РЕШЕНИЕ
№ 13392
гр. София, 06.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20231110162466 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на [*****] срещу С. Р. М., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
27387/2023г. на СРС, 41 състав, а именно: сумата 889,34 лева (осемстотин осемдесет и
девет лева и 34 стотинки), представляваща общ сбор на вземания, произтичащи от
неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника по сключен между
страните рамков договор за периода от 14.06.2020 г. до 13.01.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 212,31 лева (двеста
и дванадесет лева и 31 стотинки), представляваща сбор от вземания за лихва за забава
върху главните вземания за период от 17.08.2020 г. до 04.05.2023 г., като вземанията са
формирани, както следва:
- ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги: по договор с
партиден номер [*****] съгласно Приложение 1 от 22.03.2019 г. за услуга [*****] с
план [*****] Dec 18, за периода 14.06.2020 г. - 13.11.2020 г. в размер на 231.25 лв. и
лихва върху тази сума в размер на 59.24 лв. за период на забава 17.08.2020 г. -
04.05.2023 г.; по договор с партиден номер [*****] съгласно Приложение 1 на
08.11.2016 г. за услуга [*****] с план [*****]., за периода 14.06.2020 г. - 13.11.2020 г.
сума в размер на 20.66 лв. и лихва върху тази сума в размер на 5.25 лв. за период на
забава 17.08.2020 г. - 04.05.2023 г.; по договор с партиден номер [*****] съгласно
Приложение 1 от 18.11.2016 г. за услуга [*****] с план [*****], за периода 23.06.2020 -
22.11.2020 г. сума в размер на 42.19 лв. и лихва върху тази сума в размер на 10.60 лв.
за период на забава 27.08.2020 - 04.05.2023 г.;
- обезщетение за събиране на просрочено вземане по договор с партиден
номер [*****] съгласно Приложение 1 за периода 14.06.2020 г. - 13.09.2020 г. сума в
1
размер на 43.90 лв. и лихва върху тази сума в размер на 11.52 лв. е за период на забава
17.08.2020 г. - 04.05.2023 г.; по договор с партиден номер [*****] за събиране на
просрочено вземане в размер на 2.00лв., за която е начислена лихва за забава в размер
на 0.55 лв. за период на забава 20.08.2020 г. - 04.05.2023 г.; по договор с партиден
номер [*****] съгласно Приложение 1, такса за събиране на дължими суми за периода
23.06.2021 г. - 22.07.2021 г. сума в размер на 0.65 лв. и лихва върху тази сума в размер
на 0.11 лв. за период на забава 16.08.2021 г. - 04.05.2023 г.; по договор с партиден
номер [*****] съгласно Приложение 1, такса за събиране на дължими суми за периода
23.10.2020 г. - 22.11.2020 г. в размер на 2.12 лв. и лихва върху тази сума в размер на
0.51 лв. за период на забава 27.12.2020 - 04.05.2023 г.;
- продажна цена на устройства: по Договор за продажба на изплащане от
22.03.2019г., по силата на който е закупено на изплащане устройство [*****] 23м, за
период 14.06.2020 г. - 13.01.2021 г. сума в размер на 439.84 лв. и лихва в размер на
108.29 лв. за период на забава 17.08.2020 г. - 04.05.2023 г.;
- неустойки, дължими съобразно разпоредбите на раздел "Отговорност" в
съответното Приложение № 1: по договор с партиден номер [*****] за [*****] в
размер на 6.72 лв., представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
без ДДС за посочения номер и лихва за забава в размер на 1.56 лв. за период на забава
20.01.2021г. - 04.05.2023г.; по договор с партиден номер [*****] за [*****] в размер на
100.00лв., представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен
цифров приемник за посочения номер и лихва за забава в размер на 14.69лв. за период
на забава 21.11.2021г. - 04.05.2023г.
Ищецът твърди, че между страните е сключен рамков договор №[*****], ID
[*****] за използване на електронни съобщителни услуги от 08.12.2012 г., като
действието на посочения договор било продължено през 2016 г. във връзка с
предоставяне на електронни съобщителни услуги – [*****] със задължение за плащане
на месечна такса в размер на 6,90 лв. за период до 08.11.2018 г. Ищецът излага довод
във връзка с възражението на ответницата в заповедното производство, че договорът
между страните не е прекратен, а е продължен, считано от 22.03.2019 г., когато
ответницата е получила устройство на изплащане – [*****] срещу месечна вноска от
54,98 лева за срок от две години, със задължение за плащане на обща стойност от 1
264,53 лева. Освен това, ищецът се задължил да предоставя на ответницата и
допълнителна услуга за електронни и съобщителни услуги [*****] срещу месечна
промоционална цена от 40,99 лева, също за срок от две години. Поддържа, че падежът
на задълженията настъпвал след изтичането на 15-дневен срок, считано от издаване на
всяка фактура. Уговорено било едностранно прекратяване на договора, в случай на
забава на плащанията повече от 124 дни, както и възникване на задължение за
неустойка, която в конкретния случай не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси по техния стандартен размер /без отстъпка/.
Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете, с твърдения, че през месец март 2019 г. е отправила искане за
прекратяване на договора за услуги, който обаче не бил прекратен, поради което е
подала впоследствие още молби за прекратяване на договора. Твърди, че до месец
09.2019 г. е извършвала плащания в размер около 480 лева, съгласно издадените
фактури. Сочи, че мобилните и кабелните услуги са прекъснати от страна на ищеца,
още през месец април 2019 г., но фактури продължавали да се издават.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
2
От приобщеното ч. гр. д. № 27387/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, се
установява, че по заявление вх. № 141391/19.05.2023 г. на [*****], на 13.07.2023 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ответницата да заплати на
ищеца сумата 889,34 лева, представляваща общ сбор на вземания, произтичащи от
неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника по сключен между
страните рамков договор за периода от 14.06.2020 г. до 13.01.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 212,31 лева,
представляваща сбор от вземания за лихва за забава върху главните вземания за
период от 17.08.2020 г. до 04.05.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 492,19 лева. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
подадено възражение, поради което съдът с разпореждане № 124857/10.10.2023 г. е дал
указания до заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, в изпълнение на които е предявен в
срок настоящия иск.
Приет като доказателство по делото е договор за лизинг № [*****] от 08.12.2012
г., сключен между С. Р. М. /лизингополучател/ и [*****] /лизингодател/ относно
предоставяне за ползване на телевизор [*****] HD Re Коледа 2012 24м, на обща
лизингова стойност 247,50 лева.
Като доказателство е прието Приложение № 1 към договор № М [*****] от
08.12.2012 г., от което се установява, че основният пакет услуги, предоставен на
абоната С. Р. М. е както следва: 30 Mbps интернет, цифрова телевизия [*****],
фиксирана телефонна услуга "домашен телефон" и мобилна телефонна услуга с
месечна такса за четирите посочени услуги 29, 90 лева за срок от две години.
В раздел 4. "Отговорност", т. 4.1 от същото приложение към договора, е
предвидено, че ако абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по искане или
вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за абонамента,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен
размер без отстъпки до изтичане на съответния срок за ползване, а съгласно т. 4.2. ако
при прекратяване на договора за съответната услуга или в останалите случаи,
предвидени в ОУ, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на
абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има
право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването,
съгласно действащия ценоразпис на оператора.
В т. 5.1 от посоченото Приложение № 1 от 08.12.2012 г. е предвидено, че
абонатът получава за временно ползване за срока на договора крайно устройство,
необходимо за ползване на услугата като страните са уговорили предоставянето на
оборудването да се удостоверява със съставянето на приемо-предавателен протокол.
Съгласно клаузата на т. 5. 4 при прекратяване на договора абонатът се задължава да
върне същото, като е предвидено предаването на оборудването също да се
удостоверява с приемо-предавателен протокол.
Прието е Приложение № 1 към договор № [*****] от 08.11.2016 г. за услугата
мобилен интернет [*****]. със стандартна месечна такса 6,90 лева и промоционална
цена за срока на договора /50 % отстъпка от цената/ за срок от две години.
В т. 6.2.3 от приложението е уговорено, че ако в рамките на последния месечен
таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено оператора, че
желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на този срок,
или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок при определени
условия, ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок
при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено
предизвестие от всяка страна без неустойки.
3
В раздел 6.3. "Отговорност" от посоченото приложение - т. 6.3.1, е предвидено,
че ако абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по искане или вина на
абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за абонамента, абонатът
дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер без
отстъпки до изтичане на съответния срок за ползване, а съгласно т. 6.3.2. ако при
прекратяване на договора за съответната услуга или в останалите случаи, предвидени
в ОУ, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде
върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи
от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора.
Приет е и договор № [*****] от 22.03.2019 г., сключен между С. Р. М. и [*****]
относно предоставяне на електронни съобщителни услуги, за които е посочено, че са
конкретизирани в съответно приложение, както и договор за продажба на изплащане
№ [*****] от 22.03.2019 г. по силата на който, продавачът [*****] се задължил да
прехвърли правото на собственост върху определена в приемо-предавателен протокол
вещ, а купувачът се задължил да заплати цена на разсрочено плащане с първоначална
вноска 54,98 лева, както и още 23 вноски в общ размер на 1264,53 лева.
Представено е Приложение № 1 към договор № [*****] от 22.03.2019 г. относно
услуга по тарифен план [*****] със стандартна месечна такса 44,99 лева и
промоционална цена – 40,99 лева за срок от две години. В т.6.4. от приложението е
уговорено, че преди изтичане на срока на договора, абонатът няма право да
прекратява договора, освен след заплащане на неустойка, а в случай че в рамките на
последния месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми
писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с
изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок
при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за
неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с
едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки.
В раздел 7. "Отговорност", т. 7. 1 от същото приложение към договора, е
предвидено, че ако абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива
или вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за абонамента,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен
размер без отстъпки до изтичане на съответния срок за ползване, като в случай че
абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка,
като е уговорено, че абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент .
Съгласно т. 7. 4, ако при прекратяване на договора за съответната услуга или в
останалите случаи, предвидени в ОУ, което и да е оборудване, предоставено за
ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде
върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на
стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.
Представен е подписан от С. Р. М. и от [*****] приемо-предавателен протокол
от 22.03.2019 г., относно апарат Apple iPhone XR 64 GB Black.
По делото е приложена гаранционна карта № [*****]от 22.03.2019 г. относно
апарат [*****] с фабричен номер 357351099519072, като е посочен купувач – С. Р. М.,
4
продавач [*****], номер на заявка [*****], положен е и подпис.
Приети като доказателство са и общите условия, приложими към договора.
Съгласно клаузата на чл. 54.12. от ОУ, при които договорът между страните е сключен,
договорът на абоната се счита едностранно прекратен от страна на А1, в случай че
забавата в плащанията на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни.
Видно от положените подписи на абоната върху процесните приложения, същият е
приел общите условия на оператора.
По делото са приложени приемо-предавателни протоколи от 28.05.2018 г., от
04.06.2019 г., видно от които ответницата е предала на ищеца крайни устройства –
рутер и модем.
Приложено е искане с вх. № [*****]от 22.10.2019 г., адресирано от ответницата
до ищеца, в което е посочено, че през март 2019 г., ищцата прекратила всички
договори между страните, върнала всички устройства, като въпреки това, ищецът
продължавал да издава фактури.
Представено е писмо, изходящо от ищеца и адресирано до ответницата, в което
е посочено, че последната дължи неустойка в размер на 6,72 лева за периода
01.01.2021 г. – 31.02.2021 г.
Приети са като доказателства фактури за мобилни услуги, за периодите
14.06.2018 г. – 13.07.2018 г., 14.09.2018 г. – 13.10.2018 г., 14.11.2018 г. – 13.12.2018 г.,
23.06.2020 г. – 22.07.2020 г., касов бон от 23.07.2019 г., за сумата от 106,41 лева,
платена от ответницата в полза на ищеца.
Други относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 335 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 33Д, вр. с чл. 228
ЗЕС, в тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за електронни съобщителни услуги, по силата на което
ищецът е доставил на ответника електронни съобщителни услуги на претендираната
стойност за посочения период.
Видно от приложените писмени доказателства – приложение № 1 към договор
№ [*****] от 08.11.2016 г., ищецът се задължил да доставя на ответницата следния
пакет от услуги - мобилен интернет [*****]. със стандартна месечна такса 6, 90 лева и
промоционална цена за срока на договора /50 % отстъпка от цената/ за срок от две
години, а с приложение № 1 към договор № [*****] от 22.03.2019 г., ищецът се
задължил да предоставя на ответницата услугата [*****] [*****] със стандартна
месечна такса 44,99 лева и промоционална цена – 40,99 лева за срок от две години.
Обстоятелството, че между страните съществува облигационно отношение е
оспорено изрично от ответницата. Наличието на сключени договори между страните
се установява от представените към исковата молба - приложение № 1 към договор №
[*****] от 08.12.2012 г. /относно който ищецът твърди, че е първият по време, сключен
между страните договор/, приложение № 1 към договор № [*****] от 08.11.2016 г.,
договор № [*****] от 22.03.2019 г. и приложение № 1 към него. Предвид това
настоящият състав намира, че следва да бъде прието, че именно така представените
екземпляри от посочените договори и приложения касаят договорни отношения
между страните във връзка с предоставяне на електросъобщителни услуги, вкл.
доставка на интернет през периода 2012 г. – 2019 г. Същевременно ответницата не е
5
оспорила подписите, положени от нея върху договорите и приложенията, поради което
следва да се приеме по аргумент от чл. 180 от ГПК, че именно тя е поела
задължението да заплаща предоставянето на услуги. Ето защо съдът счита, че по
делото е установено от ищеца, че между него и ответницата са възникнали
облигационни отношения по горепосочените договори. Следва да бъде посочено, че
този извод не се променя от наличието на приложеното от ответницата доказателство
– съобщение до оператора във връзка с депозирано от нея искане за преустановяване
на всички услуги, тъй като самото искане не е приложено, а от приемо-предавателните
протоколи за върнати рутер и модем, не става ясно спрямо коя услуга са върнати
устройствата.
По делото не са представени доказателства от ищеца относно наличието на
договорно правоотношение във връзка с услугата [*****] с план [*****], за която било
изготвено Приложение № 1 от 18.11.2016 г., поради което съдът приема, че наличието
на договор за тази услуга, не е доказано.
По силата на приложение № 1 към договор № [*****] от 08.11.2016 г. ищецът
се е задължил да предоставя на ответника ползването на услугата мобилен интернет
[*****]. със стандартна месечна такса 6, 90 лева и промоционална цена за срока на
договора /50 % отстъпка от цената/ за срок от две години.
По силата на договор № [*****] от 22.03.2019 г. и приложение № 1 към него
ищецът се е задължил да предоставя на ответника ползването на услуги по тарифен
план [*****] Dec 18 със стандартна месечна такса 44,99 лева и промоционална цена –
40,99 лева за срок от две години срещу насрещното задължение на ответницата да
заплаща ежемесечно цената на ползваните услуги. Съгласно уговореното, процесният
договор е сключен за срок от 24 месеца.
За установяване на вземането си, ищецът не е ангажирал доказателства, че
реално е предоставял горепосочените услуги на ответната страна в процесния период.
С доклада по делото, съдът изрично е указал на ищеца, че същият не сочи
доказателства за предоставяне на електросъобщителни услуги. Представените
писмени доказателства /договори и приложения към тях/ не представляват способ,
установяващ пълно и главно, че ищецът е изпълнил своите задължения по процесните
договори, а биха могли да установят единствено наличието, съответно липсата на
облигационно правоотношение, но не и качествсото на ищеца на изправна страна на по
същото. Предвид изложеното, съдът приема, че доколкото ищецът не е изпълнил
указаната му с доклада доказателствена тежест и не е установил в производството
предсставянето на услуга, във връзка с което претендира заплащане, то и тези искове
следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 335 от ТЗ:
За да бъде уважен предявения иск от страна на ищеца при съобразяване на
правилата на чл. 154 от ГПК следва да бъде установено при условията на пълно и
главно доказване наличието на сключване договор за продажба на изплащане с
уговорена цена в претендирания размер, че ищецът е изправна страна по договора, т.
е., че е прехвърлил собствеността на процесната вещ, че вземането му за посочените от
него месечни вноски е станало изискуемо.
За установяване основателността на исковата си претенция ищецът е представил
като доказателство договор за продажба на изплащане от 22.03.2019 г., носещ подписа
на ответницата, и неоспорен от нея.
Съгласно договора ищецът се е задължил да прехвърли на ответницата правото
на собственост върху определена вещ, а ответницата в качеството си на купувач се е
задължила да заплати в договорения размер и при условията на разсрочено плащане
6
определената в договора цена. Видно от чл. 2 от договора, изрично е предвидено, че
вещта се определя в приемо-предавателен протокол. Предвид това и с оглед
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, не може да се приеме, че единствено с представения
договор може да се установи, че ищецът е изпълнил задължението си да прехвърли
правото на собственост върху вещта на ответницата, тъй като необходимо е да бъде
представен и приемо-предавателен протокол, въпреки консенсуалния характер на
договора за покупко-продажба, предвид това, че изготвянето на приемо-предавателния
протокол не е уговорено с цел доказване предаването на вещта, а с оглед нейното
индивидуализиране. Такъв протокол обаче от ищеца не е приложен към исковата
молба. От представения приемо-предавателен протокол от 22.03.2019 г., е видно, че
страните са удостоверили с подписите си, че ответницата в качеството на купувач е
получила апарат [*****], като никъде в протокола не е посочено във връзка с кой
договор и приложение е изготвен процесният протокол.
С оглед на това съдът намира, че от страна на ищеца не е доказано да е
прехвърлил правото на собственост върху твърдяната от него вещ на ответницата.
Следователно не е доказано и за нея да е възникнало задължение да заплати
договорената цена. Ето защо искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по иска за неустойка е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между страните е възникнало валидно договорно
правоотношение по сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги и приложения към същия, който е бил развален /прекратен/ поради
неизпълнение на задълженията на абоната, че е изпълнил задълженията си по същите
/т. е., че е изправна страна/, че с договора /и приложенията към него/ страните са
уговорили валидни неустоечни клаузи, по силата на които за ответника са възникнали
задължения за заплащане на процесните неустойки в претендирания размер,
/включително, че е уговорено заплащане на разходи за събирането на просрочено
вземане в претендирания размер/.
Ответницата следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията , в
т. ч. че е била изправна страна по договора и/или че е погасила процесните
задължения.
От представените по делото писмени доказателства не се установява ищецът да
е предоставил на ответника твърдените електросъобщителни услуги, за които
претендира заплащане на неустойка, т.е. не е установил качеството си на изправна
страна, поради което и не може да се приеме, че за него е възникнало вземане за
неустойка.
Относно претенцията за неустойка за невърнато оборудване след прекратяване
на договора:
За установяване основателността на това вземане ищецът следва да установи, че
между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по сключен договор
за предоставяне на електронни съобщителни услуги, в изпълнение на който ищецът е
предоставил на ответника оборудване за ползване на услугата, а за последния е
възникнало задължение за връщането му след прекратяване на ползването на услугата,
че договорът е бил прекратен поради неизпълнение на задълженията на ответницата
по същия, че с договора страните са уговорили валидна неустоечна клауза, по силата
на която за ответницата е възникнало задължение за заплащане на неустойка в
претендирания размер, поради неизпълнението на задължението за връщане на
предоставеното му оборудване.
В тежест на ответницата е да установи, че след преустановяване на ползването
7
на услугата е върнала на ищеца оборудването, респ. че е погасила задължението си за
заплащане на неустойката.
Относно неустойката по договор с партиден номер [*****] за [*****] в размер
на 100.00 лв., представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа
предоставен цифров приемник за посочения номер, съдът намира, че и в тази част
искът е неоснователен. От всички приложени доказателства, не се установява какви
точно устройства е предоставил ищецът, тъй като е приложен само един приемо-
предавателен протокол /относно предоставяне на мобилен телефон/, но не и такива за
предоставяне на оборудване, каквито следва да бъдат изготвени, доколкото в т. 3.3.5 от
приложение № 1 към договор № [*****] е посочено, че видът, марката и моделът на
устройството, необходимо за ползване на съответната услуга, се посочват в приемо-
предавателен протокол, какъвто не е представен в настоящото производство.
Ето защо установителните искове по чл. 92 от ЗЗД се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, като не се явява необходимо обсъждането на въпроса за
валидността на неустоечните клаузи.
Относно претенцията за обезщетение за просрочени вземания, следва да се
посочи, че същите са по повод неизпълнение на парично задължение, каквото в
настоящото производство не се установи да е налице. Отделно от това, не е ясно как е
формирано претендираното обезщетение за събиране на просрочено вземане, макар и
в т. 27.1 от общите условия да е посочено, че на ищеца се дължи обезщетение в
размер на 2,00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задължения, което обхваща
разходи по администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени
плащания, като обезщетението в размер на 2.00 лв. без ДДС се формира на база
разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за
таксуване, мрежови разходи и за персонал. А дори и да беше конкретизирано, то
същото се явява неравноправна клауза, тъй като се касае за неустойка, независимо как
е наименувано, служеща като обезщетение за вредите от неизпълнението на договора
при предсрочното му прекратяване, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Това
са действия, свързани със събиране на вземането, които водят до допълнителна
печалба за ищеца, поради което нарушават принципа на добрите нрави, съответно
подобни клаузи се явяват нищожни по смисъла на чл. 26 ЗЗД.
По установителните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Доколкото главните претенции са неоснователни, то такива се явяват и
акцесорните задължения за мораторна лихва.
Относно разноските:
При този изход от спора право на присъждане на съдебни разноски възниква
само в полза на ответницата, но същата не претендира такива. Ето защо и разноски не
следва да бъдат присъждани с решението.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 335 ТЗ и чл. 86 ЗЗД,
за признаване за установено, че С. Р. М., ЕГН **********, с адрес [*****], дължи на
[*****], ЕИК [*****], със седалище и адрес на управление[*****], следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 27387/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, а именно: сумата 889,34 лева,
8
представляваща общ сбор на вземания, произтичащи от неизпълнение на договорни
задължения от страна на длъжника по сключен между страните рамков договор за
периода от 14.06.2020 г. до 13.01.2021 г., ведно със законна лихва за период от
18.05.2023 г. до изплащане на вземането сумата 212,31 лева, представляваща сбор от
вземания за лихва за забава върху главните вземания за период от 17.08.2020 г. до
04.05.2023 г., от които
- ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги: по договор с
партиден номер [*****] съгласно Приложение 1 от 22.03.2019 г. за услуга [*****] с
план [*****] Dec 18, за периода 14.06.2020 г. - 13.11.2020 г. в размер на 231.25 лв. и
лихва върху тази сума в размер на 59.24 лв. за период на забава 17.08.2020 г. -
04.05.2023 г.; по договор с партиден номер [*****] съгласно Приложение 1 на
08.11.2016 г. за услуга [*****] с план [*****]., за периода 14.06.2020 г. - 13.11.2020 г.
сума в размер на 20.66 лв. и лихва върху тази сума в размер на 5.25 лв. за период на
забава 17.08.2020 г. - 04.05.2023 г.; по договор с партиден номер [*****] съгласно
Приложение 1 от 18.11.2016 г. за услуга [*****] с план [*****], за периода 23.06.2020 -
22.11.2020 г. сума в размер на 42.19 лв. и лихва върху тази сума в размер на 10.60 лв.
за период на забава 27.08.2020 - 04.05.2023 г.;
- обезщетение за събиране на просрочено вземане по договор с партиден
номер [*****] съгласно Приложение 1 за периода 14.06.2020 г. - 13.09.2020 г. сума в
размер на 43.90 лв. и лихва върху тази сума в размер на 11.52 лв. за период на забава
17.08.2020 г. - 04.05.2023 г.; по договор с партиден номер [*****] за събиране на
просрочено вземане в размер на 2.00лв., за която е начислена лихва за забава в размер
на 0.55 лв. за период на забава 20.08.2020 г. - 04.05.2023 г.; по договор с партиден
номер [*****] съгласно Приложение 1, такса за събиране на дължими суми за периода
23.06.2021 г. - 22.07.2021 г. сума в размер на 0.65 лв. и лихва върху тази сума в размер
на 0.11 лв. за период на забава 16.08.2021 г. - 04.05.2023 г.; по договор с партиден
номер [*****] съгласно Приложение 1, такса за събиране на дължими суми за периода
23.10.2020 г. - 22.11.2020 г. в размер на 2.12 лв. и лихва върху тази сума в размер на
0.51 лв. за период на забава 27.12.2020 - 04.05.2023 г.;
- продажна цена на устройства: по Договор за продажба на изплащане от
22.03.2019г., по силата на който е закупено на изплащане устройство [*****] 23м, за
период 14.06.2020 г. - 13.01.2021 г. сума в размер на 439.84 лв. и лихва в размер на
108.29 лв. за период на забава 17.08.2020 г. - 04.05.2023 г.;
- неустойки, дължими съобразно разпоредбите на раздел "Отговорност" в
съответното Приложение № 1: по договор с партиден номер [*****] за [*****] в
размер на 6.72 лв., представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
без ДДС за посочения номер и лихва за забава в размер на 1.56 лв. за период на забава
20.01.2021г. - 04.05.2023г.; по договор с партиден номер [*****] за [*****] в размер на
100.00лв., представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен
цифров приемник за посочения номер и лихва за забава в размер на 14.69лв. за период
на забава 21.11.2021г. - 04.05.2023г.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9