Р Е Ш Е Н И Е
№782
гр. П., 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х –ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Камелия Ненкова
като разгледа
гр. д. № 02688 по описа
на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. БенчМарк
Бизнес Център, чрез процесуалния си представител адв. Р.Д., преупълномощена от Адвокатско съдружие „Стоянов, Д. и партньори“, срещу В.В.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от общо 1082,29 лв, от които
- сумата 905,17 лв. /деветстотин и пет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
главница за ползвана ел.енергия за периода от 19.09.2015 г. до 15.09.2018 г.,
за електроснабден имот, находящ се в град П., ул. О.П.№** ет. 2, ап. 3,
клиентски № ************, сумата 177,12 лв. /сто седемдесет и седем лева и дванадесет
стотинки/, представляваща лихва за периода от 24.11.2015 г. до 09.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 905,17 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
20.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр.
дело № ***** по описа на съда за 2018 г.
на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК. Претендират се направени по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си за продажба на ел. енергия за периода от 19.09.2015
г. до 15.09.2018 г.за процесния имот, съгласно Общите условия. Твърди се, че от
страна на ответника не е извършено плащане, досежно претендираната сума.
С
исковата молба са представени заверени копия на писмени доказателства, с молба
да бъдат приети като такива по делото. Направено е искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза, като са посочени въпросите, на които вещото лице
ще следва да даде отговор. Иска се, към делото да бъде изискано и приложено ч.
гр. д. №*****/****г. по описа на ПРС.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения
му особен представител адв. Б., е депозирал писмен отговор по делото. Оспорва
се вземането по основание и размер, както и че ответникът е собственик на
имота. Навежда се възражение за погасителна давност.
По делото е била назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза.
В последното
по делото с.з., ищецът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален
представител. Назначеният особен представител на ответника моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
“ЧЕЗ
електро България” АД е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу В.В.М. за вземанията,
които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д №***** по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което на ищеца са дадени указания за предявяване на иск по отношение на
заявените претенции.
От представените писмени доказателства се установява, че „Чез разпределение България” АД притежава лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия.
Приложени са общи условия на договроите за използване на електроразпределителните мрежи на „Чез разпределение България” АД, които са публикувани в един местен и национален ежедневник, които не са оспорени от ответника.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза, в което е посочено, че:
1. В счетоводството на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД има открита партида на името ответника В.В.М. с ЕГН ********** , за обект намиращ се на адрес гр. П. ул.“ О.П.“ бл**вх* ап* партидата е с ИТН ************ и абонатен № **********. През процесния период от 19.09.2015г. до 15.09.2018г. в имота на ответника са използвани три СТИ :
-до 10.08.2016г. СТИ с № ******
-от 10.08.2016г. до 07.03.2018г. СТИ с № ******
-от 07.03.2018г. до 15.09.2018г. СТИ с номер № ******
2. През процесния период от 19.09.2015г. до 15.09.2018г. количеството потребена ел. енергията е отчитана ежемесечно на електронно устройство /терминал/ , данните му се прехвърят безжично в изчислителния център и се използват, като основание за издаване на фактурите.
3. Според представените от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД данни съгласно протокол №******/10.08.2016г монтираните два електромера за процесния период на абонат В.В.М. ЕГН **********, с ИТН ************ и със съответстващ абонатен номер ********** и адрес гр. П. ул.“ О.П.“ бл**вх* ап*:
-до 10.08.2016г. СТИ с № ******
Средството за измерване е монофазен електромер,произведен 2006 г., и следните технически характеристики:
Производител - Карат ТИП : М02
Напрежение Un / Umax; (V): 220 Ток In / Imax; (A) : 5/60 Код на брояча : 6 06opoTH(imp)/KWh: 1600 Брой фази : 1
Година на производство 2006 г.; година на последна проверка на електромера 2006 г.
-от 10.08.2016г. до 07.03.2018г. СТИ с № ******
Средството за измерване е монофазен електромер ,произведен 2006 г., и следните
технически характеристики:
Производител - Дейзи ТИП : IVELЗС9
Напрежение Un / Umax; (V): 230 Ток In / Imax; (A): 10/60 Код на брояча : 6 06opora(imp)/KWh : 3200 Брой фази : 1
Година на производство : 2006 г., преминал последваща проверка през 2016г.
- Според представените от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД данни съгласно протокол №3856141/07.03.2018г монтираният електромер за процесния период на абонат В.В.М. ЕГН **********, е ИТН ************ и със съответстващ абонатен номер ********** и адрес гр. П. ул. .“ О.П.“ бл**вх* ап*: от 07.03.2018г. до 15.09.2018г. СТИ с номер ******
Средството за измерване е монофазен електромер, произведен 2017 г., със следните технически данни :
Производител HEX.NG ТИП : НХЕ 110
Напрежение Un / Umax; (V): 230 Ток In / Imax; (A): 5/60 Код на брояча: 6 06opo™(imp)/KWh: 1000 Брой фази : 1
Година на производство: 2017 г., преминал през проверка 2017г.
Съгласно заповед А 441 от 13.10.2014г. на Държавната агенция за метрологичен и технически контрол периодичността на последващите проверки за еднофазните електромери е шест години.
За действащото до 10.08.2016г. СТИ с № ****** годината на последна проверка е 2006г. Според по-горе цитираната заповед действащият електромер е трябвало да мине на последваща проверка през 2012г.
Съгласно заповед А 333 от 29.05.2014г. на Държавната агенция за метрологичен и технически контрол периодичността на последващите проверки за еднофазните електромери е шест години.
Монтираните в имота на ответника за период от 10.08.2016г. до 07.03.2018г. СТИ с № ****** и от 07.03.2018г. до 15.09.2018г. СТИ с номер ****** са били с валидна метрологична проверка съгласно сроковете, регламентирани в нормативната уредба, което означава,че тези два електромера отговарят на метрологчниге и техническите характеристики съгласно Закона за измерванията и заповед А 333 от 29.05.2014г. на Държавната агенция за метрологичен и технически контрол.
Размерът на дължимите суми за ел. енергия потребена през процесния период по месеци и компоненти е показан в таблица в заключението.
По делото е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, от която се установява следното:
1.В счетоводството на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД са отразени като задължения за плащане от ответника посочените в исковата молба данъчни фактури.
2.В счетоводството на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД е отразено като задължение за плащане посочените в исковата молба фактури.
3.Не е отразено в счетоводството на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД извършено плащане по посочените в исковата молба данъчни фактури.
4.Има открита партида в счетоводството на ищеца, която да отразява извършено снабдяване с елекрическа енергия на длъжника, има данни за предходни плащания по издадени от дружеството фактури.
5.Размера на дължимата сума от ответника по делото по всяка една от приложените данъчни фактури, издаден и от ищцовото дружество и общият размер на главницата е 869Л2лева както следва:
6.Размера на дължимата лихва за забава по всяка една данъчна фактура за периода от настъпване на изискуемостта до датата на издаване на счетоводната справка за възникнали задълженията - 09.11.2018 година, както и общият размер на законната лихва е 177.12 лева.
Общият размер на задължението по партидата на В.В.М. *** към „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, включващо сбора от главниците по всяка една издадена данъчна фактура за исковия период, сбора на дължимата лихва за забава по всяка една нлалена фактура за периода от настъпване на изискуемостта до 09.11.2018 година е 1082.29 лева.
Процесните 36 бр.фактури са описани в дневниците за продажби за месеците на издаването им. Редовно са водени счетоводните записи и книги в ищцовото дружество по партидата на ответника, отразяват надлежно-вярно и точно документиране.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй като са обосновани и кореспондират с писмените доказателства по делото. Видно от изслушаната по делото СИЕ, то счетоводството на Дружеството е било водено редовно и сумите, описани в исковата молба, както досежно главници, така и относно лихви са съответни на описаното и в заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и пълно досежно излженото в него.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. „първо“ ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са
предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на електрическа енергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на и точно отчитане на консумираната ел. енергия за процесния период, както и нейния размер.
Във връзка с
направеното възражение от ответника, че не е собственик на процесния имот, от
представената ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЧЛ.14 ЗМДТ по делото се установи, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот, находящ се на адрес гр, П., ул.О.П./53/А/3,
като видно от представена декларация по чл.14 ЗМДТ-2 бр, ответникът е наследил
първоначално 1/6 ид.ч от имота по наследство, като впоследствие чрез дарение на
идеалните части на другите двама наследника на общия наследодател е придобил
целият имот, видно от декларациято по чл.14 ЗМДТ и от представения по делото
Нотариален акт от 09.06.2016 г.- стр.163 от делото, по силата на който същият е
станал собственик на целия имот, след като
Аделина Вердова Филипова и Цанка И. Манова са му дарили притежаваните от
тях общо 5/6 ид. части от имота.
Следователно
съдът намира, че:
1.По
отношение за претендираните суми за главница:
àза времето от 19.09.2015 г. до изповядване на
сделката и придобиване качеството на наследник на целия имот – от дата
09.06.2016 г.- за този период ишецът е дължал само 1/6 ид.ч от претенцията за
периода, като останалите 5/6 ид.ч са били собствени към този период за трети за
спора лица. Следователно при съобразяване на заключението на СИЕ, то се
установява, че за този период спрямо неговата ид.ч. ответникът дължи сумата от 68,
09 лв. от общо 408, 55 лева за целия период, като за останалите 5/6 ид.ч (на
стойност 340, 46 лв.) за периода искът следва да бъде отхвърлен.
à за периода от 09.06.2016
г. до 15.09.2018 г- дължи
пълните суми, претендирани по фактурите, така както е описано и в СИЕ – а
именно за този период претенцията се явява основателна в пълната й стойност от 496,
62 лв.
2.По
отношение на претендираните суми за лихва:
àаналогично по отношение на лихвата,
претендирана от 24.11.2015г. за периода до изповядване на сделката и
придобиване качеството на наследник на целия имот – от дата 09.06.2016 г.
ответникът дължи 1/6 от претендираната стойност на лихвата за периода, а
именно: от общо дължими 105, 96 лева за лихва за периода, ответникът дължи 17,
66 лева., като за остатъка от 88, 30 лева претенцията се явява
неоснователна;
àза периода от 09.06.2016
г. до 15.09.2018 г- дължи
пълните суми за лихва, а именно: 71, 17 лева.
Установи се по делото това, че за процесния имот и период страните по делото се намирали в договорни отношения за доставка на електроенергия. Безспорно по делото е, че ответникът има качеството на потребител/ клиент на ел. енергия за битови нужди по смисъла на чл. 92, т. 4 ЗЕ, вр. §1, т. 41б от ДР на ЗЕ.
Съдът намира за доказано по делото, че „Чез Електро България” АД е търговско дружество, което притежава лиценз за обществено снабдяване с ел. енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. по ЗЕ, включително за територията на област П. като „краен снабдител” по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен
установителният иск, ищецът следва да установи и размера на задълженията на
ответника. Доказа се от
заключението на съдебно-техническата експертиза и представените документи по
делото, че до процесния имот е доставяна електрическа енергия на стойност 905,
16 лева за периода от 19.09.2015 г.
до 15.09.2018 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 3 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия, както и видно от посочения падеж във фактурите, е
уговорено, че плащанията на потребената електрическа енергия следва да се
извърши на 10 – то число на следващия месец, за който се дължи месечното
задължение. Съдът, съобразявайки падежните датите на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до
извод, че обезщетението за забава е в размер на 88, 83 лв. /сто седемдесет и
седем лева и дванадесет стотинки/, за периода от 24.11.2015 г. до 09.11.2018 г.
Във връзка с
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, следва да
се има предвид, че с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на 20.11.2018г. давността е спряла да тече. Към същия
момент не е бил изтекъл предвиденият законов давностен срок от 5 години по
отношение на главницата и 3 години по отношение на лихвите. Доколкото
най-ранният срок от който се претендира главницата, е 19.09.2015 г , то 5-годишната погасителна давност за нея изтича на 19.09.2020г. По
отношение на лихвата, която се претендира от 24.11.2015 г., 3-годишният законов давностен срок
за същата изтича на 24.11.2018г. Предвид, че заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 20.11.2018 г. давността не е била изтекла. Следователно, същото възражение се явява
неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира исковите претенции за основателни и доказани, както по основание, така и по размер и като такава следва да се уважат, само досежно следните суми и периоди:
1.за времето от 19.09.2015 г.
до изповядване на сделката и придобиване качеството на наследник на целия имот
– от дата 09.06.2016 г. претенцията е основателна за главница в размер на 68,
09 лв., която се равнява на 1/6 от общо дължими 408, 55 лева, като останалите
5/6 ид.ч са били собствени към този период за трети за спора лица.
2.– за периода от 09.06.2016
г. до 15.09.2018 г- за главница дължи пълните суми, претендирани по фактурите,
така както е описано и в СИЕ – а именно за този период претенцията се явява
основателна в пълната й стойност от 496, 62 лв.
3. по отношение на лихвата за
периода от 24.11.2015г. до изповядване на сделката и придобиване качеството на
наследник на целия имот – от дата 09.06.2016 г. ответникът дължи 17, 66 лева,
равняващи се на 1/6 от претендираната стойност на лихвата за периода, а именно
от общо дължими 105, 96 лева за лихва,
като останалите 5/6 ид.ч са били собствени към този период за трети за спора
лица.
4. за лихва за периода от
09.06.2016 г. до 15.09.2018 г-
дължи пълните суми за лихва, а именно: 71, 17 лева.
Претенцията е неоснователна за
сумите, както следва:
1.По отношение на главницата
за времето от 19.09.2015 г. до изповядване на сделката и придобиване качеството
на наследник на целия имот – от дата 09.06.2016 г.- претенцията е неоснователна
за сумата от 340, 46 лева от общо 408, 55 лева за целия период, доколкото за
този период ишецът е дължал само 1/6 ид.ч от претенцията за периода, като
останалите 5/6 ид.ч са били собствени към този период за трети за спора лица.
2.По отношение на претендираните
суми за лихва претендирана от 24.11.2015г. за периода до изповядване на
сделката и придобиване качеството на наследник на целия имот – от дата
09.06.2016 г. претенцията е неосователна за сумата от 88, 30 лева от общо
дължими 105, 96 лева за лихва за периода, доколкото ответникът дължи 1/6 от
претендираната стойност на лихвата за периода, като останалите 5/6 ид.ч са били
собствени към този период за трети за спора лица.
Следователно
претенцията се явява основателна за сумата от 564, 71 лева за главницата и
88, 83 лева за лихва и неоснователна за 340, 46 лева за главница и 88, 30 лева за лихва за посочените периоди и
поради изложените съображения.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да за плати на ищеца направените разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
83, 00 лева, както следва: 25, 00 лв. – държавна такса, 58, 00 лв. – адвокатско възнаграждение, а в исковото
разноските са в обш размер на 508, 48 лева, както следва: 25, 00 лв. – държавна
такса, 87, 00 лв. – адвокатско възнаграждение, 152, 88 лв. – за ОП, 120, 00
лева – за ССЕ и 123, 60 лева за довнасяне по изготвената СИЕ/СТЕ???, които
следва да се понесат от ответната страна, съответно на уважената част от
исковата претенция . Следователно, ответникът дължи разноски на ищеца в размер
на 50, 12 лева – за разноски,
направени в заповедното производство, и 307,
05 лева – за разноски, направени
в исковото производство, или общо разноски по делото в размер на 357, 17 лв.
ОТВЕТНИКЪТ Е ПРЕДСТАВЛЯВАН ОТ ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ И НЯМА ПРАВО НА РАЗНОСКИ
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с ДЪЛЖИ на „Чез Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159 сумата от общо 653, 54 лв., от които
сума в размер на 564, 71 лева, представляваща главница за ползвана ел.енергия за периода от 19.09.2015 г. до 15.09.2018 г., за електроснабден имот, находящ се в град П., ул. О.П.№** ет. 2, ап. 3, клиентски № ************, от които:
1.главница в размер на 68, 09
лв., която се равнява на 1/6 от общо дължими 408, 55 лева, за периода от
19.09.2015 г. до 09.06.2016 г.
2. главница в размер на 496,
62 лв. за периода от 09.06.2016 г. до 15.09.2018 г.
и сума в размер на 88, 83
лева, представляваща лихва за периода от 24.11.2015 г. до 09.11.2018 г., от
които:
3. лихва в размер на 17, 66
лева, равняващи се на 1/6 от общо дължими 105, 96 лева за периода от 24.11.2015г. до 09.06.2016 г.
4. лихва в размер на 71, 17
лева. за периода от 09.06.2016 г. до 15.09.2018 г.
ведно със законната лихва върху главницата от 564, 71 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № ***** по описа на съда за 2018 г. на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на Чез Електро
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе” № 159 срещу В.В.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
по отношение на сумата от 428, 75
лева, от които:
1. 340, 46 лева, равняващи се
на 5/6 от общо дължими 408, 55 лева, дължими за периода от 19.09.2015 г. до
09.06.2016 г. и
2. 88, 30 лева, равняващи се
на 5/6 от общо дължими 105, 96 лева за лихва за периода от 24.11.2015г. до
09.06.2016 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА, като
за посочените периоди ишецът е дължал само 1/6 ид.ч от претенцията за
периода, описан в първия диспозитив на решението, а останалите 5/6 ид.ч са били
собствени към този период за трети за спора лица.
ОСЪЖДА В.В.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***,да ЗАПЛАТИ на „Чез Електро България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе” № 159 сумата от 50, 12 лева – разноски в заповедното
производство и 307, 05 лева – разноски в исковото
производство, или общо разноски по делото в размер на 357, 17 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД
влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. №***** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Вярно с
оригинала:С.Г.
Районен съдия: