Р Е Ш Е Н И Е
№ 1175 /14.06.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 860 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Л.К.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. Т.Р. *** срещу Наказателно постановление №
03 – 009598 от 06.06.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева
(пет хиляди лева) за това, че на 18.05.2018 г. в гр. Варна в обект – пекарна „Е.“, находяща се в гр.
Варна, ул. „Студентска“ № 9 на ъгъла с ул. ‚Дубровник“, стопанисвана от „Л.К.“
ЕООД, дружеството „Л.К.“ ЕООД в качеството си на работодател е допуснал до
работа лицето М.Л. Г., с ЕГН: ********** до осъществяване на трудови функции на
длъжност „работник кухня“ с работно място пекарна „Е.“
с определено работно време от 13:00 часа до 14:50 часа и договорено трудово
възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните
по трудовото правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател
„Л.К.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и
необосновано, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуален
закон, като представя подробни аргументи в подкрепа на своето становище. На
първо място не оспорва, че лицето М.Л. Г. се е намирало в стопанисвания от
дружеството търговски обект в гр. Варна, но навежда твърдения, че лицето е
минало да се види с управителката на дружеството, с която се намират в
приятелски отношения. Според дружеството – жалбоподател липсват солидни
доказателства за наличието на трудово правоотношение между ‚Л.К.“ ЕООД и св. Г.,
доколкото не са установени съществените елементи на трудовия договор по чл. 66
от КТ – място на работа, длъжността и характера на работата, времетраене на
договора и продължителността на работния ден и седмица, както и уговореното
трудово възнаграждение. Според дружеството тези обстоятелства не биха могли да
бъдат установени от приобщената към административно – наказателната преписка
декларация от лицето Г., като в обобщение отново застъпва позиция за недоказан
фактически състав по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда. Поради гореизложените
съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
15.04.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 860 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд въззивното дружество „Л.К.“
ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. Т.Р. ***, която
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за намаляване
размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ до
предвидения в закона минимален размер.
В проведеното на 15.04.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 860 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Дарина Ошавкова,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки в
своята пледоария, че в попълнената лично от св. Г. декларация могат да се
откроят елементи на трудово правоотношение, както и, че съгласно практиката на
Върховния административен съд, всеки труд е възмезден.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 18.05.2018 г. св. Н.Й.З.
– гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна и св. М.О.М. – Ж. –
инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в пекарна „Е.“,
находяща се в гр. Варна, ул. „Студентска“ № 9, на
ъгъла с ул. „Дубровник“, стопанисвана от търговското дружество „Л.К.“ ЕООД.
В едно от помещенията на
търговския обект установили да престира труд св. М.Л. Г., която пренасяла тави,
в които се пекат тестените изделия, предлагани за продажба в пекарната.
Св. З. и св. М. – Ж.
помолили св. Г. да попълни декларация, в която да опише характеристиките и
елементите на своето трудово правоотношение, но същата нямала желание да
съдейства на контролните органи и отказала.
Св. З. и св. М. – Ж.
помолили за съдействие представители на ОД на МВР – гр. Варна, като след
пристигането на униформени полицейски служители св. Г. предоставила документа
си за самоличност и попълнила предоставената й от инспекторите от дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна декларация, в която декларирала, че работното
й време е от 13 до 14:50 часа, за пръв път е в пекарната, няма сключен нито
граждански, нито трудов договор, като посочила, че се намира в обекта, защото
помага на приятелка.
Инспекторите от дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна установили, че в действителност не е бил
сключван трудов договор между „Л.К.“ ЕООД в качеството на работодател и св. М.Л.
Г. в качеството на работник/ служител.
Преценявайки, че с това
свое поведение дружеството „Л.К.“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 62, ал. 1
във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, на 28.05.2018 г.
св. З. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала
дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено възражение срещу съставения
АУАН не било депозирано, като на 06.06.2018 г. Директорът на дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление,
с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда, наложил на въззивното дружество административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за нарушение на чл. чл. 62, ал. 1
във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
По отношение на
доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. Н.Й.З., показанията на св. М.О.М. – Ж.,
показанията на св. М.Л. Г.; Протокол от 28.05.2018 г. за извършена проверка на
„Л.К.“ ЕООД, изготвен от св. З.; декларация от лицето М.Л. Г. по отношение
характеристиките на нейното трудово/ гражданско правоотношение.
На първо място съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. З. и
св. М. – Ж. като последователни, логични и взаимнодопълващи се. Двете
свидетелки посочиха, че са установили св. Г. да полага труд в проверявания от
тях обект – пекарна „Е.“ и съвсем конкретно са я
видели да пренася тави, предназначени за изпичането на тестените изделия, които
се предлат за продажба. Дружеството – жалбоподател не оспорва факта, че св. Г.
се е намирала вътре, т.е. в едно от помещенията на търговския обект, като
застъпва становище, че св. Г. е приятелка на управителката на дружеството и
просто се е отбила „да си кажат няколко
думи с управителката“.
