№ 161
гр. Стара Загора, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Момчилова
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно
наказателно дело № 20255530200059 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и е образувано по жалба на адв.
С. Ч. от АК Стара Загора, като процесуален представител на Д. И. П. ЕГН
**********, против Заповед за задържане на лице № 1959 зз-7/08.01.2025г.
издадена от полицейският орган при Първо РУ на МВР – Стара Загора –
инспектор Б. Н. К..
Жалбоподателят в с. з. чрез адвокат С. Ч. от АК Стара Загора поддържа
жалбата. Мотивира се с обстоятелството, че не е имало правно и фактическо
основание за задържането на лицето и с допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Заповедта. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – инспектор Б. Н. К., не се явява и не се
представлява в с.з.
Делото е подсъдно на РС град Стара Загора тъй като седалището на
полицейският орган издал атакуваната заповед е Първо РУ на МВР Стара
Загора.
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба –
задържаното лице – и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР жалбата е процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Спазени са изискванията на чл.146, т. 1 АПК, тъй като обжалваният
административен акт - заповед за задържане на лице е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР в кръга да предоставените му от закона
правомощия.
В атакуваната заповед полицейският орган е посочил като правно
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във вр. с чл. 195 ал.1 от НК и като
фактическо основание – „На 31.12.2024г. между 02:00 часа и 05:00 часа
отнема чужда движима вещ- дограма от къща, находяща се в с. д, общ.
Стара Загора. Образувано ДП № 1959-зм-2/2025“.
Издадената Заповед за задържане е с опорочена форма и съдържание.
В атакуваната заповед не са посочени конкретно фактическите и правни
положения за осъщественото при условията на чл.72 от ЗМВР задържане,
каквото е изричното изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В нормата на чл. 72
от ЗМВР има изброени 7 основания, при наличието на които едно лице може
да бъде задържано.
От така оформеното изречение в заповедта, а именно „На 31.12.2024г.
между 02:00 часа и 05:00 часа отнема чужда движима вещ- дограма от
къща, находяща се в с. д, общ. Стара Загора. Образувано ДП № 1959-зм-
2/2025“, се налага извода, че в същата формално е посочено, че задържането се
извършва на основание чл. 195 ал. 1 от НК. Не са посочени конкретни данни,
обосноваващи прилагането на конкретна хипотеза на чл. 72 от ЗМВР. Общото
изписване в конкретния случай е недопустимо с оглед преследваната от закона
цел. Липсват аргументация и конкретизиране на извършеното престъпление
— място на извършване, време, начин, извършител.
Член 72, ал.1, т.1 от ЗМВР установява, че задържане на лице може да
стане, когато за това лице има данни /и то към момента на задържането му/, че
е извършило престъпление или е съпричастно към такова. В случая обаче, в
заповедта няма описани такива факти. Фактът на образувано ДП сам по себе
си не е достатъчен, за да се приеме извод, че е налице пълнота на фактическата
обосновка на заповед, която да обуславя приложението на чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР. В случая е безспорно, че процесният акт не визира в себе нито един
2
конкретен факт, който да сочи, че към 11:00 часа на 08.01.2025г. за издателя му
е налице обосновано подозрение, че Д. И. П. може да е извършил
престъпление по чл.195, ал.1 от НК
Посочените пороци от една страна опорочават формата на заповедта,
която по същество е индивидуален административен акт, като неотговаряща
по форма и съдържание на изискванията на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР, а от
друга ограничават и правото на защита на задържаното лице – да научи на
какво фактическо и правно основание се задържа.
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи
да задържат лица за които има данни, че са извършили престъпление. За
прилагането на тази принудителната административна мярка законодателят не
е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на
НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението,
че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава
право на административния орган при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест
на административния орган е да установи и докаже наличието на
фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при
издаване административния акт.
В случая от представените доказателства не би могло да се установи, че
към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно
данни за наличието на предположение, че лицето е извършител на
престъплението, описано в издадената заповед. Липсата на посочване на
конкретните действия и поведение на лицето, лишават съда от възможността
да прецени налице ли са били основанията за неговото задържане. Това
съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се
нарушава правото на защита на задържания да разбере в какво точно се
обвинява и съда се поставя в невъзможност да извърши проверка дали са
налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, поради
което тя подлежи на отмяна, като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т.3
от АПК, като издадена в нарушение на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.
Независимо от горното следва да се има предвид, също, че задържането,
като превантивна мярка, се извършва с цел да предотврати възможността
3
задържаното лице да се укрие, да извърши друго престъпление или спрямо
него да не може да бъде проведено предварително разследване. Сред
приложените доказателства няма такова, което да обосновава някой от
сочените варианти.
Съгласно Решение на ЕСПЧ от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и №
50781/095 – П. и ПР. срещу България, "за да е налице обосновано подозрение,
следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен
наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението", като
"подозрението следва да се отнася до конкретно престъпление". В случая
такива факти и информация не се съдържат. В кориците на образуваното
досъдебно производство № ЗМ 2/2025г. се намира докладна записка с рег. №
1959р-719/09.01.2025г., изготвена от полицейския служител Б. К.. Тук обаче е
важно да се посочи, че на коментираната докладна записка е поставена
резолюция „ РП Д. а, 09.01.2025г.“, тоест водещия разследването полицай е
бил уведомен, че евентуално съпричастен към извършеното може да е Д. П.,
един ден след неговото задържане.
Следователно атакуваната заповед е с опорочена форма, без правно и
фактическо основание и е издадена при съществени процесуални нарушения
на административните правила, което дава повод за отмяна.
Константна е и съдебната практика, че и залагането на несъответни и
ирелевантни мотиви като фактическо основание за издаването на
административния акт, следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се
от закона мотиви за обосноваване наличието на материалноправни
предпоставки за упражняване на предоставена от закона компетентност и
съответно води до нарушаване на императивното изискване за съдържание на
акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този смисъл е и съдебната практика на
ЕСПЧ, формалното посочване на законовата хипотеза за постановяване на
задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, не е достатъчно за да се счита
изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване на
основанието за задържането. За обосноваване на правото на органа да
упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна
власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, е
следвало в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР да са описани
конкретни фактически обстоятелства, обуславящи издаването на заповед за
4
задържане за срок от 24 часа в приложената от полицейския орган законова
хипотеза. Не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия/ бездействия на задържаното лице, релевиращи
наличието на фактически основания за задържането, като трайно ЕСПЧ
приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта
от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол.
Във връзка с горепосоченото, съдът счита, че не е изпълнено законовото
изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване в заповедта по чл. 72, ал.
1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната
административна мярка "задържане за срок от 24 часа". Това представлява
абсолютно основание по см. на чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорения
административен акт, като незаконосъобразен.
В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя е поискал
присъждане на направените от него във връзка с настоящия правен спор
разноски. В представения Договор за правна защита и съдействие е посочен
като заплатен изцяло и в брой размер на възнаграждението за адвокат- 500
лева. Съдът намира, че искането за разноски следва да се уважи в размера
отразен в представения Договор за правна защита и съдействие тъй като това
е документа свидетелстващ за начина и размера на направеното плащане от
жалбоподателя към упълномощения от него адвокат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 1959 зз-7/08.01.2025г.
издадена от полицейският орган при Първо РУ на МВР – Стара Загора – Б. Н.
К..
ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора да заплати на адв. С. М. Ч. от АК
Стара Загора, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.
5
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6