РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Етрополе , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20211830100001 по описа за 2021 година
Производството е по предявени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.86 от
ЗЗД и чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
Предявена е искова молба от „ОТП Ф Б“ ЕАД против СЛ. СТ. К. от гр.Етрополе, с
която моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи сумата в
размер на 12 513.70 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2012 год. до
окончателното й изплащане и сумата 833.27 лева, неизплатен остатък от редовна лихва за
периода от 26.03.2011 год. до 29.11.2012 год. При условията на евентуалност е предявен и
осъдителен иск по силата на който ищеца моли ответницата да бъде осъдена да му заплати
сумата от 6 714.44 лева-остатък от неизплатена падежирала главница по месечни вноски с
падежи от 29.03.2014 год. до 14.07.2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане. Излагат се обстоятелства
обосноваващи исковата претенция.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника, чрез
пълномощник като се оспорва исковата претенция.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, чрез юрк. Христина Петрова
поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответника, редовно призован, чрез адв.Ивелина Атанасова
оспорва исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
1
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От ч.гр.д.№437/2012 год. по описа на ЕтРС се установява, че на основание подадено
заявление по чл.417 от ГПК е издадена Заповед №278/03.12.2012 год. по описа на съда, по
силата на която е разпоредено ответницата СЛ. СТ. К. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД
сумата в размер на 12 513.70 лева главница, ведно със законната лихва, считано от
30.11.2012 год. до окончателното й изплащане, редовна лихва в размер на 3 135.39 лева за
периода от 26.03.2011 год. до 29.11.2012 год., санкционираща лихва в размер на 80.04 лева
за периода от 06.11.2012 год. до 29.11.2012 год., както и направени по делото разноски в
размер на 879.16 лева. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист е подадено възражение от длъжника, като е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането в едномесечен срок. Тъй като вземането на „Банка ДСК“ ЕАД е
цедирано на „ОТП Факторинг“ ЕАД по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
от 28.06.2013 год., исковата молба за установяване на вземането е подадена пред СРС, за
което ЕтРС е уведомен надлежно.
С определение №260195/06.11.2020 год. по ч.гр.д. №685/2020 год. по описа на СОС е
обезсилен изпълнителния лист, издаден въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение, инкорпорирано в заповед №278/03.12.2012 год. по ч.гр.д. №437/2012 год. по
описа на ЕтРС по отношение на ответника С.К..
От договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2007 год. се установява, че
„Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала кредит на СЛ. СТ. К. в размер на 15 000 лева със срок на
издължаване 120 месеца.
От споразумение от 20.12.2013 год., сключено между „ОТП Ф“ ЕАД и С.К. се
установява, че страните са постигнали съгласие, че дългът на кредитополучателя към
кредитора възлиза на 17 232.76 лева, от които 12 513.70 лева главница, лихва 4 204.48 лева и
разноски 514.58 лева. Страните са се споразумяли, че кредитополучателя следва да погаси
дългът към кредитора, като внесе 40 месечни погасителни вноски, от които 39 месечни
вноски по 330 лева и последна 40-та изравнителна вноска в размер на 8 043.61 лева, като
крайния срок за погасяване на дълга е 20.03.2017 год.
На 25.10.2016 год. е подписано ново споразумение, като страните са се съгласили, че
към 19.10.2016 год. остатъчния размер на задълженията възлиза на 13 972.77 лева, като
крайния срок на погасяване на всички дължими суми е 20.11.2020 год.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице Евг.
К., което съдът възприема като обективно, обосновано и всестранно се установява, че
сумата по кредита в размер на 15 000 лева е усвоена на 14.08.2007 година. Последното
плащане по договора за кредит е от 09.01.2012 год., като същото е в размер на 115.52 лева.
Общо внесени суми по главницата са в размер на 2 907.97 лева, лихви в размер на 5 320.18
лева и наказателна лихва 928.81 лева. Установява се също така, че последното плащане по
споразумението от 20.12.2013 год. е на 11.10.2016 год. в размер на 300 лева, което е
отразено като лихва за забава, а по споразумението от 25.10.2016 год. има едно плащане на
19.01.2017 год. в размер на 350 лева, отразено като лихва за забава. Актуалния размер на
дължимите суми към 03.06.2021 година е главница в размер на 12 513.70 лева, редовна
лихва 833.27 лева и санкционираща лихва в размер на 80.04 лева. Размерът на неизплатената
падежирала главница по месечни вноски с падежи 29.03.2014 год. до 14.07.2017 год. е
6 576.42 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
2
Предявени са иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК и иск с
правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният установителен иск за недопустим, поради което
производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено като такова. По
отношение на втория иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.86 от ЗЗД, предявен при
условията на евентуалност, съдът го намира същия за допустим, но частично основателен.
По иска с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установи, че С определение
№260195/06.11.2020 год. по ч.гр.д.№685/2020 год. по описа на СОС е обезсилен
изпълнителния лист, издаден въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в заповед №278/03.12.2012 год. по ч.гр.д. №437/2012 год. по описа на ЕтРС
по отношение на ответника С.К.. Предвид изложеното, производството по предявеният иск с
правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде прекратено, поради
недопустимост на иска.
По иска с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.86 от ЗЗД.
Правен интерес от предявяването на осъдителен иск при условията на кумулативност,
със специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, може да възникне
единствено в хипотезата на обезсилване на издадената заповед за изпълнение, извършено от
заповедния съд, преди приключване на исковото производство било по искане на кредитора
– ищец, било служебно - поради наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК, когато
заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска в посочения в 415, ал. 4 ГПК
едномесечен срок. В тази хипотеза осъдителният иск остава единственият възможен способ
за защита на спорното вземане и поради това сезираният първоинстанционен съд, ако
обезсилването е настъпило преди неговото произнасяне, следва да съобрази отпадането на
процесуалната пречка за присъждане на вземането, предмет на вече обезсилената заповед за
изпълнение и да разгледа така предявеният осъдителен иск - в този смисъл Р. №
78/16.05.2012 г., ТД № 511/2011 г., II т. о.
Към момента на постановяване на настоящото решение, обезсилване на издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист е сторено от въззивния съд, поради което съдът
следва да се произнесе по предявеният осъдителен иск при условията на евентуалност.
От доказателствата по делото се установи, че размерът на неизплатената падежирала
главница по месечни вноски с падежи 29.03.2014 год. до 14.07.2017 год. е 6 576.42 лева, а
претенцията на ищцовото дружество е за сумата 6 714.44 лева, т.е. предявеният иск ще
следва да бъде уважен частично за сумата в размер на 6 576.42 лева, ведно със законната
лихва, считано от 08.10.2020 год., датата на предявяване на иска пред СРС и отхвърлен като
неоснователен и недоказан за горницата до пълния предявен размер от 6 714.44 лева.
Съдебния състав не споделя възражението на ответната страна за липса на клауза в
договора за прехвърляне на правата/задълженията по него на трети лица, т.к. предвид
разпоредбата на чл. 25 от Общите условия (които съгл. чл. 12 от процесния Договор за
кредит от 14.08.2007 г. са неразделна част от същия и длъжникът е получил и приема с
подписването на договора), кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по
настоящия договор. Тази клауза от Общите условия не утежнява положението на длъжника,
т.к. същият запазва възраженията си, които се основават на отношенията му със сменения
кредитор - цедента, но вместо на него може да ги предяви срещу цесионера. При подписване
на Договора за кредит и общите условия, неразделна част от същия, С.К. се е съгласила с
възможността „Банка ДСК“ ЕАД да прехвърли правата си на трето лице, каквото се явява
3
ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Не се споделя и възражението за липса на обявена предсрочна изискуемост, а това е
така т.к. съобразно разрешението, дадено с ТР № 8/02.04.2019 г. по тълкувателно дело №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Договорът за кредит за текущо потребление от
14.08.2007г. е сключен за срок от 120 месеца и крайният му падеж е настъпил през 2017 г.
Неоснователно е и възражението за изтекла тригодишна давност по главницата, т.к.
съгласно Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на III г. о. и Решение № 261
от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на IV г. о. на ВКС, при договора за заем е налице
неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. В този смисъл вземането за главницата по договора за кредит не е
периодично, прилага се общата петгодишна давност, според която уговореното между
страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи. Това становище съответства изцяло и на
дадените с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
Настоящият съдебен състав не споделя и възражението, че договорът за кредит е
прекратен поради прехвърляне на вземането, т.к. в същността си цесията представлява
договор, който води единствено до прехвърляне на вземането на един кредитор върху друг.
Тази смяна на стария кредитор с нов, при която съдържанието на правоотношението се
запазва, не съставлява способ за погасяване на вземането.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск е частично основателен, като ответникът С.К. ще следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца „ОТП Факторинг“ ЕАД /като частен правоприемник-цесионер на „Банка
ДСК“ АД-цедент сумата 6 576.42 лева, представляваща неизплатена падежирала главница
по договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2007 год. по месечни вноски с падежи
29.03.2014 год. до 14.07.2017 год., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2020 год.,
датата на предявяване на иска пред СРС и отхвърлен като неоснователен и недоказан за
горницата до пълния предявен размер от 6 714.44 лева.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответницата следва да му заплати направените от него разноски по делото в размер на
879.16 лева за държавна такса, 450.00 лева за юристконсултско възнаграждение и 300.00
лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. Искането за присъждане на разноски
от заповедното производство, което е заявено с подаването на исковата молба, но не се
поддържа с писмените бележки, се явява неоснователно предвид обстоятелството, че
производството по делото по този иск следва да бъде прекратено като недопустимо.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА СЛ. СТ. К., ЕГН-**********, от гр.Етрополе, обл.Софийска,
ул.“Софроний“ №3, вх.А, ет.4, ап.10 да заплати по предявения иск с правно основание чл.79
ал.1 вр. чл.86 от ЗЗД на „ОТП Ф“ ЕАД, ЕИК-**********, със седалище в гр.София,
общ.Столична, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2 сумата 6 576.42 /шест хиляди
петстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
неизплатена падежирала главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2007
год. по месечни вноски с падежи 29.03.2014 год. до 14.07.2017 год., ведно със законната
лихва, считано от 08.10.2020 год., датата на предявяване на иска пред СРС, както и сумата в
размер на 1 629.16 /хиляда шестстотин двадесет и девет лева и шестнадесет стотинки/
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като неоснователен и недоказан за
горницата до пълния размер от 6 714.44 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от „ОТП Ф“ ЕАД, ЕИК-
********, със седалище в гр.София, общ.Столична, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19,
ет.2 против СЛ. СТ. К., ЕГН-**********, от гр.Етрополе, обл.Софийска, ул.“Софроний“ №3,
вх.А, ет.4, ап.10, иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, поради
недопустимост.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на
страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
5