Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С., 26.03.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Белослатински
Районен съд, I наказателен състав в публичното си заседание на 26 февруари Две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа
докладваното от съдия Житарска НАХ дело № 553 по описа на 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Б.А.У. ***, ЕГН ********** е обжалвал НП
№ 19-0248-001053/11.11.2019г. на Началника на РУ Б.С. към ОД на МВР гр.В., с
което за нарушение на чл.190, ал.3 ЗДвП му е наложено административно наказание
на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20.00 лева и за нарушение на
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание на основание
чл.178д от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лева.
В жалбата си жалбоподателя излага доводи
за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като твърди,
че не е извършил вмененото му нарушение и желае неговата отмяна. Твърди в
жалбата, че е бил спрял за малко на паркинга в Болницата и е изчаквал да дойде
лицето, което е докарал.
Ответника по жалбата, редовно призован
не се явява, не е изпратил представител и не е взел становище по нея.
Разпитаха се актосъставителя и свидетеля при установяване
на нарушението и съставяне на акта.
По делото са представени акт за констатирано
нарушение № 99824/30.10.2019г., НП №
19-0248-001053/11.11.2019г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.,справка за
нарушител/водач.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от жалбодателя претенции, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по
чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по
същество, тя е основателна.
От анализа на събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 30.10.2019г. полицейските служители А.К.Д.
и Д.И.Д. били на обход по време на работа в района на МБАЛ Б.С.. На паркинга на
болницата, на мястото за паркиране на инвалиди забелязали спрял автомобил и решили
да го проверят дали има съответните документи за паркиране на такова място. На
място установили, че водача на автомобила се намирал вътре на шофьорското
място, но видели, че автомобила нямал валиден стикер, който да му позволява да
паркира на такова място. Жалбоподателят им обяснил, че е докарал лице, което
чака да дойде всеки момент. Полицейските служители извършили проверка на водача
в системата на КАТ и установили, че жалбоподателя не е платил наложена му глоба
с фиш № 561741. С оглед горните констатации актосъставителят А.К.Д. съставил на
Б.У. АУАН № 99824/30.10.2019г., в който посочил, че на същата дата в 11.48 часа
в гр.Б.С., на паркинга на МБАЛ – Б.С. е паркирал собствения си лек автомобил
„Тата Индика” с рег. № ВР 0843 СВ на място за паркиране за хора с увреждания,
без да има право на това, както и че управлява с влезли в сила глоби от фиш
серия Н, №561741. Посочено е, че това са нарушения на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП
и чл.190, ал.3 от ЗДвП и като свидетел-очевидец на нарушението е вписан Д.И.Д.
– полицай „Охрана на обществения ред” при РУ – Б.С.. Актът е подписан от
нарушителя без възражения и му е връчен същия ден. Въз основа на АУАН Началника на РУ „Полиция”
–Бяла Слантина към ОД на МВР гр.В. е издал наказателно постановление №
19-0248-001053/11.11.2019г. Именно това постановление се обжалва.
Тази фактическа обстановка се установява
от акта за нарушение, Наказателното постановление, приложените към делото
писмени доказателства, показанията на актосъставителя и свидетеля.
По пункт 1 от обжалваното наказателно
постановление административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.190, ал.4 ЗДвП, според който наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение
на съда при обжалване. В случая при полицейската проверка е установено, че У.
не е заплатил наложена му глоба с фиш серия Н №561741, а от справката за
нарушител/водач е видно, че този фиш е издаден на 15.05.219г., като размерът на
глобата е 20.00 лева. От прочита на разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП е
видно, че срокът за доброволно изпълнение на наложените глоби е едномесечен, но
само за изрично изброените в него актове, а именно НП, ЕФ или съдебен акт.
Фишът, с какъвто акт е глобен У. на 15.05.2019г. не попада в тази разпоредба.
Срокът за плащане на глоби наложени с фишове е съвсем различен и е посочен в
чл.186, ал.7 от ЗДвП, който гласи,че
издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от
датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и
се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Чл. 185 ЗДвП е обща и
бланкетна санкционна разпоредба, в която не се съдържа и не сочи състав на
административно нарушение. В нея е предвидено, че за нарушение на този закон и
на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. В посочената за
нарушена разпоредба не е установено конкретно задължение за водача на МПС,
неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Нормата
въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати
доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление, но не
предвижда наказание за неспазване на този срок. А пък чл.186, ал.7 от ЗДвП пък
предвижда 7 дневен срок за доброволното плащане на глобата, след което той се
изпраща за принудително събиране от публичен изпълнител. Това е така, тъй като
преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно
плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане
на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, съответно седемдневния срок по
чл.186, ал.7 от ЗДвП е възможността за пристъпване към принудително събиране на
глобата, както и налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т.
1, б. "д" ЗДвП и чл. 171, т. 2, б. "к" ЗДвП. Следователно,
неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като законодателят не е
обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от
бездействието на водачите. Приемането на противното означава да се налага
наказание за неизпълнение на наложено наказание, като изглежда нелогично такава
нетипична за правната логика конструкция да се обвърза с бланкетната разпоредба
на чл. 185 ЗДвП. С оглед горното, наказателното постановление в тази част се
явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
По пункт 2 административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, според който
паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. С
нормата на чл. 178д от ЗДвП е предвидена "глоба" в размер на 200 лв.
за лице, което без да има това право паркира на място, определено за превозно
средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство,
приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Съгласно §6, т.64 от ДР
към ЗДвП "човек с трайно увреждане" е лице, определено в §1, т.2 от
ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания. С оглед горното е необходимо
да се направи разграничение между паркиране и престояване на автомобил.
Разпоредбата на чл.93 ЗДвП е сторила това като в ал.1 е дала легална дефиниция
що е то „престой”, а именно: Пътно превозно средство е в престой, когато е
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товаро-разтоварни работи в присъствие на водача. Докато
паркирането е дефинирано в следващата алинея на чл.93, която гласи: Паркирано е
ППС, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо,
както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. В настоящия случай жалбоподателя –
нарушител твърди, че е бил спрял автомобила за малко на инвалидното паркомясто,
за да изчака лице, което е докарал в болницата. Това се потвърждава и от
показанията на актосъставителя А.Д. и от свидетеля Д.Д., които в съдебно
заседание потвърдиха, че при извършената проверка на У. и документите му, той
им заявил, че „чака хора и е за бързо”.
От събраните по делото доказателства се установи, че автомобила е
престоявал ограничено време, поради което не може да се приеме, че
жалбоподателя е паркирал автомобила си. Отделно от това, водачът е бил вътре в
автомобила и при необходимост от ползване на това паркомясто от правоимащо лице,
същият веднага е могъл да го освободи, без това да затруднява нуждаещите се, за
които е предназначено то. Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира,
че не се доказа по безспорен начин У. да е извършил нарушението, поради което
обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и незаконосъобразно
и въпреки че, при служебна проверка на АУАН и обжалваното НП се установи, че и
двата акта са съставени от компетентни лица, в рамките на техните правомощия,
съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи,
приета като доказателство по делото, наказателно постановление
№001053/11.11.2019г. следва да бъде отменено и в тази му част.
При служебна проверка на АУАН и обжалваното НП
се установи, че и двата акта са съставени от компетентни лица, в рамките на
техните правомощия, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, приета като доказателство по делото, но въпреки това и с
оглед изложените по-горе мотиви, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено като такова.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НП № 19-0248-001053/11.11.2019г. на Началника на РУ Б.С. към ОД на МВР
гр.В. с което на Б.А.У. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.190, ал.3 ЗДвП
му е наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер
на 20.00 лева и за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание, на основание чл.178д от ЗДвП глоба в размер на
200.00 лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред ВрАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: