№ 9471
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110102738 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. Л. С. срещу „**********“ АД, с
която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск за
сумата от 488.96 лв. – обезщетение за закъснял полет № FB6815 от 25.05.2024 г. по
направление София /България/ – Джерба /Тунис/, ведно със законната лихва от 18.09.2024 г.
до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55817/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноските за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че е закупил самолетен билет за полет на ответника № FB6815 от
София до Джерба, който по разписание е следвало да пристигне на 25.05.2024 г. в 12:55 ч.
Сочи, че полетът е изпълнен с голямо закъснение – над 3 часа. Излага, че дължината на
полета е до 1 500 км., поради което му се дължи обезщетение в размер на 488.96 лв.,
представляващо левовата равностойност на 250 евро. Твърди, че на 13.06.2024 г. е подал
искане за обезщетение за закъснял полет пред въздушния превозвач, но в заповедното
производство авиопревозвачът се е позовал на наличието на извънредни обстоятелства,
които изключват отговорността му. Оспорва наличието на такива обстоятелства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва предявения иск. Оспорва ищецът да се е явил навреме за регистрация.
Възразява, че закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати дори при вземане на всички разумни мерки – счупване на лявото
плъзгащо стъкло на пилотската кабина на въздухоплавателно средство с регистрационен
знак LZ-BVL, планирано да извърши процесния полет, което обстоятелство е от категорията
1
рискове за сигурността. Посочва, че това е наложило смяна на въздухоплавателното
средство, поради което процесният полет е изпълнен с друго с регистрационен знак LZ-SOF.
Счита, че се касае за събитие, неприсъщо на нормалното упражняване на дейността на
въздушния превозвач, тъй като не се свързва с редовната експлоатация или поддръжка на
самолета, и което не е под ефективния контрол на въздушния превозвач, а е резултат от
външни фактори, които са непредвидими и непредотвратими. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55817/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу
заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл.
410 ГПК.
Искът е с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91. Основателността му
се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на валидно
правоотношение между страните по договор за въздушен превоз, в рамките на което
ответникът е изпълнил възложения полет, за който ищецът има потвърдена резервация и се е
явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане,
със закъснение от над 3 часа; че разстоянието между двете летища е до 1 500 км.
В случая ищецът представя бордна карта за полет № FB6815 от 25.05.2024 г. по
направление София /България/ – Джерба /Тунис/. Противно на възраженията на ответника,
същата е придружена с точен превод на български език в съответствие с изискването на чл.
185 ГПК. Оспорването на авторството на документа от ответника няма характера на
оспорване по реда на чл. 193 ГПК, тъй като документът е частен и не е подписан, респ. не се
ползва с формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК. От друга страна, не е проведено от
ответника насрещно доказване, поради което посоченото писмено доказателство е
неопровергано. Ето защо въз основа на него се установява, че ищецът и ответното
дружество са били обвързани от договор за въздушен превоз за посочения полет, определен
за изпълнение по разписание на 25.05.2024 г.
Съдът приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 295/91 съгласно чл. 3, § 1, б. „а“ и чл. 19 от същия. Ответното дружество се явява
„опериращ въздушен превозвач“ според дефиницията, съдържаща се в чл. 2 б. „б“ от
2
регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет
съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо
договор с този пътник. В разпоредбите на чл. 5 – чл. 8 от регламента са предвидени правата
на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има за начална
или крайна точка летище на територията на ЕС, какъвто е и настоящият случай.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент (ЕО) №
261/2004 СЕО се е произнесъл с Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С – 402/07 и С –
32/07, с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 ГПК тълкуване.
Съобразно последното членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се прилагат
в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат
правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на
време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт
на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по
разписание/. В същия смисъл е и Решение от 23.10.2012 г. по съединени дела C – 581/10 и C
– 629/10, според което членове 5 – 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се тълкуват в
смисъл, че пътниците на закъснели полети имат право на обезщетение по силата на този
регламент, ако понасят поради такива полети загуба на време, равна на или по-голяма от три
часа, тоест когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след
предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
В случая с Определение № 11384/10.03.2025 г., в което е икнорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно, че кацането на летище Джерба е осъществено със закъснение от повече от 3 часа,
както и че разстоянието между двете летища е до 1500 км.
Ответникът оспорва правото на ищеца на обезщетение, на първо място, поради това,
че е недоказано явяването му на гишето на регистрация не по-късно от 45 минути преди
обявения час за излитане. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно практиката на СЕС
/Определение от 24.10.2019 г. по дело С – 756/18 на СЕС/ чл. 3, § 2, б. „а“ от регламента
следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или
повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този
полет, не може да бъде отказано предвиденото в регламента обезщетение единствено поради
това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали /по-конкретно
посредством бордните си карти/, че са се представили на гишето за регистрация на този
полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания
полет, което националната юрисдикция следва да провери. Даденото в практиката на СЕС
тълкуване на чл. 3, § 2, б. „а“ от регламента, което е задължително за националния съд на
основание чл. 633 ГПК, води до извода, че щом пътникът разполага с потвърдена резервация
от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация
на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на
въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил
3
превозен чрез съответния полет.
