Р Е Ш
Е Н И Е
№ II-107 04.11.2019 година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
При секретаря Ст.Вълкова………………..като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1230 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпилата въззивна жалба от „Хом Кеър Хотелс” ООД, ЕИК *********, със съдебен
адресгр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 12, ет. 2, против решение № 37 от 17.04.2019г.,
постановено по гражданско дело № 443/2018г. по описа на Районен съд – Царево, с което въззивникът е осъден да заплати на К.Б.П., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 2 500 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на настъпилото по вина на ответника, настоящ
въззивник, увреждане - контузия на десния палец с луксация на нокътя - ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането - 12.08.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Искът е отхвърлен в останалата му част, до претендирания
размер от 5 000 лв., като неоснователен. С решението страните са осъдени взаимно
да си заплатят разноски по делото, съобразно уважената и отхвърлената част от
иска, като „Хом Кеър Хотелс” ООД заплати 400 лв., а К.Б.П. - 690 лв. Жалбоподателят
счита решението за неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че
не е изпълнен фактическият състав на деликтната отговорност и не са налице
всички негови елементи. Сочи, че изводът на съда е неправилен и необоснован, като направен при необсъждане в
пълнота на събраните и приети по делото доказателства, включително и на приетите
и неоспорени съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи. Счита, че не е
налице причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди, че процесната
травма не е получена при падане, след подхлъзване и закачване на фуга на
плочките или на сифона в банята на студио Е 102, в хотел „Приморско дел сол“.
Необоснован е и изводът на съда, че към датата на настъпване на увреждането по
пода е имало теч на вода и същият е станал причина за подхлъзването на ищеца. Изтъква
се, че при постановяване на решението съдът не се е съобразил със заключенията
на вещите лица, както и не е обсъдил показанията на свидетеля Х.В..
Неоснователно не било прието възражението за съпричиняване от страна на ищеца,
тъй като прегледите в домашни условия, както и фактът, че ищецът страда от
захарен диабет допринесли за настъпването на вредите и е налице съпричиняване
по смисъла на чл. 51 от ЗЗД. Счита присъденото обезщетение за прекомерно.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с
което да се отхвърли предявеният иск. Претендират се и всички направени по
делото разноски. Не са отправени доказателствени искания.
В срока по закон е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищцовата страна – К.Б.П., ЕГН **********, чрез адв. Динко Иванов,
съдебен адрес: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ №4, с който се иска от съда
обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и
обосновано. Счита, че съдът правилно е установил фактическата обстановка въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага подробни аргументи относно
фактическия състав на деликтната отговорност. Позовава се на ППВС 17/63г. и
4/75г,като твърди, че в случая отговорността не е по чл.50 ЗЗД ,а по чл.45 ЗЗД.
Намира делото за изяснено от фактическа страна и за доказана причинната връзка
между теча в банята, падането и вредоносния резултат – понесените болки и
страдания от обърнатия нокът и провалената почивка. Същите се потвърждават от
двете експертизи и от показанията на свидетеля М.Х.. Посочва, че впечатленията
на другия свидетел са непълни и откъслечни, предвид обстоятелството, че той е
изпълнявал в момента трудовите си задължения и не е бил пряко ангажиран с
настъпилия инцидент. Счита, че е изпълнен фактическият състав на деликтната
отговорност, като са налице всичките му елементи, а твърденията за
съпричиняване на вредоносния резултат са необосновани. Претендират се направените по делото разноски.
Не са отправени доказателствени искания.
С разпореждане от 09.09.2019г исковата молба е оставена без движение,с
дадени указания да се уточни правният интерес от предявяване на иска против
конкретния ответник, с оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата
молба. В отговор на това ищецът е посочил, че към датата на инцидента
дружеството –ответник е управлявало
хотела, като в изпълнение на това му е възложено и да извършва дейностите по
поддръжка на управляваното имущество.Сочи също, че вредата е произлязла от вещта: отточна тръба на тоалетното гърне ,за която
твърди ,че е неправилно свързана и повдигнат над нивото на плочките отточен сифон.В становище по така направеното
уточнение въззивното дружество-ответник
оспорва отново иска ,като твърди,че ищецът не е посочил лице,на което
дружеството да е възложило поддръжката на материалната база на хотела.Твърди се
,че с уточнението на иска за пръв път се въвеждат твърдения,които са нови и не
се съдържат в исковата молба и това е
недопустимо изменение на иска.Последното твърдение е неоснователно, тъй като в
правомощията на въззивната инстанция е
да оставя исковата молба без движение,когато е констатирана нередовност на
същата.В случая е указано на ищеца да конкретизира правния си интерес от
предявяване на иска против конкретния ответник,с оглед на въведените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения,като след указанията
нередовността е отстранена и съобразно разпоредбата на чл.129,ал.5 ГПК
поправената исковата молба се смята за редовна от деня на подаването й.Ищецът
не е въвел нови факти ,а е уточнил ,че предявява иска си против дружеството ,в
качеството му на управител/както се твърди и в първоначалната искова
молба/,комуто е възложено и да поддържа
управлявания от него хотел.
Искът е с
правно основание чл.49 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
Ищецът е предявил иск против ответното дружество за
заплащане на сумата 5000лв,обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди,че на 12.08.2018г, в хотел „Приморско дел сол“ е претърпял инцидент, при който, влизайки в
банята на хотелската стая, се подхлъзнал на мокрите плочки и при падането нокътят на големия пръст на десния крак се е закачил
или на фугата на плочките или на сифона на банята ,обърнал се е на 90
градуса и е започнало обилно кръвотечение.Потърсил е лекарска помощ ,при което
е отстранен нокътя и е направена превръзка .След като се е прибрал в хотелската стая е
констатирал ,че причината за наличие на вода по плочките е теч във фекалната
канализация ,който се отцежда на плочките от отточната тръба на тоалетното
гърне поради неправилно свързване.Освен това отточният сифон бил повдигнат над
нивото на плочките ,така че водата се
задържа на пода в санитарния възел.Това според ищецът е причината за падането
му и за получените наранявания. Обобщено, ищецът твърди ,че претърпените вреди
са в резултат на некачествено свързана тръба на тоалетното гърне и некачествено
изпълнен сифон на пода на банята. Твърди се,че ответното дружество е управител
на хотела и на него са възложени
дейностите по поддръжка на управляваното имущество.
В отговора на исковата молба дружеството е оспорило иска,като е посочило
,че липсват доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди и увреждането и че те са непосредствена последица от това
увреждане.Искът е оспорен и по размер.Не е въведено възражение за съпричиняване
чрез излагане на конкретни фактически обстоятелства.
Районният съд е квалифицирал иска
като такъв по чл.50 от ЗЗД, като е приел ,че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява,че ответникът е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане-
касае е
се за противоправно деяние /действие или бездействие /, а именно
некачествено изпълнена връзка между гофрираната тръба на тоалетната чиния и ПВЦ
тръбата на канализацията, при което част от водата се задържа и капе от връзката на двете тръби на теракота
;доказана е причинно-следствената връзка между виновното поведение на ответника
и настъпилите вреди.Приел,че размерът,
до който е основателен предявеният иск е 2500лв ,като е съобразил възрастта на
ищеца, състоянието ,времетраенето и интезитета на претърпените травми,а също и
провалената почивка на него и семейството му.
При служебната проверка, извършена
по реда на чл.269 ГПК,настоящият състав констатира ,че постановеното решение е валидно и допустимо.Според
настоящия състав дадената от районния
съд правна квалификация на претенцията за обезщетение за причинени
неимуществени вреди-чл.50 ЗЗД, е неправилна, по изложени по-долу
съображения.Решението обаче не е недопустимо, тъй като не се установява
нарушение на диспозитивното начало-съдът е дал защитата доколкото, докогато и
каквато е поисканата.Във връзка с правната квалификация съдът счита,че следва
да изложи следното :квалификацията на спорното право е дейност на съда по
приложението на материалния закон,която той е длъжен да извърши служебно.При
осъществяването й съдът взема предвид фактическите твърдения на ищеца,а не
сочената от него като приложима правна норма, като в случая ищецът в първа
инстанция е дал квалификация по чл.50 ЗЗД, а пред въззивната инстанция на
няколко пъти променя становището си относно правната квалификация на
претенцията.С ППВС № 7/58г на ВС е прието ,че отговорност по чл.45 ЗЗД носят
физически лица, които са причинили вредата чрез своите виновни противоправни
действия или бездействия.Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на
основание чл.49 и чл.50 ЗЗД.В своята трайна практика ВКС приема,че
отговорността по чл.50 ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества
на дадена вещ,без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват
или на лицата,под чийто надзор е тя.Отговорността по чл.50 ЗЗД е налице и
когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на
вещта.Тази отговорност не е за лично деяние,нито за чужди действия,тя е
обективна и безвиновна.Ако причинените от вещ вреди на трети лица не са
резултат на свойствата на вещта,а са свързани с неправилно съхраняване или
други човешки действия ,отговорността е по чл.45,съответно чл.47,48 и 49 ЗЗД.Както е изяснено в ПП на ВС №17/63г,когато вредите са настъпили
едновременно в резултат на вещта и от виновното поведение на дадено лице
,тогава отговорността се дължи на две основания-чл.50 и чл.45,ал.1 ЗЗД;когато
вредата е причинена поради свойствата на вещта,но и от виновно поведение на
изпълнителя на определена работа ,неговата отговорност ще е по чл.45,ал.1 ЗЗД
,а отговорността на този ,който му е възложил работата – по чл.49 ЗЗД ,щом
деянието ,причинило увреждането, съставлява изпълнение на възложената работа
или е по повод на същата; ако възложителят е същевременно и собственик на вещта
или тя се намира под негов надзор, отговорността му ще се основава едновременно
на чл.49 и чл.50 ЗЗД. Отговорността по чл.49 ЗЗД на възложителя е
гаранционно-обезпечителна за виновно
поведение: виновно действие или
бездействие на лица, на които е възложил изпълнение на определена работа.В
настоящия случай фактическите твърденията в исковата молба не са ,че вредата е
причинена от вещ/тръба или сифон/, а от неправилно свързване на отточната тръба на тоалетното гърне към
канализацията и повдигнат над нивото на
плочките сифон,поради което водата се
задържа на плочките,т.е. вредата
произтича от виновно противоправно бездействие на лице, на което
ответното дружество е възложило поддръжката на хотела,в качеството си на
управител на същия/както е посочено в уточнението на исковата молба/.Поради
това правното основание на претенцията е чл.49 ЗЗД.
Безспорно се установява по
делото,че на 12.08.2018г ищецът е претърпял инцидент в банята на хотелска стая
в хотел „Приморско дел сол“.Това е установено,както от показанията на съпругата
му, която е била в стаята по време на инцидента, така и от показанията на свид.В.,
работещ в хотела като рецепционист.Последният
заявява,че на посочената дата е
бил уведомен от съпругата на ищеца,че той се
е подхлъзнал в банята и е получил нараняване на нокътя или на
крака,като свидетелят също така заявява,
че го е видял впоследствие с превързан крак.Освен това свидетелят не
установява,че подът не е бил мокър,а само,че към момента, в който е
посетил стаята не е имало теч.Течът обаче се получава само при ползване на
тоалетна и пускане на вода от казанчето,а не е постоянен /заключение на вещото
лице по техническата експертиза/.Свидетелката П.описва инцидента , като
заявява, че когато е влязла в банята е видяла по пода вода и кръв, като ищецът
й е казал ,че се е подхлъзнал на мокрия под и нокътят му се е обърнал.По делото
са изслушани съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи.Вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза е посочило, че травма ,подобна на тази е
възможно да се получи при подхлъзване на мокри плочки и падане по очи,тогава нокътят може да се
обърне на 90 градуса /както се твърди в обстоятелствената част на исковата
молба/,като се закачи на дълбока фуга или издаден над нивото на плочките сифон.В
съдебно заседание вещото лице Парасков в обясненията си сочи,че за да се получи описаната травма фугата или
цепнатината трябва да е с дебелина на
нокътя,тъй като при падане назад само нокътят се закача във фуга или
цепнатина.Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза сочи,че
фугите и сифона /изрично посочено в съдебно заседание при изслушване на вещото
лице/ са качествено извършени;освен това получаване на травма може да се получи
при подхлъзване на мокър под,но не и с оглед техническото изпълнение на
подовата настилка,фугирането на плочите и монтирания подов сифон.Вещото лице Раканова
е установила, че има некачествено изпълнена връзка на гофрираната тръба с ПВЦ
тръбата ,които са с наклон една към друга, вследствие на което се задържа вода
при връзката на двете тръби и след оттичане на голямото количество вода от
промивното казанче,задържаната вода при връзката се окапва продължително на
теракота.Фактът,че при огледа от вещото лице не е имало теч, на което се
позовава въззивника в жалбата обаче не
означава,че към момента на ползване на тоалетната такъв не се получава,а освен
това огледът е извършен много след инцидента.
Анализът на заключенията на двете вещи лица
,както и показанията на разпитаните свидетели води до извод за доказан
механизъм на увреждането – некачествено изпълнената връзка на тръбата на
тоалетното гърне с канализационната тръба води до капене на вода по пода на банята и макар
фугите на плочките и сифона на пода да са качествено изпълнени, то след като се
е подхлъзнал на
мокрия под, ищецът е закачил
нокътя на фуга и той се е обърнал на 90
градуса, тъй като е достатъчно фугата да е с дълбочина поне 2-3 милиметра/такава
дълбочина има фугата и при качествено изпълнение/,за да случи такъв инцидент.Доказано
е ,че след подхлъзването се е стигнало до обръщане на нокътя и се е наложило да
бъде извършена екстракция на същия.Това е установено от представените и
неоспорени медицински документи от прегледа на ищеца при хирург на
12.08.2018г/датата на инцидента/,както и от разпита на свид.П.и свид.В.. Възражението
във въззивната жалба ,че не е доказана причинно –следствената връзка между
увреждането и настъпилите вреди е неоснователно.Причинно –следствената връзка
следва да е налице между противоправното поведение на
деликвента и настъпилите вреди за
пострадалия. Увреждането на нокътя е установено,като събраните
по делото доказателства не са от естество да обосноват друго освен извод, че то
е получено от подхлъзване на мокрия под на банята в хотелската стая, вследствие
на теча от връзката между гофрираната тръба на тоалетното гърне и
канализационната тръба. Доказана е причинно-следствената връзка между виновното
бездействие –неотстраняване на теча от
връзката между тръбите и настъпилите
вреди- обръщане на нокътя и екстракция на същия. Не е установено
тези вреди да са настъпили вследствие на друга причина ,а не на посоченото в
исковата молба.Съвкупният анализ на всички тези доказателства сочи на установен
механизъм на увреждането и причинна връзка между настъпилата вреда и
бездействието за отстраняване на теча в банята.Що се отнася настъпилите
впоследствие усложнения –наличие на гнойна секреция ,наложили промивка и смяна
на дренаж,в отговора на исковата молба липсват конкретни твърдения , че се
дължат на заболяване на ищеца“захарен диабет“ и по този начин е прекъсната пряката и непосредствена
причинно-следствена връзка между деянието и вредата.Следва да се отбележи,че
дори и деянието да не е единствена причина за резултата, тоест вредата да е
предпоставена от съвкупното действие на множество фактори /събития, едно които
е вредоносното деяние ,това не изключва отговорността за деликт, а само
определя нейният обем.
Що се отнася до възражението на
въззивното дружество,че първоинстанционният съд неправилно е счел направеното
възражение за съпричиняване за неоснователно ,то следва да се има предвид ,че в
отговора на исковата молба няма направено такова възражение,нито има изложени
фактически обстоятелства , на които то се основава. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът следва да
посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават,
а когато не стори това, съгласно чл. 133 ГПК
той губи възможността да го направи по-късно. С изтичане на срока за отговор по
чл. 131, ал. 1 ГПК, невъведените от ответника възражения срещу предявения иск се
преклудират, в т. ч. възражението за съпричиняване
от страна на пострадалия от деликт- така в
Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК
и др. Независимо от това, съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В
случая заболяването „захарен диабет“ на ищеца не може да се квалифицира като
съпричиняване, а що се отнася до твърденията, че извършваните хирургически
операции от съпругата на ищеца в домашни
условия са допринесли за настъпилите усложнения ,то доказателства в подкрепа на
това не са ангажирани по делото.Това
,че индивидуалната практика на съпругата
на ищеца е регистрирана на домашния му адрес не означава ,че прегледите са
извършвани в домашни условия,а не в лекарски кабинет,на същия адрес.Във
въззивната жалба се твърди,че ищецът има
принос за настъпване на увреждането ,но не е конкретизирано в какво се
изразява този принос.
Дружеството-въззивник отговаря за
причинените вреди по силата на това ,че е управител на хотела/ по този въпрос
няма спор между страните/ и в този смисъл е задължено лице да осигури безопасни
условия на труд, както на служителите си
,така и на всички лица ,които пребивават в хотела-чл.14,ал.1 ЗЗБУТ, като е без
значение на кое лице конкретно е възложено да осигури такива условия, в случая
да отремонтира връзката между тоалетното гърне и канализационната
тръба.Отговорността на дружеството е обективна, гаранционно-обезпечителна.
Основателно е възражението във
въззивната жалба,че определеният размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди е завишен.Съдът ,като взе предвид характера на полученото увреждане, времето за
възстановяване/около месец, както се твърди в исковата молба и се установява от
заключението на вещото лице/, възрастта на пострадалото лице, липсата на трайни
увреждания ,а също и изживените болки и страдания и провалената почивка поради невъзможност
да се посещава плажа ,намира, че справедливото обезщетение е в размер на 1500лв.До
този размер искът е основателен и доказан.
С оглед на гореизложеното атакуваното решение следва да се отмени, като
предявеният иск следва да се уважи на основание чл.49 ЗЗД за сумата 1500лв,представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени
вреди ,ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.Във въззивната жалба е направено искане за присъждане
на разноски,такова е направено от дружеството и в първата инстанция.На
осн.чл.78,ал.3 ГПК, на въззивника –ответник следва да се присъдят разноски
съобразно отхвърлената част от иска и уважената част от въззивната жалба –общо
в размер на 1294лв.На ищеца, на осн.чл.78,ал.1 ГПК, се дължат разноски съобразно
уважената част от иска -240 лв, пред първата инстанция,пред въззивната
инстанция няма доказателства за сторени от него разноски.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 37/17.04.2019г
по гр.д.№443/2018г на районен съд –гр.Царево и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „ХОМ КЕЪР
ХОТЕЛС“ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление :гр.София,бул.“Христо Ботев“№31,ет.1,представлявано от
управителите Петко Сивчев и Десислава Фераджиева да заплати на К.Б.П. , ЕГН **********,***,на
осн.чл.49 ЗЗД сумата 1500 /хиляда и
петстотин /лв,представляваща обезщетение за причинени на 12.08.2018г
неимуществени вреди ,ведно със законната лихва,считано от 12.08.2018г до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1500лв до
претендирания размер от 5000лв.
ОСЪЖДА „ХОМ КЕЪР
ХОТЕЛС“ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление :гр.София,бул.“Христо Ботев“№31,ет.1,представлявано от
управителите Петко Сивчев и Десислава Фераджиева да заплати на К.Б.П. , ЕГН **********,***
сумата 240 лв разноски пред първа инстанция, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.Б.П. , ЕГН **********,*** да заплати на „ХОМ КЕЪР ХОТЕЛС“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление :гр.София,бул.“Христо Ботев“№31,ет.1,представлявано от управителите
Петко Сивчев и Десислава Фераджиева сумата
1294лв,представляваща съдебно -деловодни разноски пред двете инстанции /966лв –пред
първата инстанция и 328 лв-пред втора инстанция/, съобразно уважената част от
въззивната жалба и отхвърлената част от иска.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: