№ 184
гр. София , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Веселин Стоянов Стоев (АП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600501 по описа за 2021 година
Постъпило е искане от И. Ф. Т. чрез защитника му за възобновяване на нохд №
124/2019 г. на РС – Гоце Делчев, по което Т. е бил осъден за престъпление по чл.134,
ал.1, т.1, вр. чл.128, ал.2, пр.9 НК.
В искането са възпроизведени съдебните актове на двете инстанции по делото,
като се твърди, че е налице процесуално нарушение, неспазване на материалния закон
и налагане на явно несправедливо наказание. Конкретно се сочат доводи за неправилен
подход при анализ на събраните доказателства и най-вече на дадените от пострадалия
показания относно указания на подсъдимия, свързани с навлизане в зоната на
извършвана товаро-разтоварна дейност. Отделно от това се застъпва тезата, че
деянието е несъставомерно, тъй като не са налице трудовоправни отношения, а
подсъдимият не е извършвал по занятие дейността, която да е източник на повишена
опасност. Въз основа на това се прави искане за възобновяване на наказателното
производство, отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия,
включително и поради явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред САС защитникът на осъдения поддържа искането по
изложените в него съображения, като акцентира на това за несъставомерност на
деянието поради липсата на трудово правоотношение.
1
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че искането е
неоснователно и не следва да се уважава, тъй като не са налице основания за това.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в
производството и извърши проверка на атакувания съдебен акт, прие следното:
С присъда от 26.06.2020 г. по нохд № 124/19 г. на РС – Гоце Делчев, чието
възобновяване е предмет на настоящото искане, И. Ф. Т. е признат за виновен за
престъпление по чл.134, ал.1, т.1, вр. чл.128, ал.2, пр.9 НК, от фактическа страна
изразяващо се в това, че на 08.06.2014 г. в м. „***“, землището на с. ***, община ***,
обл. Благоевград е причинил на Н. Ф. А. тежка телесна повреда /счупване на черепния
свод с посттравматична стресова генеза и посттравматична епилепсия, всяко от които
довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - с голяма
продължителност и без възможност за възстановяване/, поради немарливо изпълнение
на занятие, представляващо източник на повишена опасност – товарене на дървен
материал с кран върху товарен автомобил, при което е нарушил следните разпоредби:
- на чл.11, т.2 и т.3 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи /ДВ, бр.11/2006 г./, вр.
52, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ,
бр.88/99 г./;
- на чл.14, т.4 – т.10 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи /ДВ, бр.11/2006 г./;
- на чл.15, т.2, т.3, т.5 и т.9 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи /ДВ,
бр.11/2006 г./ и
- на чл.19, т.1 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи /ДВ, бр.11/2006 г./;
Наложеното наказание на Т. е лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Присъдено е
обезщетение на Н. А. за причинените неимуществени вреди в размер на 19 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 08.06.2014 г. По жалба от защитника на И.Т. с
решение на ОС – Благоевград по внохд № 651/20 г. присъдата е изменена, като е
постановено оправдаването му по обвинението при извършване на деянието по чл.134,
ал.1, т.1 НК да са нарушени разпоредбите на чл.11, т.2 и т.3 от Наредба № 12 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-
разтоварни работи /ДВ, бр.11/2006 г./, вр. 52, ал.1 от Наредба № 7 за минималните
2
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване /ДВ, бр.88/99 г./, както и на чл.14, т.5, 6, 8, 9 и 10
и чл.15, т.2, 3, 5 и 9 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи. Намалено е
определеното наказание, като на основание чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ НК наложеното
такова „лишаване от свобода“ е заменено с „пробация“ за срок от една година,
включващо пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител. В останалата й част присъдата на РС –
Гоце Делчев е потвърдена.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в съответствие
с правомощията си в настоящото производство, прие следното:
Депозираното от осъденото лице искане за възобновяване на наказателното
производство е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е допустимо, тъй като се
отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред.
Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно по следните
съображения:
На първо място съдът не се съгласи с оплакването за липсата на извършен
правилен доказателствен анализ, което да представлява процесуално нарушение.
