собственик на недвижим имот. Този имот представлява: апартамент с площ от 144,40 кв. метра; 1/3 идеална част от сградата, в която се намира апартаментът, и 1/3 идеална част от дворното място, в което е изградена сградата. Апартаментът се намира на партерния (първи) етаж в жилищната сграда на ул. „*****.

 

[6] Л.В. твърди, че е придобил собствеността по наследство от О.К.и реституция. Имотът е бил отчужден от О.К.по реда на ЗОЕГПНС. Впоследствие О.К.е починала и към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ един от наследниците на О.К.е бил ищецът - Л.В.. Останалите наследници на О.К.са починали, а Л.В. е единствен техен наследник. Така той е станал едноличен собственик на имота.

 

[7] През 2011 г. ответниците Й. и А. К.завладяват по скрит начин апартамента на партерния (първи) етаж на ул. „*****. Затова Л.В. моли съда да го признае спрямо ответниците за собственик на апартаментa и да ги осъди да му предадат владението (исковата молба, л. 4-16; уточнителната молба, л. 158-159; протокола от съдебно заседание на 30.10.2020 г., л. 197-198; уточнителната молба, л. 262-263; изявленията на ищеца в съдебно заседание, л. 322-гръб и определението на съда, л. 325, всичките от том I от делото).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Й. и А. К.са подали писмен отговор, с който са оспорили предявения иск. Те са заявили, че:

1. не оспорват правото на собственост на Л.В. върху дворното място;

2. Л.В. не е собственик на апартамента, понеже той не е бил одържавяван от наследодател на Л.В. и съответно собствеността за него не е била възстановявана;

3. те са придобили собствеността на апартамента чрез добросъвестно давностно владение, като давностният срок е започнал да тече на 23.04.2008 г.;

4. докато са владели имота, те са направили подобрения по него за 22 000,00 лева. Ето защо ответниците молят съда да отхвърли иска, а, ако го уважи, да осъди Л.В. да им заплати 22 000,00 лева обезщетение за направените подобрения, като те задържат владението на имота до изплащането на обезщетението (писмения отговор, л. 201-202; уточнителната молба, л. 211-212).

 

3. По писмения отговор на третото лице

 

[9] М.Н. твърди, че е придобила апартамента на партерния етаж в сградата на ул. „*****в гр. София от Л.В., който е бил негов собственик. Той е придобил собствеността върху имота като наследник на О.К., от която апартаментът е бил отчужден, а впоследствие реституиран. М.Н. е заявила още, че ответниците не са придобили имота по давност, понеже:

1. не са били добросъвестни и не е бил изтекъл срок от 10 години от завладяването на имота;

2. владението им не било явно, а скрито (отговора, л. 317, том I).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] Не се спори, че О.К.е била собственик на дворно място от 601,00 кв. метра и триетажна жилищна сграда, която е изградила в него, което се е състояла от подземен етаж, партерен (първи етаж), надпартерен (втори етаж) и втори надпартерен (трети етаж) и тавански помещения, намиращи се на ул. „***** (по-късно ул. „*****) (вж. и крепостния акт, л. 310-311; архитектурния план, л. 47-49). На 20.09.1949 г. е бил съставен акт по реда на ЗОЕГПНС за одържавяване на 46/60 идеални части от тази триетажна къща с изключение на втория (надпартерен) етаж. В акта е било вписано, че всеки етаж се е състоял от четири стаи и е бил със застроена площ от 144,40 кв. м. На същата дата отчужденото имущество е било предадено на Софжилфонд за ползване (акта, л. 54, том I; проектите на сградата, л. 49, том I).

 

[11] О.К.е починала на 15.02.1959 г. (удостоверението за наследници, л. 36, том I; удостоверението за идентичност, л. 38, том I). Към този момент нейни наследници по закон са били: Г.В. Г.(удостоверението за наследници, л. 36, том I; нотариалния акт и протоколите за съдебна делба, от които се установява, че към 15.02.1959 г. той е бил жив, л. 18-21, том I); В.В. Г.и Е.В.Г. (удостоверението за наследници, л. 36, том I).

 

[12] В.В. Г.е починал на 02.06.1987 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Р.Г. и ищеца Л.В.. Е.Г. е починала на 15.06.1989 г. и е оставила Л.В. за свой единствен наследник по закон. Г.В. Г.също е починал, но неизвестно кога, като също е оставил Л.В. за свой единствен наследник по закон (удостоверението за наследници, л. 36, том I).

 

[13] Р.Н.Г. *** да издаде заповед за отписването от актовите книги за държавна собственост на акта, с който през 1949 г. са били одържавени 46/60 идеални части от къщата. На 13.05.1994 г. Кметът на София е издал такава заповед (бележката върху АДС, л. 54; заповедта, л. 55, том I; писмото от областния управител, л. 56, том I).

 

[14] Р.Г. е починала на 31.10.2006 г. Тя е оставила за свой единствен наследник по закон ищеца Л.В. (удостоверението за наследници, л. 40, том I). Той е бил единствен наследник и на Г., В.и Е.В.Г.(удостоверението за наследници, л. 36-37, том I).

