Определение по дело №183/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по частна жалба от адвокат К.И. като защитник на подсъдимия П. Т. срещу определение на Разложкия районен съд от 03.09.2013 год. по н.о.х.д. № 402/2013 год. на същия съд, с което е отказано конституирането на доверителя му като частен обвинител в производството срещу другия подсъдим. Излагат се аргументи, че в разглеждания казус е допустимо съвместяването на качествата подсъдим и частен обвинител, защото се касае за повдигнато обвинение срещу две лица в условията на независимо съпричинителство, при което единият от тях е пострадал от виновното и противоправно поведение на другия. Затова и не следва да се отрича възможността му да иска репариране на причинените му вреди, както и да обжалва евентуална оправдателна присъда срещу другия подсъдим при липса на протест от прокурора.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по н.о.х.д. 402/2013 год. по описа на Разложкия районен съд, намира атакуваното определение за законосъобразно като краен извод, но по различни от изтъкнатите в него съображения.

На първо място е безспорно, че осъществявания от горната инстанция контрол е допустим съгласно разпоредбата на чл.271, ал.6 от НПК. А според чл.76 от НПК пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има правото да участва в съдебното производство като частен обвинител. В този смисъл изтъкнатия практически единствен аргумент от РРС при постановяване на отказ П. Т. да бъде конституиран като частен обвинител срещу другия подсъдим – Д. Г., е недопустимостта от съвместяването на две процесуални качества – това на подсъдим и частен обвинител. Независимо от този си категоричен извод, първостепенният съд на практика го е игнорирал, допускайки за разглеждане в наказателния процес на предявения от Тимчев срещу Г. граждански иск за претърпени от престъплението вреди, конституирайки го като граждански ищец, т.е допуснал точно отреченото от него съвместяване на две различни процесуални качества от едно и също лице.

Разсъжденията на първата инстанция относно съвместимостта на две процесуални качества не почиват нито на разбиранията на законодателя, нито на съдебната практика. Само информативно може да се отбележи, че законодателното разбиране е точно в обратната насока, безапелационно допускайки подсъдимият да бъде и граждански ответник за причинените от престъплението вреди, а гражданският ищец да бъде и частен обвинител, поддържайки обвинението наред с прокурора. А според съдебната практика /виж решение №533 от 05.12.2008 год. по к.д. №403/2008 год. на II н.о./ „съвместяването на процесуалното качество „подсъдим” с процесуалното качество „граждански ищец/частен обвинител” не винаги е недопустимо”. Основателността на такова искане е обусловена от това дали се касае за обвинение в престъпление, извършено в съучастие, или при условията на независимо съпричинителство. Във втория случай, съвместната престъпна дейност е невъзможна, което означава, че всеки един от подсъдимите може да иска както репариране на причинените му от другия/ите/ подсъдим/и/ вреди извън собствения му принос, така и да поддържа наред с прокурора обвинението в тази посока.

Независимо от принципните си разбирания в тази посока, БлОС намира атакуваното определение като краен извод за законосъобразно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като първоначално произнесената присъда е била отменена и материалите върнати за ново разглеждане от същия съд. При първото разглеждане на делото адвокатите на Т. отново са поискали той да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец срещу другия подсъдим, но РРС се е произнесъл, приемайки за съвместно разглеждане само гражданския му иск. Пропуснал е да се произнесе по другото искане, което е позволявало на засегнатата страна, отново по реда на чл.271, ал.6 от НПК, да обжалва пред въззивната инстанция. След като тази възможна процедура е изчерпана /пропусната/ и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, за Т. съответно е преклудирана възможността да иска от новия съдебен състав конституирането му като частен обвинител /в тази връзка виж определение №254 от 19.10.2009 год. по в.ч.н.д. №679 за 2009 год. на САС/. В противен случай по един недопустим начин би се влошило правното положение на другия подсъдим, което е в разрез с императивното разбиране на законодателя.

Затова и крайния извод на РРС, че искането за конституирането на П. Т. като частен обвинител е в разрез със закона, се споделя и от настоящият състав на Благоевградския окръжен съд, но по различни съображения.

На основание изложеното Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение на Разложкия районен съд от 03.09.2013 год. по н.о.х.д. № 402/2013 год. на същия съд, с което е отказано конституирането на П. Б. Т. като частен обвинител в производството срещу другия подсъдим.

Настоящето определение е окончателно.

Материалите по делото да бъдат върнати незабавно на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.