Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004
гр. Първомай, 18.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 252 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е по реда
на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК иск с правно основание
чл. 36, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Ищецът „К. и С.– адвокатско дружество“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ***, представлявано от адв. П. Х. К.в качеството на управител,
моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът С.И.Я.,
ЕГН: **********,***, му дължи сумата от 3
000, 00 (три хиляди) лева,
представляваща възнаграждение за извършени адвокатски услуги по Договор за
правна помощ и съдействие от 24.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.05.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда) до пълното изплащане на вземането, за
принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 131/2020 г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното
производство съдебноделоводни разноски.
Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че по силата на
сключен между страните Договор за правна помощ и съдействие от 24.07.2019 г.
ищецът се задължил да осъществи за своя сметка всички правнодопустими действия
за защита на интересите на ответника, свързани с претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря му С. С. Я.,
починала вследствие на настъпило на ***г. на път ***между ***пътнотранспортно
произшествие, а доверителят се ангажирал да му заплати възнаграждение, което
съгласно чл. 11 от контракта – в случай на оттегляне или отказ от поръчката,
възлизало на 3 000, 00 лева, независимо от обема на изпълнението й. С
нотариално удостоверено Уведомление от 19.02.2020 г., връчено на довереника на
20.02.2020 г., ответникът го известил, че се отказва от мандата, по който първият
вече бил извършил редица правни актове, и че оттегля предоставената му
представителна власт, без обаче да престира дължимия се по чл. 11 от договора
хонорар.
Сочи се, че поради неизпълнение на вземането кредиторът пристъпил към принудителното му удовлетворяване по реда на
чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № ***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 131/2020 г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав,
срещу която длъжникът подал възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е
упражнил процесуалното си право на писмен отговор, а в хода на заповедното
производство е депозирал Възражение вх. № ***г. по чл. 414, ал. 1 от ГПК, в
което навежда, че действително е оттеглил процесната поръчка, но клаузата на
чл. 11 от договора, която предвижда дължимост на адвокатски хонорар в указаната
хипотеза, е нищожна поради противоречието й със закона и добрите нрави.
В открито
съдебно заседание ищецът не се представлява, като с Молба вх. №
260689/03.11.2020 г. поддържа иска, а ответникът не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
По силата на сключен между страните Договор за правна помощ и съдействие от
24.07.2019 г. (л. 6 – л. 7) ответникът възложил на ищцовото дружество, а
последното се задължило да извърши лично
с грижата на добър стопанин и със свои средства от негово име и за негова
сметка всички правнодопустими действия (примерно посочени с оглед конкретната преценка
– водене и участие в граждански дела, снабдяване и представяне на документи,
справки, преговори за сключване на споразумения, представителство пред надлежни
институции и лица и др.) за защита на личните му интереси, свързани с нанесени
му имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на ***г. на път ***между гр. Първомай
и гр. Чирпан, при което е загинала дъщеря му С. С. Я., ЕГН: **********, и да го
уведоми за резултатите от поръчката. Доверителят, от своя страна, се ангажирал да
предостави на довереника за изпълнението й всички необходими сведения,
документи и пълномощни с право да преупълномощава други адвокати по свой избор
и да му заплати, както следва: съгласно чл. 8.3. във вр. с чл. 3 –
възнаграждение, което дължи независимо от договореното и посочено такова в
пълномощни или други договори, а дори и когато направи отказ от или оттегляне
на иск или извънсъдебно споразумение след завеждане на претенцията пред съд или
застраховател от изпълнителя, и което е в размер 20% от сумата, получена като
обезщетение и лихви за понесените имуществени и неимуществени вреди въз основа
на постигнато извънсъдебно споразумение с причинителя им или негов
застраховател или по съдебен ред в наказателно или гражданско съдопроизводство,
и в съответствие с чл. 11 – хонорар от 3 000, 00 лева за извършените от
довереника действия без оглед на техния обем при хипотеза на оттегляне или
отказ от поръчката, платим наред с този по чл. 3 или без него в зависимост от
това, дали тези волеизявления следват или предхождат подаването на искова молба
пред граждански съд или предявяването на граждански иск пред наказателен съд.
В клаузите на чл. 4 и чл. 5 от съглашението договарящите уредили
възможността вън от заплащането по чл. 3 да уговарят допълнително такова за
воденето на и процесуално представителство по граждански и наказателни дела, а
по втория тип – и безвъзмездност при предпоставките на чл. 38 от ЗА.
Според чл. 14 и чл. 12 от договора изменението му е допустимо само по
писмено изразена воля на страните, а прекратяването му настъпва в следните
хипотези: т. 1. по взаимното им съгласие, т. 2. с изпълнение на поръчката, каквото,
съобразно чл. 6.1., се приема и когато доверителят сам подпише споразумение с
причинтеля на вредата или негов застраховател при условия, договорени от
довереника или с негово участие, както и при подписване на споразумение след
завеждане на исковата молба пред надлежния граждански съд или предявяване на
граждански иск пред надлежния наказателен съд, т. 3. когато изпълнението на
поръчката стане невъзможно, и т. 4. при отказ на довереника от нея. За
неуредените въпроси е предвидена приложимост на разпоредбите на ЗЗД и ТЗ.
С безсрочни Пълномощни, нотариално удостоверени с рег. № № ***г. (л. 31 от
т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора) и 2493/24.07.2019
г. (л. 30 от т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора) от
Нотариус Р. С. с район на действие Районен съд – Пловдив и с рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара, съответно ответникът и съпругата му М. С. В.,
ЕГН: **********, които, видно от Удостоверение изх. № 1027/22.07.2019 г. (л. 7
от т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора), издадено от
Община Първомай, са родители и наследници на своята покойна дъщеря С. С. Я.,
ЕГН: **********, починала на ***г., упълномощили ищеца и поотделно съдружниците
в него в качеството им на физически лица адвокати П. Х. К.и Р. Г. С. да ги
представляват при извършване на всички регламентирани в ГПК, КЗ, ЗЗД, ТЗ и НПК действия
по защита на правата им по повод причинените им вследствие на злополуката имуществени
и неимущетвени вреди, включително, но не само: осъществяване на процесуално
представителство по граждански и наказателни дела (в това число и по
образуваното Досъдебно производство № ***/***г. по описа на Районно управление
– Чирпан), предявяване и изменяне на застрахователни претенции във връзка с чл.
380, ал. 1 от КЗ, сключване на съдебни и извънсъдебни спогодби със
застрахователи при каквито преценят параметри, подписване, подаване и
получаване на всякакви книжа и получаване на договорени и присъдени обезщетения.
Съгласно отделни Договори за правна помощ и процесуално представителство от
16.12.2019 г. (л. 34 – л. 35 от т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора) ищцовото съдружие било ангажирано от двамата упълномощители с безплатна
правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за процесуално представителство в
защита на правата и законните им интереси на увредени от пътния инцидент лица във
всички инстанции, за което следвало да претендира адвокатско възнаграждение по
регламента на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В качеството на пълномощник на пострадалите родители ищцовото дружество,
действащо чрез управителя си адв. К., отправило до „ДЗИ – О. З.” ЕАД, ЕИК: ***
г. Застрахователна претенция вх. № ***г. (л. 23 – л. 24 от т. дело № 382/2019
г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора) по чл. 380, ал. 1 от КЗ за заплащане
в полза на всеки от тях на застрахователно обезщетение от 200 000, 00 лева
за претърпени болки и страдания от загубата на дъщеря им по Договор за
задължителна застраховка „Г. О.” на виновния водач на лек автомобил марка и
модел „А.” с рег. № ***, обективиран в Полица № ***, прилагайки
относими документи. С Писмо изх. № ***г. (л. 25 от т. дело № 382/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора) застрахователят, който завел за случая застрахователна
преписка № ***, изискал от адв. К. допълнителни доказателства, представляващи
материали от Досъдебно производство № ***/***г. по описа на Районно управление
– Чирпан, за снабдяване с които последният подал Молба от 29.10.2019 г. (л. 10)
до наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, а с Писмо изх.
№ ***г. (л. 26 от т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора)
го уведомил, че на текущия етап липсва основание за удовлетворяване на искането
и че същото ще бъде преразгледано след представяне на изисканата документация.
За присъждане на въпросните суми, ведно със законната лихва от 01.11.2019
г. до окончателното издължаване, и на адвокатски хонорар при режима на чл. 38
от ЗА повереникът сезирал Окръжен съд – Стара Загора с Искова молба вх. № ***г.
(л. 2 – л. 5 от т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора)
срещу „ДЗИ – О. З.” ЕАД, по която било образувано т. дело № 382/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора и която била изпратена по Разпореждане на съдебния
състав от 14.01.2020 г. (л. 2 от т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд
– Стара Загора) на ответника за отговор.
С връчено на съдружниците в адвокатското дружество на 20.02.2020 г.
Уведомление, нотариално удостоверено с рег. № ***г. (л. 15) от Помощник-нотариус М. С.на Нотариус Р.
С., ответникът и съпругата му ги известили, че считано от получаването му
оттеглят всички предоставени им пълномощия съгласно сключените помежду им
договори, за което на 04.03.2020 г. с Молба вх. № 2977/04.03.2020 г. (л. 55 от
т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора), депозирана от
упълномощената от тях адв. Р. И. М.с Пълномощни, нотариално удостоверени
съответно с рег. № № ***г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора) и 510 (л. 58
от т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора)/19.02.2020 г.
от същия помощник-нотариус, информирали Окръжен съд – Стара Загора, а на
13.04.2020 г. с Молби съответно вх. № № 4020/13.04.2020 г. (л. 76 от т. дело №
382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора) и 4050/13.04.2020 г. (л. 78
от т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора) заявили отказ
от исковете си поради извънсъдебно уреждане на отношенията си с ответника,
поради което т. дело № 382/2019 г. било прекратено с влязло в сила Определение
№ 387/23.04.2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора (л. 39 от т. дело № 382/2019
г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора).
Ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесното притезание
по порядъка на чл. 410 от ГПК, подавайки на 12.05.2020 г. Заявление вх. № 2169/12.05.2020 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр.
дело № 131/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай) до Районен съд –
Първомай, уважено от него с издадена Заповед № ***г. за изпълнение по чл. 410
от ГПК (л. 11 от ч. гр. дело № 131/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай), която
била връчена на длъжника на 27.05.2020 г. и която същият чрез процесуалния си
пълномощник адв. Р. И. М.оспорил с Възражение вх. № ***г. (л. 17 от ч. гр. дело
№ 131/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай).
Известен на 13.07.2020 г. за правната алтернатива по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят
предявил раглеждания иск с Искова молба вх. № ***г. (л. 2 – л. 4).
При така очертаните
фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Искът,
отправен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрира спора върху съществуването
на подлежащо на принудително удовлетворяване вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, и което, доколкото е насочено към
осъществяване на дължим по договор резултат, черпи материалноправното си
основание от чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Текстът му гласи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, или
обезщетение за неизпълнение.
По
указанието на чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта
да докаже, че е изправен кредитор по валидно договорно правоотношение с
ответника, което е породило за него изискуемо задължение с очертаната в
исковата молба индивидуализация. От опонента се очаква да установи пълно
обстоятелствата, на които позовава възраженията си.
Спорното
право произтича от сключен между страните Договор за правна помощ и съдействие
от 24.07.2019 г. (л. 6 – л. 7), който предвид своя предмет и профила на
довереника на „адвокатско дружество”, учредено, регистрирано и вписано по реда
на Раздел ІІ от Глава Х от ЗА и действащо в кръга на занятието си по съвместно
упражняване на адвокатска професия, която чл. 2, ал. 1 от ЗА дефинира като дейност за правно съдействие и защита на свободите,
правата и законните интереси на физическите и юридическите лица, следва
да се квалифицира като договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД. Правната
му регулация включва както общите норми на ЗЗД, така и специалните на ЗА (в
този смисъл Решение № 236/24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 576/2017 г., IV г. о.,
Решение № 495/25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2009 г., III г. о.,
Решение № 623/01.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2009 г., IV г. о., и
Решение № 74/19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2010 г., IV г. о.).
Според чл.
280 от ЗЗД довереникът (мандатарят) се задължава да извърши за сметка на
доверителя (манданта) възложените му от него правни действия като сделки,
плащания, представителство и др. В
класическия си вид съглашението се отличава като неформално, безвъзмездно и
едностранно, тъй като по правило създава ангажименти единствено за довереника,
който в съответствие с чл. 281, чл. 283, чл. 282
и чл. 284 от ЗЗД следва да изпълни поръчката лично, точно и като добър
стопанин, да пази имуществото, което получи по повод нея, да уведоми възложителя
за нейното извършване и да му даде сметка.
За договора
за адвокатски услуги ЗА не въвежда форма за действителност, но в отклонение от
чл. 286 от ЗЗД, който задължава доверителят да
заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено, чл. 36, ал. 1
от ЗА признава правото на адвоката да получи такова за своя труд (в този смисъл
Решение № 224/11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 371/2010 г., IV г. о., Решение
№ 236/24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 576/2017 г., IV г. о., и Определение №
46/18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2550/2018 г., III г. о.). В чл. 36, ал. 2, ал.