Изрично следва да се уточни, че оценката на доказателствените източници е суверенна
дейност на съдилищата в съответствие с вътрешното им убеждение, а проверката
относно правилното формиране на последното в конкретния случай не дава основание
да се счете, че процесът на приобщаване на доказателства е опорочен или че същите са
превратно ценени. Внимателният прочит на изложените в тази насока съображения
сочи за пълна и задълбочена преценка от страна на въззивния съд с прецизно
направени изводи при проверка на доказателствата относно значимите обстоятелства
при извършване на инкриминираното деяние, което дава основание на настоящата
инстанция да счете, че оплакването за игнорирането на дадените от подсъдимия
обяснения за сметка на възприетите свидетелски показания на пострадалия е
голословно и направено не с оглед липсата на изложени от съда мотиви, а по-скоро с
оглед несъгласието на молителя с тях.
Така след като е констатирал пестеливо излагане на мотиви към проверяваната
присъда /които обаче позволяват да се узнае волята на съда и да се осъществи
инстанционен контрол/, в съответствие с правомощията си окръжният съд е извършил
обстоен самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, стигайки до
идентични изводи по фактите, свързани с реализиране на деянието. При излагане на
3
последните съдът изрично е посочил източниците, въз основа на които е извлечена
информацията за процесната извършвана от подсъдимия и пострадалия товарна
дейност на дървен материал с конкретните действия на всеки от тях, като е съобразил
не само предоставените от тях сведения в тази насока, а и показанията на свид. Д. и О.,
както и писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум към него, както и удостоверение за процесния товарен автомобил и др.
Обсъдени са и експертните изследвания, въз основа на които компетентно и в
съответствие със специалните познания на вещите лица е установено наличието на
допълнително монтиран конзолен кран „Палфингер“ с работна част щипка за
обработка на товари с обла форма върху товарен автомобил „ИФАЛ 60“ с рег. № ***,
както и медико-биологичното естество на получените от пострадалия телесни
увреждания и възможният механизъм за причиняването им. Изложени са изрични
съображения относно единствено невъзприетия експертен извод в техническата
експертиза за начина на нараняване на пострадалия – от паднал от щипката на крана
дървен труп, като обосновано в тази насока е отдадено приоритетно значение на
казаното от свидетелите /св. Д./ за падането на дърво от камиона. Следва да се
отбележи, че от значение за правилността на този подход е не само принципното
положение, че експертното заключение не е източник на факти, а само способ за
доказване, но и обстоятелството, че в процесния случай възприетият механизъм на
увреждане не е отречен от вещите лица като технически възможен.
Според настоящия съдебен състав единствено позоваването на трудово-
техническата експертиза /изготвена от в.л. Ч./ в нейната цялост, включваща и правни
изводи, е неправилно, тъй като недопустимо експертът се е ангажирал със становище
за адресата на коментираните нормативни предписания за безопасни и здравословни
условия на труд, за наличието на неспазени от подсъдимия правила, както и за
причинната връзка между поведението му и полученото увреждане от пострадалия,
надхвърляйки чисто техническата страна на поставените му въпроси. Въпреки това,
обаче съдът е извършил собствена преценка в тази насока и не е възприел механично
направените изводи, като само относно техническите параметри на дейността е
ползвал експертното становище, поради което не е налице основание да се счете, че е
допуснато процесуално нарушение, рефлектирало в неправилно формиране на
вътрешното му убеждение.
По въпроса, поставян от защитата и пред въззивния съд, относно преценката на
показанията, дадени от пострадалия, също е даден убедителен отговор, като за разлика
от първата инстанция те не са били кредитирани цялостно, а е отчетена
заинтересоваността на лицето не само от изхода на делото, но и с оглед констатираната
негова съпричастност към нарушените правила за товаро-разтоварна дейност с
повдигателно съоръжение и конкретно на това да не се навлиза в опасната зона за
4
възможно падане на товари. Съпоставяйки казаното от пострадалия с останалите
свидетелски показания /тези на О. и Д./, както и с експертните изводи, окръжният съд е
отчел, че е възможно Н. А. да не е да е бил изпратен от подсъдимия за изключване на
компресора за напомпване на гумата, попадаща в опасната зона, а да е сторил това
самоволно с оглед помагаческата си функция при цялостната дейност и с оглед
възложената му работа. Самата инициатива за напомпване на гумата при още
неприключилата товарна дейност с крана мотивирано е прието да е била на
подсъдимия, с което също са възприети именно неговите обяснения в тази насока, а не
показанията на А. за личното им предприемане въз основа на даденото му нареждане.
Следователно без основание се твърди, че тази фактология по делото е установена въз
основа единствено показанията на пострадалия, като съвсем отделен е въпросът
доколко дори и възприети обясненията на подсъдимия за механизма на предприето
напомпване на гумата и след това на самоволното решение на пострадалия за
изключване на компресора и падане на дървото в този момент, изключват
отговорността му за едновременното извършване на тези действия с неприключилата
товарна дейност, довело до настъпването на процесния инцидент в очертаната опасна
зона. Следва да се посочи също, че за приетото наличие на трудово правоотношение
съдът не е отказал да кредитира обяснения на подсъдимия, а е извършил правна
преценка на установените в тази насока обстоятелства, като аргументирано е отказано
да се възприеме становището на защитата и е приел, че са налице достатъчно факти за
наемането на пострадалия от подсъдимия като помощник в посочената дейност. В тази
насока са изложени верни съображения, решаващите от които са свързани с
установената фактически извършвана работа от А. срещу заплащане, включително и с
друго превозно средство на бащата на подсъдимия, както и създадените отпреди
инкриминирания период отношения по този повод, като е без значение липсата на
писмен трудов договор, официализиращ създаденото правоотношение.
Предвид така изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че
съдебните инстанции и най-вече втората такава, са извършили пълен доказателствен
анализ с обсъждане на противоречивите свидетелски показания, чието кредитиране или
отхвърляне е сторено аргументирано, като е даден отговор на всички възражения на
защитата в тази насока, поради което не е налице соченото съществено процесуално
нарушение, налагащо възобновяване на производството. От решаващо значение за този
извод е, че не може да бъде отправен упрек за превратна преценка на доказателствата
по делото и неразкрита въз основа на тях обективна истина, което да е довело и до
несправедливото осъждане на молителя.
При обсъждане на следващия основен аргумент в искането за възобновяване, а
именно допуснато нарушение на материалния закон с осъждането на лицето за
извършено деяние по чл.134, ал.1 НК, настоящият съдебен състав също счете, че не би
5
могъл да приеме за основателни изложените доводи.
Извършената от съдебните състави правна оценка на установеното от събраните
по делото доказателства деяние като престъпление по чл.134, ал.1, т.1 НК е в
съответствие с очертаните от закона обективни и субективни признаци на същото.
Значимата по делото фактология се свежда до допуснатото от подсъдимия отклонение
от правилата за безопасност при упражняване на занятието, свързано с превоз на
дървен материал и извършваните при него товаро-разтоварни работи с кран върху
товарен камион, в резултат на което е причинена установената по делото тежка телесна
повреда на пострадалия. Несъмнено конкретната дейност представлява източник на
повишена опасност, тъй като съгласно ППВС № 6/07.10.69 г. /отм., но към което
препраща ППВС № 2/79/ „източник на повишена опасност” представляват такива
дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на дейността
създава опасност за здравето и живота на други лица. Поради това и същата е правно
регламентирана в сочената от обвинението Наредба № 12 за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни
работи /ДВ, бр.11/2006 г./. В конкретния случай съобразно експертното заключение
относно съоръжението, с което е извършвана дейността, характеризира последната
като такава с повишена опасност, както е приел и съдът. С основание е счел, че в
причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат са единствено допуснатите
нарушения на чл.14, т.4 и т.7 и чл.19, т.1 от Наредбата по съображения, които са
споделяеми и не е необходимо преповтарянето им. Извършваните товарно-разтоварни
работи не са били организирани безопасно при правилно поставяне и подреждане на
товара в транспортното средство, като подсъдимият е предприел същите при наклонен
терен, на който е било спряно превозното средство, както и при продължаващо
натоварване на автомобила независимо от извършваното в този момент напомпване на
гума, изискващо манипулации от пострадалия в рамките на опасната зона на възможно
падане на товари, премествани с повдигателно съоръжение.
Без основание в искането за възобновяване се твърди, че процесната дейност не е
била извършвана по занятие от подсъдимия и въз основа на това той не е годен субект
на престъплението, както и че липсата на трудовоправни отношения с пострадалия
изключва съставомерността на деянието му като престъпление по чл.134 НК. На първо
място извършваните към инкриминирания период от подсъдимия транспортни услуги с
регистрирани на негово име и това на баща му превозни средства, включващи и
превозването на дървен материал по договореност с различни лица, неизменно
свързано и с натоварването и разтоварването му чрез монтирано специално подемно
съоръжение /независимо дали по съответния ред за това/, както и неколкократното
наемане на друго лице /пострадалия/ за осъществяване на дейността, без съмнение е в
подкрепа на извода, че се касае за негово занятие, а не инцидентно предприети
6
действия. Това не се променя от факта, че процесният инцидент е настъпил при
изпълнение на извънредна заявка от страна на свидетеля Б. /сам извършващ подобна
дейност и разполагащ с разрешение за извозване на дървен строителен материал от
конкретния обект/ и поради липсата на съставен писмен документ за това, доколкото
конкретната уговорка е била в съответствие с извършваната от подсъдимия дейност и
именно поради това му е била възложена. На следващо място при безспорно
установеното негово фактическо ангажиране с товаро-разтоварните работи и най-вече
с манипулирането с монтирания на автомобила кран, именно той е бил сред адресатите
на задължението за спазването на обсъдените правила за безопасност и следователно е
годен субект на престъплението /арг. от Постановление № 2/79 г. на ПВС/. Ето защо,
когато поради неспазването им е причинено телесно увреждане на друго лице,
независимо дали ангажирано с дейността или не и на какво основание /по трудов или
граждански договор/, от обективна страна е налице съставомерно деяние.
Следователно напълно ирелевантни са конкретните отношения между подсъдимия и
пострадалия и наличието или липсата на сключен трудов договор би могло да е от
значение единствено за преценката налице ли е съпричиняване на резултата в случай,
че самият пострадал също е адресат на обсъжданите правила за безопасност. Поради
това и идентични изводи относно наказателната отговорност на подсъдимия за
деянието му биха били направени и при засягане телесната неприкосновеност на някое
от намиралите се на мястото на инцидента лица, към които по никакъв начин не е
имало очакване за включване в извършваната дейност. По същите съображения е без
правно значение и оспорваното от защитата обстоятелство относно това по каква
причини и чия инициатива се е стигнало до озоваването на пострадалия в опасната
зона на товарните действия, като е достатъчно, че същите са извършвани в негово
присъствие като помагач в дейността и едновременно с други манипулации по
автомобила при наклонен терен, непозволяващ достатъчно добро укрепване на товара.
Субективната страна на деянието под формата на небрежност също правилно е
приета за налична, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. При
конкретния начин на предприемане на действия по товарене на дървения материал с
подемно устройство едновременно с отстраняване на неизправност в гумата на
превозното средство на конкретното място с основание е счетено, че е могъл да
прецени каква опасност за живота и здравето на намиращото се на мястото лице се
създава. При тези конкретни условия и индивидуалните му способности като
психически годен да прецени и изведе в съзнанието си опасностите, включително и за
причиняване на тежко телесно увреждане, дават основание за извод, че те са му
позволявали да предвиди и предотврати настъпилия резултат. Именно поради това е
налице от субективна страна небрежност в действията му, а не случайно деяние,
изключващо отговорността му.
7
Относно отмереното наказание за извършеното престъпление в искането не са
изложени конкретни възражения, а и при отмерването му при условията на чл.55, ал.1,
т.2 б. „б“ НК /след направеното от БлОС изменение чрез замяна на наложеното
лишаване от свобода с пробация/ и изложените изчерпателни съображения за това, не
би могло да се твърди, че не са съобразени всички значими за отговорността факти,
поради което не е налице несъразмерна тежест на същото за осъдения.
Предвид изложените съображения, САС прецени, че в рамките на наказателното
производство спрямо осъдения И. Ф. Т. съдът не е допуснал сочените съществени
процесуални нарушения, както и неправилно приложение на закона или налагане на
явно несправедливо наказание, което да даде основание за възобновяването му. Поради
това така направеното искане следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Ф. Т. за отмяна по реда на
възобновяването на влязла в сила присъда по нохд № 124/19 г. по описа на РС –Гоце
Делчев, изменена с решение на ОС – Благоевград от 19.11.2020 г. по внохд № 651/20 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9