 

[15] На 18.02.2008 г. нотариус е удостоверил подписа върху пълномощно. В него е било вписано, че Л.В. е упълномощавал С.А.да продаде на когото намери за добре, включително и на себе си, партерния етаж от сградата на ул. *****, преустроен на „Магазин и шоурум за бутикови облекла“ (пълномощното, л. 45-46, том I). Този апартамент се е ползвал като магазин още от 2007 година (договора за наем и анекса към него, л. 31-35; показанията на свидетелките А.и П., л. 327-330, всички от том I).

 

[16] На 12.03.2008 г. С.А.като пълномощник на Л.В. е продал на себе си първия надпартерен етаж от посочената сграда (нотариалния акт, л. 22-23, том I). На 20.03.2008 г. „С.****“ ЕООД е извършила за „Ю.Б.“ АД (Ю.) оценка на първия надпартерен етаж на сградата на ул. „*****. В оценката е бил описан обаче, партерният етаж, като снимките към оценката също са били от партерния етаж (оценката и снимките, л. 349-353, том I).

 

[17] На 22.04.2008 г. С.А.е продал на А. и Й. К.апартамент, заемащ целия първи надпартерен етаж в жилищната сграда на ул. „*****(нотариалния акт, л. 24, том I). В същия ден А. и Й. К.са учредили договорна ипотека в полза на Ю. за същия имот – апартамент на първия надпартерен етаж на ул. „*****“ за обезпечаване на отпуснат им кредит за 450 000,00 лева в шв. франкове (нотариалния акт, л. 24-26).

 

[18] На 29.01.2010 г. е било издадено разрешение, с което на ответниците е било разрешено да преустроят апартамента на първия надпартерен етаж в магазин и шоурум за бутикови облекла (разрешението за строеж, л. 110). В този период А.К. е започнал преустройство на апартамента на партерния етаж в магазин (показанията на свидетеля К., л. 326-327, том I).

 

[19] През лятото на 2013 г. А.К., заедно с още няколко души е разбил катинара, заключващ апартамента на партерния етаж. Оттогава е започнал спора между страните кой е собственик на имота (показанията на свидетелките А.и П., л. 327-330, том I). Този имот е с идентификатор 68134.1001.65.2.1 (схемата, л. 72, том I).

 

[20] На 08.07.2020 г. ВКС е постановил решение по гр. д. 2 746/2019 г., чиито предмет е бил обжалването на решение на САС по в. гр. д. 518/2016 г., което пък е било постановено след обжалване на решение на СГС по гр. д. 3 314/2014 г. С решението си ВКС е признал за установено спрямо А. и Й. К., че Л.В. е бил собственик на апартамента на първия надпартерен етаж от жилищната сграда на ул. „*****. За да направи това, ВКС е приел, че:

- пълномощното от 18.02.2008 г. от Л.В. в полза на С.А.не е било подписано от Л.В.;

- С.А.е действал без представителна власт при продажбата от Л.В. на С.А.на първи надпартерен етаж от къщата на ул. „***** и тази продажба е била нищожна;

- А. и Й. К.не са придобили собствеността на първия надпартерен етаж, защото са придобили от несобственик (решението, л. 173-187, том I).

 

[21] Л.В. е бил освободен от заплащането на държавна такса по делото (определението, л. 62, том I). Той  е заплатил: 1 800 лева на адвокат (договора, л. 3, том I); 250,00 лева за депозит за вещо лице (л. 344, том I). От внесения депозит единствено 100,00 лева са били изплатени на вещото лице, а за останалите 150,00 лева съдът е разпоредил да се върнат на ищеца (определението, л. 71, том II). Липсват доказателства Л.В. да е направил други разходи. Затова съдът приема, че той не е направил такива.

 

[22] А. и Й. К.са били представлявани от адвокат, с когото са уговорили възнаграждение, но няма доказателства то да е било платено (договора, л. 86, том I). Затова съдът приема, че те не са заплатили на адвокат. Впоследствие съдът е предоставил на ответниците правна помощ (определението от 02.05.2023 г., л. 98, том II).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

[23] Л.В. е предявил иск по чл. 108 от Закона за собственост (ЗС) срещу А. и Й. К..

 

1.            По иска по чл. 108 от ЗС

 

1.1 По основателността на иска

 

[24] Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това (чл. 108 от ЗС). Следователно предпоставката за уважаване на иска са:

1. Л.В. да е собственик на процесния имот;

2. А. и Й. К.да владеят имота без основание и без да са негови собственици.

 

[25] Л.В. твърди, че е придобил собствеността върху апартамента на партерния етаж в сградата на ул. „*****по наследство от наследниците на О.К., които са го придобили по реституция по силата на ЗВСОНИ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ, се възстановява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС. Собствеността се възстановява, ако при влизането в сила на ЗВСОНИ имотите се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон ТЗ), и, ако те съществуват реално до размерите, в които са били отчуждени (чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ).

