Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Плевен,
23.01.2019г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІII н.с., в публично
съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИЯ МИТЕВА
при секретаря Даниела Тодорова , като
разгледа АНД № 3037/2018 год. по описа
на ПРС, ІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 18-0938-005478/17.10.2018 год. издадено
от ***, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., с което на П.А.Т. ******, с ЕГН ********** е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца основание чл 175 ал1т4 от ЗДвП,за нарушение на чл 6т2 от ЗДВП както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР
са отнети 5 контролни точки и на основание чл 183 ал4т8 от ЗДвП в размер на 50лв за
нарушение на чл 98 ал1т6 от ЗДвП.
Жалбоподателят – редовно призован, се явява в съдебно заседание, с адв.***като моли Съда да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление, тъй като счита, че не е осъществил състава на
нарушението, за което е бил санкциониран, а също така, че атакуваното
постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – ***– редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата
е основателна.
С акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ №853749 от 05.10.2018 год. при
извършена проверка на 02.10.2018г
в гр.Плевен,около 08,00часа на кръстовище образувано от ул *** към ул ***,като
водач на собственият си л.а. *** с рег №***
извършил следните нарушения.:1.При създаване на временна организация на
движението с цел разтоварване на натовареният трафик и улесняване на предвиждането ,горепосоченото
кръстовище се регулира от униформен служител /регулировчик/ като Т. навлиза в
кръстовището на забранен сигнал на светофарната уредба работеща в нормален
режим.2.След подаден сигнал да премине през кръстовището водача умишлено спира
в средата на същото където престоява
около 10-15 секунди като многократно бил поканен да го
напусне.Нарушението по точка едно е
поради незнание и касае немаловажно нарушение на правилата за движение.
Записано било от
проверяващите, че по този начин са нарушени разпоредбите на чл.6, т.2 от ЗДвП и чл 98 ал1 т 6 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал АУАН,без
възражения.
Нарушителят бил
уведомен за правото си в тридневен срок да направи своите възражения по реда на
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Такива не са били депозирани от страна на
жалбоподателя до наказващия орган, вследствие на което е издал обжалваното наказателно
постановление /НП/ като е приел, че са били извършено нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП
и чл 98 ал1 т 6 от ЗДвП. като на основание чл. чл 175 ал1т4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от
Актосъставителят
А.Й. , редовно призован се явява в съдебно заседание,
поддържа изцяло съставения от него акт.Твърди пред съда,че на написаната в акта дата ,на кръстовището
образувано от ул *** към ул ***,като водач на собственият си л.а. *** с рег №*** извършил следните
нарушения.:1.При създаване на временна организация на движението с цел
разтоварване на натовареният трафик и
улесняване на предвиждането ,горепосоченото кръстовище се регулира от униформен
служител /регулировчик/ като Т. навлиза в кръстовището на забранен сигнал на
светофарната уредба работеща в нормален режим.2.След подаден сигнал да премине
през кръстовището водача умишлено спира в средата на същото където
престоява около 10-15 секунди като
многократно беше поканен да го напусне.Нарушението по точка едно е поради незнание и касае немаловажно
нарушение на правилата за движение. Също твърди,че бил сам при констатиране на
нарушенията и съставил АУАН на
нарушителят три дни след това в първо РПУ в присъствието на колегата си
свидетел по съставяне на АУАН Г.Г.,които не бил очевидец.Твърди че бил застанал
с лице към водача че той го е възприел и
че трябвало да спре,това бил пътя на логиката не отрича че не е подал знак с
ръка за да го разбере водача че трябва да спре, а след като преминал той се
размахал и водача спрял на пет метра от кръстовището,за да му бъде
извършена проверка и спрял след подаден сигнал от него.
Съдът
кредитира показанията на актосъставителя като логични, обективни и съответни на
останалите събрани по делото писмени доказателства.В хода на съдебното следствие не е разпитан и свидетелят на АУАН Г.Г., от които разпит жалбоподателят и
неговият защитник се отказват,тъй като той не е очевидец , а е само свидетел
при съставяне на АУАН.
Настоящата инстанция прие, че следва ангажираната
административна отговорност на жалбоподателят
да отпадне на следните основания:
Съдът счита че е нарушена
процедурата при съставяне на АУАН. Съгласно
разпоредбата на чл. 40 ал 1 от ЗАНН, АУАН
следва да бъде съставен задължително в присъствието на нарушителя. Действително
АУАН е съставен в присъствието на нарушителят ,но за свидетел на акта се е
подписал един свидетел и то неочевидец, а при липса на свидетели очевидци на
нарушението ,АУАН СЕ СЪСТАВЯ В ПРИСЪСТВИЕТО НА ДРУГИ ДВАМА СВИДЕТЕЛИ ,КАТО
ИЗРИЧНО СЕ ОТБЕЛЯЗВА ТОВА-,токова е изискването на чл 40ал3 от ЗАНН. Следва да се посочи това
обстоятелство, след като по делото е доказано,от разпита на актосъставителят че
той сам е констатирал нарушенията описани в АУАН и че свидетелят Г.Г. не е присъствал на извършване на нарушението
а само е присъствал само на съставяне на
АУАН,в които не е отбелязано в какво му качество се подписва.
Нарушаването
на разпоредбата на чл40 ал 3 от ЗАНН представлява нарушение на процедурата по
съставяне на АУАН и води до неговата порочност, което от своя страна обуславя
незаконосъобразност на обжалваното НП.
При описаната фактическа обстановка, съдът намира, че
НП е незаконосъобразно и по отношение
нарушението по чл 98,ал1т6 от ЗДвП,посочената
като нарушена материална норма не съответства нито по съдържание нито цифрово на посочената санкционна норма,като е записано
в НП ,че за нарушение на чл 98 ал1т6 от
ЗДвП е наложено наказание на основание чл 183ал4т6 от ЗДвП,която санкционна
норма се отнася за друго нарушение-използване на мобилен телефон по време на
управлението,освен чрез устройство позволяващо използването на телефон без
участието на ръцето му,каквото нарушение не констатирано в АУАН.Нарушителят е
наказан за нарушение,което не е извършил и което не е изписано в АУАН за
нарушено.Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да е идентично с
описанието в НП, и за посоченото
нарушение в АУАН трябва в НП да се посочи и то да бъде наказано с отнасящата се
за него санкционна норма в противен случай се нарушава правото на защита на
санкционираното лице. Това нарушение е съществено и води до незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление. В случая освен,
че не се сочат нарушените разпоредби от закона в пълнота, се стига и до
противоречие между санкционна норма, ползвана при ангажиране на отговорността
на водача и правилото за поведение, което се цитира като нарушено. Тази липса
на реквизит и противоречието между правното основание и цитираното като
нарушено правило за поведение, налагат отмяна на НП поради незаконосъобразност.
Не на последно място в хода на съдебното следствие
,съдът приема ,че не се доказа по безспорен и категоричен начин да е извършено нарушаване на посочените
разпоредби,по чл6 т2 от ЗДвП,водачът сам е трябвало да си направи извод,че това
е регулировчик и да спре,без да са подадени никакви знаци от служителят на
пътна полиция/регулировчика/ съгласно ЗДвП,а както самият актосъставител твърди
че е логично щом е застанал с лице срещу
вода водача –нарушител той да се досети.
За нарушението по чл98 ал1т6 от
ЗДвП,жалбоподателят не е спрял на
На следващи
място трябва да се отбележи, че с атакуваното наказателно постановление на
жалбоподателя са били отнети общо 5 контролни точки. Тук наказващият орган се е задоволил
единствено с упоменаването, че тази санкция се налага на основание Наредба №
Із-2539 на МВР, като в самото постановление лисва изписване на законовия текст,
който регламентира определянето максималния размер на контролните точки , както
и отнемането и възстановяването им, а именно чл.157, ал.3 от ЗДвП. Съдът счита,
че по този начин е било ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като
същия не би могъл да знае, а само да предполага по кой законов текст му се
отнемат посочените общо 5
контролни точки.
Предвид
гореизложеното Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0938-005478/17.10.2018 год. издадено
от ***, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., с което на П.А.Т. ******, с ЕГН ********** е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца основание чл 175 ал1т4 от ЗДвП,за нарушение на чл 6т2 от ЗДВП както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР
са отнети 5 контролни точки и на основание чл 183 ал4т6 от ЗДвП в размев на 50лв за
нарушение на чл 98 ал1т6 от ЗДвП.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: