Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана
Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 11982
по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 203368 от 27.08.2019
г., постановено по гр. д. № 66965/2017 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/,
ГО, 28 състав, допълнено с определение № 283521 от 23.11.2019 г. по реда
на чл. 250 ГПК, и поправено с решение № 194108 от 09.09.2020 г. по гр. д. №
66965/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, е признато за установено
по иска с пр. осн. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В.И.П., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 3 596,89 лв. за доставена топлинна
енергия за имот на адрес гр. София, ж. к. *******, аб. № 123031 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2017 г. до окончателното й
изплащане, за която суми е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 36711/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, като е отхвърлен искът за
разликата над 3 596.89 лв. до пълния предявен размер от 4 946,83 лв. и възражението за
изтекла погасителна давност като неоснователни. Със същото решение е признато
за установено по иска с пр. осн. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.И.П.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 560,00 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2014 г. до 17.05.2017
г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 36711/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 28 състав, като е отхвърлен искът за горницата над 560.00 лв.
до пълния предявен размер от 791.05 лв. и възражението за изтекла погасителна
давност като неоснователни. Отхвърлени са искът с пр. осн. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В.И.П.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 30.11 лв. – цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г. и искът с пр. осн. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В.И.П., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 5,68 лв. - обезщетение за забава
в плащането на
задължението за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 17.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
гр. д. № 36711/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав.
Осъдена е В.И.П. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 83,14 лв. – разноски за
държавна такса и 36 лв. – разноски за процесуално представителство по гр. д. №
36711/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 28 състав на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 505,71 лв. - разноски по исковото дело
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на В.И.П. сумата от 84,01
лв. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и сумата от
84,01 лв. – разноски по гр. д. № 36711/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“
ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответницата В.И.П., чрез адвокат Т.Н., срещу
първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените искове.
Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал изцяло
съдебно – техническата експертиза по делото и е приел, че ищецът е доставил
през процесния период енергия за отопление и БГВ в имота в твърдяното в
исковата молба количество и качество. В случая протоколът за отчет е изключен
от доказателствения материал и не е доказано количеството на доставената ТЕ в
имота, което претенцията следва да бъде отхвърлена. Количеството потребена
гореща вода в имота е следвало да бъде изчислявана само на база на
потреблението на 1 човек в имота, като в тази част експертизата е оспорена. „Т.С.“
ЕАД не е ангажирало доказателства за вярно начисляване на сумите за гореща вода
и претенцията за заплащане на БГВ е следвало да бъде отхвърлена. Предвид
изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се
разноски.
Извън срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.М., с доводи за неоснователност
на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД не взема
становище по въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение в частите, с които е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия за разликата над 3
596.89 лв. до пълния предявен размер от 4 946.83 лв., искът за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за горницата над 560.00 лв. до пълния
предявен размер от 791.05 лв., искът за цена за услуга дялово разпределение за сумата от 30.11 лв. – за периода от 01.5.2014 г. до 30.4.2016 г. и искът за сумата от 5.68 лв. - обезщетение за забава в плащането на
задължението за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 17.05.2017 г., и в частта, с която е осъдено „Т.С.“ ЕАД да заплати на В.И.П.
сумата от 84.01 лв. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и сумата от
84,01 лв. – разноски по гр. д. № 36711/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен
състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
По правилността
на решението в обжалваната част, с оглед конкретните оплаквания във въззивната
жалба, въззивният съд приема следното:
Предявени са
за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ, за
топлоснабден имот – апартамент № 119, находящ се в гр.
София, ж. к. „*******, с аб. № 123031, като не е
заплатил стойността ѝ за периода м. 05.2014 г. – 30.04.2016 г., поради
което дължи сумата от общо 5773,67 лв.: 4976,94 лв. –
главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от
м. 05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 796,73 лв. –
законна лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2014 г. до 17.05.2017 г. Ищецът
сочи, че във връзка с подадено на 05.06.2017 г.
заявление, по ч. гр. д. № 36711/2017 г. по описа
на СРС, 28 състав, е постановена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока
по чл. 414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата В.И.П., в който се
оспорват предявените искове. Поддържа, че претендираната сума е
начислена за имот, за който не са представени доказателства за вярно и точно
отчитане на доставеното общо количество топлоенергия в абонатната станция,
както и отчитане на водомерите в отоплявания имот. Ищецът е използвал погрешна
методология при определяне количеството за подгряване на ТЕ за топла вода, като
не е налице реално доставена и конусмирана ТЕ, а прогнозна, презумирана и
едностранно изчислена услуга. Сумите за топлинна енергия не са начислявани в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Възразява и
за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
По делото е приложено
ч. гр. д. № 36711/2017 г. по описа
на СРС, 28 състав, от което се установява, че по заявление
от 05.06.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.06.2017 г., с която е
разпоредено длъжникът В.И.П. да заплати на „Т.С.“ ЕАД исковите
суми, ведно с 165,47 лв. - разноски, заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на 15.08.2017 г., в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника
срещу процесните суми, поради което в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил
искове за установяване на вземанията си по заповедта по исков ред.
За да се уважи главният иск
за присъждане на вземане за стойността на
доставената топлинна енергия по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответницата топлинна енергия срещу задължение на последната да
заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за
ответницата е възникнало задължение за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия, по иска за заплащане на възнаграждение
за дялово разпределение на топлинна енергия - че е била
извършвана услугата дялово разпределение на топлинната енергия в полза на
ответницата; че ответницата е поела задължение да заплати тази сума на ищеца;
договорения размер на възнаграждението. По отношение на
акцесорните
искове за заплащане на обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът
следва да установи, че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорните суми. Ответницата следва да докаже своите възражения,
наведени в отговора на исковата молба.
Пред въззивната
инстанция не е спорно, че през процесния период процесният имот е бил топлофициран и че
сградата -
етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа, както и че ответницата има
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в
качеството си на собственик на имота – това се установява и от приетите писмени
доказателства – Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 129, том 4,
рег. № 15383, дело № 648 от 20.08.2008 г., по силата на който ответницата е
призната за собственик по делба и наследство на процесния апартамент № 119 в ж.
к. „*******, ет. 2, Постановление за налагане на възбрана изх. №
05020/11.02.2010 г. по изп. дело № 20098580400645 на ЧСИ У.Д., рег. № 858 от
КЧСИ.
Спорно пред настоящия съдебен състав е реалното доставяне на ТЕ до имота
на ответницата и стойността на вземането на ищеца, както и дължи ли се сума за
БГВ, изчислено на база 2 броя потребители в имота.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и
в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм. ДВ, бр. 25 от
20.03.2020 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление в сграда – етажна собственост се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост,
въз основа принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. В случая се установява, че измерването на индивидуалното
потребление на ТЕ и вътрешното
разпределение на разходите между топлоснабдените имоти в сградата е възложено
от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД.
За
установяване количеството и стойността на доставената до имота в процесния
период топлинна енергия в хода на първоинстанционното производство са приети
заключения на съдебно – техническа (СТЕ) и съдебно – счетоводна експертизи
(ССчЕ), които по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд кредитира като пълни и
обосновани. От заключението на СТЕ се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители. В
имота на ответника през процесния период е имало 3 броя отоплителни тела без
монтирани ИРРО /индивидуален уред за разход на отопление/. За целия процесен
период е изчислена служебно ТЕ на база инсталирана мощност, умножена по
максимален специфичен разход на сградата съгласно чл. 70, ал. 4 и приложение
към чл. 61, ал. 1, т. 6.5 от Наредба № 16-334/2007 г. ТЕ за отопление, отдадена
от сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в посочената наредба
за топлоснабдяването на база пълната отопляема кубатура 120 куб. м. съгласно Акт
за разпределение на кубатурата. Към изчислената стойност по формулата е
прибавена ТЕ на отоплителните тела, надхвърлили инсталираната топлинна мощност.
Изчислените проценти от ФДР за процесния период са: 10.2014 г. – 04.2015 г. –
32 % и 10.2015 г. – 04.2016 г. – 33,03 %. За процесния период няма изчислена ТЕ
за отопление на общи части. В процесния имот не е поставен узаконен водомер
за топла вода и ТЕ за БГВ за целия процесен период е изчислявана на база 2 броя
потребители на топла вода при служебно определен разход 140 л. на денонощие за
един потребител /съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и
изменение от 2014 г./. Според вещото лице броят потребители – 2 броя е съгласно
отчетен формуляр от 09.05.2015 г., с подпис за потребител. Според експерта изравнителните сметки са изчислени в
съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и изменение от 2014
г. От фирма „Т.с.“ ЕООД са изготвени изравнителни сметки, като общо за периода
05.2014 г. – 04.2016 г. е налице сума за доплащане в размер на 509,74 лв., или
общо дължимата сума е 3596,93 лв. Сумите са
изчислени без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви
по тях, като е спазена нормативната уредба в областта на енергетиката.
Топломерът в абонатната станция е преминал метрологични проверки на всеки 2
години и не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
От
ССчЕ се установява, че за процесния абонат няма данни за извършени плащания на
суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. За процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. общият размер на
неплатените от ответницата суми за доставена топлинна енергия е 4946,83 лв.,
а законната лихва е в размер на 791,11
лв.
От третото лице
– помагач „Т.с.“ ЕООД е представен главен отчет за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г., от 09.05.2015 г., подписан за клиент, в който е отразено като
брой лице – 2 броя, за аб. № 123031. В първото по делото открито съдебно
заседание ответницата е оспорила подписа, положен за потребител в отчетния
формуляр, с твърдения, че потребителят е бил един, като съдът е дал възможност
на третото лице – помагач и на ищеца да представят доказателства във връзка със
заявяването на брой потребители на имота, както на третото лице – помагач да
заяви дали ще се ползва от оспорения протокол от 09.05.2015 г. /отчетен формуляр/
в срок до следващо съдебно заседание. С оглед неизпълнение на дадените
указания, в съдебно заседание на 25.04.2018 г. районният съд е изключил
оспорения протокол – отчетен формуляр от 09.05.2015 г. от доказателствата по
делото /л. 99/.
Известни са
на страните ОУ на ищеца, одобрени от ДКЕВР, като е установено от приетите
писмени доказателства и заключение по техническата експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата, поради което съдът приема за установено
по делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда
– етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца, одобрени от
ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ
и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението
на приетата съдебно - техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, по
делото е установено, че през процесния период в имота е доставяна и потребявана
за отопление на имот, БГВ и сградна инсталация топлинна енергия, в дължимото
качество съобразно ЗЕ, Наредба за топлоснабдяването и Общите условия на ищеца
/следва да се посочи, че ответницата не е направила рекламация относно
качеството на топлинната енергия по реда, предвиден в ОУ на ищеца/. В
конкретния случай отчитането на потребената топлинна енергия за отопление на
имота е било извършено по чл.
70, ал. 1 Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, в действащата към исковия период редакция, в която е фиксиран начинът на определяне на количеството
топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост,
включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение,
препращащ към т. 6. 5 от приложението по чл. 61, ал. 1 от същата. От заключението на експертизата
се установява, и че
извършеното през исковия период дялово разпределение в имота е съобразено с
действащата нормативна уредба. Установява се в производството, че през исковия
период в имота не е имало монтирани уреди за дялово разпределение на трите броя отоплителни тела. Демонтиране на
отоплителните тела по надлежен ред не се твърди и не се установява. Eто защо се
налага извод, че са налице основанията за прилагане на компенсаторния механизъм
за определяне на потреблението количество топлинна енергия за отопление на
имота. От заключението се установява също, че количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, е определяна въз основа
пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията
на Наредба №
16-334/2007 г. за топлоснабдяването, като същата е определена
съобразно действащите за периода норми и ограничения. С оглед изложеното се
налага извод, че ищецът е установил по реда на пълното и главно доказване, че законосъобразно
е начислил суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на
сградата и ТЕ за отопление на имота.
По основното оплакване
на въззивника, касаещо вземането за топлинна енергия за БГВ, съдът приема, че
са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т.
2 от Наредбата за топлоснабдяването, в която е предвиден алгоритъм
за начисляване на топлинна енергия за БГВ, когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени,
имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане, предвиждащ прилагане
на компенсаторен механизъм за определяне на потреблението
на база фиксирано количество вода, разходвано от броя потребители в
имота. В случая се установява, че през целия исков период не е
монтиран в имота узаконен индивидуален водомер за топла вода, поради което са
възникнали основания за прилагане на компенсаторните механизми за определяне на
потреблението на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
В тази връзка, въззивният съд приема, че вземането за сума за ТЕ за БГВ е
доказано по основание, като относно размера съдът приема, че се дължи топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, изчислено по посочения механизъм, но
само на база 1 брой потребител. Следва да се посочи, че обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на
ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му
съгласно чл. 162 ГПК. В случая „Т.С.“ ЕАД не е доказало, че през
процесния период потребителите в имота са били двама /съответно, че е било
заявено ползване на топлинна енергия от повече от едно лице/ и служебно
начислената ТЕ за БГВ правилно е била начислена именно на база 2 броя лица.
Съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба за топлоснабдяването, изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя: 1. по показанията на
индивидуалните водомери за топла вода - когато на всички отклонения от
сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани
индивидуални водомери за топла вода и са изпълнени изискванията на чл. 52,
ал. 4 и ал. 6, т. 4; 2. при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат
нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. В случая от СТЕ се
установява, че поради липса на узаконени водомери, ТЕ за БГВ е изчислявано
именно по правилото на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Съдът намира обаче, че
сума за ТЕ за БГВ се дължи само за 1 потребител, тъй като протоколът за главен
отчет, въз основа на който е прието, че потребителите са двама, е изключен
от доказателствата по делото и въпреки предоставената възможност от съда на
ищеца да представи доказателства за броя потребители в имота,
такива не са ангажирани. Ето защо сумата за ТЕ за БГВ следва да бъде намалена
наполовина, като стойността ѝ, изчислена по реда на чл. 162 ГПК съгласно
заключението на СТЕ, въззивният съд определя на 855,34 лв. – служебно изчислена ТЕ за БГВ за процесния
период на база 1 потребител. По отношение стойността и количеството ТЕ,
доставена до имота за сградна инсталация и ТЕ за отопление на имот, както се
посочи, въззивният съд кредитира заключението на СТЕ, което не е било оспорено
от ответницата в тази част, като съдът приема, че сумите са изчислени правилно
съгласно действащата нормативна уредба. Или, от общо присъдените от районния
съд 3 596,89 лв. за доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. София,
ж. к. *******, аб. № 123031 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. следва
да бъде приспадната сумата от 855,34 лв. /дължима за 1 брой потребител при
служебно изчислена сума за ТЕ за БГВ/, като искът е основателен за сумата от
2741,55 лв., до който размер правилно е бил уважен от районния съд и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази част, като за разликата до
присъдените 3596,89 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне, а
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Предвид
частичното отхвърляне на главницата, следва да бъде преизчислено и
обезщетението за забава върху същата. Следва да се съобрази, че жалбоподателят
не е изложил оплаквания относно изпадането в
забава за плащане на главното парично задължение, началния и крайния период на
забавата и размера на вземането, поради което тези въпроси
са извън пределите на въззивния контрол, предвиден
в разпоредбата на чл. 269 ГПК. При
съобразяване на приетия за основателен от районния съд размер на обезщетението
за забава, след собствени изчисления по реда на чл. 162 ГПК с оглед и заключението
на ССчЕ въззивният съд приема, че искът по чл. 86, ал. 1 ГПК е основателен за сумата от 438 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 17.05.2017 г. върху
главницата от 2741,55 лв., като за разликата над присъдените 560
лв. следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в частта, с която искът за обезщетение за забава е
уважен за 438 лв. и отменено в частта, с която е уважен за разликата над 438
лв. до 560 лв.
По разноските:
При този изход
на спора, първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта на
присъдените разноски. С оглед частичното отхвърляне на исковете, в полза на
ответницата следва да се присъди допълнително сумата от по 50,78 лв. – разноски
за заповедното производство и за исковото производство. Решението следва да
бъде отменено в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца
сумата над 91,12 лв. до сумата от 119,14 лв. /83,14 лв. + 36 лв./ - разноски за
заповедното дело и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца
сумата над 304 лв. до сумата от 505,71 лв. – разноски за исковото производство,
при съобразяване, че начинът на изчисляване на разноските от първоинстанционния
съд не е оспорен от страните.
За въззивното производство въззивникът
претендира сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата от 124,54 лв.
– държавна такса. Своевременно направеното от въззиваемия възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е
в минималния предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер. С оглед частичната основателност на
въззивната жалба, в полза на въззивника следва да се присъди общо сумата от
100,59 лв. – разноски за въззивното производство. В полза на въззиваемия също
се дължат разноски и се претендират такива за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП
и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правната сложност
на делото пред въззивната инстанция и съобразявайки извършената от
юрисконсулта на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя
възнаграждение в размер на 50 лв., от които с оглед
частичната неоснователност на въззивната жалба се дължи сумата от 38,15 лв.,
които следва да се възложат в тежест на въззивника.
От третото лице – помагач не се
претендират разноски и такива не му се следват.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 203368 от 27.08.2019 г., постановено по гр. д. №
66965/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 28 състав, допълнено с
определение № 283521 от 23.11.2019 г. по реда на чл. 250 ГПК, и поправено с
решение № 194108 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 66965/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 28 състав, по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, в обжалваната част, с която е признато за установено
по иска с пр. осн. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В.И.П., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата над 2741,55 лв. до сумата от 3 596,89 лв. за доставена топлинна
енергия за имот на адрес гр. София, ж. к. *******, аб. № 123031 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2017 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 36711/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав; в частта, с
която е
признато за установено по иска с пр. осн. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.И.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата над 438 лв. до сумата от 560 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2014
г. до 17.05.2017 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по гр. д. № 36711/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, както и в
частта, с която е осъдена В.И.П. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата над 91,12 лв.
до присъдените 119,14 лв. /83,14 лв. – разноски за държавна такса и 36 лв. – разноски
за процесуално представителство/ по гр. д. № 36711/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата над 304 лв. до присъдените 505,71 лв. - разноски по исковото
дело на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, срещу В.И.П., ЕГН **********, иск с пр. осн. чл. 422, ал.
1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за признаване за
установено, че
В.И.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата над 2741,55
лв. до сумата от
3 596,89
лв. за доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, ж. к. *******,
аб. № 123031 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2017 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 36711/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, както и
предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу В.И.П., ЕГН **********, иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В.И.П., ЕГН ********** дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над 438 лв. до сумата от 560 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2014 г. до 17.05.2017 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 36711/2017
г.
по описа на
СРС, ГО, 28 състав, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 203368 от 27.08.2019 г.,
постановено по гр. д. № 66965/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 28
състав, допълнено с определение № 283521 от 23.11.2019 г. по реда на чл. 250 ГПК, и поправено с решение № 194108 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 66965/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 28 състав, по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, в останалата
обжалвана част, в която е признато за установено по иска с пр. осн. чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че В.И.П., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 2741,55 лв. за доставена топлинна енергия за
имот на адрес гр. София, ж. к. *******, аб. № 123031 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2017 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 36711/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, и е признато
за установено по иска с пр. осн. чл. 422, ал.
1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.И.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******сумата от 438 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 17.05.2017 г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 36711/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 28 състав, както и в частта, с която е осъдена В.И.П. да заплати на „Т.С.“
ЕАД сумата от 91,12 лв. разноски по гр. д. № 36711/2017 г. по описа на СРС, ГО,
28 състав на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 304 лв. - разноски по исковото дело на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на В.И.П., ЕГН **********,
с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
допълнително сумата от 50,78 лв. /петдесет
лева и седемдесет и осем стотинки/ - разноски в
исковото производство и допълнително сумата от
50,78 лв. /петдесет лева и седемдесет и осем стотинки/ - разноски по гр. д. № 36711/2017 г. по описа на
СРС, 28 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на В.И.П., ЕГН **********,
с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
273 ГПК, сумата от 100,59 лв. /сто лева и петдесет и
девет стотинки/ - разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА В.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП
и чл.
25, ал. 1 НЗПП сумата от 38,15 лв. /тридесет
и осем лева и петнадесет стотинки/ - разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е влязло в сила в частите, с
които са отхвърлени предявените искове.
Решението е постановено при участие на
трето лице -
помагач - „Т.с.“ ЕООД
на страната на ищеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.