№ 987
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20231100502127 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „С.В.“ АД, с ЕИК **** срещу постановление за
разноски от 21.12.2022 г. издадено по изпълнително дело № 20229240401722 на ЧСИ-
Г. К., в частта му, с която съдебния изпълнител е оставил без уважение искането на
дружеството-жалбоподател да не му се възлагат за плащане разноски по образувания
против него от „Е.С.П.“ ЕООД изпълнителен процес.
В жалбата си до съда „С.В.“ АД посочва, че за да избегне принудителна намеса
за инкасиране на присъденото срещу него парично вземане, което е било прехвърлено
впоследствие на „Е.С.П.“ ЕООД веднага след като е узнал за тази цесия е направил
опит да осъществи контакт с посочения нов кредитор придобил вземането, като го е
потърсил с изпращането на покана до адреса му на управление на 15.09.2022 г. искайки
посочване на банкова сметка, по която дължимото парично вземане да бъде платено.
Пратката с поканата обаче била върната от натоварения с връчването й лицензиран
куриер с отразяване, че фирмата не е открита на посочения в куриерската
документация адрес, като на същия е открита „зак. къща“. Настоява се, че се касае до
недобросъвестно непосочване на действителния адрес на „Е.С.П.“ ЕООД, където
дружеството да може да бъде открито за да му бъде връчена поканата за посочване на
банкова сметка, а това води на извод за липса на оказано от негова страна съдействие
/чл. 95 ЗЗД/ като кредитор титуляр на подлежащо на изпълнение вземане. По тази
причина жалбоподателя-длъжник в изпълнителното производство смята, че не е давал
повод за инициираното срещу него изпълнително производство, което означава, че не
следва да търпи за своя сметка инкасирането на каквито и да е било разноски по
образувания впоследствие от „Е.С.П.“ ЕООД изпълнителен процес. Сочи се, че в
1
случая съответно приложение трябвало да намери правната уредба на чл. 78, ал. 2
ГПК, която урежда хипотеза, в която ответника не дължи разноски в исковото
производство. Тази уредба изключвала приложеното на чл. 79 ГПК уреждащо
правилата за разпределение отговорността за разноски в изпълнителния процес.
Допълва се, че „Е.С.П.“ ЕООД с образуване на изпълнителния процес срещу длъжника
изразил своевременно желание за плащане на дълга си е осъществил недобросъвестно
упражняване на процесуални права целейки единствено да увреди „С.В.“ АД, като
получи репариране на разноски от последния за предприетото, но непредизвикано
принудително изпълнение. В обобщение жалбоподателят смята, че не трябва да бъде
отговорен за никакви разноски направени от „Е.С.П.“ ЕООД в недобросъвестно
инициирания от последния изпълнителен процес, предвид което се иска отмяна на
постановлението на ЧСИ-К. за оставяне на възражението на „С.В.“ АД без уважение,
респективно да отмени постановлението, с което върху „С.В.“ АД е възложено
заплащането на разноски по образуваното изпълнително дело № 20229240401722.
Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен на основание чл.436,
ал. 3 ГПК, депозира писмено възражение срещу жалбата. Твърди, че изложените от
„С.В.“ АД съображения в жалбата не трябва да бъдат споделяни, като дружеството е
отговорно за заплащането на разноските направени с оглед образуваното изпълнително
дело № 20229240401722. Отбелязано е, че волеизявлението за желание на длъжника по
подлежащото на изпълнение парично вземане да плати същото на кредитора не
можело да се възприема, като обстоятелство покриващо института на кредиторовата
забава. За такава можело да се говори единствено ако длъжникът е отказал да получи
следващата му се сума, кредитора е вложил дължимата от него сума по банкова сметка
на длъжника и последния е бил надлежно уведомен за това – така чл. 97, ал. 1 ЗЗД. В
случая обаче нито едно от условията за прилагането последиците на чл. 95 ЗЗД не било
реализирано и не можело да се говори за хипотеза на забава на кредитора. Отрича се
кредиторът да е извършвал злоупотреба или недобросъвестно упражняване на права, с
което да е увредил интересите на длъжника. В обобщение се иска подадената от „С.В.“
АД жалба да бъде оставена без уважение, като в полза на „Е.С.П.“ ЕООД бъдат
присъдени разноски за участието му в настоящото производство, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лв.
Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело №
20229240401722 ЧСИ- Г. К. депозира подробни мотиви по обжалваното
постановление, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.З ГПК. Няма възражения по
допустимостта на жалбата. Проследява в хронологичен ред предприетите в
изпълнителния процес действия от участниците, вкл. и от негова страна. Посочва, че
дейността си по определяне размера на разноските свързани с провежданото
принудително изпълнение изцяло се е ръководил от правилата установени в ГПК,
ТТРЗЧСИ и Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Изтъква, че
разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда,
или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна :
На 15.07.2019 г. състав на Софийски районен съд е издал изпълнителен лист
срещу „С.В.“ АД, като видно от съдържанието му цитираното дружество е осъдено да
заплати в полза на адвокат – В.В. Т. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско
2
възнаграждение в размер на 300,00 лв. по гр.д. № 12284/2017 г. по описа на СРС, 57 с-в
и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение по гр.д. № 51820/2016 г. по описа на СРС, 57
с-в. Впоследствие с договор за цесия от 24.08.2022 г. кредиторът на вземанията по този
ИЛ – адвокат Т. ги е прехвърлил в полза на „Е.С.П.“ ЕООД, а длъжникът - „С.В.“ АД е
бил надлежно писмено уведомен за тази промяна в носителя на вземането.
На 15.09.2022 г. длъжникът на вземанията по цитирания ИЛ - „С.В.“ АД отправя
писмена покана до новия кредитор - „Е.С.П.“ ЕООД, с която приканва същия за
оказване на съдействие с оглед изпълнение на присъденото вземане, като посочи
банкова сметка и титуляр на същата за извършване на превод от длъжника. Поканата е
изпратена чрез лицензирано дружество извършващо куриерски услуги до „Е.С.П.“
ЕООД на адрес – гр. Хасково, ул. ****, ет. партер, като това е вписания през 2019 г. в
ТРРЮЛНЦ адрес на управление на дружеството. Пратката е върната в цялост, като
непотърсена с отбелязване, че на посочения адрес се намира заключена къща.
На 25.11.2022 г. по молба на взискателя „Е.С.П.“ ЕООД, чрез пълномощника му
- адв. Д. е образувано изп. дело с № 20229240401722 срещу „С.В.“ АД въз основа на
изпълнителен лист на 15.07.2019 г. от Софийски районен съд. В молбата присъства и
искане за събиране на разноските направени в изпълнителното производство на
основание чл. 79, ал. 1 ГПК, вкл. и възнаграждение за адвокат в размер на 240,00 лв.
Молбата е придружена от пълномощно за адвокат – Д., както и от споразумение за
адвокатско възнаграждение. Установява се, че между взискателя и адвокат – Д. е
уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 240,00 лв.,
което е платено чрез банков превод, за което свидетелства преводно нареждане
датиращо от 25.11.2022 г.
На 29.11.2022 г. ЧСИ-Г. К. издава постановление, с което приема следните
разноски по образуваното пред него изпълнително дело 20229240401722 : 24 лв. –
такса за образуване на изпълнително дело; 6 лв. – такса за извършване на справка за
задължения към НАП; 24,00 лв. и 72,00 лв. – такси за изготвяне и връчване на покани,
призовки, преписи от жалби и прочее книжа; 18,00 лв. – такса за налагане на запор;
1.20 лв. – допълнителни разноски /такса за банков превод/; 100,80 лв. –
пропорционална такса за изпълнение на парично вземане начислена по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ, както и 240 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съгласно изпратена покана за доброволно изпълнение от 29.11.2022 г. на
длъжника – „С.В.“ АД е предоставен 2-семдичен срок за доброволно изпълнение на
задължението му индивидуализирано в поканата. ПДИ е получена от адресата й на
02.12.2022 г.
С платежно нареждане от 01.12.2023 г. длъжникът „С.В.“ АД е наредил по
сметка на ЧСИ-Г.К. сумата в размер от 1 086 лв., като е вписал като основание за
направеното плащане : изплатен изцяло по изпълнително дело № 20229240401722.
На 15.12.2022 г. процесуалния представител на длъжника по изпълнението -
„С.В.“ АД депозира пред ЧСИ-Г.К. отговор на получената покана за доброволно
изпълнение, с който възразява по начислените му за плащане разноски в
изпълнителния процес, като се развиват аргументи за липса на основание такива да
бъдат възлагани в тежест на дружеството, защото то не е дало повод за инициираното
изпълнително производство, а напротив търсело е съдействие от кредитора си за да му
плати доброволно присъденото по изпълнителния лист парично вземане.
3
Със свое постановление от 21.12.2022 г. ЧСИ-Г.К. е намалил определения в
изпълнителното производство адвокатски хонорар до размер на сумата от 200 лв. и
съразмерно начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съответно е
отказал да възложи в тежест на взискателя таксите по изпълнителното дело, тъй като
не е налице предпоставката на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от длъжника в изпълнителното производство срещу
подлежащ на обжалване акт и като подадена в срок е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира отговорността за разноски в
изпълнителното производство като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен
когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК /длъжникът не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил преди това/, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и
когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. Тя е
част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в
основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на
другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените
разноски.
Представените към жалбата доказателства установяват, че длъжникът - „С.В.“
АД е направил опит да заплати на взискателя сумата по изпълнителния лист по време
преди образуване на изпълнителното дело, като за целта му е изпратил покана на
вписания в ТР адрес на управление, с която го е приканил да му предостави данни за
банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените с изпълнителния лист
парични вземания. Това обстоятелство еднопосочно доказва манифестирана от
дружеството-длъжник готовност да изпълни доброволно паричното задължение,
съответно доказват недобросъвестното поведение на взискателя, който не е оказал
необходимото съдействие на длъжника за изпълнение /арг. от чл. 95 ЗЗД/, защото не е
получил адресираната до него кореспонденция на вписания му адрес на управление и
не е предоставил необходимата информация за да се постигне доброволно погашение
на задължението на длъжника му - „С.В.“ АД. В този контекст по отношение на
длъжника следва да се приеме, че успешно се е освободил от последиците на забавата,
а в тежест на кредитора остават необходимите разноски, които е направил поради
собствената си забава /чл. 96, ал. 2 ЗЗД/. Предприетото на по-късен етап поведение на
взискателя свързано с образуване на изпълнително дело срещу длъжника - „С.В.“ АД
сочи на злоупотреба с права по чл. 3 ГПК, доколкото водещият му интерес от
доброволно плащане на присъденото в негова полза парично вземане е бил
пренебрегнат, защото обективно е могъл при създадените от длъжника предпоставки
да получи изпълнение, но вместо това е пристъпил към непредизвикано привеждане
на издадения в негова полза изпълнителен лист образувайки изпълнително дело
срещу „С.В.“ АД. При това положение макар да е платил задълженията си след
предявяване на изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение и независимо от
предприетите изпълнителни действия, съдът приема, че длъжникът не е станал повод
4
да се води против него изпълнително дело по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, т. 1 ГПК. Образуването на изпълнителен процес е последица от
недобросъвестното поведение на кредитора, който е направил ненужни разноски и
няма зачетен от закона интерес да очакват тяхното репариране. Обратен извод би
означавало да се признаят последиците от упражнени процесуални права в нарушение
на чл. 3 ГПК.
По изложените съображения жалбата на „С.В.“ АД се явява основателна и като
последица от това обжалваното постановление за разноски от 21.12.2022 г. издадено по
изпълнително дело № 20229240401722 на ЧСИ-Г. К., в частта му, с която съдебния
изпълнител е оставил без уважение искането на дружеството-жалбоподател да не му се
възлагат за плащане разноски по образувания против него от „Е.С.П.“ ЕООД
изпълнителен процес следва да се отмени, като наред с това следва да се отмени и
постановлението на ЧСИ относно всички възложени в тежест на длъжника такси и
разноски по цитираното изпълнително дело.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. на ЧСИ № 00723/09.01.2023 г. подадена от „С.В.“ АД,
с ЕИК **** постановление за разноски от 21.12.2022 г. издадено по изпълнително дело
№ 20229240401722 образувано по описа на ЧСИ-Г. К., в частта му, с която съдебния
изпълнител е оставил без уважение искането на дружеството-жалбоподател да не му се
възлагат за плащане разноски по образувания против него от „Е.С.П.“ ЕООД
изпълнителен процес, както и постановлението за разноски от 29.11.2022 г. издадено
по изпълнително дело № 20229240401722 образувано по описа на ЧСИ-Г. К..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5