Р Е Ш Е Н И Е
№276
гр.Б., 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на деветнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №178 по описа за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.К.Ю.
с ЕГН ********** ***, е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***г., издадено
от Началник група към ОДМВР – София, РУ
- Б., упълномощен със заповед № ***. на МВР, с което за нарушение на чл.140
ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.175, ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания -
"глоба" в размер на 100 лева и "лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 2 месеца. В жалбата си Ю. излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподотелят не се явява и не
се представлява.
Въззивната страна – РУ - Б., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът приема, че от
приложените по делото писмени доказателства:
АУАН
№***., НП №***., заповед
№ ***г. на Министъра на МВР, справка
за нарушител/водач И.К.Ю., писмо с вх.№***. от Началника на РУ – Б. и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите Р.А.Г. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор
” при СДВР, М.В.Ж., В.И.И. и А.Ш.Р., се установява
следната фактическа обстановка:
На 07.09.2018г.
около 13.40ч. свидетелите Р.А.Г. и М.В.Ж.
– полицейски служители при СДВР били на работа и изпълнявали
задълженията си в община Б., като се намирали в гр.Б., на ул.“***“. Тогава полицейските
служители спрели за проверка движещия се по ул.“***“ в посока от ул.“***“ към
гл. път 1-1 лек автомобил м.”Мазда №6” с рег.№***,
като регистрационните му табели не били поставени на определените за това
места. Автомобила бил управляван от
жалбоподателя И.К.Ю.. С оглед на така
констатираното, св.Г. съставил АУАН
№***. на жалбоподателя в
присъствието на св.Ж., който му бил предявен за запознаване със
съдържанието и И. го подписал без възражение. Въз основа на горецитираният
АУАН е издадено от Началник група
към ОДМВР – София, РУ - Б. атакуваното наказателно постановление №***г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Х., Н., И. и Р. както и от писмените доказателства по делото,
които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания
доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат
обсъждани.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съдът намира, че
в хода на издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения. От представените по делото доказателства се установява,
че актосъставителят – Р.А.Г. заема длъжността
мл. автоконтрольор при СДВР. От друга страна
нарушението е извършено и констатирано на територията на общ. Б., обл. Софийска. Погрешно в наказателното постановление е
посочено, че същото е съставено от служител при ОДМВР София, РУ-Б.. По делото
не е представена изрична заповед за командироване на св. Р.А.Г. за
изпълнение на служебните му задължения на територията на РУ – Б., въпреки проявената процесуална активност от
страна на съда. От АНО единствено е представено писмо, че не разполагат със
заповед за командироване на св.Г.. Компетентността
на актосъставителя
е материална и териториална. В конкретния случай е налице липса на
териториална компетентност. Липсата, на
която и да е от двата вида несъмнено води до липса на компетентност изцяло. От
своя страна липсата на компетентност представлява процесуално нарушение от рода
на съществените. Предвид гореизложеното
административно-наказателното производство се явява опорочено още в
неговото начало – със съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, което е довело и до съставянето на незаконосъобразно НП.
Допуснатите в
случая процесуални нарушения са
съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност,
налагаща отмяната му.
Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите
на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на всичко горепосочено,
съдът приема, че обжалваното
НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
При този изход на делото на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190,
ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 39.79лв. следва да останат за сметка на
държавата / БРС.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г.,
издадено от Началник група към ОДМВР –
София, РУ - Б., упълномощен със заповед № ***. на МВР против И.К.Ю. с ЕГН ********** ***, като незаконосъбразно.
Постановява на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в
размер на 39.79лв. да останат за сметка
на държавата / БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: