№ 3415
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508858 по описа за 2022 година
. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 28, ал. 6 ЗЗДет във вр. с чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция за социално подпомагане, Дирекция
„Социално подпомагане“ – С. (АСП, Д „СП“ – С.) срещу Решение № 8145/15.07.2022 г. по
гр. дело № 60975/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІI ГО, 80-ти състав. В
жалбата са развити оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради
неразгледани в съвкупност доказателствени материали по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК заинтересованите страни Д. С. Р. и Т. К. Р. са депозирали
отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Не се сочат доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на М. Т. К. и Д. Т. К. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че първоинстанционното
решение следва да бъде оставено в сила.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.28, ал.6 ЗЗДет от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните,
1
приема за установено следното:
Първоинстанционното дело е образувано по молба от 26.10.2021 г. на АСП, Д „СП“ –
С. по чл.26 вр.чл.25, ал.1, т.4 вр. чл.4, ал.1, т.5 ЗЗДет за настаняване на детето М. Т. К.,
родена на ******* г., и детето Д. Т. К., родена на ******* г., в Кризисен център с
приоритетно настаняване на деца, жертва на трафик „Св.Иван Рилски“ за срок от шест
месеца или до настъпване на промяна в обстоятелствата.
С атакуваното решение съдът е оставил без уважение искането на въззивника като е
намерил, че не е в интерес на децата настаняването им в резидентна услуга.
От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява, че по отношение на двете деца е била предприета мярка за закрила по ЗЗДет със
Заповед № ЗД/Д-С-СК-049/24.09.2021 г. на директора на Д „СП“ – С., отменена с Решение
№ 7784/21.12.2021 г. по адм.д.№9861/2021 г. по описа на АССГ /по отношение на детето Д./,
и със Заповед № ЗД/Д-С-СК-048/24.09.2021 г. на директора на Д „СП“ – С., отменена с
Решение № 1311/01.03.2022 г. по адм.д.№9747/2021 г. по описа на АССГ /по отношение на
детето М./, за настаняване в Кризисен център с приоритетно настаняване на деца, жертва на
трафик „Св.Иван Рилски“ за срок до шест месеца или до настъпване на промяна в
обстоятелствата, по повод сигнал за извършване на просия и трудова експлоатация.
Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото.
Първоинстанционното решение е правилно и е съобразено с ангажираните и
относими към спора доказателства.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че Д. С. Р. и Т. К. Р. въвличат двете
си дъщери М. и Д. в процеса по осъществяване на търговия с цветя и дребни предмети с цел
осигуряване на средства за издръжката на семейството, което представлява пренебрегване
на подрастващите по смисъла на § 1, т.5 на ДР на ППЗЗДет.
Съгласно цитираната разпоредба "пренебрегване" е неуспехът на родителя,
настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури
развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално
развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.
Събраната по делото доказателствена маса не дава основание да се направи извод за наличие
на обстоятелства, относими към понятието за пренебрегване по отношение на двете сестри.
От представените по делото социални доклади изх. № СЛ/Д-С-СК/893-002/24.09.2021
г. и изх.№ СЛ/Д-С-СК/941-002/24.09.2021 г. се установява, че до 23.09.2021 г. основните
потребности на двете деца са задоволени от техните родители. Констатирано е, че
малолетните са ученици в 24 СОУ „Пейо Крачолов Яворов“, имат избран личен лекар, в
добро физическо състояние са и имат изградена емоционална връзка със семейството си.
Родителите са осигурили необходимите учебници и помагала на подрастващите и са
ангажирани с воденето и вземането им от училище. Установено е, че двамата родители
притежават разрешителни за продажба на цветя и дребни предмети на две места в столицата
2
и се случва децата да пребивават с тях по време на реализиране на търговската дейност, за
да не остават сами и без надзор вкъщи. Доходите от търговска дейност подпомагат
издръжката на семейството.
Видно от изготвените на 21.02.2022 г. два броя социални доклади и становище на
Кризисен център с приоритетно настаняване на деца, жертва на трафик „Св.Иван Рилски“ се
установява, че след настаняване на подрастващите в посочената услуга, същите са
посещавани редовно от техните родители. Не са отчетени сериозно пропуски в битовото и
материално обезпечаване на децата, но е констатирано ниско образователно ниво.
Установено е, че родителите са подали заявления за реинтеграция на децата обратно в
семейството, а самите родители са насочени към ползване на социална услуга за повишаване
на родителския капацитет.
Изготвеният на 02.11.2022 г. социален доклад отразява изводите от възложеното от
въззивния съд социално проучване, което е констатирало, че семейството на двете деца е
жилищно обезпечено, в обитаваната от семейството къща е поддържана добра хигиена.
Установено е, че двамата родители са трудово ангажирани и осигуряват допълнителни
доходи за многочленното семейство от търговия.
Неоспорената от страните съдебна психологична експертиза е установила, че
родителите са в добро психическо и физическо здраве, отговорни са и проявяват разбиране
към децата, способни са да им осигурят необходимите грижи и внимание, родителското
сътрудничество и комуникация са добре заложени и при двамата. Вещото лице е
установило, че майката и бащата са съпричастни към образованието на децата, с които имат
изградена и съхранена емоционална връзка. Оставени на грижите на родителите си,
момичетата се чувстват благоразположени, приети, щастливи и подкрепяни.
Липсват доказателства децата да са извършвали просия. Не се доказва в
производството, че двете подрастващи са поставяни в опасност като са оставяни сами в
центъра на столицата да извършват търговска дейност. В представения пред въззивния съд
сигнал рег. № 225000-12452/28.06.2022 г. от 01 РУ – СДВР липсват констатации, че децата
М. и Д. са били оставени без надзор, а уведомление № 22-12-00-3213/28.09.2022 г. до АСП,
Д „СП“ – С. не може да бъде недвусмислено свързано с която и да е от двете сестри. Във
връзка със сигналите от 23.03.2021 г. от заместник на началника на 04 РУ – СДВР е
установено, че детето Д. е продавала цветя, но същата била придружавана от майка си,
представила разрешително за извършване на дейността. В сигнал изх.№ 150/09.05.2022 г.
отсъстват данни, че двете деца са се движили самостоятелно и са били изцяло непридружени
от възрастен.
По делото липсват ангажирани доказателства подрастващите да са принуждавани от
родителите си или друго лице да извършват търговска дейност. За принуда детето М. не
съобщава при изслушването си от първоинстанционния и въззивен съд или пред вещото
лице. В приетата по делото експертиза са направени изводи за отсъствие на експлоатация на
сестрите от страна на техните родители. Установено е, че децата възприемат тази дейност
като помощ към семейството, при оказване на която усвояват нови социални умения за
3
работа с хора. Вещото лице изключва възможността случаите на участие в развиваната от
родителите търговската дейност да е коствало на девойките усилия, надхвърлящи
необходимите за помощ в домакинството. При двете момичета не са установени белези на
преживяно насилие. Вещото лице е заключило, че децата приемат много емоционално и
твърде болезнено раздялата с родителите си, която оказва върху психиката им
неблагоприятен ефект.
Правилно първоинстанционният съд е заключил, че липсват доказателства, от които
да се направи категоричен извод, че към двамата родители на децата Д. и М. са в трайна
невъзможност да ги отглежда в семейна среда, че същите без основателна причина трайно
не полагат грижи за двете сестри, при които хипотези законодателят е допуснал настаняване
на дете, извън семейството му при двама живи родители (чл.25, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДет). Не
се събраха и доказателства, от които да се направи еднозначен извод, че децата са били
жертва на насилие в семейството и съществува опасност за увреждане на тяхното
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие (чл.25, ал.1, т.4
ЗЗДет.), нито се установява случая да попада в обхвата на чл.11 от Конвенцията от 1996г. за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (чл.25, ал.1, т.5 ЗЗДет.).
При отчетената от социалната служба нужда от осъзнаване и осмисляне на
родителските подходи към децата и усвояване на информация за стимулиране на развитието
на подрастващите, то следва да продължи работата с двамата родители и да се предприемат
адекватни мерки за закрила на децата в семейна среда в съответствие с изискванията на
чл.23 ЗЗДет.
Съдът не е в състояние да мотивира извод, че в интерес на двете подрастващи е
настаняването им по съдебен ред в резидентния тип услуга, в която са били настанени по
административен ред, при посочените в сезиралото СРС искане условия.
Доколкото не би може да се приеме, че са налице предвидените в закона основания за
настаняване на децата М. и Д. извън семейството им, то първоинстанционното решение
следва да се остави в сила, а Д „СП“ следва да предприеме възможните и предвидени в
закона мерки за закрила на сестрите в семейна среда.
Претенцията на заинтересованите страни Д. С. Р. и Т. К. Р. за присъждане на
сторените по договор за правна защита и съдействие от 23.02.2022 г. разноски се отнася до
разходи в първоинстанционното производство, където контракът е представен и по това
искане СРС се е поизнесъл. Не е искано изменение на решението в тази част и актът не е
атакуван в същата. Поради изложеното разноски в производството пред въззивния съд на
заинтересованите страни не се следват.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8145/15.07.2022 г. по гр. дело № 60975/2021 г. по описа на
4
Софийския районен съд, ІІI ГО, 80-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (арг. чл.28, ал.6 ЗЗДет).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5