Решение по дело №218/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 336
Дата: 31 март 2023 г.
Съдия: Мария Ненова
Дело: 20235220100218
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Пазарджик, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:М. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от М. Ненова Гражданско дело №
20235220100218 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 150 от СК – изменение на издръжка, дължима
от родител на ненавършило пълнолетие дете.
Ищцата М. Л. Т., представлявана от нейната майка и законен
представител Ж. К. П. чрез пълномощника си адвокат М., е предявила против
ответника Л. Й. Т. иск за изменение на месечната издръжка, определена с
влязло в сила решение по гр.д. № 2421/2016 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, от 200 лв. на 300 лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба. Искането за изменение на издръжката е мотивирано от една страна с
изминаването на дълъг период от време от предходното определяне на
издръжката, порастването на детето, увеличаването на разходите за
издръжката му и рязката промяна в социално-икономическите условия в
страната, а от друга страна с трудовата ангажираност на ответника в чужбина,
високото трудово възнаграждение, което получава, и възможността му да
дава издръжка в по-висок размер. Претендира разноските по делото.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Л. Й. Т. чрез пълномощника
си адвокат К. намира иска за допустим, но неоснователен. Признава, че
малолетната М. е негова дъщеря, че страда от вродено заболяване, че тя и
майка й имат процент инвалидност, че детето посещава извънкласни
занимания и че ответникът работи във Великобритания на постоянен трудов
договор. Оспорва детето да е настанено за отглеждане в семейството на
бабата по майчина линия поради здравословни проблеми на майката, като
1
твърди, че причина за това е трайно неполагане на грижи от страна на
майката. Оспорва да е абдикирал от грижите за детето, като в таза насока
сочи, че е завел дело за родителски права. Оспорва твърдението, че на всеки
шест месеца детето се води на преглед и се сменят очилата му, като твърди,
че майката неглижира грижите за здравето на детето, то не се води редовно на
преглед и не носи изписаните му очила. Оспорва да реализира доходи в
средния за Великобритания размер, като твърди, че работата му е
нискоквалифицирана, доходите му не са постоянни и размерът им е по-скоро
около минималната за Великобритания работна заплата. Оспорва да са налице
новонастъпили обстоятелства, които да обосновават по-висок размер на
дължимата издръжка. Напротив твърди, че детето получава социални помощи
в размер над 400 лв. месечно заради инвалидността си, която сума, заедно с
получаваната от майката инвалидна пенсия е достатъчна за издръжката на
детето. Получаването на по-висок размер издръжка би било необосновано и
предпоставка за презадоволяване на детето. По изложените съображения
моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. В случай, че искът
бъде приет за основателен, оспорва същия по размер. Претендира разноски.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Малолетната М. Л. Т. е родена на 09.05.2013 г. в гр. Пловдив от
съвместното съжителство на Ж. К. П. и Л. Й. Т..
С решение по гр.д. № 234/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик
упражняването на родителските права е предоставено на майката, а бащата е
осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150 лв.
С решение по гр.д. № 2421/2016 г. по описа на Районен съд – Пазарджик
размерът на месечната издръжка, дължима от бащата, е увеличен на 200 лв.
С решение по гр.д. № 48/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик
спрямо детето е предприета мярка за закрила, а именно настаняване в
семейството на бабата по майчина линия М. С. В. за срок до навършване на
10-годишна възраст на детето или до настъпване на обстоятелства, налагащи
прекратяване или промяна на мярката за закрила.
С решение по гр.д. № 3410/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик
е отхвърлен искът на бащата за изменение на мерките относно упражняване
на родителските права, местоживеенето на детето и личните контакти с
другия родител.
През учебната 2022/2023 г. детето е записано в трети клас на НУ
„********“, гр. Пазарджик. Посещава школа по класически и модерен балет и
школа за автентичен фолклор при ОДК Пазарджик, за което заплаща членски
внос в размер на 80 лв. годишно.
Детето е преосвидетелствано с ЕР на ТЕЛК № 2005/108 от 10.06.2021 г.,
като видът и степента на увреждане са увеличени от 76 % на 85 % без чужда
помощ с водеща диагноза: липса на ирис. Провежда периодични прегледи при
2
офталмолог – на 05.09.2022 г. и 24.03.2023 г. Изписани са очила и капки за
очи.
При детето е установена и бронхиална астма. По данни от етапната
епикриза, издадена от личния лекар, често има кашлица, затруднено дишане,
често боледува от остра инфекция на горните дихателни пътища.
Майката е преосвидетелствана с ЕР на ТЕЛК № 4051/167 от 13.10.2020
г. със 70 % трайно намалена работоспособност, водеща диагноза: иниридия,
нистагмус хоризонталис. Отпусната й е лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване в размер на 396.95 лв. със срок 01.10.2023 г.
Бащата работи на трудов договор във Великобритания, считано от
18.05.2020 г. Трудовото му възнаграждение се изчислява по схема за
заплащане на производителността на база всяка единица работа или задача,
която извършва. Изплаща ежеседмично.
На бабата по майчина линия М. С. В. се изплащат месечни помощи по
чл. 8д, т. 2 от ЗСПД в размер на 450 лв. и месечна помощ по чл. 70 от ЗХУ в
размер на 75.60 лв.
Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП Пазарджик към
настоящия момент детето се отглежда в семейството на своята баба М. В. въз
основа на предприета спрямо нея мярка за закрила. Майката периодично
посещава дъщеря си и майка си, предимно когато съжителят й е извън
страната. Детето има избран личен лекар с лекарска практика в гр.
Пазарджик. Физическото развитие отговаря на календарната възраст. Психо-
емоционалното развитие и съзряване е в норма. Детето има увреждане, заради
което е преосвидетелствано с ЕР на ТЕЛК. Бабата полага необходимите
грижи и старание да обгрижва своята внучка, да посреща възникналите й
нужди и потребности, като ги съобразява с нейната възраст и интереси. Двете
живеят в общинско жилище, състоящо се от хол с пригоден кът за спане,
кухненски бокс, тераса, пригодена за кухня и санитарно помещение.
Обзаведено е с мебели и вещи за обичайно потребление. За детето има
обособен кът с бюро. Има закупени ученически принадлежности, дрехи и
аксесоари, съобразени с възрастта и пола на детето. Майката е безработна, с
увреждане. Месечно се подпомага по реда на ЗХУ с помощи в размер на 70
лв. Получава пенсия в размер на 396.95 лв. Бащата живее и работи извън
страната. Детето познава своите роднини, както по майчина, така и по бащина
линия. Наблюдава се силна привързаност и принадлежност на детето към
семейството на майката – по-специално към бабата и вуйчото, които се явяват
значимите възрастни за него. Детето не поддържа контакти със баба си и дядо
си по бащина линия поради дългогодишни конфликти между членовете на
двете семейства. По информация от класния ръководител на детето то има
изграден приятелски кръг от връстници в класа, общува спокойно със
съучениците си. Класният ръководител го определя като добродушно дете,
което при нужда винаги ще окаже помощ и подкрепа на съученик. В
училището е на ресурсно подпомагане. Среща трудности в усвояване на
3
знанията, не знае добре таблицата за умножение, чете бавно, трудно пише под
диктовка. На родителските срещи присъства бабата М. В.. Тя води детето до
училище и обратно. Детето посещава модерен балет и народни пеене в ОДК
Пазарджик. Всеки понеделник и сряда е на народно пеене, а вторник и
четвъртък – на модерен балет. Вълнува се от предстоящи концерти и
тържества, в които ще вземе участие. Детето е създало силна емоционална
връзка и привързаност към своята баба М. В., която припознава като значима
фигура. Не желае и не поддържа контакти със своя баща и неговите близки.
Принизява неговата роля на баща и не зачита авторитета му.
СвидетЕ.та М. С. В., баба на ищцата по майчина линия, установява, че
М. е ученичка в трети клас на НУ „********“. Посещава извънкласни
занимания по балет и пеене, за които се заплащало годишна такса в размер на
80 лв. В училище детето получавало безплатна закуска, а обядът струвал
16.30 лв. седмично. Допълнително баба й давала по 5 лв. на ден за закуска, с
които обикновено си купувала баничка или сандвич. Освен това имала
разходи за лекарства, обувки, дреха и храна. Извънкласните занимания също
имали допълнителни разходи – за закупуване на протектори за балета или
джобни пари за участията, на които детето ходи. В момента М. живеела с баба
си, а майка й живеела отделно със своя съжител. Посещавала ги често и се
грижила за М. според възможностите си. М. имала здравословни проблеми с
очите и астма. Скоро я водили на лекар, който й изписал очила. Очилата
стрували от 200 лв. до 400 лв. М. не носила очилата постоянно. Повече ги
носила на училище. За астмата купували лекарства и помпичка. Те били
отпускани по Здравна каса, но се доплащало около 11-12 лв. на месец.
Майката на М. започнала работа преди около седмица-две и била на
изпитателен срок.
СвидетЕ.та Е. К. Т., баба на ищцата по бащина линия и майка на
ответника, установява, че М. се отглежда от другата баба. Имала вроден
проблем с очите. През лятото на 2020 г. бабата я завела при баща й в Англия.
Там я завели на очен лекар. След прегледа казали, че детето не било гледано и
не му било обърнато внимание. Когато се прибрали в България, завели детето
на преглед в специализирана детска очна клиника във Варна. Направили й
изследвания и й изписали очила. Баща й веднага ги купил, но М. отказвала да
ги носи. Баща й се интересувал от нея. Обаждал се в училището, но класната
ръководитЕ. отказвала да му дава сведения, понеже другата баба правила
проблеми. Обадил се на директорката на училището и тя му казала, че детето
е изостанало и не може да чете. При прегледа във Варна им казали след три
месеца да направят изследване на очните дъна, но не я завели. М. се налагала,
не искала да носи очила и ги хвърляла. Баба й и майка й не осъществявали
никакъв контрол върху нея. Оставяли я да обикаля сама по центъра, при това
облечена неподходящо.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
4
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 150 във
връзка с чл. 143, ал. 1 от СК за изменение на размера на дължимата издръжка
от родител на ненавършило пълнолетие дете поради промяна в
обстоятелствата. За да е основателен искът, следва да са настъпили
обстоятелства с траен и съществен характер, които да са породили
необходимост от увеличаване на досегашния размер на месечната издръжка.
Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени по делото при
условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на ищеца.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите имат
първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и
финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на
детето. Тяхно задължение е да осигурят такива условия за развитието на
детето, в т.ч. да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако
родителите живееха в едно домакинство. Конкретният размер на издръжката
се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите, а минималният й размер не може да бъде по-нисък на една
четвърт от размера на минималната работна заплата съгласно чл. 142, ал. 1 и 2
от СК. Издръжката следва да бъде съобразена от една страна с възрастта на
детето, нуждаещо се от издръжка, ежедневните му нужди, здравословното
състояние, наличието или липсата на специални потребности и
икономическите условия за живот в страната към момента на определяне на
издръжката, а от друга страна с възможностите на всеки от родителите да
дава издръжка с оглед здравословното и имуществено състояние,
възможността да полага труд и да реализира доходи, наличието или липсата
на задължение да издържа и други лица.
В случая от предходното определяне на издръжката са изминали повече
от шест години. Към онзи момент детето е било на три години и е посещавало
детска ясла, а в момента е в трети клас. За това време са се увеличили
ежедневните му нужди, към които освен храна, облекло и лекарства следва да
се прибавят и разходи за учебни помагала и материали, извънкласни
занимания, отдих и развлечение. През изминалите шест години се е
променила съществено социално-икономическата обстановка в страната,
значително са се повишили необходимите средства за издръжка на едно лице,
а минималната работна заплата е нараснала от 420 лв. на 780 лв. Тези
обстоятелства са с траен и съществен характер и пораждат необходимостта от
увеличаване на размера на месечната издръжка на детето, още повече, че
дължимата в момента от бащата издръжка в размер на 200 лв. месечно е близо
до законоустановения минимум от 195 лв., което е крайно недостатъчно за
дете на тази възраст, при това с увреждане.
За детето по делото е установено, че освен училищните занятия, се
занимава допълнително с балет и народно пеене към ОДК Пазарджик, за
което се заплаща годишна такса в размер на 80 лв. Страда от вродено
5
заболяване – липса на ирис, изискващо извършване на периодични прегледи,
следене на състоянието му, прием на лекарства и честа смяна на очила,
струващи по данни на бабата от 200 лв. до 400 лв. Освен това боледува често
от остри инфекции на дихателните пътища и страда от астма, която също
изисква лечение и ежемесечно закупуване на лекарства, отпускани от
Здравната каса, за които се доплаща около 11-12 лв. на месец. Социално-
икономическите условия в страната са значително изменени в резултат на
инфлационните процеси, особено през последната една година, и изискват по-
висок размер на разходите за живот в сравнение с 2016 г., когато последно е
бил актуализиран размерът на издръжката. Така например според данните на
НСИ средният паричен разход на лице от домакинството през последното
тримесечие на 2022 г. е 2 244.53 лв., като само разходите за храна и
безалкохолни напитки, облекло и обувки, които са присъщи за децата, са в
размер на 775.36 лв. месечно. Към тази сума следва да се прибавят и
специфичните в случая разходи, свързани със заболяването на детето, за
което може да се приеме, че прогресира, тъй като степента на увреждане се е
увеличила от 76 % на 85 % при последното преосвидетелстване на детето.
Като съобрази тези обстоятелства, съдът намира, че общата сума, необходима
за издръжка на детето, е в размер около 850 лв. месечно.
От тази сума следва да се приспадне месечната помощ в размер на 450
лв. за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от ЗСПД и
месечната помощ по чл. 70 от ЗХУ в размер на 75.60 лв., защото същите са
предназначени именно за издръжка на детето – така Решение № 116 от
13.11.2017 г. по т.д. № 60409/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. Тази финансова помощ
до голяма степен покрива особените нужди на детето с оглед здравословното
му състояние, но в никакъв случай не покрива изцяло разходите му, тъй като
съгласно чл. 8д, ал. 5 и 6 от ЗСПД има за цел да подпомогне семейството в
отглеждането на дете с трайни увреждания в семейна среда и неговото
социално включване и се предоставя за задоволяване на основните и
специфичните поради увреждането потребности на детето с трайни
увреждания, а съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗХУ – за компенсиране на разходите,
свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента
на увреждане, т.е. помощта е целева, интеграционна и не освобождава
родителите от задължението да издържат детето си.
Остатъкът от необходимата на детето месечна издръжка следва да бъде
разпределена между двамата родители според възможностите им съгласно чл.
143, ал. 1 от СК. В случая никой от родителите няма задължение да издържа
друго ненавършило пълнолетие дете. И двамата са в трудоспособна възраст и
са трудово ангажирани. Майката е с трайно намалена работоспособност
поради заболяване по рождение, което е сериозна пречка за намиране на
подходяща работа. Получава пенсия за инвалидност в размер на 396.95 лв.
месечно и социална помощ по реда на ЗХУ в размер на 70 лв. месечно.
Бащата трайно се е установил да живее и работи в Англия, където е
общоизвестно, че стандартът на живот е много по-висок от този в страната и
6
минималната часова ставка на заплащане на труда към монета е 9.50 паунда,
което при 48 часа на седмица съгласно представения по делото трудов
договор на ответника прави 456 паунда на седмица или 1 824 паунда на месец,
което се равнява на 4 049.28 лв. С оглед на това съдът намира, че месечните
доходи на бащата и изобщо възможността му да полага труд са значително
по-високи от тези на майката, поради което той следва да поеме по-голямата
част от паричната издръжка на детето, а именно сума в размер на 250 лв.
месечно. Останалите средства за издръжка на детето следва да останат в
тежест на майката, която по данни на свидетЕ.та В. също е трудово
ангажирана и макар в момента да не осъществява непосредствените грижи за
детето, също има задължение да го издържа.
Няма основание бащата да заплаща издръжка в размер по-голям от 250
лв. месечно, тъй като разходите на детето, съпоставени с общия размер на
отпуснатите му финансови помощи по ЗСПД и ЗХУ и паричната издръжка,
дължима от бащата, не го налагат. Също така издръжка в по-голям размер би
била предпоставка за неоснователно обогатяване на детето и стимулиране
към разточителство и обществено неполезен начин на живот.
С оглед на изложеното следва да бъде постановено решение, с което
дължимата от бащата издръжка бъде увеличена от 200 лв. месечно на 250 лв.
месечно, считано от деня на предявяване на иска съгласно ППВС № 5/1970 г.
до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката. За
разликата над 250 лв. месечно до предявения размер от 300 лв. месечно, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото разноските следва да се определят по
съразмерност, като в полза на ищцата се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. съобразно уважената част от иска, а в полза на ответника –
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
Възражението за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. не е основателно, тъй като същото
надхвърля едва с 20 % минималния размер на адвокатското възнаграждение
за този вид дела съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително
изпълнение.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от Л. Й. Т.,
7
ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. *********** на ненавършилото
пълнолетие дете М. Л. Т., ЕГН ********** издръжка, определена с решение
по гр.д. № 2421/2016 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, от 200 лв. на
250 лв. месечно, като ОСЪЖДА Л. Й. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик,
ул. *********** да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете М. Л. Т.,
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Ж. К. П., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. ******** издръжка в размер на 250 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2023 г., до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 250 лв. месечно до предявения размер от
300 лв. месечно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. Й. Т., ЕГН **********
от гр. Пазарджик, ул. *********** да заплати на ненавършилото пълнолетие
дете М. Л. Т., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Ж.
К. П., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ******** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Л. Т., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител Ж. К. П., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. ******** да заплати на Л. Й. Т., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. *********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 250 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от
ГПК Л. Й. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. *********** да заплати
по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 72 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от 10.04.2023 г., която дата е обявена на
страните в заседанието за разглеждане на делото.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението
може да се обжалва в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на страните и на ДСП Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8