Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2612 18.10.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 9255/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б. против И.А.Д., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му на кредитополучател по договор за стоков кредит от 06.11.2016г. дължи на ищеца сумата от 1208.79 лева предсрочно изискуема главница, сумата от 173.29 лева договорна лихва за периода от 21.01.2017г. до 08.08.2017г., сумата от 98.30 лева обезщетение за забава за периода от 21.01.2017г. до 30.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. При условията на евентуалност, се предявява осъдителен иск за същите суми, като основанието на иска е връчването на обявлението за предсрочна изискуемост с исковата молба.
Ищецът твърди, че на 06.11.2016г. ”Банка ДСК“ ЕАД е сключила с ответника
договор за стоков кредит, по силата на който на Д. е даден кредит от 1308.74
лева. Кредитът е трябвало да се върне на 24 вноски, до 06.11.2018г. Вноските по
кредита съставляват изплащане на главницата, ведно с ГПР. Предвид факта, че
ответникът не е изпълнявал в срок задълженията си да плаща вноските, на
основание чл.12.1 от ОУ към договора е настъпила предсрочна изискуемост,
считано от 11.05.2018г., когато кредитополучателят е уведомен за настъпването
на предсрочната изискуемост с надлежно изпратено писмо. Ответникът е изплатил
само 139.34 лева, с които са погасени 39.39 лева лихва и 99.95 лева главница.
Начислена е лихва за забава, тъй като длъжникът не е заплащал вноските. В
последствие с договор за цесия от 08.08.2017г. вземането по кредита е било
продадено на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД. Ответникът е уведомен с писмо за цесията,
алтернативно се моли уведомлението за цесия да му се връчи с исковата молба. С
тези мотиви се претендира уважаване на претенцията.
Искът
е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Евентуалният осъдителен иск е по 79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК чрез особения си
представител, с който оспорва исковете. Заявява, че не се представят
доказателства за предаване на сумата по кредита и заплащане на
застрахователната премия. Договорът за кредит не е сключил от законен
представител на банката и затова не обвързва страната. Цесията не е произвела действие,
тъй като вземането не е прехвърлено. Банката не е уведомила ответника за
цесията, а приложеното към исковата молба уведомление изхожда от новия
кредитор. Ответникът не е уведомен и за изискуемостта на кредита. Договорът е
нищожен като съдържащ неравноправни клаузи. Същият не отговаря и на чл.10 ЗПК,
поради което е недействителен на основание чл.22 ЗПК. В тази връзка не е ясен и
методът за определяне на лихвения процент и ГПР. Моли се за отхвърляне на
исковете.
Предвид доказателствата и
закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между Банка ДСК
ЕАД и И.А.Д. договор за стоков кредит № 223002/06.11.2016г., по силата
на който кредиторът е предоставил на ответника стоков кредит от 1308.74 лева за
закупуване на компютър от “Технополис България“ ЕАД. Срокът за издължаване на
кредита е 24 месеца, като ГЛП е 24.79%, а ГПР е 27.84%. Крайният падеж на
плащане на кредита е 06.11.2018г.
В исковата молба се
съдържа признание, че длъжникът е заплатил 139.34 лева, от които 99.95 лева
главница и 39.39 лева лихва.
При негова
доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал в
срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че останалите
суми, уговорени с договора, не са платени.
Процесният
договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва
какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор. В
случая БРС намира, че договорът отговаря на изискванията на закона, като няма
основания да се приеме за нищожен. В текста му са посочени размерите на
лихвения процент и на ГПР, поради което относно тези параметри не е налице
неяснота. Налице е и подробен погасителен план, с посочени вноски по дати и
размер. Не се споделя възражението на ответника, че не са изпълнени
изискванията на чл.33а ЗПК. Тази разпоредба касае определянето на референтния
лихвен процент, докато в случая в договора е уговорен фиксиран лихвен процент,
който е ясно посочен по размер. Налага се извод, че договорът не противоречи на
императивните разпоредби на ЗПК.
Установява
се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени на новия
кредитор. Налице е рамков договор за цесия от 20.04.2017г., сключен между Банка
ДСК ЕАД и АСВ ЕАД, с който е уговорена възможността за бъдещо прехвърляне на
вземания в срока на договора. Приложено е и допълнително споразумение от
08.08.2017г., с което са продадени конкретно определени вземания. Сред тях е и
вземането към ответника, видно от съдържанието на приемо-предавателния
протокол. Посочено е името на ответника и процесния договор за кредит, поради
което следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор именно
процесните вземания. Възражението на ответника, че цесията не е породила
действие, тъй като не е изпълнен чл.4 от допълнителното споразумение и не е
платена цената на вземането, се преценява от съда за неоснователно. В чл.4 е
записано, че в деня на подписване на приемо-предавателния протокол купувачът
превежда на продавача покупната цена, дължима за вземанията. Прехвърлителното
действие по предходното изречение настъпва с пълното плащане на покупната цена
от купувача за сметка на продавача. Следователно, за да настъпил ефектът на
цесията, цената трябва да е платена. Наистина няма пряко доказателство за
плащане, но БРС съобразява писмо на стр.33 от делото, с което банката на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД е потвърдила настъпилото прехвърляне на вземанията по
допълнителното споразумение, с дата на прехвърляне 08.08.2017г. След като
старият кредитор е потвърдил прехвърлянето на вземането, ясно е, че цената за
него е била платена. Дори и да се приеме, че цената не е платена, след като
цедентът въпреки това е потвърдил в изпълнение на разпоредбите на ЗЗД, че вземането
е прехвърлено, то следва да се счете, че евентуално неплащане касае вътрешните
отношения между цедента и цесионера, като цедентът признава за валидна цесията.
Ето защо БРС счита, че прехвърлянето на вземането е валидно извършено, поради
което възражението на ответника е неоснователно.
Старият
кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор
/цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички
длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор,
ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Видно е
от данните по делото, че писмото с уведомлението е било връчено на ответника
чрез неговата майка Т.Б.Д. на 11.05.2018г. Следователно, ответникът е уведомен
за станалата цесия и спрямо него кредитор вече е АСВ ЕАД. Дори и да се счете,
че връчването е нередовно, БРС намира, че уведомлението следва да се счита за връчено с
връчване на исковата молба на особения представител в хода на исковото
производство – чл.235, ал.3 ГПК. Фактът, че ответникът се представлява от
особен представител не е пречка за връчване на уведомлението за цесията. Особеният
представител действа по делото от името на ответника. Той може да
противопоставя на ищеца всякакви възражения, отблъскващи иска – както
процесуални, така и материалноправни /например възражение за давност/. След
като особеният представител може да релевира всякакви възражения, логично е, а
и равенството на страните в процеса го изисква той да е адресат на заявления от
страна на ищеца, които са материалноправни по същността си и водят до изменение
на спорното право, като тези възражения могат да се вземат от съда предвид по
чл.235, ал.3 ГПК. Разбира се, особеният представител може да приема само такива
заявления на ищеца, които са свързани с предмета на делото, тъй като той има
представителна власт само за този спорен предмет. Да се приеме друго значи
изцяло да се попречи на ищеца да реализира правата си като кредитор и до голяма
степен да се обезсмисли фигурата на особения представител. Нарушава се и
равенството в процеса, след като ищецът няма да може да отправя заявления,
свързани със спорното право до представителя на ответната страна, докато
последната ще може чрез същия този представител да отправя всякакви възражения
и заявления. Ето защо БРС счита, че няма пречка съобщението за цесията да се
връчи на особения представител. В случая е налице такова връчване, поради което
цесията е произвела действие по отношение на длъжника.
Видно
от данните по делото, банката-кредитор е изпълнила задълженията си по договора.
Изготвената съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че на 06.11.2016г.
банката е превела на “Технополис България“ сумата от 1199 лева за закупуване на
стоката, както и сумата от 109.74 лева застрахователна премия по сметка на ЗК “Групама“.
Следователно кредиторът е изпълнил задълженията си по предоставяне на кредита и
е изправна страна по сделката.
Според изготвената съдебно-икономическа
експертиза, последното плащане, извършено от ответника, е на 08.02.2017г., като
е изпаднал в забава по отношение на вноската с падеж 21.01.2017г. и всички
следващи. Според погасителния план към договора, сумите за главница възлизат на
1308.74 лева, като тази сума е сбор от цената на стоката и застрахователната
премия. По кредита са платени 156.35 лева, от които 99.95 лева за главница. Към
датата на образуване на заповедното производство, оставащата до края на срока
на договора /06.11.2018г./ главница възлиза на 1208.79 лева, в случай, че е
обявена предсрочна изискуемост на кредита.
БРС
намира, че действително кредиторът е обявил предсрочната
изискуемост на длъжника. В същото писмо, с което е съобщена цесията, е налице и
заявление, с което цесионерът, упълномощен от цедента, е съобщил на длъжника,
че поради неизпълнение от негова страна на задълженията по договора и неплащане
на погасителните вноски, всички вземания по него са станали изискуеми изцяло и
в пълен размер. Както стана ясно, писмото с уведомлението е връчено на
ответника чрез неговата майка, т.е. налице е редовно и надлежно връчване и
уведомлението за предсрочната изискуемост е сведено до знанието на адресата.
Връчването е на 11.05.2018г., поради което от тази дата е настъпила
предсрочната изискуемост. Налице са и договорните основания за обявяването на
предсрочната изискуемост, тъй като ответникът не е заплащал вноските по
договора и в този случай важи чл.12.1 от ОУ, според който при допусната забава
в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем.
Следователно
е обявена предсрочната изискуемост на дълга. От друга страна, доколкото
крайният падеж на договора е 06.11.2018г., към настоящия момент и този падеж е настъпил,
поради което изискуемостта на задълженията е налице и на това основание. Налага
се извод, че всички суми по договора са изискуеми и се дължат.
Според
експертизата, към 06.11.2018г. неизплатените суми са следните: главница от
1208.79 лева, договорна лихва от 287.28 лева и лихва за забава от 85.82 лева.
Както
беше установено, договорът отговаря на ЗПК, не е нищожен, вземането е
прехвърлено валидно на новия кредитор, а цесията е съобщена на ответника чрез
негов близък, респ. чрез особения му представител в хода на делото. Настъпила е
предсрочната, а и нормалната изискуемост на дълга. Следователно неплатените
суми се дължат от ответника.
Следва
решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1208.79 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението,
сумата от 173.29 лева договорна лихва за периода от 21.01.2017г. до
08.08.2017г. и сумата от 85.82 лева лихва за забава за периода от 21.01.2017г.
до 30.08.2018г. Според експертизата, договорната лихва е в по-голям размер, а
именно 287.28 лева, но тя обхваща целия период на договора, докато в исковата
си молба ищецът претендира лихва до 08.08.2017г. Предвид диспозитивното начало
в гражданския процес, съдът следва да присъди само искания размер, а именно
173.29 лева.
Що
се отнася до мораторната лихва, според експертизата размерът й е 85.82 лева,
т.е. по-малко от търсения размер, поради което следва да се присъди именно
85.82 лева за периода от 21.01.2017г. до 30.08.2018г., а в останалата част
искът подлежи на отхвърляне.
Доколкото
главният иск по чл.422 ГПК е доказан в своето основание и е уважен почти изцяло
по размер, БРС намира, че липсва процесуалното условие за разглеждане на
предявения при евентуалност осъдителен иск.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
производство от 783.64 лева и разноски в заповедното дело от 78.93 лева, съразмерно
на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.Д.,
ЕГН ********** ***, че дължи на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., представлявано от Д.Б.Б. сумата от 1208.79 лева /хиляда двеста и осем лева и седемдесет и девет
стотинки/ главница по договор за стоков кредит № 223002/06.11.2016г.,
сумата от 173.29 лева /сто
седемдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/ договорна лихва за периода
от 21.01.2017г. до 08.08.2017г., сумата от 85.82
лева /осемдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ обезщетение за
забава за периода от 21.01.2017г. до 30.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.08.2018г. до окончателното
изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 3300/05.09.2018г. на БРС по ч. гр. дело № 6445/2018г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 85.82 лева до целия претендиран размер
от 98.30 лева мораторна лихва.
ОСЪЖДА И.А.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., представлявано от Д.Б.Б., сумата от 783.64 лева /седемстотин осемдесет и три лева и
шестдесет и четири стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 78.93 лева /седемдесет и
осем лева и деветдесет и три стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.