№ 27
гр. Търговище, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500028 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалби против решение № 298, от 14.11. 2022 г.,
по гр.д. № 401/ 2022 г. на РС – Попово. С него се осъжда застрахователно
дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“, бул. „Д-р Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Живко
Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов ДА ЗАПЛАТИ на М. А. М., ЕГН
**********, от гр. Попово, област Търговище, ж.к. „М.“, бл. 1, вх. В, ет. 3, ап.
8, СУМАТА 724,16 лв. (седемстотин двадесет и четири лева и 16 ст.),
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „Опел Астра", с peг. №
Т****КК, в резултат на ПТП, настъпило на 24.01.2022 г., в гр. Попово,
виновно причинено от водач на лек автомобил „БМВ 318", peг. № А7095МТ,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, при „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, съгласно
застрахователна полица № BG/ 30/ 121002196793/ 30.07.2021 г., със срок на
действие от 31.07.2021 г. до 30.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от датата на увреждането – 24.01. 2022 г., до
окончателното изплащане на дължимата сума, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 724,16 лв. до претендираната сума от 725
лв. С решението са присъдени и разноски на ищеца, според уважения размер
на иска, както и държавна такса в полза на съда, по реда на чл. 77 от ГПК.
Недоволен от това решение е останал ответникът, който го обжалва чрез
ю.к. Б. М. в осъдителната част. Излагат се доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на решението, което е довело и до неговата неправилност.
Един от основните доводи е този, защо съдът не се е съобразил със
заключението на вещото лице и не е взел предвид средните пазарни цени при
определяне на размера на обезщетението за вредите или не е съобразил
методиката на застрахователите. Неправилно съдът бил възприел в
решението си, че следва да бъде заплатена изцяло, дадената от ищеца сума в
сервиза, в който автомобилът му е ремонтиран. С оглед на всички изложени
доводи се иска решението да бъде отменено в обжалваната част, искът да
бъде отхвърлен изцяло, във всичките му части и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна – ищец по делото,
чрез адвокат К. К.-С. от гр. Попово. Тя излага становище, че решението е
правилно и моли да бъде потвърдено. Посочват се множество доводи във
връзка със спорния въпрос, относно размера на обезщетението и начина, по
който се прави оценката на щетите. Цитира се много съдебна практика. Моли
решението да бъде потвърдено и да бъдат заплатени направените по делото
разноски.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към
мотивите на РС – Попово, по отношение на установените факти и правните
доводи.
Трудно би могло да се посочи нещо допълнително, тъй като решението
е изчерпателно и много добре обосновано.
В изпълнение на задължението си обаче да изложи собствени мотиви,
въззивният съд посочва следното:
Спорът между страните касае заплащане на обезщетение за вреди,
2
причинени на лекия автомобил на ищеца. Страните в настоящата инстанция
не спорят по отношение на това дали се дължи обезщетение, а само в какъв
размер следва да е то.
Тук следва да се посочи, че е безспорно установено, че автомобилът,
докато е бил паркиран пред жилищния блок на ищеца, е ударен от друг лек
автомобил и виновен за произшествието е водачът, който е застрахован при
ответника. Щетите са описани, направени са снимки на повредените части и
ищецът е ремонтирал колата си в сервиз, за което е заплатил сумата от
2158,70 лв. Пред застрахователя е предявена претенция и той изплаща, на два
пъти, сумата от 1434,54 лв.
За направените разходи за ремонт ищецът е представил писмени
доказателства – фактура и касов бон. Не се спори, че ремонтът действително е
извършен и има свидетелски показания за това.
Назначената по делото експертиза дава заключение, че средните
пазарни цени на ремонта, заедно със стойността на частите възлизат на сумата
от 1291,70 лв. Видно от представената фактура от ищеца и от заключението
на вещото лице, има голяма разлика в стойността на някои части, като във
фактурата е посочено, че е сменена с нова задна броня, на стойност 911 лв., а
в заключението е посочена облицовка от 278 лв. Голяма е разликата и по
отношение на стойността на десен стоп – 391,67 лв. по фактура и десен
светлоотразител – 34 лв. Отделно от това във фактурата е начислен ДДС, а
вещото лице не е посочило дали цената по заключението включва този данък.
При така установените факти, въззивният съд намира, че искът е
основателен за размера, посочен от РС – Попово. След като автомобилът е
противоправно увреден, собственикът има право да поправи щетите в
оторизиран сервиз, доверявайки се на съответните специалисти, с цел
автомобилът да придобие този вид и състояние, в което е бил преди това, за
да може да възстанови и пазарната си стойност. След като не се спори
относно това, че повредите са наложили да се извърши именно този ремонт и
същият е бил необходим, то вложените части и трудът са именно за
възстановяване на щетите. Няма доказателства, няма и възражения ремонтът
да е бил необосновано извършен или да са сменени други части, които не са
били увредени. При наличието на конкретни и валидни доказателства за това
колко струва ремонтът и възстановяването на автомобила, застрахователят е
3
длъжен да заплати тези разходи изцяло. Друго би било, ако автомобилът все
още не беше ремонтиран и ищецът не беше направил никакви разходи. Тогава
е допустимо да се възприеме средна пазарна цена за обезщетяване на вредите.
Но когато собственикът сам предприема действия и върши всичко за своя
сметка, то той има правото да прецени къде и как да се извърши този ремонт,
за да си гарантира качествена услуга.
В този смисъл съдът се е позовал на съдебна практика, която се споделя
и от въззивния съд.
Именно това е справедливото решение, което съответства и на
житейската логика – когато си увреден, без да имаш каквато и да е вина да
направиш най-доброто каквото можеш, за да поправиш вредите.
В този смисъл, възраженията в жалбата са неоснователни. В § 13 от
жалбата се говори, че съдът е следвало да спази основни принципи при
обезщетяването на вреди: “Дължимото обезщетение трябва да съответства на
това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние по средни пазарни цени за нови части и за труд, т.е.
да приведе увреденото МПС в предишното му техническо състояние, поради
което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за
постигането на тази цел.“ Но съдът е спазил именно този принцип и за
въззивния състав не е ясно от какво точно се оплаква ответникът.
Цитирана е съдебна практика в този смисъл, постановена по реда на чл.
290 от ГПК. В жалбата не е посочена по-нова практика или отклонение от
принципите, на които стъпва съдът за реална обезвреда на щетите.
Няма основания въззивният съд да възприеме друг подход. Няма
процесуални нарушения при разглеждане на делото. Решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските. С оглед изхода от делото право на такива има
въззиваемата страна. Няма направени такива и не следва да се присъждат за
настоящата инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 298, от 14.11. 2022 г., по гр.д. № 401/
4
2022 г. на РС – Попово, в частта, в която се осъжда застрахователно
дружество „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Живко
Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов ДА ЗАПЛАТИ на М. А. М., ЕГН
**********, от гр. Попово, област Търговище, ж.к. „М.“, бл. 1, вх. В, ет. 3, ап.
8, СУМАТА 724,16 лв. (седемстотин двадесет и четири лева и 16 ст.),
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „Опел Астра", с peг. №
Т****КК, в резултат на ПТП, настъпило на 24.01.2022 г., в гр. Попово, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
24.01. 2022 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, както и в
частта относно разноските.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5