В случая ищецът представя по делото бордната карта. Съдът приема, че тя установява
не само това, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
въздушен превоз на пътници, но и че ищецът се е явил навреме на гишето за резервация.
Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на
самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата
и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на борда, баркод.
Съдът приема, в случая че издадената бордна карта от ответника наред с извършването от
него на превоза на ищеца /обстоятелство, по което не е формиран спор между страните/
установяват по делото, че ищецът се е явил своевременно за регистрация. Макар бордната
карта да не сочи час на регистрация, следва да бъде съобразено, че тя се издава от
ответника, поради което непосочването на този час не може да доведе до неблагоприятни
последици за ищеца. Тази информация е на разположение на ответника и за него не е имало
пречка да докаже по делото конкретния момент на регистрация на ищеца с оглед
установяване на възражението си, че обявеният час за регистрация не е спазен от ищеца.
Такива доказателства ответникът не е ангажирал, респ. не е опровергал чрез обратно
доказване въведената оборима презумпция, поради което и след като ищецът е допуснат на
борда на самолета, съдът приема, че той се е явил своевременно за регистрация.
На второ място, ответникът релевира правоизключващо възражение за наличие на
извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от регламента, което не е могло да бъде
избегнато, дори ако са били взети всички необходими мерки – възникнал в резултат от
външни фактори, които са непредвидими и непредотвратими, технически проблем на борда
на въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-BVL, планирано да извърши
процесния полет, което обстоятелство е от категорията рискове за сигурността и което е
наложило смяна на въздухоплавателното средство, поради което процесният полет е
изпълнен с друго с регистрационен знак LZ-SOF.
Нормата на чл. 5, § 3 от регламента, доколкото дерогира принципа, че пътниците имат
право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. Съгласно константната съдебна
практика в тежест на въздушния превозвач е да докаже възражението си, като доказването
следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността
обстоятелство.
В случая от представените от ответника и неоспорени от ищеца рапорт и справки от
системата „Нетлайн“ се изяснява, че процесният полет е предвиден за изпълнение с
въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-BVL, но поради технически дефект е
извършена смяна на въздухоплавателното средство и полетът е изпълнен с друго с
регистрационен знак LZ-SOF. Съдът намира, че установената преди полета техническа
повреда на летателния апарат, предвиден да изпълни процесния полет, нито е извънредно
обстоятелство, нито е непредотвратима при вземане на съответните мерки по техническия
надзор и контрол на състоянието на летателния апарат, поради което не може да се приеме,
че се намира извън възможния технически контрол на въздушния превозвач. Според т. 3 от
4
Решение от 19.11.2009 г. на СЕО по съединени дела С – 402/07 и С – 32/07, технически
проблем с летателен апарат, довел до отмяната или закъснението на полет, не спада към
понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от регламента, освен ако този
проблем произтича от събития, които поради своето естество и произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират
извън ефективния му контрол. В същия смисъл е и т. 1 от Решение от 22.12.2008 г. на СЕО
по дело С – 549/07. За да се освободи от отговорност, авиопревозвачът трябва да докаже не
само повреда на самолета, а и че повредата е от такова естество, което е необичайно за
експлоатацията на даден вид самолети и обуславя невъзможност за бързото и своевременно
отстраняване. В конкретния случай липсват твърдения на ответника за конкретната причина
за появявата на техническата повреда по планираното за изпълнение на процесния полет
въздухоплавателно средство, нито са събрани доказателства в тази насока. При това
положение не може да се приеме, че техническият дефект произтича от събитие, неприсъщо
на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и намиращо се извън
ефективния му контрол. Ето защо възражението с правно основание чл. 5, § 3 от регламента
се явява неоснователно.
С оглед изложеното се налага извод, че ответникът дължи на ищеца претендираното
обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 в размер на 488.96 лв. /левовата
равностойност на 250 евро/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да понесе отговорността за разноски за
заповедното и за исковото производства.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. –
държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на
неговия процесуален представител се дължи възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ, чийто общ размер, съобразявайки характера на заповедното производство и обема
на извършената от адвоката работа, свеждащ се до подаване на заявление по образец, съдът
определя на 200 лв.
В исковото производство сторените от ищеца разноски възлизат на 25 лв. – държавна
такса, а на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
му представител се дължи възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. Неговия
размер предвид липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на делото и
минимално положените от адвоката усилия, изразили се в подаване на искова молба и на
молба преди откритото заседание, но без явяване в него, възлиза на сумата от 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
5
че „******“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ************,
дължи на С. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, сумата от 488.96 лв. –
обезщетение за закъснял полет № FB6815 от 25.05.2024 г. по направление София /България/
– Джерба /Тунис/, ведно със законната лихва от 18.09.2024 г. до окончателното плащане, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 55817/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
************, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. Л. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***********, сумата от 25 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата
от 25 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
************, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
на адв. В. В. Ч.-М. от ВАК, с личен № ********, със съдебен адрес: гр. ***********, сумата
от 200 лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. Л. С. в заповедното
производство, и сумата от 300 лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
С. Л. С. в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6