 

[26] Следователно предпоставките, за да бъде възстановена собствеността на наследодателите на Л.В. по ЗВСОНИ, са:

1. О.К.да е била собственик на партерния (първи) етаж от сградата на ул. „*****;

2. имотът да е бил отнет по реда на ЗОЕГПНС;

3. към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът да е бил собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ;

4. към същата дата имотът да е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден;

5. наследодателите на Л.В. да са били наследници на О.К.;

 

[27] Правото на възстановяване на собствеността се установява от факта на отнемане на имотите (чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ). Следователно до доказване на противното, лицата, от които имотите са били отнети, са били техни собственици. Ето защо с влизане в сила на реституционния закон собствеността се възстановява в полза на тези лица или в полза на техните наследници.

 

[28] Съдът установи, че О.К.е била собственик на партерния (първи етаж) от къщата на ул. „*****. Съдът установи също, че по реда на ЗОЕГПНС от О.К.са били отнети 46/60 идеални части от сградата на ул. „*****, включително и от апартамента на партерния (първи) етаж. Към влизането в сила на ЗВСОНИ тези 46/60 идеални части от партерния (първи) етаж са били държавна собственост, а партерният етаж е бил в размера му, в който е бил към момента на отчуждаването му. Към момента на влизането на ЗВСОНИ Л.В., и неговата майка Р.Г. са били единствените наследници по закон на О.К.. Така собствеността на 46/60 идеални части от партерния (първи) етаж от къщата на ул. „***** е била възстановена на тях.

 

[29] След смъртта на Р.Г. единствен неин наследник по закон е бил Л.В.[1]. Така Л.В. е станал едноличен собственик на 46/60 идеални части от партерния (първи) етаж на къщата на ул. „*****. Дори към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ да са били живи и други наследници по закон на О.К., това не променило извода, че Л.В. е неин единствен жив наследник по закон, защото той е единствен жив наследник по закон на всички наследници по закон на О.К.. Останалите 14/60 идеални части не са били отчуждавани от О.К., те са останали нейна собственост, а като единствен наследник по закон на О.К.Л.В. ги е придобил чрез наследяване[2].

 

[30] Апартаментът на партерния етаж не е бил продаван от ищеца и не бил закупуван от ответниците. Те са закупили апартамента на надпартерния етаж. Същевременно съдът установи, че именно ответниците владеят апартамента на партерния етаж.

 

[31] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът признава спрямо А. и Й. К., че Л.В. е собственик на апартамента на партерния етаж от жилищната сграда на ул. „***** и ги осъжда да му предадат владението за него.

 

1.2. По възраженията на А. и Й. К.1.2.1. По възражението за изтекла придобивна давност в тяхна полза

 

[32] Съгласно чл. 79 Закона за собствеността (ЗС), правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години (ал. 2 на чл. 79 от ЗС).

 

[33] Съгласно чл. 70 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Добросъвестността се предполага до доказване на противното (ал. 2 на чл. 70 от ЗС).

 

[34] Следователно, за да са придобили собствеността по давност, А. и Й. К.трябва да докажат, че са владели апартамента през съответния период от време. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно, с намерение за своене.

 

[35] Съдът установи, че с нотариалния акт от 22.04.2008 г. А. и Й. К.са закупили апартамента на надпартерния етаж в сградата на ул. „*****. Същевременно те са завладели партерния етаж. Ето защо те не са установили владението си за партерния етаж на правно основание, годно да ги направи собственици. Затова те не са добросъвестни владелци.

 

[36] Дори те да са мислели, че купуват партерния, а не надпартерния етаж, това не би променило обстоятелството, че нотариалният акт, с който те са закупили надпартерния етаж, не е годно основание да ги направи собственици на партерния етаж. Ето защо, за да придобият по давност партерния етаж, А. и Й. К.следва да са го владели поне 10 години.

 

[37] Най-ранният момент, в който те може да са установили владение върху партерния етаж, е моментът на сключване на сделката за апартамента над него, каквито са и твърденията им, т.е. 23.04.2008 г. От 23.04.2008 г. до подаването на исковата молба на 07.03.2018 г. обаче, не са били изминали 10 години. Затова не е изтекъл 10-годишният давностен срок и А. и Й. К.не са придобили собствеността върху партерния етаж чрез давностно владение.

 

1.2.2. По възражението за право на задържане

 

[38] Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗС, добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта (чл. 72, ал. 3 ЗС).

 

[39] Съдът прие, че А. и Й. К.не са добросъвестни владелци. Затова те нямат право на задържане за евентуални подобрения, които са направили в имота. Ето защо възражението им за право на задържане е неоснователно.

 

3. По разноските

 

[40] Л.В. търси разноски. Той е направил такива за 1 900,00 лева.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава изцяло иска на Л.В.. Затова съдът осъжда А. и Й. К.да заплатят на Л.В. 1 900,00 лева разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда А. и Й. К.да заплатят по сметка на СГС 2 142,88 лева (1/4х214 287,60х0,04) държавна такса.

 

[42] На Л.В. следва да се възстановят 150,00 лева от депозита за вещо лице. Следва да се изпълни определението на съда (л. 71, том II).

 

Съдия: