Решение по дело №838/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 486
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Албена Георгиева Палова
Дело: 20195200500838
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 486

 

гр. Пазарджик, 12.12.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  закрито

заседание на дванадесети декември…….…….….…………………

през две хиляди и деветнадесета година........................ в  състав:

 

                                Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                       Членове: МАРИАНА ДИМИТРОВА                                                                  ЕЛИ КАМЕНОВА

 

при секретаря………………........…......…… .и в присъствието на

прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 838 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Съдът е сезиран с жалба от П.М.К. с ЕГН **********,***, чрез адв. Д.К. ***, против постановление за разноски от 21.09.2018 г. по изп.д. № 304/2018 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова с рег.№ 884 и район на действие Окръжен съд – Пазарджик. В жалбата се твърди, че ЧСИ неправилно е начислил или е начислил такси за извършени изпълнителни действия в завишен размер, както следва:

1.     съгласно т.1 от ТТРЗЧСИ - за образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лева (а не 24 лева);

2.     таксата по т.22 от ТТРЗЧСИ е дължима за въвеждане във владение на недвижим имот (а не при определяне на реално ползване на имот);

3.     таксата по т.2 от ТТРЗЧСИ е недължима, тъй като предмета на делото не налага имуществено проучване (снабдяване с документи, нот. акт за собственост, скица и схема от АГКК). Дори и да приемете, че това е така, таксата по т.2 от ТТРЗЧСИ е 50 лева (а не 60 лева);

4.     таксата по т.31 от ТТРЗЧСИ е недължима тъй като предмета на делото не налага справка за данъчна оценка на имота. Допълнителните разноски са дължими, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

5.     таксата по т.5 от ТТРЗЧСИ е 2x20 лева, т. е. 40 лева (а не 48 лева);

6.     таксата по т.З от ТТРЗЧСИ е дължима за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество, а не за искане на данъчна оценка за имота от община Панагюрище, и е в размер на 5 лева (а не 6 лева);

7.     таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ е 2x10 лева, т. е. 20 лева (а не 24 лева);

8.     таксата по т.31 от ТТРЗЧСИ за експертно заключение не става ясно как е формирана и като допълнителни разноски е дължима, когато е издаден документ по Закона за счетоводството;

9.     таксата по т.З 1 от ТТРЗЧСИ за транспорт е по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лева. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения (а не е 36 лева) и като допълнителни разноски е дължима, когато е издаден документ по Закона за счетоводството;

10.           таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е изцяло недължима, тъй като касае изпълнение на парично вземане, а предмета на делото е определяне на реално ползване на имот.

Твърдението е, че определените в постановлението за разноски от 21.09.2018 г. по изпълнително дело № 20188840400304 по описа на ЧСИ Ангелова такси не са съобразени с ТТРЗЧСИ, поради което постановлението е незаконосъобразно и определените такси са неправилно определени и прекомерни по размер.

         Твърдял е, че неправилно било определено и било прекомерно завишено посоченото в постановлението за разноски адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, в размер на 600 лева. В тази връзка ПОС е върнал делото на ЧСИ Ангелова за произнасяне по това искане и с разпореждане от 17.05.2019 г. тя е отказала да измени постановлението в частта за адвокатското възнаграждение. Това разпореждане е предмет на обжалване по в.гр.д. № 837/2019 г. по описа на ПОС, поради което предмет на разглеждане в настоящото производство са само оплакванията, описани в п.1-10 от жалбата. Искането е да бъде отменено постановлението за разноски като незаконосъобразно.

         В законния срок е постъпило писмено становище от взискателя М.П.К. ***, чрез адв. С.Д. *** с искане обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Постъпило е и писмено становище от ЧСИ Ангелова с мнение за неоснователност на жалбата. В становището е посочено, че твърдяната разлика /отбелязана в кавички към всеки пункт/ се дължи на обстоятелството, че частните съдебни изпълнители са регистрирани по ДДС субекти и задължително начисляват предвидената в закона 20% ставка, която обуславя и по-високия размер на таксите, от тези в тарифата/ например вместо 20 лв. за образуване 24 лв./. Заявява, че никоя от страните не е оправомощена да преценява какви справки и действия е необходимо да бъдат извършени от ЧСИ за установяване имущественото състояние на длъжника, а това е право и задължение само и единствено на съдебния изпълнител.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

         Изп.д. № 20188840400304 по описа на ЧСИ Ангелова е образувано на 15.05.2018 г. по искане на М.П.К. против П.М.К. въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист по гр.д. № 446/2014 г. по описа на РС-Панагюрище. След образуването на изпълнителното дело ЧСИ е изпратил до длъжника ПДИ, като в указания срок изпълнение не е последвало. ЧСИ е предприел проучвателни действия за установяване имущественото състояние на длъжника, както и принудителни действия във връзка с изпълнението на съдебното решение. За всяко извършено действие ЧСИ е начислявал такса по ТТРЗЧСИ и е издавал сметка съгласно изискванията на чл.79 ал.1 от ЗЧСИ.

         Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

         Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

         Неоснователно е оплакването, посочено в п.1, 3, 5, 6, 7 и 9 от жалбата, тъй като е безспорно, че частните съдебни изпълнители са регистрирани по ДДС и са задължение да начисляват ДДС в размер на 20% за всяка начислена такса. Разликите в сумите, които жалбоподателят счита за дължими и начислените от ЧСИ се дължат именно на начисления ДДС в размер на 20% за всяка такса.

Неоснователно е възражението по п.10 от жалбата, тъй като освен начин на реално разпределение на ползването, на ЧСИ е възложено и събирането на разноските, направени в изпълнителното производство, които имат парично изражение и върху събраната сума следва да се начисли такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Възраженията по п.2, 4 и 8 също са неоснователни, тъй като извършването на действия, свързани с проучването на материалното състояние на длъжника е предоставено само и единствено на преценката на съдебния изпълнител и след като тези действия са извършени, за тях се дължи такса съгласно ТТРЗЧСИ. Освен това оплакването относно начина на определяне на таксата по п.8 е неясно. Следва да се посочи, че включително и за тази такса има издадена сметка по чл.79 от ЗЧСИ.

В заключение – оплакванията в жалбата са неоснователи, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

Р      Е      Ш      И      :

 

         ПОТВЪРЖДАВА постановление за разноски от 21.09.2018 г. по изп.д. № 20188840400304 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова с рег.№ 884 и район на действие Окръжен съд – Пазарджик.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: