Решение по дело №3575/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3724
Дата: 7 юли 2023 г. (в сила от 7 юли 2023 г.)
Съдия: Калина Анастасова
Дело: 20231100503575
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3724
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503575 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 1054 от 24.01.2023 г. по гр.д. № 72093/2021 г. по описа на СРС, 72
с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес парк ******* искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът Д. С. К., ЕГН **********, гр. София,
ж.к.*******, дължи на „Софийска вода” АД сумата от 1 228.21 лв. -потребена вода за
имота на горепосочения адрес от 11.05.2020г. до 07.05.2021 г., ведно със законна лихва
от 02.09.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 59.30 мораторна лихва от
21.06.2020 г. до 07.05.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51465/21 г. на СРС, 72 състав.
В срок е подадена въззивна жалба срещу решението в частта на отхвърляне на
исковете от ищеца „Софийска вода” АД с излагане на доводи за неправилност, поради
необоснованост на фактическите констатации във връзка с установените по делото
факти чрез събраните доказателства, неправилно приложение на материалния закон и
нарушение на процесуалните правила. При постановяването му СРС не е съобразил, че
в производството е установено, че ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги като собственик на процесния недвижим имот, както и че през процесния
период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за
1
доставка на ВиК услуги, по което дължи заплащане на потребените услуги в имота,
чиято стойност възлиза на исковата сума.
Моли, да се отмени постановеното решение в обжалваната част и да се
постанови друго, с което предявените искове се уважат изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Д. С. К., в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване решението на СРС като правилно.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение в
обжалваната част, настоящият въззивен състав намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г./
Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
В производството е установено, че оператор на В и К услуги на територията на
гр. София е „СОФИЙСКА ВОДА” АД. В границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
2
По смисъла на § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла
на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
В конкретния случай в подкрепа на твърдението си, че ответникът е собственик
на процесния имот ищецът е представил пред първата инстанция справка от Служба по
вписванията - София за периода 01.01.1998 г. до 15.04.2021 г. по партидата на Д. С. К..
От последната се установява, че към 27.11.2020 г. Д. С. К. е собственик на ½ ид.ч. от
имота представляващ апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к.*******. От
представената справка се установява, че към 28.03.2018 г. /преди началото на исковия
период/ ответникът е собственик на ½ ид.ч. от имота.
Настоящият съдебен състав счита, че справката от Служба по вписванията е
предвиден в закона способ за доказване правото на собственост върху недвижим имот.
Съображения:
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.
1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания
по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се
отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено
време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и
предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя
или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР
характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка с дата
15.04.2021 г., която не е оспорена от ответника, е годна да установи притежанието на
вещно право от него и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото
дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че
е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/,
нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от
3
него вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху част от
имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет
доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител
на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност. Неправилен е
доводът на въззивника, обаче, че ответникът е изключителен собственик на имота, тъй
като според посочената справка правата му върху него са в обем от 1/2 идеални части и
в тези предели съответно следва да бъдат разгледани и задълженията му към ищеца.
В случая, чрез представената пред първата инстанция справка от Служба по
вписванията – София се установява, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от
процесния имот, клиентски № ********** при ищцовото дружество.
Възраженията на ответника, че в производството не е доказано, че дължи сумата
1 228.21 лева за доставени в имота ВиК услуги за времето 11.05.2020г. до 07.05.2021 г.,
съдът намира за основателно. В проведеното производство ищецът носи тежестта да
докаже правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е
възникнало и неговия размер. Съдът намира, че предявената искова претенция остава
недоказана, тъй като не се установява по несъмнен начин, че дружеството-ищец
действително е доставило за процесния период твърдените количества питейна вода за
обект собственост на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните
данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя
или негов представител.
От дружеството-ищец карнети съдържащи отчети и подписи срещу отчетените
показания изобщо не са представени. Не е проведено при условията на пълно и главно
доказване, че твърдението от него задължения на ответника са такива представляващи
стойност на реално доставени и отведени количества вода, респективно ответника да
дължи сумите по издадената от дружеството-ищец фактури като главници и лихви.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи услугите Ви К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено
чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал. 1 от
същата наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период,
който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Следователно в Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е
4
предвидено ползваните Ви К услуги да се заплащат само въз основа на реално
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са
предвидени и изключения, които са изброени изчерпателно.
С оглед това въззивният съд приема, че в проведеното производство не е
доказано реално потребление на ВиК услуги за исковия период, през който от страна
на ищеца са издавани фактури за начислените и дължими суми от ответника. Не е
доказано и наличие на визираното в Наредба № 4/2004 г. изключение. Както е
посочено, при отсъствие на потребителя или негов представител, същият е длъжен да
уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време. При
неизпълнение на това задължение, следва да се приеме, че налице отказ за осигуряване
на достъп. Отказът обаче следва да бъде удостоверен по надлежния ред и процедура -
да е съставен протокол от длъжностно лице с удостоверяване на отказа на потребителя
да осигури достъп, който протокол трябва да бъде подписан от длъжностното лице и
поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен граждански номер и
адрес. По делото нито се твърди, нито се установява изпълнена такава процедура,
поради което не може да бъде приета дължима по реда на чл. 35 от Наредба № 4 сума
от ответника. В тази връзка не са представени никакви доказателства, които да
удостоверяват правилното и законосъобразно извършване на тази процедура.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в
обжалваната част.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1054 от 24.01.2023 г. по гр.д. № 72093/2021 г. по
описа на СРС, 72 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5