Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – гр.Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Даниела
НЕДЕВА
при участието на
прокурора Владислав Т и секретаря Теодора
Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева касационно
административно наказателно дело № 1669 по
описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63,
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Вайн” ЕООД — с. С., обл. П., срещу
Решение № 37/01.04.2020 г. на Районен съд – Девня, ІІІ състав, постановено по
н.а.х.д. № 379/2019 г. по описа на съда, с което е изменено Наказателно постановление № 03-010494 от 10.10.2018 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, като е намален размерът на наложената на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция от 1 600 лева на
1 500 лева.
В касационната жалба касаторът излага твърдения за допуснати от районния
съд съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния
закон. Твърди,
че съдът е коментирал състав на нарушение, което не е предмет на издаденото
наказателно постановление и като краен резултат е изменил същото,
постановявайки недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, ведно с
правните последици от това. В условията на алтернативност моли касационния съд да отмени решението на въззивния
съд и вместо него да постанови друго, с което да отмени процесното НП, поради допуснати
нарушения на процесуалноправни разпоредби в административнонаказателното
производство.
Ответникът по
касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна не изразява
становище по касационната жалба. В съдебно заседание представител не се явява.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната
жалба, моли
решението на районния съд да бъде отменено поради допуснати нарушения на
материалния закон.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на контрол във въззивната инстанция е било Наказателно
постановление № 03-010494 от 10.10.2018 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Вайн“ ЕООД за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и
чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 600
лева.
За да измени наказателното постановление, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че при проверка, извършена на 04.09.2018
година около 13 ч. в лозов масив в землището на гр. Суворово, стопанисван от
дружеството, служители в дирекцията констатирали, че на място работят няколко
лица, между които и С. Х. А., които престирали труд в полза на „Вайн“ ЕООД. При
разговор с лицата, работещи на масива, сред които и А., същите заявили, че
работят от същия ден в обекта като берачи, с работно време 08, 00 часа – 17, 00
часа и с договорено трудово възнаграждение от 25 лева на ден, както и че имат
сключен трудово договор с работодателя „Вайн“ ЕООД. Заявеното от тях било
отразено в констативен протокол,
съставен в 13,10 ч. на 04.09.2018 г., в който всеки от работниците се подписал
срещу името си. След извършена справка в системата на
НАП било установено,
че за сключения с А. трудов договор няма прието
уведомление. При така установените факти било прието, че „Вайн“ ЕООД в качеството на работодател е допуснал до работа С. Х. А. преди да й предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от НАП, за което му
бил съставен
АУАН за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Актът бил съставен на 04.10.2018 г. в присъствието на упълномощен
представител на дружеството. Срещу АУАН постъпило възражение. Административнонаказващият
орган възприел фактите, установени от актосъставителя, и приел, че дружеството
е нарушило чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ, като
наложил административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1600 лева
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на въззивния съд е
допустимо като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство.
Основателни са обаче оплакванията в
касационната жалба за това, че решаващият съдебен състав на Районен
съд – Девня
е постановил своя акт с мотиви, относими към нарушение, каквото не е предмет на оспореното
наказателно постановление.
Въззивният съд в своето решение коментира, че административнонаказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 3 от КТ, съгласно който работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 на същата
разпоредба. В описанието на фактите по
делото прави извод, че „при така установените факти било
прието, че „Вайн” ЕООД в качеството на
работодател е допуснал до работа С. Х. А. преди да й предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от НАП, за което му
бил съставен АУАН за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ“, което не отговаря на
обективната истина. В същото време по отношение на материалноправната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт, съдът коментира
единствено и само хипотезата на чл. 62, ал. 3 от КТ, вр. чл. 63, ал. 2 от КТ, която не е налице в
обжалваното наказателно постановление.
Предвид горното безспорно
е, че в
съдебния акт липсват фактически констатации за релевантните факти и
обстоятелства и съответно не са формирани правни изводи относно това дали
действително е извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, вр.
чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ. При това положение крайният извод на Районен
съд – Девня за материална законосъобразност на наказателното постановление се
явява немотивиран, тъй като не почива на анализ на релевантните факти и
приложимия материален закон. Липсата на мотиви е съществено процесуално
нарушение съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК и съставлява касационно
основание за отмяна на съдебния акт.
По тези съображения обжалваното решение
следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на районния съд, който следва да извърши цялостна проверка за законосъобразност на процесното наказателно
постановление, като анализира всички релевантни факти и доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, да посочи кои от тях и защо
кредитира, да формулира мотивирани правни изводи за правна квалификация,
обективна съставомерност и доказаност на санкционираното нарушение.
Относно направеното
с молба с. д.
№ 11481/23.09.2020 г. искане за присъждане на разноски в полза на
касатора, в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН, въззивният съд при новото
разглеждане на делото следва да се произнесе и по въпроса за направените разноски в
касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, вр. чл.
222, ал. 2, т. 1 от АПК, Варненският административен съд,
III касационен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 37/01.04.2020 г. на Районен съд — Девня,
ІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 379/2019 г. по описа на съда.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд — Девня при
спазване на дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане
на закона.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.