Съдът не може да приеме за
достоверна подобна версия, поради следните съображения:
Принципно няма нищо
нередно едно лице да влезе в търговския обект и да си размени няколко приказки
с управителя или с някой друг служител в пекарната, но в случая обективните
доказателства установяват съвсем други факти. Самата св. Г. призна, че е
получила облекло от управителя на дружеството – г-жа Я., за да не изцапа своите
дрехи. Този факт се потвърждава и от показанията на инспекторите от дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, които потвърдиха, че св. Г. е била облечена с
работно облекло, което е било изцапано (което е напълно житейско издържано, с
оглед спецификата на работа при приготвяне и изпичане на тестени изделия).
Съдът не може да приеме за достоверно твърдението, че св. Г. е помогнала само
да бъдат вдигнати една или две тави. В крайна сметка очевидно щом е била
облечена с работно облекло, е имало повторяемост на престацията, още повече, че
самата св. З. сподели, че управителката на дружеството г-жа Я. откровено е
споделила, че когато има дефицит на работна ръка, молят св. Г. да дойде в
пекарната, за да помага в работата.
Съдът дава вяра на
показанията на св. З. и напълно вярва на признанието, което е направила пред
нея управителката на дружеството, като в случая обаче тази „помощ“,
осъществявана от св. Г. е следвало да бъде оформена в писмен трудов договор,
каквито са изискванията на българското трудово законодателство.
Съдът не може да се съгласи
с възраженията във въззивната жалба, че не са установени характеристиките на
трудовото правоотношение. В тази връзка, съдът би желал да отвори една скоба и
да вметне, че е изключително сложно при условие, че даден работник/ служител не
е добросъвестен и не съдейства на контролните органи от дирекция „Инспекция по
труда“ да бъдат установени подробно всички елементи на трудовото
правоотношение. В случая обаче са установени работното място, работното време и
трудовите функции, които е изпълнявала св. Г., а именно работник в кухнята на
обекта, като съдът е съгласен с процесуалния представител на въззиваемата
страна, че всеки труд е възмезден и макар да не е установена договорката между
„Л.К.“ ЕООД и св. Г. за нейното трудово възнаграждение, пределно ясно е и се
презюмира, че такова е било уговорено и св. Г. е щяла да получи материално
възнаграждение срещу своя труд в пекарната.
По отношение причините,
които е изложила св. Г. пред проверяващите инспектори от дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна, за това, че не желае да съдейства и да опише детайлите от
своето правоотношение с „Л.К.“ ЕООД, а именно, че получава в същото време
обезщетение за безработица от НОИ, по принцип съдът няма причина да се съмнява
в достоверността на тази теза, но в случая тя е ирелевантна и съдът не би желал
да вземе специално отношение по нея.
В крайна сметка, важното
е, че са установени работното място, работното време и трудовите функции на св.
Г., които безспорно са елементи от трудово правоотношение, възникнало на
18.05.2018 г. между нея и дружеството – работодател „Л.К.“ ЕООД.
От правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
По същество, съдът я
намира за частично основателна, поради следните съображения:
На първо място, съдът не
установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 от Кодекса на труда предвижда трудовият договор да се сключва в писмена
форма, като от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно с
установи, че дружеството „Л.К.“ ЕООД е
пренебрегнало изпълнението на посочената правна норма в своето трудово
правоотношение със св. М.Л. Г., поради което и според съда съвсем правилно е
била ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
Предвид разпоредбата на
чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда, в никакъв случай не може да се приеме
процесното нарушение за „маловажен случай“ и респ. да се приложи разпоредбата
на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. Още повече, че неглижирането на официалното
обявяване на трудовото правоотношение може да има доста сериозни негативни
последици, най – вече за работника/ служителя. Конкретно в случая св. Г.
вероятно е щяла да загуби правото си да получава обезщетения за безработица, но
в същото време при наличието на злополука в обекта, същата няма възможност да
бъде квалифицирана като „трудова“ и респ. св. Г. да се ползва от защитата,
която предвижда в този случай българското трудово законодателство.
По отношение вида и
размера на наложеното административно наказание.
Същевременно съдът намира,
че наведеното възражение в условията на евентуалност по отношение на размера на
наложената имуществена санкция е напълно основателно. Наказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на
административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за
извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат
данни дружеството „ Л.К.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на
трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на
съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към
минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на
целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 009598 от
06.06.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на
наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до
предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда минимум от
1500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя
Наказателно постановление № 03 – 009598 от 06.06.2018 г., издадено от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Л.К.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбите на
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет
хиляди лева) за това, че на 18.05.2018 г. в гр. Варна в обект – пекарна „Е.“, находяща се в гр.
Варна, ул. „Студентска“ № 9 на ъгъла с ул. ‚Дубровник“, стопанисвана от „Л.К.“
ЕООД, дружеството „Л.К.“ ЕООД в качеството си на работодател е допуснал до
работа лицето М.Л. Г., с ЕГН: ********** до осъществяване на трудови функции на
длъжност „работник кухня“ с работно място пекарна „Е.“
с определено работно време от 13:00 часа до 14:50 часа и договорено трудово
възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните
по трудовото правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 1500 лева (хиляда
и петстотин лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: