РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Тутракан, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20203430100546 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 124,
ал. 1 от ГПК от ищците Б. К. К. и Х. Р. К., упълномощили с пълномощно адв. К. С. от
Адвокатска колегия – гр. С.- (л. 10), за установяването на правото им на
собственост, придобито въз основа на осъществено в периода от 1976 г. - 2020 г.
давностно владение на Поземлен имот, съставляващ УПИ XII - 81, с площ от 1 270
кв. м. и УПИ XIII - 81 с площ от 1 633 кв. м. по плана на село Падина, общ. Главиница.
1. Ищците твърдят, че през 1976 г., по време на брака си, закупили недвижим имот
от Д. А. Д. в село Падина, общ. Главиница. Не притежавали акт за собственост,
поради което решили да се сдобия с такъв за гореописаният имот. Учудването
им било голямо, когато разбрали, че владеният от тях имот е актуван като
общинска собственост през 2002 г.
2. Твърди се, че за ищците като собственици останал УПИ XII - 81 с площ от 1270
кв.м. и УПИ XIII - 81 с площ от 1633 кв.м. Във времето от 1976 г. се грижили за
тях, като постоянно ги обработвали - през периода 1989 г. – 2017 г. били
засадени с овощни дървета, а от 2018 г. до днес - с царевица, слънчоглед и
тютюн. Дори участвал по схеми и мерки на Държавен фонд „Земеделие” –
„Директни плащания”, когато имотът бил засаден с овошки.
3. Ищците твърдят, че са подали декларация към О.Г.а, „Местни данъци и такси”, с
вх. № 068189/27.05.1998 г., партиден № **********001, въз основа на която
1
всяка година си заплащали местните данъци и такси за имота.
2. Ответникът О.Г.А е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Н. Б.
от Адвокатска колегия – гр. С.- (л. 25), с който оспорва изцяло иска. В проведеното на
16.06.2022 г. е уточнено, че е направено правоизключващо възражение,
инкорпориращо твърдението че държавата е придобила собствеността върху
процесните имоти на осн. чл. 6 от ЗС (отм.), в редакцията му към ДВ, бр. 92 от 1951 г.,
тъй като към влизането в сила на разпоредбата имотите са нямали собственик.
3. Ищците, в отговор на възражението на ответника, на свой ред са навели твърдение, че
имотите са имали друг собственик към момента на влизането в сила на разпоредбата, а
именно - Д. А. Д..
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
4. През 1957 г. е приет регулационния план на с. Падина, видно от отбелязването в
приложената скица (л. 4). В разписния лист към плана, като собственик на имот с пл.
№ 81, са записани Д. А. Д. и М. С. И.
5. На 10.01.1964 г. са съставени Актове за държавна собственост № 44 и № 45, касаещи
процесните имоти. Като основание за придобиването на собствеността от държавата е
посочен чл. 6 от ЗС.
6. На 17.02.1975 г. ищците са сключили граждански брак видно от изготвените справки
от НБДН (л. 29 - 31).
7. На 21.03.2022 г. са съставени актове за частна общинска собственост на процесните
имоти (л. 6).
8. По делото са изслушани показанията на свидетелите на ищеца: С. Ю. Р. и И. О.
А..
1. Свид. Р. твърди, че ищецът Б. ползвал имота, откакто двамата се познавали - от
15 - 20 г. (1997 - 2002 г.).
2. Свид. А. твърди, че познава ищците от 1959 - 1960 г., когато същите се
преселили от гр. Кърджали. Същите обработвали процесните имоти от 50 г.
(1972 г.). Свидетелят твърди, че преди това имотите бил на лице на име М..
От правна страна
2
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1. По допустимостта
9. Съдът намира, че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им
по същество.
2. По основателността
10. Относно придобиването на имота от държавата
4. Ответникът се е позовал като придобивно основание на чл. 6 от ЗС (ред. ДВ бр.
92 от 1951 г., отм.), който предвижда, че държавата придобива правото на
собственост върху имотите, които нямат друг собственик.
5. Доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните,
които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация,
одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.), ЗКИР, ЗСПЗЗ,
ЗВСГЗГФ. Ако по време на отреждането със съответния план един имот е с
неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се приема,
че той е станал държавна собственост по силата на посочената редакция на чл. 6
ЗС. (Решение № 8 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013 г., I г. о.).
6. Тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е
имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който
оспорва констатациите в акта за държавна, респективно за общинска
собственост, е да установи, че към момента на актуването имотът е имал
собственик (Решение № 2 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 326/2018 г., I г. о.).
С оглед посочената в предходната подточка съдебна практика за доказването на
този факт е достатъчно да се установи, че в определени официални документи е
отразено, че имота има собственик.
7. В конкретният случай тази информация се съдържа в разписния лист към
регулационния план от 1957 г., в който като собственици на имот с пл. № 81 са
записани Д. А. Д. и М. С. И. В случай, че към момента на приемането на плана
имотът е бил държавен, това е следвало да бъде отбелязано в разписния лист,
както е направено например за имот с пл. № 78 (Документът за собственост на
М. С. И.е издаден през 2011 г., видно от отбелязването в колона № 6 на
разписния лист. Поради тази причина следва да се приеме, че същият е отбелязан
като собственик след утвърждаването на регулационния план. Такова
отбелязване обаче липсва за Д. А. Д., поради което съдът приема, че последният
е отбелязан като собственик към момента на утвърждаването на плана.). Следва
3
да бъде съобразен и факта, че не е възможно и имотите да се завладяни в
периода между влизане в сила на разпоредбата на чл. 6 от ЗС (1951 г.) и
утвърждаването на регулационния план (1957 г.), тъй като в този период няма
как да е изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
8. От друга страна информацията, че имотите са имали собственици към 1951 г., се
потвърждава косвено и от свидетелските показания, които сочат, че те са били на
българи, изселили се впоследствие. Свид. А. дори сочи, че преди имотите да
започнат да се обработват от ищците (около 1972 г.) имотите са били
собственост на лице на име М.. Макар и да се касае за лице различно от Д. А. Д.,
тези все пак сочат на наличието на собственик на имотите преди 1972 г.
9. Следователно по делото са налице достатъчно данни, че към 1951 г. имотът не е
бил безстопанствен, което не позволява на държавата да придобие собствеността
върху него на осн. чл. 6 от ЗС (отм.).
11. Относно придобиването на имота от ищците
10. От свидетелските показания, в частност тези на свид. А., се установява, че
ищците към 1976 г. (твърдяния от ищците момент) са били вече установили със
сигурност фактическата власт върху имотите и продължават да ги владеят към
момента (свид. А. дори сочи по ранен момент на установяването на владението –
1972 г.).
11. В тази връзка съдът приема, че на осн. 79, ал. 1 от ЗС ищците са станали
собственици на процесния имот през 1986 г. с изтичането на предвидения в
разпоредбата десетгодишен срок.
12. Към момента на придобиването на собствеността ищците са били съпрузи,
поради което следва да се приеме, че собственическите права са придобити в
режим на съпружеска имуществена общност съгл. чл. 13, ал. 1 от СК (обн., ДВ,
бр. 23 от 22.03.1968 г. – отм., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г.).
12. С оглед гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени.
Разноски
13. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 720 лв., платими поравно на ищците (по 360 лв. всеки
ищец).
14. Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника О.Г., че ищците Б. К.
К., с ЕГН ********** и Х. Р. К., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес:
******************************, притежават правото на собственост, придобито въз
основа на осъществено в периода от 1976 г. - 1986 г. давностно владение, върху
1. Поземлен имот, съставляващ УПИ XII - 81 (дванадесет римско, осемдесет и едно
арабско), с площ от 1 270 кв. м., при граници: път, УПИ XVIII-82, УПИ XIII-81, УПИ
X-81, УПИ XI-81 и
2. Поземлен имот, съставляващ УПИ XIII - 81 (тринадесет римско, осемдесет и едно
арабско), с площ от 1 633 кв. м., при граници: път, УПИ XIV-80, УПИ IX-80, УПИ X-
81, УПИ XII-81, УПИ XVIII-82;
в кв. № 11, по плана на село Падина, общ. Главиница, съгласно Скица изх. №
215/27.10.2020 г., изд. от О.Г.а.
ОСЪЖДА ответника О.Г.А да заплати на всеки от ищците Б. К. К., с ЕГН
********** и Х. Р. К., с ЕГН **********, припадащата му се част от направените разноски
по делото в размер на по 360 лв. (триста и шестдесет лева) за всеки ищец.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение
в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. С.-. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5