Решение по дело №686/2022 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), връзка чл.27, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Образувано е по жалбата на „СММ“ЕООД, представлявано от управителя С. М. М. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-2600/819^#2 от 26.08.2022 год., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е разпоредено възстановяване на публично държавно вземане в размер на 36 389.50 лева, представляващо 20% от изплатената субсидия за 2016 год., 2017 год., 2018 год. и 2019 год..

Жалбоподателят твърди, че АУПДВ е постановен при противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че не е бил уведомен за откриването на производството по издаването на АУПДВ, не е имал възможност да изрази становище, както и че не е налице влязъл в сила акта за прекратяване на ангажимента. Излага също така доводи, че посочената като основание за прекратяване на ангажимента чл.14, ал.2, 7 от Наредба №4/24.02.2015 год., е неприложима в конкретния случай, тъй като е влязла в сила след като е сключен договор за попетия ангажимент. Липсата на влязъл в сила акта за прекратяване на ангажимента, води до извоза за неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени АУПДВ от 26.08.2022 година, издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуален представител, изразява си съображения за основателност на жалбата, като претендира разноски в размер на 550.00 лв. В представените по делото писмени бележки, излага допълнително съображения за основателност на жалбата.

Ответникът, Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че оспореният акт е издаден при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 250.00 лв. и прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.

Обжалваният АУПДВ от 26.08.2022 год. е връчен на жалбоподателя на 02.09.2022 год., видно от отразеното в оспорения акт. Жалбата е депозирана на 16.09.2022 год. в деловодството на ответника. Предвид горното съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.12.2016 год. е изпратено уведомително писмо №02-240-2600/4805 за одобрение за участие по направление „Биологично растениевъдство“, съгласно включените в таблица, приложена към писмото площи /лист 34 от делото/. В тази връзка на дружеството е била изплатена за четири години субсидия в размер на 181 947.52 лв., като по делото са приложени и доказателства за реалното изплащане на сумата /лист 57-68 от делото/. Всъщност получаването на така посочената сума, не се оспорва то жалбоподателя.

На 17.03.2015 год. е сключен договор №2775 между „Балкан биосерт“ООД и жалбоподателя за контрол и сертификация та биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти /лист 76-80 от делото/, анексиран с анекс от 17.05.2017 год. /лист 81-82 от делото/. Видно от приложеното извлечение от масивите на ДФЗ /лист 83 от делото/, този договор е бил прекратен на 14.09.2020 год. В подкрепа на това е получения отговор от „Балкан Биосерт“ООД /лист 84 от делото/, отговро на отправено запитване от страна на ДФЗ.

Във връзка с това е издаден акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год. за кампания 2020 год. с изх.№01-2600/819 от 22.02.2022 год. /лист 27 от делото/. Актът е изпратен с препоръчано писмо, от видно от приложената разписка, пратката не е била потърсена. На 30.03.2022 год. е бил поставен на таблото за обявления в ОД на ДФЗ Стара Загора и е даден седемдневен срок на дружеството да се яви за да го получи, като обявлението е свалено на 07.04.2022 год.. Същият е бил предмет на съдебен контрол по адм. дело №639/2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора, който с решение №279/27.05.2023 год. е отхвърли жалбата като неоснователна. Решението е оставено в сила с решение №4084/04.04.2024 год., постановено по адм. дело №9185/2023 год. по описа на ВАС на Република България.

С Писмо изх. номер 01-2600/819^#10/20.05.2022 год. /лист 20-21 от делото/ Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е уведомил жалбоподателя, че открива производство по издаване на акт за установяване на публично задължение, като основание за откриването е влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент. Уведомлението е изпратено на декларирания адрес на дружеството, но пратката се е върнала непотърсена, което е наложило уведомяването да стане по реда на чл.18а, ал.10 във връзка с чл.26, ал.2 от АПК – на таблото за обявления в ОД Стара Загора на ДФЗ. На 31.08.2022 год. дружеството е уведомено по телефона, чрез управителя С. М. М., че има право в 7-дневен срок да се яви за получаването на АУПДВ, като неявяването му в този срок, ще се счита, за надлежно връчен и започва да тече 14 дневния срок за неговото обжалване. На 02.09.2022 год., управителят се явил и получил оспореният в настоящето производство акта за установяване на публично държавна вземане.

С Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/819^#2 от 26.08.2022 год. /лист 13-15 от делото/ Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е разпоредено възстановяване на публично държавно вземане в размер на 36 389.50 лева, представляващо 20% от изплатената субсидия за 2016 год., 2017 год., 2018 год. и 2019 год..

Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.27, ал.5, изр. 1 от ЗПЗП определя вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, като публични държавни вземания, които се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Според констатациите в оспорения АУПДВ, налице е прекратяване на агроекологичния ангажимент, което е основание и за възстановяване на част от платената сума, като варира в зависимост от това на коя година от поетия ангажимент е извършено прекратяването.

Не се спори, че сумата за подпомагане е изплатена и с оглед произхода на средствата, вземането безспорно има характер на публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК и чл.27, ал.5 ЗПЗП, което – доколкото не се твърди основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 – 9 от ЗУСЕСИФ, съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП подлежи на установяване с АУПДВ по реда на ДОПК.

Съгласно чл.166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.

Съгласно чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция /функциите на каквато съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗПЗП изпълнява Държавен фонд „Земеделие“/ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС.

Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява, а съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т. ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

По делото като доказателство е приета Заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022 год., с т. 3 от която изп. Директор на ДФЗ е делегирал на зам. изп. д-р на фонда – В. И. К., правомощията да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба №5/27.02.2009 год., сред които /в различните приложими редакции/ е и мярка 11 „Биологично земеделие“ - чл. 1, т. 28 от Наредба № 5/27.02.2009 год.

Обжалваният АУПДВ е подписан и издаден от зам. изп. д-р на ДФЗ В. И. К., за която не се спори, че към датата на издаването му – 26.08.2022 год., е заемала длъжността "Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, следователно актът е издаден от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно определените му правомощия с цитираната заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на издадения АУПДВ. Административният орган е положил усилия за пълно и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата от значения за случая и е издал мотивиран АУПДВ. Не представлява съществено процесуално нарушение и неуведомяването на жалбоподателя за започването на административното производство по издаването на АУПДВ. Всъщност такова уведомяване е налице, но изпратено писмо не е било потърсено. Действително от страна на ответника не е сторено всичко необходимо за да се използват останалите начина за установяване на връзка с дружеството, като ел. поща, сайт и т.н. До този извод се стига и като се отчете факта, че представителя на дружеството е бил уведомен по телефона за възможността за получаване на издаденият АУПДВ. В контекста на гореизложеното, налице са били и други начини за уведомяване, но същите не са били използвани. Това обаче не променя факта, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения. Не всяко допуснато нарушения е съществено, а само това, което ако не е било допуснато би довело до друг резултат. В случая, основният факта за издаването на административния акт и обстоятелството на прекратяване на договора с контролиращото лице, който факта се установява с наличието на волеизявления от „Балкан биосерт“ООД.

Другата предпоставка е наличието на влязъл в сила акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент. В конкретния случай, това е налице – постановено е съдебно решение, с което е потвърдено уведомителното писмо за прекратяване. Да действително, към момента на издаването на АУПДВ, това не е било налице, доколкото ответника е приел, че съобщаването му е осъществено по реда на чл.18а от АПК и не е налице подадена жалба против него. ДВ този случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност и за него няма друг начин на действие – той е длъжен да издаде АУПДВ, предмет на настоящето съдебно производство.

Неоснователно е оплакването за нарушаване на принципа на съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК. В случая размера на наложената санкция е нормативно определен, а не е предоставен в компетентността на административния орган. Доколкото в случая е налице прекратяването на договора, два месеца преди изтичането на петгодишния период, то правилно е приложено разпоредбата на чл.15, ал.4, т.2, буква „б“ от Наредба №4 от 24.02.2015 год. Липсва спор между страните относно размера на получената субсидия – 181 947.52 лв., за получаването на която са представени и съответните писмени доказателства, поради което и сумата от 36 389.50 лв., определена за възстановяване е правилно определена.

При този изход на спора своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи като в полза на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., определен в съответствие с чл.24, изречение второ от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СММ“ЕООД, представлявано от управителя С. М. М. против акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/819^#2 от 26.08.2022 год. на Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ, като неоснователна.

ОСЪЖДА „СММ“ЕООД, представлявано от управителя С. М. М., ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева, представляваща направените разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.