Решение по дело №301/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 302
Дата: 25 октомври 2019 г.
Съдия: Красимир Костов Коларов
Дело: 20195001000301
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 302

 

 

Номер 302       Дата  25.10. 2019  година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд                              търговско отделение

трети  търговски състав                                        

                                                       Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:       Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Нели Богданова

открито съдебно заседание на  10.07..2019 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер № 301/ 2019 гщ по  описа за 2019  година

 

       Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

       Образувано е по въззивна жалба на ответника Н.  з.к. , ЕИК  ****,представлявана  чрез главен юрисконсулт на  РЗОК- град К., упълномощена от Управителя на НЗОК против  Решение № 50 от 27.03.2019 г, постановено К.  окръжен съд по търг. дело № 37/2018 г. по описа на съда.

          По силата на обжалваното решение  съдът е осъдил  Н.З.К.- град С. да заплати на ищеца  МБАЛ „д-р С.Р.“ЕООД сума в размер на 112 933 лева, дължима на основание чл.79,ал.1 ЗЗД,от която

       а/сума в размер на 51 640 лева е дължима за извършени надлимитни  дейности през месец  май  2015 г,платими през м.юни 2015 г. по договор за  извършване на болнична помощ по клинични пътеки *****г. *****от 08.07.2015 г. и фактура  *****г.

       б/ сума в размер на  17 376 лева  дължима за извършени надлимитни дейности през месец юни 2015 г ,платими през месец юли 2015 г по  *****по 

 

клинични пътеки ***** от 26.02.2015 г.,********** от 08.07.2015 г. и фактура *****от 15.01.2018 г. ;

        в/  сума в размер на  4 965 лв.,дължима за извършени надлимитни дейности през месец август 2015 г, платими през месец септември 2015 г. по ********** от 26.02.2015 г*****от  10.09.2015 г. и фактура № *****г.;

          г/. сума в размер на 7 480 лева за  извършени надлимитни дейности през месец ноември 2015 г. по *****, *****от 11.12.2016 г и фактура *****г.;

          д/   сума в размер на 16 080 лева за извършени надлимитни дейности през месец февруари 2016 г по догово за оказване на болнична  помощ по същите клинични пътеки,********** от 07.03.2016 г. и фактур а*****;

          е/  сума  в размер на 15 392 лева, дължима за извършени надлимитни дейности през месец март 2016 г. по *****по  същите клинични пътеки,********** от 11.04.2016 г. и фактура *****от 15.01.2018г.,ведно със законната лихва по всяка една от претендираните главници, считано от датата на  предявяването на исковата молба до окончателното заплащане .

          Във въззивната жалба   се поддържа оплакването , че  решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл.35,ал.1 ЗЗО, разпоредбата на чл.4,ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г./отм./,но приложима за спорното правоотношение.

          Претендира се отмяната на обжалваното решение като  незаконосъобразно и постановяване на въззивно  решение по съществото на спора,  по силата на което да се отхвърлят  обективно съединените   искове..

          Въззиваемата страна „МБАЛ д-р С.Р.“ЕООД ЕИК *****, представлявано от Управителя д-р М.К.чрез процесуалния си представител адвокат Е.П. *** поддържа писмено становище, съгласно  което   въззивната жалба е  неоснователна.

          Поддържа се становището, че  клаузите на чл.20 т.6 и чл.40,ал.2 и чл.41 от Договора за *** ***** от 26.02.2015 г.  са нищожни по изложени  в становището съображения.

          Пловдивският  апелативен  съд  след преценка на изложените във въззивната жалба  оплаквания и доводи ,приема за установено следното:

          Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.59,ал.1 от Закона за здравното осигуряване- за заплащане на сума в общ размер на 112 933 лева.

        Предявени са и акцесорни искове по чл.86 ЗЗД.

         Установено е , че  спорното правоотношение е възникнало по силата на договор  ***** от 26.02.2015 г за оказване на болнична помощ по  клинични пътеки.  По силата на договора  МБАЛ“д-р С.Р.“ ЕООД  в качеството си на изпълнител  е поела задължение към  НЗОК  като възложител  да оказва болнична медицинска помощ на   здравноосигурените лица  по 26 клинични пътеки,посочени в Приложение № 16.

        От друга страна  НЗОК е поела задължението да  заплаща оказаната болнична медицинска помощ по клиничните пътеки,включени в основния пакет здравни дейности,гарантиран  от бюджета на НЗОК  / Наредба  № 40 от 24.11.2004/, съгласно описаните в чл.1,ал.2 от договора нормативни актове,а  именно:

       - Постановление № 94 от 24.04.2014 г. на М.С.за приемане на методики за остойностяване и за заплащане  на  медицинската помощ по  чл.55,ал.2,т.2 от ЗЗО по :

       а/ Методика за остойностяване на дейностите в болничната помощ по  приложение № 2А към чл.2, наричана „ Методика за остойностяване“.

       б/  Методика за  заплащане на дейностите  в болничната медицинска помощ по  Приложение № 2Б към чл.2, наричана  за краткост „ Методика за заплащане“.

       Договор  № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г за  приемане на обемите и цените на  медицинската помощ за 2015 г.,сключен между  БЛС и  НЗОК,който договор е в сила от 01.01.2015 г.

       Хронологично   договорът е изменян,както следва:

         С  допълнително споразумение №6 от 11.05.2015 г. към договора за оказване на болнична помощ ,което касае договорените болнични дейности за месец май 2015 г – на стойност 31 079 лева.  За този период са съставени Констативен протокол № 592 от 02.09.2015 г за извършена проверка за   дейността на   болницата за периода от 01.05.2015 г до 30.06.2015 г., както и Констативен протокол № 593 от 02.09.2015 г.

       С допълнително  споразумение № 8 от 28.05.2015 г и допълнително споразумение № 9  от 04.06.2015 г, допълнително споразумение № 10 от 05.06.2015 г към договора и Приложение № 2 са договорени стойности  за финансиране, като  за месец юри 2015 г. стойността е 43 596 лева.  За този период от време са съставени констативни протоколи, с които  РЗОК е установила действително извършената болнична дейност за този период.

        С  допълнително споразумение № 14 от 17.08.2015 г към основния *****са  договорени стойности за  финансиране за месец август 2015 г. Стойността е 54 586 лева.  За същия  период  са представени  съставени от РЗОК констативни протоколи – за установяване на                                                                                               действително извършената  болнична дейност през този период.

          С  допълнително споразумение № 17  от 20.11.2015 г. от 20.11.2015 г към основния договор   е договорена стойност за финансирането  на болничната дейност за м.ноември 2015 г – на стойност 83 635 лева.  Представени са констативни протоколи от РЗОК за установяване на  извършената болнична дейност.

      С  допълнително споразумение № 21  от 01.02.2016 г  и  Допълнително споразумение № 22 от 23.02.2015 г към основния договор са договорени стойности за  финансирането на дейностите до  месец април 2016 г., като за месец февруари 2016 г е в на стойност  77 374 лева по първото допълнително споразумение и 70 521 лева по второто допълнително споразумение.И в този  случай са представени констативни протоколи от извършена проверка за дейността на лечебното заведение  за същия период от време.

         С допълнително  споразумение № 23  от 24.03.2016 г към основния *****са договорени стойности за финансирането за месец март  2016 г., като договорната стойност е  73 506 лева.

         Общият размер на претендираната сума за целия исков период от време е 112 933 лева.

         Ответника НЗОК в отговора на исковата молба прави възражение, че  претендираните суми са недължими,  тъй като надвишават договорените с допълнителните споразумения стойности за съответния месец. Позовава се на  чл.4,ал.2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г.,съгласно който  Н.С.на НЗОК утвърждава стойностите.  Така  утвърдените от Н.С.стойности за  изпълнителите  на болнична медицинска помощ  по видове, по месеци и по тримесечия са задължителни за тези изпълнители и са неразделна част от индивидуалните им договори с НЗОК.

     Ищеца  е отправил писмо изх.№ 133 от 25.04.2018 г.  и към него е приложил неразплатените  6  броя данъчни  фактури за оказаната болнична  помощ  за всеки  месец от исковия  период.

        С писмо  изх.№ 29.02.2012 г от 11.05.2018 г./л.89/ НЗОК е отказала плащането с мотива ,че всеки  изпълнител на БМП  е длъжен да се съобразява със съдържанието на своя договор с НЗОК и да съблюдава отчетената от него дейност с определените му в Приложение № 2 стойности.  Посочено е още „ че съгласно становище на НЗОК Решение № 493 от 12.01.2018 г,постановено от Върховния административен съд по адм.дело № 11702/2016 г  няма правни последици на НЗОК“.

       Този  последният мотив  най- меко казано е  проява на правен нихилизъм,тъй като цитираното решение на ВАС,което е влязло в сила  има пряко отношение към случая. С решението е потвърдено решение № 5750  от 29.08.2016 г.,постановено от Административен съд-С. по  адм.дело № 7527/2015 г..

      По силата на  влязлото в сила решение административният съд е обявил за нищожно Решение № РД-НС-04-9/ от 27.01.2015 г на Надзорния съвет на НЗОК в  частта му относно .т.2 и т.3 В тези цитирани точни решението  определя размерът на средствата за болнична медицинска  помощ,които ще се разходват  от НЗОК през 2015 г.  

         Прието е в мотивите на цитираното решение, че НЗОК няма материална компетентност да приема такива стойности ,т.е. да определя лимити.

          По аргумент от разпоредбата на  чл.29,ал.3 от ЗЗО   съдът е приел ,че   стойността на разходите,предназначени за заплащане на  БМП е определена на законодателно ниво.

       Решението на  Надзорния съвет на НЗОК от 27.01.2015 г  е прогласено за нищожно поради липса на материална компетентност на неговия  издател – Надзорния съвет на НЗОК.

       Това е станало с влязло в сила решение на  ВАС и въпреки това ответника поддържа становището ,че  решението няма последици за НЗОК.  Това е юридически нонсенс,който е безсмислено да се коментира.

     В разпоредбата на чл.20 от договора  за оказване на болнична помощ по КП  са посочени шест условия, при наличието на които възложителят заплаща на изпълнителя.  В случая става въпрос за условието на т.6- ако  извършената и отчетена дейност по КП е в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2.

      Съгласно  чл.40,ал.3 от  договора   „ако не се налице случаи на  спешна диагностика и лечение“ ,изпълнителят не може да отчита с финансово – отчетни документи  дейности,,лекарствени продукти/ медицински изделия на стойност , „надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложение № 2.

         Съгласно чл.52 от Конституцията гражданите имат право на здравно осигуряване ,гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване  пи условия и по  ред, определени със закон..

         Съгласно чл.35,ал.1 т2 от ЗЗО задължително осигурените лица имат правото да изберат лекар от лечебно заведение за първична  медицинска помощ.  Тези лица имат правото да получат  медицинска помощ в  обхвата на пакета от здравни  дейности , гарантиран от бюджета на НЗОК. Съгласно чл.29 от ЗЗО със Закона за бюджета на НЗОК,който се приема ежегодно от Н.С.наред с размера на задължителната здравноосигурителна вноска и други задължително се предвижда резерв за  непредвидени и неотложни  разходи.  Средствата от този резерв  се заплащат  за покриване на  разходи в случай на значителни отклонения от равномерното  разходване на бюджетните средства.- чл.25 и  чл.26,ал.2 от ЗЗО.      

      Цитираните разпоредби са императивни  и изпълнителите на болнична медицинска помощ  и по закон,а и съгласно сключените договори нямат правно основание да откажат  предоставянето на такава помощ в рамките на  гарантирания  пакет от дейности на избралите ги   здравноосигурени лица.  Изчерпването на средствата  по разпределените им лимитирани бюджети не е основание ,освобождаващо изпълнителя от задължението му  да откаже  болнична  медицинска  помощ.

          Не може да се приеме, че е налице неизпълнение на  индивидуален договор от страна на ищеца поради  превишаване на  договорените месечни, респ. тримесечни стойности или изобщо на бюджетната рамка за съответната бюджетна  година.

        С превишаването на тези стойности болницата като изпълнител по договора не е надхвърлила обема на възложената й работа, тъй като не  НЗОК,а здравноосигуреното лице има безусловно признато от закона право на  свободен избор на   болнично заведение, в което да му бъде оказана  болнична помощ. 

        Следва да се подчертае, че оказаната медицинска помощ не може и не е предвидено да остане неразплатена.  За заплащането на тази медицинска дейност са били   предвидени  средства в общ размер на сумата 301 898 000 лева, която сума е предвидена от резерва по бюджета на  НЗОК,включително и за  „непредвидени  и неотложни разходи“- чл.1,ал.2,т.1.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г.

        Следва да се отчете, че в договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки от 26.02.2015 г.не е предвидена хипотезата, при която след изчерпване на предварително определените стойности  за лечебните дейности,финансирани от НЗОК, болницата-изпълнителя да откаже или да прекрати болничната помощ.

        Напротив, в договора са предвидени задължения за изпълнителя,предвидени в  чл.5,  т.1- да осигурява   договорената БМП на здравноосигурените лица,както и да спазва утвърдените медицински стандарти по чл.6,ал.1 от ЗЛЗ.; по т.3 – да поддържа по всяко време от изпълнението на договора функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване; по т.5 –да осигури медицински специалисти по основен трудов договор за  посочените в договора специалности.   

 Особено съществено е задължението по чл.5,т.9 от договора,което задължава болницата –изпълнител  да осигурява  непрекъснато  24-часово изпълнение на лечебната дейност по предвидените медицински специалности.

 Ерго , прекъсването на лечебната дейност е невъзможно, дори когато предвидените лимити  за хоспитализация  са надхвърлени.

Крайният извод  от разпоредбата на чл.5 от договора е че стойността на всяка една доказана извършена  от изпълнителя лечебна дейност,включена в Приложение №2 към основния договор  подлежи на заплащане от възложителя.

Да се приеме противното означава да се лиши от съдържание конституционно признатото право на гражданите на здравно осигуряване,гарантиращо им достъпна медицинска помощ.  За  лицата, включени в списъка на чакащите,известен още като „списъка на обречените „,попаднали в него поради изчерпване на  лимита на избраната от тях  болница – това право действително е лишен от съдържание.

Следва да се потвърди обжалваното решение като законосъобразно ,като в полза на  ответната болница се присъдят съдебни разноски в размер на 1200 лева.

  По  тези  съображения Пловдивският апелативен съд

 

                      Р    Е    Ш   И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50 от  27.03.2019 г, постановено от  К. окръжен съд по търговско  дело№ 37/2018 г.

  ОСЪЖДА Н.З.К.-НЗОК ЕИК **** да заплати на  „МБАЛ –д-р С.Р.“ ЕООД ЕИК ***** сумата 1200 лева, представляваща  направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

  Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок,считано от връчването му.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ:1.             2.