№ 21071
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110116932 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на К. П. М., с ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника му – адв. М. С. против Столична община, район
„Лозенец“, с БУЛСТАТ: 0006963270564, с адрес - гр. София, бул. „Васил
Левски” № 2, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца
следните суми: 1/сумата от 17 700 лева – неплатен остатък от дължимо
обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл. 331, ал. 1
от КТ, ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на
исковата молба - 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и
2/сумата от 21 639,71 лева /искът увеличен в последно открито съдебно
заседание, проведено на 29.10.2024 г./ – неплатен остатък обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 2020 г. до 2024 г. – общо
124 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил в трудово правоотношение с
ответника в периода от 18.11.2019 г. до 05.02.2024 г. като заемал длъжността
„заместник-кмет на район „Лозенец“. Трудовото правоотношение било
прекратено срещу уговорено обезщетение в размер на 6-кратния размер на
последното месечно брутно трудово възнаграждение на основание чл. 331, ал.
1 и ал. 2 от КТ със Заповед № РД-15-76/02.02.2024 г., връчена на работника
същия ден.
Посочва се, че последното начислено брутно трудово възнаграждение за
1
последния пълен отработен месец е било за месец януари 2024 г. и било в
размер на 5 296,70 лева. Поради това се твърди, че пълният размер на
обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ е 31 780,20 лева. Независимо от
прекратяването на трудовото правоотношение работодателят е заплатил на
служителя обезщетение в размер на 14 080,20 лева, при което е останало
неплатен остатък от обезщетението в размер на 17 700 лева.
На следващо място ищецът посочва, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, същият е имал 124 дни неизползван платен
годишен отпуск, от който за 2020 г. - 16 дни; за 2021 г. - 35 дни, за 2022 г. – 35
дни, за 2023 г. - 35 дни и за 2024 г. - 3 дни, за което се дължи обезщетение в
размер на 12 661,64 лева. Съгласно фиш за начисления за месец февруари
2024 г. ответникът е начислил и изплатил обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за 73 дни в размер на 7 453,96 лева, като е останал
неплатен остатък от 5 207,68 лева.
В открито съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г. обаче ищецът е
увеличил иска – като е ползвал за определяне на обезщетението отново
възнаграждението за положен труд с всички допълнителни плащания. Поради
това и искът е увеличен за пълния четиригодишен период на трудовото
правоотношение – на общо 21 639,71 лева.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: трудов договор № РД-15-
460/18.11.2019 г.; копие от трудова книжка до л. 13 вкл. на К. П. М., копие от
Заповед № РД-15-76/2.02.2024 г., фиш за заплата за м. януари 2024 г. и за м.
февруари 2024 г., копие от Заповед № РД-09-168/15.11.2019 г. на кмета на
Район Лозенец, Вътрешни правила за заплатите в район Лозенец.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Столична община, район
„Лозенец“, е подаден писмен отговор, с който исковете се оспорват като
неоснователни.
Излагат се подробни доводи за обхвата на понятието „брутна работна
заплата“. Посочва се, че съгласно Вътрешните правила за работната заплата на
общинската администрация в район „Лозенец“ допълнителни възнаграждения
за постигнати резултати към брутната работна заплата се изплащат 4 пъти
годишно - през април, юни, октомври и през януари (за предходната година)
въз основа на оценка на съответния служител, извършвана от кмета на района
или съответните преки ръководители.
Твърди се, че посоченото възнаграждение във фиша за м. януари 2024 г.
в размер на 2950 лева е по естеството си допълнително трудово
възнаграждение с непостоянен характер и поради това не участва във
формирането на брутното трудово възнаграждение, поради което и не се
включва в основата, необходима за изчисляване на обезщетението по чл. 331
от КТ.
На следващо място се посочва, че правото на платен годишен отпуск се
погасява в 2-годишен срок по давност, поради което с погасяване на правото
на ползване на отпуска се погасява и правото на работника на обезщетение по
чл. 224 КТ. Поради това се твърди, че отпускът за 2020 г и за 2021 г. на ищеца
2
бил погасен по давност и законосъобразно не му било начислено обезщетение
за неговото неизползване.
Оспорват предявените искове по основание и размер, както и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава от подаване на
исковата молба.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства:
вътрешни правила за работните заплати на общинска администрация в СО-
Район „Лозенец“ и Заповед № РД-15-40/18.01.2024 г. на кмета на Район
„Лозенец“ за изплащане на ДТВ за 4-то тримесечие на 2023 г.
Извършена и приета е и съдебно счетоводна експертиза с вх. №
319272/09.10.2024 г. По искане на ищеца ответникът е представил
допълнително: заявления и заповеди за ползване на платен годишен отпуск.
В съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г. процесуалният
представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да
бъде уважена.
Процесуален представител на ответната страна изразява становище за
отхвърляне на исковите претенции.
От страните по делото са постъпили писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от представеното по делото копие от трудова
книжка, се установява, че ищецът К. П. М. е бил в трудово правоотношение с
ответника в периода от 18.11.2019 г. до 05.02.2024 г. като заемал длъжността
„заместник-кмет на район „Лозенец“. Съгласно трудовия договор месечното
възнаграждение възлиза на 1920 лева, като наред с него се полага на
служителя възнаграждение от 1 % за всяка година трудов стаж и 50 лева за
образователно квалификационна степен „доктор“. Платеният годишен отпуск
възлиза на 30 дни и още 5 дни за ненормирано работно време или общо 35
дни.
От своя страна съгласно вътрешните правила на работодателя на
служителите могат да се заплащат допълнителни възнаграждения за
постигнати резултати /чл. 19, т. 6/. Същите са уредени в чл. 25 – като такова
възнаграждение се дължи за точно и в срок изпълнение на поставени задачи и
дейности по управление и изпълнение на проекти. Такова възнаграждение
може да се изплаща до 4 пъти годишно – през април, юни и октомври за
текущата година и през януари – за предходната. Определянето на конкретния
размер на този вид допълнително възнаграждение става въз основа на
индивидуална оценка на съответния служител – въз основа на конкретни
показатели – чл. 26.
Между страните липсва спор, че при ответника са начислявани и
изплащани допълнителни трудови възнаграждения по чл. 19, т. 6 – на всяко
тримесечие съгласно чл. 25 от правилата.
3
По делото са приложени заявления за ползване на платен годишен отпуск
и заповеди за разрешаване на такъв. Във всяко заявление е посочено от
служителя колко дни иска да ползва и от полагащия се отпуск за коя година.
От своя страна в заповедите също е отразено колко е полагащият се отпуск за
текущата и предходната година и колко дни се разрешава да бъдат ползвани и
от коя година.
Видно от приложената заповед № РД-15-76/02.02.2024 г. обаче трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 от КТ и
чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА – считано от 05.02.2024 г. Съгласно заповедта на
ищеца следва да се изплатят: обезщетение в размер на 6-кратния размер на
последното получено от служителя брутно трудово възнаграждение и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за референтен период. В
заповедта е отбелязано, че неизползваният отпуск е както следва: за 2020 г. –
16 дни; за 2021 г. - 35 дни, за 2022 г. – 35 дни, за 2023 г. - 35 дни и за 2024 г. - 3
дни – но обезщетение следва да се изплати за референтния период.
По делото е приложен фиш от м. януари 2024 г. – като начисленото
възнаграждение възлиза на 5296.70 лева – брутно – формирано от 1920 лева
основна заплата, 326.40 лева – клас прослужено време, 50 лева – научна
степен, 2950 лева – допълнително трудово възнаграждение и 50.30 лева –
СБКО.
Видно от фиш за м. феврури 2024 г. на ищеца е начислена сумата от
общо 21 832.25 лева – брутно – формирана от 182.86 лева – основна заплата,
31.09 лева – клас прослужено време, 50 лева – научна степен, 4.79 лева –
СБКО, 29.35 лева – работно облекло, 14 080.20 лева – обезщетение по чл. 331
от КТ и 7453.96 лева – обезщетение по чл. 224 от КТ. Липсва спор, че сумите
начислени по двата фиша – са заплатени на ищеца като нетни суми.
По делото е изготвено и прието заключение по допусната съдебно
счетоводна експертиза /ССчетЕ/.
Съгласно същото последното месечно основно трудово възнаграждение
на ищеца е получено през м. януари 2024 г. и възлиза на 5 296,70 лева – като в
тази суми са включени 1 920,00 лева – основно възнаграждение, 326,40 лева
/17 %/ – ръзнаграждение за трудов стаж и професионален опит; 50 лева –
възнаграждение за научна степен, 2950 лева – допълнително трудово
възнаграждение и 50.30 лева – СБКО.
Според вещото лице основното трудово възнаграждение по трудов
договор възлиза на 1920 лева и има постоянен характер като се изплаща
ежемесечно. Наред с него постоянен характер имат и се изплащат ежемесечно
– възнаграждението за трудов стаж и професионален опит и възнаграждение
за научна степен.
Вещото лице е отразило, че в м. януари 2024 г. на ищеца е начислено и
изплатено и възнаграждение за постигнати резултати – за изпълнение на
поставените задачи, включително за дейности по управление и изпълнение на
проекти. Такова на ищеца е заплащано на всяко тримесечие и през 2023 г. –
като за първо тримесечие на 2023 г. възлиза на 1 890,00 лева, за второ
тримесечие на 2023 г. – на 2 600,00 лева, за трето тримесечие на 2023 г. – на 4
4
800,00 лева и за четвърто тримесечие на 2023 г – на 2 950,00 лева / платено в
м. януари 2024 г./. В тази връзка експертът счита, че допълнителните
възнаграждения за постигнати резултати, не могат да се отнесат към тези, записани в
чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ, тъй като не са с постоянен характер. Такъв характер
нямат според вещото лице е средствата за социално битово и културно
обслужване.
Така съгласно експертизата последното възнаграждение на ищеца за м.
януари 2024 г. възлиза на 2 296,40 лева – ако се вземат само възнагражденията
с постоянен характер и е формирано от 1 920,00 лева – основно
възнаграждение, 326,40 лева /17 %/ – ръзнаграждение за трудов стаж и
професионален опит; 50 лева – възнаграждение за научна степен.
Поради това и вещото лице счита, че „за база“ при определяне на
обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 6
месечни заплати следва да се вземе именно възнаграждението от 2 296,40
лева. Така размерът на обезщетението възлиза на 13 778,40 лева (2 296,40 лева
X 6 месеца). Разликата между изчисленото от експерта обезщетение от 13
778,40 лева и това начислено и изплатено от ответника във фиша за заплатата
на ищеца за м. февруари на 2024 г. за 14 080,20 лева е в повече с 301,80 лева и
се дължи на включени от общината, в БТВ на К. М., средства за СБКО (50,30
лева X 6 - 301,80 лева). Сумата от 14 080,20 лева е действително заплатена на
ищеца.
Ако обаче за „база“ се ползва сумата от 5 246,40 лева – т.е. пълният
размер на сумата, получена за м. януари 2024 г. – то обезщетението би
възлизало на 31478,40 лева (5 246,40 лева X 6 месеца). Така при този вариант
при съобразяване плащането от 14 080,20 лева на ищеца остават дължими 17
398,20 лева.
Относно обезщетението за неизползван отпуск – ако се ползва база от 2
296,40 лева – то дневният размр възлиза на 104,3818 лева, а ако се ползва база
от 5 246,40 лева – на 238,4727 лева.
Съгласно ССчет ищецът е имал право на отпуск, както следва: за 2019 г. -
4 дни; за 2020 г. - 35 дни; за 2021 г. - 35 дни; за 2022 г. - 35 дни; за 2023 г. - 35
дни и за 2024 г. — 3 дни. От своя страна ищецът е ползвал през 2019 г. - 4 дни;
през 2020 г. - 21 дни; през 2021 г.- 0 дни; през 2022 г. - 0 дни; през 2023 г. - 0
дни и през 2024 г. - 0 дни.
Така неизползваният отпуск по години е както следва: за 2019 г. - 0 дни;
за 2020 г. - 14 дни; за 2021 г. - 35 дни; за 2022 г. - 35 дни; за 2023 г. - 35 дни и
за 2024 г. - 3 дни – общо 122 дни.
Така при база 104,3818 лева /върху 2 296,40 лева/ – за 122 дни се дължат
12 734,58 лева, а след приспадане на платените 7 453,96 лева остават дължими
5 280,62 лева. За годините 2022 г., 2023 г. и 2024 г. от тази сума са дължими
165,91 лева.
От друга страна при база 238,4727 лева /върху 5 246,40 лева/ – за 122 дни
се дължат 29 093,67 лева, а след приспадане на платените 7 453,96 лева
остават дължими 21639,71 лева. За годините 2022 г., 2023 г. и 2024 г. от тази
сума са дължими 9 954,55 лева.
5
Така изготвеното заключение следва да бъде кредитирано, доколкото
същото е пълно и изчерпателно и отговаря на поставените задачи като за
вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на
делото. Освен това заключението не е оспорено от никоя от страните по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 331, ал. 2 от КТ и чл.
224 от КТ.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение с ответника, както и прекратяването на същото на
посоченото основание – по чл. 331, ал. 2 от КТ, респ. размера на
претендираните вземания.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е изчислил
правилно дължимите на ищеца обезщетения при прекратяване на
правоотношението и че е заплатил същите своевременно.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените искове за допустими, като в тази
връзка липсват наведени възражения и от страна на ответната община.
По основателността:
Предвид заявените от страните твърдения и оспорвания съдът намира,
че по делото са налице два основни спорни въпроса: 1/ какви са елементите на
трудовото възнаграждение с постоянен характер и представлява ли
допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати
възнаграждение с постоянен характер, което следва да се вземе предвид при
определяне на обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение и
за неизползван платен годишен отпуск и 2/ относно давността, с която се
погасява правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и
обусловена ли е същата от уведомление на работодателя до работника за
неизползвания отпуск от предходни години.
По първия въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 3 от НСОРЗ от 2007 г. брутната работна заплата се състои
от три компонента: 1) основна работна заплата, определена съгласно
действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на
труда; 2) допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в
наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; и 3) други
трудови възнаграждения, определени в нормативни актове или в
индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ за определяне
на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на
обезщетенията по чл. 228 КТ правно значение имат не всички допълнителни
трудови възнаграждения по чл. 3, т. 2 и 3 НСОРЗ, а само тези с постоянен
характер. Постоянен характер имат не само допълнителните възнаграждения,
които се начисляват и изплащат, макар и в различен размер, ежемесечно или
на по-дълги периоди, но и тези, дължимостта на които се определя не според
6
преценката на работодателя, а според обстоятелствата – ежемесечно или на
по-дълги периоди. Такива са всички допълнителни възнаграждения, дължими
по колективни трудови договори, уреждащи начина на определяне на
възнаграждението за труд – според реализираната печалба, според
формирания фонд работна заплата и др.
Размерът на обезщетенията по чл. 228 КТ се определя според размера на
полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
възникването на основанието за обезщетение.
Съгласно трайната практика на ВКС допълнително възнаграждение,
което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по
преценка на работодателя според качеството на положения труд не е с
постоянен характер по смисъла на чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съобразно чл. 15 от НСОРЗ
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се
заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и
професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се
изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Според
чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на
възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 КТ или на
обезщетенията по чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение,
възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите
системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с
колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично
изброени възнаграждения /така Решение № 847/2010 г. от 14.01.2011 г. по гр.
дело №1558/2009 г. на ВКС,IV г.о., Решение № 55/12.03.2014 г. по гр. дело №
4256/2013 г. на ВКС,IV г.о. и Решение № 257/20.10.2014 г. по гр. дело №
7716/2013 г. на ВКС,IV г.о. /.
По иска с правно основание по чл. 331, ал. 2 от КТ:
Предвид гореизложеното и съдът намира, че като „база“ за определяне
на обезщетението в размер на 6 заплати за прекратяване на трудовото
правоотношение и на обезщетението за неизползван отпуск – следва да служи
сумата от 2 296,40 лева – получено от ищеца брутно трудово възнаграждение
за последния отработен месец януари 2024 г. Сумата за допълнително
възнаграждение за постигнати резултати съобразно изложеното по-горе НЕ
представлява възнаграждение с постоянен характер – доколкото макар да се
заплаща на тримесечие не е в еднакъв размер на всеки тримесечен период и се
определя по преценка на работодателя съобразно показаните от служителя
трудови резултати.
С оглед това и като съобрази ССчетЕ съдът намира, че дължимото на
ищецаа обезщетение възлиза на 13 778,40 лева (2 296,40 лева X 6 месеца).
Доколкото ответната община е заплатила на ищеца сумата от 14 080,20 лева,
то и искът за сумата от 17 700 лева се явява изцяло неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
7
По иска с правно основание по чл. 224 от КТ:
Според разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност. Установената давност по чл.176а от КТ е две години от
края на годината, за която се полага, независимо от причините за това. От
изричната разпоредба на чл.224, ал.1 от КТ следва изводът, че единствените
предпоставки за правото на това обезщетение са: 1/ прекратяване на
трудовото правоотношение и 2/ работникът или служителят да не е ползвал
полагащия му се платен годишен отпуск за годината на прекратяването и за
предходните години. Няма никакво правно значение на какво основание и
по какви причини/субективни или обективни/ не е ползван платеният
годишен отпуск. Разпоредбата на чл.38, ал.7 ЗМСМА. установява, че
кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово
правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с
тяхното правно положение. След като причините, поради които не е ползван
платеният годишен отпуск са без правно значение, то не може да се приеме, че
правото на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
противоречи или е несъвместимо с правното положение на кметовете. Ето
защо правото на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за тях не е обусловено от възможностите за отлагане на ползването му в
рамките на текущата календарна година /така Решение № 30/13.03.2018 г. по
гр.д. № 694/2017 г. на ВКС, 4-то Г.О./.
С оглед така цитираната практика съдът намира, че правото на
обезщетение за неизползван отпуск за 2020 г. и 2021 г. на ищеца към 2024 г. се
явява погасено по давност. Поради това и за неизползваните дни през тези
години на ищеца не се полага обезщетение.
Съгласно ССчЕ на ищеца при база от 104,3818 лева /върху 2 296,40 лева/
на ищеца за 2022 г. до 2024 г. се дължат 12 734,58 лева, а след приспадане на
платените 7 453,96 лева остават дължими 5 280,62 лева. За годините 2022 г.,
2023 г. и 2024 г. от тази сума са дължими 165,91 лева. Поради това и искът се
явява основателен до сумата от 165.91 лева, като за разликата до пълния
предявен размер или за сумата от 21 473,80 лева – претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по
спора. С оглед изход на делото следва да бъдат присъдени и на двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 2886 лева – адвокатско
възнаграждение. Последните са действително извършени, видно от договор за
правна защита и съдействие и платежно нареждане. От общината е направено
възражение за прекомерност на разноските, което предвид цената на исковете
не е основателно. Поради това от тази сума предвид изхода на делото на
ищеца се дължат 12.17 лева съобразено уважения размер на исковите
претенции.
От своя страна ответната страна претендира разноски за юрисконсулт.
8
Същите съдът определя служебно в размер на 150 лева предвид фактическата
и правна сложност на делото и обема на доказателствения материал. От тази
сума съобразно отхвърлената част от исковете на общината се дължи сумата
от 149.37 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната община следва да бъде
осъдена да заплати в полза на съда сумата от 6.65 лева – разноски за
експертиза и сумата от 2.07 лева – държавна такса.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, район „Лозенец“, с БУЛСТАТ:
0006963270564, с адрес - гр. София, бул. „Васил Левски” № 2 ДА ЗАПЛАТИ
на К. П. М., с ЕГН: ********** и адрес: **********, сумата от 165,91 лева –
главница, представляваща неплатен остатък обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от К. П. М. за периода от 2022 г. до 2024 г. /79.55 лева
за 2022 г., 79.55 лева за 2023 г. и 6.82 лева за 2024 г./, дължим след
прекратяване на трудовото му правоотношение с общината по силата на
заповед № РД-15-76/02.02.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 25.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
следните суми: 1/изцяло за сумата от 17 700 лева – неплатен остатък от
дължимо обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение на
основание чл. 331, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва за забава върху тази
сума, считано от датата на исковата молба - 25.03.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането и 2/за сумата от 21 473,80 лева – разликата до пълния
претендиран размер на неплатния остатък обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода от 2020 г. до 2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба – 25.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Столична община, район „Лозенец“, с БУЛСТАТ:
0006963270564, с адрес – гр. София, бул. „Васил Левски” № 2, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на К. П. М., с ЕГН: ********** и адрес:
**********, сумата от 12.17 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. П. М., с ЕГН: ********** и адрес: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Столична община, район
„Лозенец“, с БУЛСТАТ: 0006963270564, с адрес – гр. София, бул. „Васил
Левски” № 2, сумата от 149.37 лева – разноски за адвокатско възнаграждение
в настоящото производство съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Столична община, район „Лозенец“, с БУЛСТАТ:
0006963270564, с адрес – гр. София, бул. „Васил Левски” № 2 ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата в
размер на 6.65 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата в
9
размер на 2.07 лева, представляваща възнаграждение по допусната съдебно –
счетоводна експертиза.
УКАЗВА на Столична община, район „Лозенец“, с БУЛСТАТ:
0006963270564 да внесе възложените в нейна тежест разноски по сметка на
съда, в едноседмичен срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО Я
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10