Определение по дело №551/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№             /            .03.2020г.,  гр. Варна

           

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в закрито заседание, проведено на 23.03.2020г. в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия БАЖЛЕКОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Татяна МАКАРИЕВА

                                                                                    Наталия НЕДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

ч. гр. дело №551 по описа за 2020

година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А.С. –в качеството му на управител на ЕС, с административен адрес: гр. Варна, жк. Трошево, ул. „Йордан Йовков“ бл.8, вх. Г срещу разпореждане №913/09.01.2020г. постановено по гр. дело №20871/19г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено заявлението на ЕС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за изваждане на собственик от сграда въз основа на решение на ОС на етажните собственици. Според жалбоподателя, разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът не е съобразил представените по делото доказателства. Излага, че подробно е описал какво е наложило да се обърне към съда с искането. Твърди, че Х.Х. е създавал непрекъснати проблеми на живущите в блока с неговото агресивно, опасно и неконтролируемо поведение. Въпреки многобройните молби и предупреждения, отправени към него, той не желаел да се съобразява с вътрешния ред, продължавал да извършва всякакви своеволия, което и наложило  вземането на това решение от етажните собственици. Счита, че са спазени всички условия за вземане на решението на ЕС за изваждане на собствениците, с оглед на което моли да бъде отменено обжалваното разпореждане, а на негово място да бъде постановено връщане на делото на ВРС с указания за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът, като взе предвид твърденията в частната жалба и след запознаване с доказателствата по делото, и намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:

На 08.01.2020г. е постъпило заявление от А.А., в качеството му на управител на Етажна собственост с административен адрес гр. Варна, жк. Трошево, ул. „Йордан Йовков“ бл.8, вх. Г с искане Х. Ст. Х. да бъде  изведен от обитаваното от него жилище за срок от 3 години, на основание на взето решение на общо събрание на етажната собственост.

С обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението, като е изложил няколко съображения за това:

Приел е, че от текста на представения по делото протокол от проведеното ОС на етажните собственици не е се установява да е взето решение за изваждане на Хр. Х. от неговия апартамент, тъй като същият не отговаря на изискванията за ЗУЕС по ред и форма. На следващо място е приел, че предупреждението, представено със заявлението също не отговаря на изискванията, установени в разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗС, тъй като не са посочени конкретни нарушения, които да излагат сградата на опасност. Без надлежно оформено предупреждение, на осн. чл. 45, ал. 2 от ЗС, не би могло и да се вземе надлежно решение за изваждането на собственика, наемателя или обитателя, съответно не би могъл да бъде издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение срещу длъжника.

Настоящият състав, като се запозна с подаденото заявление и представените към него доказателства, намира следното:

Съобразно нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. Във всички останали случаи, когато заявлението отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 1 и 2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение.

В разпоредба на чл. 38, ал. 3 от ЗУЕС, която се явява специална по отношение на общата, цитирана по-горе е разписано, че за издаване на изпълнителен лист за изваждане на собственик, ползвател или обитател на самостоятелен обект или на част от него към писменото искане се прилага екземпляр от предупреждението по чл. 45, ал. 2 от Закона за собствеността.

Настоящият състав намира, че представеното предупреждение не отговаря на законово-определените изисквания по следните съображения:

В предупреждението не са изброени конкретни системни нарушения- с конкретни дати, в какво се изразяват и като какви се квалифицират по см. на чл. 45, ал.2 ЗС. В предупреждението не е посочен и срок, в който същите следва да бъдат преустановени.

От друга страна, съдът счита, че самият протокол също не обективира надлежно взето от ОС на етажната собственост решение за изваждане на собственика. На първо място не е ясно точно на коя дата е проведено общото събрание, тъй като посочената дата-15.11.2019 е поправена, поради което не може да се съобрази дали и в какъв срок след предупреждението е проведено.

На второ място следва да се отбележи, че в протокола изобщо лисва решение на ОС за изваждане на Х.Х., като не е посочено нито за какви конкретни нарушения, нито за какъв срок.

С оглед изложеното в частната жалба, следва да се има предвид, че в настоящото производство съдът не преценява дали лицето действително е извършило нарушение на Вътрешните правила, а съобразява само дали са изпълнени строго формалните изисквания, установени в заповедното производство във връзка с чл. 38 ЗУЕС за да бъде издадена заповед по чл. 410 ГПК. 

При липсата на предупреждение, отговарящо на изискванията на чл. 45 ЗС, и надлежно взето решение на ОС на етажните собственици за изваждане на собственика съобразно чл.33, ал. ЗУЕС, то не са налице основания за издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК и на осн. чл. 46, ал. 2 ЗС.

Предвид съвпадащите изводи на двете инстанции, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №913/09.01.2020 г., постановено по гр. дело №20871/19 г. по описа на ВРС, ХХХIХ-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.               2.