№ 4117
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110200212 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
024482/17.10.2024 г., издадено от началник група при СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, на А. Е. К., с ЕГН **********, са наложени две
административни наказания, както следва:
1. За извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от
ЗДвП - „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 100 лева,
както и наказание лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец.
Недоволен от НП е останал К., който го обжалва в срок. В жалбата
твърди, че НП е издадено от некомпетентен орган. Сочи се, че то било
незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Сочи се, че не са били налице имуществени вреди от деянието, като се твърди,
че пострадалата също не е уведомявала органите на „Пътна полиция“, както и
че самата тя не е останала на местопроизшествието. На следващо място се
твърди, че не е налице липса на съгласие за това чия е вината за ПТП.
Навеждат се още доводи, че нарушението по чл. 20 от ЗДвП не е установено
1
по безспорен начин. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но се
представлява от адв. С.. Последният пледира пред съдебния състав за отмяна
на издаденото НП, тъй като механизмът на настъпилото ПТП оставал
неизяснен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебното заседание в лицето на юрк. К., която иска от съда да
потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Твърди, че то е
издадено от компетентен орган, както и че наложеното наказание е
пропорционално на извършеното нарушение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 01.07.2024 г., около 18:00 часа, жалбоподателят К. управлявал лек
автомобил „***“, с рег. № ***, като се движил по бул. Цариградско шосе, с
посока на движение към Софийския университет „Св. Климент Охриднски“,
като скоростта му на движение била ниска. В същото време, лицето А. Т.
управлявала велосипед, като се движила по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“
с посока на движение от ул. „Гурко“ към бул. „Мадрид“. На зелен сигнал на
светофарната уредба К. потеглил с автомобила си, като се движил направо и
преминавал през кръстовището на „Орлов мост“, с посока на движение към
СУ „Св. Климент Охридски“. В този момент Т. решила да навлезе на пътното
платно с управлявания от нея велосипед, на място където въобще не е
разрешено преминаването на пешеходци и велосипедисти – същата е опитала
да пресече бул. „Цар Освободител“ в самото му начало – от кръстовището на
Орлов мост, като се движила в посока от ул. „Гурко“ към бул. „Мадрид“. Тя
излязла ненадейно на пътното платно и въпреки че К. се движил с ниска
скорост, направил опит да спре, но не могъл да стори това и ударил
преминаващия пред него перпендикулярно на неговото движение (отляво на
дясно) велосипедист – св. Т.. Последната паднала от велосипеда, а К. спрял и я
попитал дали е добре, на което тя отговорила, че не знае. Тогава К. продължил
движението си с управлявания от него автомобил към СУ, а Т. успяла да
заснеме регистрационния номер на автомобила му.
2
На мястото на произшествието пристигнал екип на ОПП СДВР, който
установил нарушението, но не заварил там жалбоподателя, а само свидетеля
Т., от която били снети писмени сведения. Бил съставен протокол за ПТП по
данни на пострадалото лице от ПТП, както и докладна записка за инцидента.
От по-късно проведен медицински преглед на Т. се установило, че същата
няма счупвания, а само навехнат глезен и опасност от хематом.
В хода на административнонаказателното производство жалбоподателят
К. бил поканен да даде обяснения, като в нарочна декларация от 05.08.2024 г.
същият декларирал своята гледна точка по случая.
На същата дата, веднага след даването на сведения, на К. бил съставен
АУАН за две административни нарушения – на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗДвП. Актът му бил връчен веднага след съставянето
срещу подпис.
Въз основа на констатациите в АУАН, АНО е издал процесното НП с №
24-4332-024482/17.10.2024 г., издадено от началник група при СДВР, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН, на А. Е. К., с ЕГН **********, са наложени две
административни наказания, както следва:
1. За извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от
ЗДвП - „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 100 лева,
както и наказание лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели А. Т., А. С., Ц. Ц., К. Д.,
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.
Тук е моментът да се отбележи, че свидетелите А. С. и Ц. Ц. не са били на
мястото на инцидента, поради което те нямат преки впечатления за случилите
се събития, а само са работили с материалите от преписката и са съставили
3
АУАН на жалбоподателя.
Досежно показанията на свидетеля К. Д., съдът намира, че те са
изключително ниско информативни, тъй като той нямаше спомен за
събитията, освен за това, че е съставил протокола за ПТП и че е бил на мястото
на инцидента.
Показанията на свидетеля Т. следва да бъдат кредитирани напълно,
защото те в са основния доказателствен източник в процеса, тъй като тя е пряк
участник в инцидента. Те са логични и последователни, поради което съдът им
дава вяра изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е
длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен
материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка,
съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена
форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Съдът обаче намира, че в АУАН и НП се съдържа грешно описание на
фактическите положения досежно нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Това
е така, тъй като АНО е приел, че К. се е движил по бул. Евлоги Георгиев с
посока на движение към ул. „Ген. Гурко“ към бул. „Мадрид“. Това не отговаря
на обективната истина, защото е установено дори от показанията на Т., че К. се
е движил в перпендикулярна посока на описаната в АУАН и НП – т.е. по бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение към СУ.
Т.е. механизмът на причиняване на ПТП е грешно описан в НП, поради
което в тази част то е за отмяна поради грешно установяване на фактическите
обстоятелства при описание на нарушението.
Освен това, за процесуална прецизност, съдът следва да отбележи, че
АНО не е изследвал в дълбочина въпроса за причиняване на ПТП, като никъде
не е отбелязал, че именно велосипедистът е пресякъл на място, на което това
не е позволено, и то при зелен сигнал на светофара за водача К., на място,
където е налице интензивно движение през целия ден в града. Не е изследван
4
въпросът за скоростта на двамата участници и за предотвратимостта на удара
от техническа гледна точка, което прави твърденията за извършено нарушение
от страна на К. недоказани и необосновани.
Ето защо, по пункт 1 от НП то следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Досежно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗДвП, съдът
намира, че същото е квалифицирано погрешно. Това е основание за отмяна на
наказателното постановление, защото в производството по реда на раздел
пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, но само без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е Тълкувателно решение на
ВАС № 8/2021 г. на ВАС. Но в конкретния случай това не може да се случи,
защото в НП и в АУАН отсъства твърдение, че е налице пострадало лице от
ПТП-то, т.е. не е описан елемент от обективната страна на нарушението, а
тези факти са били известни на АНО още с даването на обясненията на Т. в
деня на инцидента – виж сведението в административната преписка.
В конкретния случай, правилната квалификация на деянието е по чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ЗДвП, защото има пострадало лице, а не само
материални вреди от ПТП-то, но съдът не може да го преквалифицира, защото
част от елементите от обективната страна на деянието не са описани във
фактическата обстановка в НП, което на практика означава, че ако се
преквалифицира нарушението съдът следва да въведе нови факти в НП, което
за първи път във въззивното производство е абсолютно недопустимо. Поради
това, въпреки доказано съставомерно поведение на водача по смисъла на чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП, съдът не може да измени НП с
преквалификация, а следва да го отмени напълно, защото е
незаконосъобразно.
Съдът намира, че следва да присъди разноски на жалбоподателя, като
следва да уважи в цялост неговата претенция, защото възнаграждението е
адекватно на броя проведени съдебни заседания, на тежестта на нарушенията
и е справедливо. Поради това, на жалбоподателя следва да се присъдят 480
лева разноски за адвокат, които следва СДВР да бъде осъдена да заплати, на
5
основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 24-4332-024482/17.10.2024 г., издадено от
началник група при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А. Е. К., с
ЕГН **********, са наложени две административни наказания, както следва:
1. За извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от
ЗДвП - „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 100 лева,
както и наказание лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. Е. К., с ЕГН **********, сумата
от 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д
от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6