3 и ал. 4 от ЗА е регламентирано, че размерът му трябва да бъде справедлив,
обоснован и не по-нисък от този по наредба на Висшия
адвокатски съвет за съответния вид работа и че се уговаря с клиента с договор в
абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото,
с изключение на наказателните дела и гражданските дела с нематериален интерес,
както и че при липса договор по искане на някоя от страните се определя от
адвокатския съвет при съблюдаване на цитираната наредба. Чл. 38, ал. 1 от ЗА
позволява на адвоката да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1.
лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини,
близки или на друг юрист. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в такива случаи
хонорарът му се пресмята и присъжда от съда в тежест на насрещната страна, при
положение че в съответното производство е отговорна за разноски.
Съобразно чл.
25, ал. 1 от ЗА адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено
пълномощно, в каквато хипотеза по силата на чл. 292, ал.
1 от ЗЗД правните последици от реализацията на мандата
настъпват направо за доверителя.
В чл. 287 от ЗЗД е разписано, че договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини,
посочени в закона, още и с оттеглянето й от доверителя, с отказ от нея от
довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някого от тях, а
ако са юридически лица – с прекратяването им.
Признатата
от законодателя възможност на доверителя във всеки един момент да оттегли
поръчката, ако е загубил доверието си към довереника, без за това да се
изискват специални основания, е изрично прогласена от чл. 26, ал. 1 от ЗА,
според който клиентът може по всяко време да
оттегли пълномощията си от адвоката. Касае се за специфичен способ за предсрочно
едностранно ликвидиране на договорната връзка, различен от развалянето й като
последица от неизпълнение (в този смисъл Решение № 482/13.12.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1486/2010 г., IV г. о., Решение № 72/30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 740/2009 г., I т. о., и Решение
№ 424 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2009 г., IV г. о.).
Отново за разлика
от общата уредба на чл. 288, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, съгласно която оттеглянето
на поръчката или невъзможността за изпълнението й не освобождава доверителя от
задължението да заплати на довереника направените от него разноски и
уговореното възнаграждение за извършената дотогава работа (в този смисъл
Решение № 482/13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2010 г., IV г. о., Решение
№ 72/30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 740/2009 г., I т. о., и Оределение №
60593/09.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 511/2021 г., I т. о.), в чл. 26, ал. 2 от ЗА
е указано, че на адвоката се дължи възнаграждение при неоснователно оттегляне
на пълномощията в пълен размер, и при основателно – само за положения труд.
Съотнасяйки
конкретната фактическа обстановка към очертаната нормативна рамка и задължен да
следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или на негови елементи
поради противоречието им с императивни материалноправни норми, призвани да
охраняват правния и обществения ред и морала, или с добрите нрави, когато
разполага с нужната фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Решение №
178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение №
229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2012 г. на ОСГТК, Решение № 205/19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и
Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.),
съдът формира извод, че между страните е
сключен действителен Договор за правна помощ и съдействие от 24.07.2019 г. (л.
6 – л. 7) с атрибутите на неформален, двустранен и възмезден договор за поръчка,
подчинен на ЗЗД и ЗА. По делото фигурира материализиращият го
документ, който доказва, че договарящите са постигнали съгласие, по силата на
което ответникът е възложил на ищцовото дружество срещу възнаграждение да
извърши лично с грижата на добър стопанин и със свои средства от негово име и
за негова сметка всички правнодопустими действия (примерно посочени с оглед
конкретната преценка – водене и участие в граждански дела, снабдяване и
представяне на документи, справки, преговори за сключване на споразумения,
представителство пред надлежни институции и лица и др.) за получаване на
обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди от настъпило на
***г. на път ***между ***пътнотранспортно произшествие, при което е загинала
дъщеря му С. С. Я., ЕГН: **********.
Надлежно
овластен от доверителя си с безсрочно Пълномощно, нотариално удостоверено с
рег. № ***г. от Нотариус Р. С. (л. 31 от т. дело № 382/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора), с необходимите за реализиране на поръчката
правомощия, довереникът е започнал добросъвестно да я изпълнява, като в полза
на клиента си е отправил предсъдебна Застрахователна претенция вх. № ***г. (л.
23 – л. 24 от т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора) за изплащане
на застрахователно обезщетение от 200 000, 00 лева до застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента „ДЗИ – О. З.” ЕАД, по чието искане в Писмо
изх. № ***г. (л. 25 от т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора) е подал Молба от 29.10.2019 г. (л. 10) до наблюдаващия прокурор при
Окръжна прокуратура – Стара Загора за снабдяване с материали от воденото
относно злополуката Досъдебно производство № ***/***г. по описа на Районно
управление – Чирпан, а след отказ на застрахователя да престира сумата е
предявил срещу него пред Окръжен съд – Стара Загора иск за присъждането й с Искова
молба вх. № ***г. (л. 2 – л. 5 от т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд
– Стара Загора), по която е било образувано т. дело № 382/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора и която съдебният състав е счел за редовна и е
администрирал с изпращане на 14.01.2020 г. на препис от нея до ответната страна
за отговор.
Считано от 20.02.2020 г., с връчено на ищеца на същата дата Уведомление,
нотариално заверено с рег. № ***г. (л.
15) от Помощник-нотариус М. С.на Нотариус Р. С., ответникът е оттеглил всички
предоставени му пълномощия и респективно мандата, възложен му с процесния договор
(в този смисъл Решение № 1286/30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5351/2007 г., I г. о., Решение №
74/19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2010 г., IV г. о., и Решение № 132/08.07.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 653/2012 г., III г. о.), което, макар и да не е изрично предвидено в чл. 12 от съдържанието
му, е основание по чл. 287 от ЗЗД за прекратяването му.
В чл. 11, изр. 1 от съглашението е договорено, че при оттегляне или отказ
от поръчката доверителят дължи на довереника хонорар от 3 000, 00 лева за
извършените от него действия независимо от техния обем, платим наред с този по
чл. 3 или без него в зависимост от това, дали тези волеизявления следват или
предхождат подаването на искова молба пред граждански съд или предявяването на
граждански иск пред наказателен съд.
Валидността на визираната клауза, на която се основава заповедното вземание,
е оспорена с доводи за колизията й със закона и добрите нрави от ответника с
Възражението му вх. № ***г. по чл. 414, ал. 1 от ГПК (л. 17 от ч. гр. дело №
131/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай), което в синхрон с постановките
на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, подлежи на разглеждане в исковия процес, но се преценя за неоснователно,
тъй като уговорката не е засегната от така релевираните пороци по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.
Правото на мандатаря адвокат на възнаграждение при оттегляне на поръчката,
и то без оглед на причината за това, е установено именно от закона – чл. 288,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 от ЗА. Доколкото нито цитираните, нито други разпоредби
императивно задават размера на заплащането, по аргумент от чл. 9 от ЗЗД
договорната автономия досежно величината му се явява ограничена единствено от
добрите нрави. Те са правно значими и общоприети
неписани правила за справедливост и
добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен
интерес. Съблюдаването на нравствените принципи се изследва към момента на
съглашението за всеки отделен случай въз основа на конкретно изяснените факти.
Практиката на ВКС, уеднаквена с Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г., І г. о., и Решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015
г., III г.
о., поддържа, че моралните начала са накърнени при явна и значителна
нееквивалентност на насрещните престации, т. е. когато едната е толкова
незначителна, че е практически нулева.
Прочитът на
маркираните по-горе правни постановки в контекста на фактическата установеност
по делото позволява да се заключи, че чл. 11 от договора не е в разраз с
нравствения стандарт.
Клаузата
налага на доверителя да заплати хонорар от 3 000, 00 лева за извършените
от довереника действия, т. е. дължи се ако и когато такива са осъществени.
Действително не отчита техния обем, нито момента, в който доверието се отнема,
но за тях не държи сметка и самият чл. 26, ал. 2 от ЗА, тъй като и той, и
общият чл. 288, ал. 1 от ЗЗД обективират законодателната логика, че оттеглянето
освобождава довереника от последващи ангажименти, но не заличава с обратна сила
вече предприетото от него, което трябва да се възмезди. Дори чл. 26, ал. 2 от
ЗА отива по-далеч, като създава дълг за заплащане на пълното уговорено
възнаграждение, ако оттеглянето е безпричинно. На неговата основателност или
неоснователност договорният текст не отдава значение, но съпоставена с вида и
сложността на поверените правни и фактически действия, качественото извършване
на които предполага професионални знания, умения и опит, сумата от 3 000,
00 лева не би се оказала толкова прекомерна спрямо вложения труд, включително и
при неоправдано оттегляне, че да надхвърли границите на морално приемливото.
Предметът на сделката включва изключително широк кръг действия за извънсъдебна
и съдебна защита на оценяемо в пари материално право, които не са изчерпателно
изброени – взаимодействие с институции и лица, водене на преговори за сключване
на споразумения, завеждане и участие в граждански и наказателни процеси във
всички инстанции, снабдяване и представяне на документи и др. Освен това, 3 000,
00 лева всякога се явява доста по-ниско възнаграждение от това по чл. 3 от
договора, което с оглед практиката по подобни претенции прогнозно възлиза на
десетки хиляди и което адвокатът е привилегирован от чл. 26, ал. 2 от ЗА да
получи дори в пълен размер при неоснователно оттегляне.
Кумулативната
дължимост на двата хонорара, съгласувана в третото изречение на обсъжданата клауза,
също не я компрометира от аспекта на добрите нрави, тъй като изрично е
обусловена от условието, че довереникът е предявил иск за обезвреда пред
гражданския или наказателния съд. Това на свой ред предпоставя, че вече е
положил онези необходими усилия, които не биха били така драстично неравноценни
на възнаграждението по чл. 3, увеличено с 3 000, 00 лева, че практически да
се приравнят на липсваща престация и да преминат границата на свободата на
договаряне. Необходимо е да се подчертае, че чл. 36, ал. 4 от ЗА допуска
уговарянето на резултативен хонорар като този по чл. 3 от договора (в този
смисъл Решение № 236/24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 576/2017 г., IV г. о., и
Определение № 90/07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о.), а определянето му като процент
от усвоеното обезщетение за вреди, ведно с лихвите, не се възприема от
съдебната практика като противно на морала (в този смисъл Определение № 90/07.02.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3870/2018 г., IV г. о., Определение № 561/22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 994/2014 г., IV г. о.). С Решение №
236/24.10.2017 г. по гр. д. № 576/2017 г., IV г. о., ВКС обявява за явно
несправедлива клаузата за възнаграждение за правна помощ в размер на 33% от присъденото или доброволно платено общо
обезщетение по всички претенции, ведно с лихвите, плюс разноските по
производствата пред всички съдебни инстанции, по съображения че не само
задоволява имуществения интерес на довереника, възмездявайки го за
изпълнението, а и го обогатява неоснователно.
В обобщение, чл. 11 от договора
не злепоставя интереса на клиента длъжник с цел извличане на неследваща се
облага за автокатското дружество кредитор и последното е материалноправно
легитимирано от чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗА да изисква реалното
изпълнение на възнаграждението от 3 000, 00 лева. Казаното мотивира съда
да уважи иска изцяло, ведно със законната лихва от съдебното завеждане на заявлението по чл. 410, ал. 1 от ГПК – 12.05.2020 г., до окончателното издължаване.
За пълнота следва да се допълни, че коментираната уговорка валидно обвързва
страните, въпреки че впоследствие са сключили друг Договор за правна помощ и
процесуално представителство от 16.12.2019 г. (л. 34 от
т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора), защото с него не
са я дерогирали или изменили, а само са съгласували безвъзмездност, и то на едно от действията от предметния
обхват на първия договор – процесуалната защита в съдебното производство за
обезвреда пред гражданския съд. Все пак обаче в съглашението от 24.07.2019 г. е
предвидена безусловност на основното заплащане по чл. 3 – независимо от посоченото
в други договори и пълномощни (в този смисъл Определение № 90/07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о.).
При указания изход на спора в приложение на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да възстанови на ищеца сторените от него съдебноделоводни
разноски за държавна такса от 60, 00 лева в исковото и 60, 00 лева в заповедното
производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.И.Я., ЕГН: **********,***, дължи на „К. и С.–
адвокатско дружество“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***,
представлявано от адв. П. Х. К.в качеството на управител, сумата от 3 000, 00 (три хиляди) лева, представляваща възнаграждение за
извършени адвокатски услуги по Договор за правна помощ и съдействие от
24.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2020
г. – датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до пълното изплащане
на вземането, за принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № ***г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 131/2020
г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ОСЪЖДА С.И.Я., ЕГН: **********,***,
да заплати на „К. и С.– адвокатско дружество“, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, ***, представлявано от адв. П. Х. К.в качеството на
управител, както следва:
Ø сумата от 60, 00 (шестдесет) лева –
съдебноделоводни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на спора, и
Ø сумата от 60, 00 (шестдесет) лева – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 131/2020 г. по описа на Районен съд
– Първомай, ІІ състав, за държавна
такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНАТ на съставите
досиетата на ч. гр. дело № 131/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ
състав, и т. дело № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд
– Стара Загора, първото от които, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД
влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД