ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 227
06.02.2019 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд Първо
гражданско отделение
на шести февруари две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание в следния
състав :
Председател: ДАРИНА КОСТОВА
като разгледа докладваното от
съдията Костова
гр.д..№ 1568 по описа за 2014 година,за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е с правно
основание чл.28, ал.1 от
ЗОПДИППД/отм./, във вр. с § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ и е образувано по мотивирано искане на
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/- гр. София, с
адрес за призоваване: : гр. Бургас, ул.Филип Кутев №26 А , ет.3 , за отнемане в
полза на държавата на имущество на обща стойност 1 279 871,83 лева,
подробно описано в искането, придобито от
Р.Т.К., ЕГН **********, М.Х. Кузманова/понастоящем с фамилно име М./, ЕГН **********, постоянен адрес: *** и „ВЕЕР 1" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Изгрев" № 53, вх. 2,
ет. 12, ап. 35, с ликвидатор Дора Гарелова.
С Решение №246 от 16.06.2016год.,
съдът е уважил частично предявените с мотивираното искане претенции и е
постановил следните диспозитиви по съществото на спора :
„ОТНЕМА в полза на държавата от
Р.Т.К., ЕГН **********, сумата от 5472,10лв лв. , представляваща пряка облага
от извършваната престъпна дейност по
чл.255 от НК , посочена като такава в
мотивите на присъда по по НОХД
№882/2012год. по описа на Бургаския окръжен съд
и сумата от 49036,12лв. – представляващи стойността на получените
косвени доходи от престъпна дейност , състоящи се в стойността на придобити и
отчуждени МПС и получени суми по банкови сметки.
ОТНЕМА в полза на държавата от
М.Х. Кузманова, ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 71
517,08 лв. – представляващи стойността на получените косвени доходи от
престъпна дейност на Р.Т.К., състоящи се в стойността на получени суми по
банкови сметки и вноски по погасени кредити през периода на престъпната
дейност.
ОТХВЪРЛЯ мотивираното искане за отнемане на движими и недвижими
вещи и парични суми от ответниците над
уважената част.“
На 01.07.2016год. е постъпила въззивна жалба обща за всички ответници, чрез процесуалния им представител в
производството. С разпореждане от 04.07.2016год., на ответниците е указано, че
следва да посочат в коя част се обжалва решението, с оглед определяне на
дължимата държавна такса. На 26.07.2016год. е постъпило уточнение от
процесуалния представител, от текста на
което може да се направи извод, че всеки от ответниците обжалва с общата
им въззивна жалба решението в „неговата цялост“.
С Определение № 1362/04.08.2017год.
е върната въззивната жалба на На 29.07.2016год. на на адв.П.М., в качеството й
на процесуален представител „ВЕЕР 1 „ЕООД - ответник по гр.д.№1568/2014год. и въззивната жалба на
адв.П.М., в качеството й на процесуален представител М.Х. Кузманова/понастоящем
с фамилно име М./ - ответница по
гр.д.№1568/2014год. Със същото определение е оставена без уважение молбата на
адв. П.М., в качеството и на процесуален представител на М.Х.М. и Р.Т.К. – ответници по делото, за
разрешаване на извършване на плащане или на други разпоредителни действия с
имущество, върху което са наложени обезепечителни мерки, подадена на основание
чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД/отм./.
С предходно Определение №2129
/21.10.2016 год., съдът е освободил Р.Т.К.
– ответник по делото, от внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба
против Решение №246 от 16.06.2016год. по настоящото дело, като е администрирал
жалбата му.
Определение № 1362/04.08.2017год е
отменено от въззивната инстанция, като са дадени указания на първоинстанционния
съд да укаже на всеки от двамата въззивници, които не са освободени от държавна
такса, да посочат изрично кои части от решението обжалват, да определи
обжалваемия интерес, да изчисли дължимата държавна такса и да укаже на страните
какъв е дължимият размер на държавната такса, съобразно обжалваната от тях част
от решението, като определи нов срок за представяне на доказателства за
заплащането на дължимата държавна такса.
С оглед изпълнението на
задължителните указания на въззивната инстанция, съдът е постановил
Разпореждане №5392 от 28.11.2017год. , връчено на процесуалния представител на
ответниците на 08.12.2017год. , с което е указал на жалбоподателя„ВЕЕР 1“ЕООД,
че в седмодневен срок следва да посочи изрично кои части от Решение №246 от
16.06.2016год обжалва, с оглед определяне
на обжалваемия интерес и изчисляване на дължимата държавна такса, в противен
случай жалбата ще бъде върната, както е указал и на на жалбоподателя М.Х.М., че
в седмодневен срок следва да посочи изрично кои части от Решение №246 от
16.06.2016год обжалва, с оглед определяне
на обжалваемия интерес и изчисляване на дължимата държавна такса, в противен
случай жалбата ще бъде върната.
С „уточнение“ от 15.12.2017год. е
изпълнено указанието на съда по отношение на жалбоподателката М.Х.М., като е
посочено, че тя обжалва решението в частта , с която се отнема в полза на
държавата сумата от 71 517,08лв., съответно дължимата от нея държавна
такса по въззивната жалба е в размер на 1430,34лв.
Жалбоподателят „ВЕЕР 1“ЕООД не е
изпълнил указанието на съда и не е посочил, в коя част обжалва решението, в
което не се съдържа осъдителен диспозитив против този ответник, но поддържа
искането си за отмяна на обезпечителна мярка „запор“, за да заплати държавна
такса по въззивната жалба и да ангажира адвокатска защита, поради което с
Разпореждане от 19.02.2018 год. , връчено на процесуалния представител на
въззивниците на 28.01.2019 год., съдът е указал
на жалбоподателя „ВЕЕР 1“ЕООД, че в
седмодневен срок следва да посочи изрично кои части от Решение №246 от
16.06.2016год обжалва, с оглед
определяне на обжалваемия интерес и изчисляване на дължимата държавна такса, в
противен случай жалбата ще бъде върната, като в същия седмодневен срок от
връчване на настоящото разпореждане, следва да представи доказателства за
невъзможността да заплати указаната държавна такса и да ангажира адвокат за
процесуално представителство. Със същото
разпореждане съдът е указал на жалбоподателя М.Х.М., че в седмодневен срок,
след връчване на разпореждането, следва да представи доказателство за внасяне
по сметка на АС-Бургас на държавна такса по въззивната жалба е в размер на
1430,34лв., в противен случай жалбата ще бъде върната.
С молба от 05.02.2019 год. подадена
по пощата на 04.02.2019 год., процесуалният предствавител на въззивниците
заявява, че ответникът „ВЕЕР 1“ЕООД не е подал въззивна жалба. Това уточнение е
направено за първи път след подаване на въззивната жалба. С оглед на
направеното уточнение, съдът занапред не следва да дава указания на този
ответник за поправяне на недостатъците на въззивната жалба.
По отношение на жалбоподателя М.Х.М.,
съдът констатира, че в седмодневният срок не е представено доказателство за
внасяне по сметка на АС-Бургас на държавна такса по въззивната жалба е в размер
на 1430,34лв., но с цитираната по-горе молба от процесуалният представител се
иска продължаване на срока за поправяне на недостатъците на въззивната жалба.
Искането се мотивира с висящността на производство по частни жалби пред
въззивната и касационната инстанции. Съдът намира, че висящността на горните
производства не е причина да се продължава срока за поправяне на нередовностите
на въззивната жалба. Същите касаят производството по ч.гр.д.№ 435/12 по описа
на ОС – Бургас, по което вече е постановена частична отмяна на наложените
обезпечителни мерки, поради което не са налице твръдяните от процесуалния
представите на жалбоподателите причини за продължаване на срока. На второ
място, съдът отбелязва, че в молбата от 05.02.2019 год. се излагат доводи за продължаване
на срока за внасяне на дължимата държавна такса по отношение на двамата
жалбоподатели, без да съобрази, че жалбоподателят Р.К. е освободен от
задължението за внасяне на държавна такса по въззивната жалба с Определение
№2129 /21.10.2016 год., постановено по настоящото дело.
Постановеното от съда Определение №
502 от 15.03.2018 год., с което съдът се е произнесъл по молба на
жалбоподателката М. Кузманова/понастоящем М./, е обезсилено от въззивната
инстанция, която е приела, че такава молба не е подавана.
В молбата за продължаване на срока
не са изтъкнати уважителни причини, по смисъла на чл.63, ал.1 от ГПК за
продължаване на срока, поради което молбата следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на жалбоподателя М.Х.М. за продължаване на срока за поправяне на недостатъците на
въззивната жалба против Решение №246 от 16.06.2016год., постановено по
настоящото дело, като неоснователна.
УКАЗВА на жалбоподателя М.Х.М.,
че в седмодневен срок, след връчване на настоящото разпореждане, следва да
представи доказателство за внасяне по сметка на АС-Бургас на държавна такса по
въззивната жалба е в размер на 1430,34лв., в противен случай жалбата ще бъде върната.
Да се връчи определението на
жалбоподателката М.Х.М. на посочения съдебен адрес.
СЪДИЯ: