Присъда по дело №329/2012 на Специализиран наказателен съд

Номер на акта:	9
Дата:	31 август 2012 г. (в сила от 12 април 2013 г.)
Съдия:	Стоян Людмилов Тонев

Дело:	20121050200329
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 март 2012 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

София, 31.08.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Специализиран наказателен съд, 2 състав, в публично заседание на тридесет и първи август две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН Т.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Н.Т.

2. Г.Г.

при секретаря И.М. и прокурора Милко Първанов, като разгледа докладваното от съдията НОХД № 329 по описа за 2012 г., въз основа на закона и доказателствата по делото

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимият К.Я.К. - роден на ***г в гр. *****, българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи в МВР – Гранична полиция, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това през месец ноември 2010г в гр. Силистра в условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с Ю.И.М. ***, в качеството си на длъжностно лице – старши полицай в ГКПП – Силистра, което се е възползвало от служебното си положение, да е превел през границите на страната – ГКПП – Силистра, отделни лица: на 04.11.2010г – Н.С.Т. ***.2010г – Л.Х.В. ***, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 280, ал.2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимият Ю.И.М. - роден на ***г в гр. *****, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, пенсионер, неосъждан, живущ *** *******, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това през месец ноември 2010г в гр. Силистра в условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с К.Я.К. - длъжностно лице – старши полицай в ГКПП – Силистра, което се е възползвало от служебното си положение, да е превел през границите на страната – ГКПП – Силистра, отделни лица: на 04.11.2010г – Н.С.Т. ***.2010г – Л.Х.В. ***, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 280, ал.2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК.

На основание чл. 190 ал.1 НПК, разноските по делото остават за сметка на държавата.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес пред АСпНС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

по НОХД № 329/2012г. на СпНС, 2 състав

СП е внесла обвинителен акт срещу К.Я.К., ЕГН: ********** и Ю.И.М., ЕГН **********, като същите са предадени на съд за престъпление по чл. 280, ал.2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК, затова, че през месец ноември 2010г в гр. ******* в условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършители, като К.Я.К. е действал в качеството си на длъжностно лице - ******* в ГКПП - *******, което се е възползвало от служебното си положение, са превели през границата на страната - ГКПП - гр. *******, отделни лица: на 04.11.2010г. - Н.С.Т. ***.2010г. - Л.Х.В. ***, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание представителят на Специализираната прокуратура поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Счита, че фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт се потвърдила, поради което подсъдимите следва да бъдат признати за виновни по повдигнатите и предявени им обвинения. В пледоарията си, прокурорът, по отношение на реализирането на наказателната отговорност, предложи на всеки от подсъдимите, при условията на чл. 55 ал.1, т.1 от НК, да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер под минималния предвиден за престъплението. Пледира за приложение института на условното осъждане, като изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода, за всеки от подсъдимите, да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК. Представителят на държавното обвинение взема становище и за приложение разпоредбата на чл. 55 ал.3 НК.

Подсъдимите К.Я.К. и Ю.И.М., лично и чрез упълномощения си защитник- адвокат Р. Н. молят съда за оправдателна присъда. Защитникът излага доводи в насока за недоказаност на обвиненията срещу подсъдимите. Подлага на критика обвинителния акт, като счита, че изложената в него фактология не намира доказателствена опора. Сочи, че обвинението се гради само на данни от експлоатиране на специални разузнавателни средства, въпреки изричната забрана, установена с императивната разпоредба на чл. 177, ал.1 от НПК. Излагат се доводи, че сред подслушаните телефонни разговори не фигурират такива между двамата подсъдими, касаещи превеждане на отделни лица през държавната граница на Р.България. При използването на специални разузнавателни средства, при подслушаните телефонни разговори, са използвани от подсъдимите К. и М. изрази от житейско естество, от типа на „ да пием кафе“, „на село съм“, „ ще взема детето“, „ хайде готово“, които нямат съдържанието, приписвано им от прокуратурата и не могат да обосноват претендираната от същата наказателна отговорност.Сочи, че подсъдимите се познавали като дългогодишни бивши колеги и в този смисъл е обяснима комуникацията помежду им по телефоните. В защитната си реч, адвокат Н. поддържа тезата, че обвинението почива изцяло на вероятности и предположения. Набляга се на твърдението на обвинението за проведена среща до супермаркет „Дунав“ в гр. ******* между подсъдимите в насока, те да са се уговоряли технически как да действат за преминаването на границата, през граничния пункт, на свидетелката Л.В., като се сочи, че в действителност за подобно естество на разговор между двамата подсъдими няма никакви доказателства, а се касае за неправилни предложения и хипотези на прокуратурата. Акцентира се по отношение обвинението за превеждането през границата на свидетелката Н.Т., като същата в свидетелските си показания не може да посочи граничният контрольор, извършил проверката на личната й карта. Развива се още тезата, че след приемането на Р.България в Европейския съюз границата на страната ни с Р. Румъния получава статут на вътрешна такава, като гражданите на държавите - членки имат право на свободно придвижване и спрямо тях се осъществява минимална проверка на документите им за самоличност. Няма безусловно задължение на граничния контрольор да въвежда данните в АИС за всички преминаващи през ГККП български граждани, а същевременно доколкото не знаел за наложените забрани на свидетелките Н.Т. и Л.В., подсъдимият К.К. можел единствено по този начин (чрез проверка в АИС „ГК“ ) да установи наличието на ограниченията. В защитната си реч, адвокатът развива доводи и в насока несъставомерност на деятелността, тъй като, за да е осъществен от обективна страна състава на престъплението по чл. 280 НК е нужно превеждането на отделни лица през държавната граница, през установените контролни пунктове, в работното им време, в каквато насока е обвинението, да е извършено без разрешението на надлежните органи на властта (т.е. граничните власти). Сочи, се, че подсъдимият К. е граничен служител и съгласно длъжностната си характеристика имал правомощие да дава разрешение за преминаването през границата. В тази насока за свидетелките Т. и В., преминали границата през граничния пункт, през работното време, е имало такова разрешение, издадено от компетентен орган на властта - от *******, респективно деятелността е несъставомерна. С оглед на тези си съображения защитникът, счита, че следва да бъде постановена оправдателна присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият К.Я.К. е роден на ***г. в гр. *******, българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи в МВР - Гранична полиция, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********.

Подсъдимият Ю.И.М. е роден на ***г в гр. *******, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, пенсионер, неосъждан, живущ *** *******, ЕГН **********.

Подсъдимият К.Я.К. постъпил на работа през 1993г. като ******* на ГКПП- ******* към РДВР- МВР гр. *******. От 15.05.2009г. бил назначен на длъжност „*******“ ГКПП- *******, ГПУ- ******* към РДГП- гр.***. Със заповед № ******.на Министъра на Вътрешните работи му е присъдена категория „Е“- 1-ва степен.

Подсъдимият Ю.И.М. от 03.01.1995г. започнал работа като ******* в ГКПП- ******* при РДВР- *******. През периода 01.09.2006г.-15.05.2009г. бил ******* на ГКПП- ******* към ГПУ- ******* при РГС- ***. Със заповед № ******. на Директора на ГДГП -МВР било прекратено трудовото правоотношение с подс. М. поради придобито право на пенсия, считано от 01.07.2010г.

Покрай съвместната им служба за времето от януари 1995г. до юли 2010г. подсъдимите К. и М. се познавали като колеги. Двамата поддържали добри взаимоотношения помежду си.

През 2010 година подсъдимият М. ползвал мобилен номер *****. Подсъдимият М. ползвал още и мобилен телефонен № *****. Подсъдимият Ю. М. се запознал през лятото на 2010г. със свидетелката М.,докато бил на почивка на черноморието, като тя му подарила мобилен апарат и „Мтел“ прима с посочения номер *****. Подсъдимият М. ползвал и мобилен телефон с номер *****. През 2010 година подсъдимият К. ползвал мобилни телефонни номера ****** и ******.

Съгласно длъжностната характеристика (л.104,т.1 ДП) подсъдимият К.К. имал и следните задължения: „да извършва паспортна проверка и пропуска през ГКПП на Република България лица и транспортни средства, които са с редовни документи; да въвежда данните и извършва проверка на български граждани и чужденци в АИС, да не допуска преминаване на държавната граница на Република България на лица и МПС с нередовни документи и неотговарящи на изискванията на нормативната уредба, регламентираща пропускателна дейност, да проявява висока бдителност, находчивост и съобразителност при разкриване на опити за незаконно преминаване през зоната на граничен контрол“. Със заповед № I з-59/11.01.2007 г. на Министъра на Вътрешните работи било разпоредено да не се допускат за излизане от Република България български граждани с наложени принудителни административни мерки по чл. 75 и чл. 76 от ЗБДС. Тази разпоредба важала за служителите на ГКПП гр. *******, включително и за подс. К. и към дата 28.11.2010г.

На свидетелката Н.С.Т. *** било наложено ограничение за напускане на Република България по чл.75,т.3 от ЗБЛД, системен номер ******/17. 03. 2006г. Същата няма регистрирано в АИС „ГК“ излизане от страната на 04. 11. 2010г.

На свидетелката Л.Х.В. с ЕГН: ********** *** било наложено ограничение за напускане на Република България по чл.75,т.4 от ЗБЛД, системен номер ******/20.08.2009г. Същата няма регистрирано в АИС „Граничен контрол“ излизане от страната на 28.11.2010г. За свидетелката Л.В. в АИС „ГК“ има единствено регистрирано влизане в Република България през ГКПП-******* на 28.11.2010г.

Свидетелят С.Я.М. извършвал транспортни услуги като превозвал с буса си „Мерцедес“ лица от Република България за чужбина. С такава транспортна дейност се занимавал и свидетелят Н.А., който разполагал с бус “Фолксваген“. Свидетелите М. и А. били братовчеди. Свидетелят Н.А. ползвал мобилен телефонен номер ******. Свидетелят А. *** и от там познавал подсъдимия Ю.М., като бивш служител на ГКПП гр.*******. След пенсионирането на подсъдимия М. двамата са комуникирали помежду си чрез телефоните с номера ***** (ползван от св.А.) и ***** (ползван от подс. М.).

На неустановена дата, през 2010 година, свидетелката Н.С.Т., се обадила по телефона на свидетеля С.М., тъй като желаела да пътува до гр. Лондон, Великобритания. Свидетелят С.М. осъществил връзка между свидетеля А. и свидетелката Т.. Свидетелят А. се съгласил да превози Т. до гр. Лондон, Великобритания.

На 03.11.2010 година свидетелката Н.Т. решила да опита да напусне Република България през ГКПП- ***. Явила се на ГКПП- ***- ******, където граничен служител й поискал личната карта за проверка. Граничният контрольор (справка л.13-14, т. 5 от ДП), обработил данните и установил, че свидетелката Т. има наложена забрана за напускане пределите на страната. На същата дата (03.11.2010г.), от полицейски служител, бил съставен протокол за полицейско предупреждение по чл. 56 ЗМВР на свидетелката Т.. В протокола било отразено, че свидетелката Т. е с наложена забрана, като екземпляр от документа й бил връчен.

Междувременно свидетелят А., се свързал с подсъдимия Ю.М., като му съобщил за наложената на свидетелката Т. забрана да напуска пределите на Р. България. На 03.11. 2010г. в 15,28 часа подсъдимият М. от телефона си с номер ***** се обадил на свидетеля А. на телефона с номер *****. При цитирания разговор между двамата( подс. М. и св. А.), подсъдимият М. поискал сума от 350 евро. Свидетелят А. се уговорил със свидетелката Т. тя да премине на 04.11.2010г. пеш през ГКПП гр. ******* и да го чака в Р. Румъния. На 04.11.2011г. свидетелката Т. се явила на ГКПП гр. *******, в работното време на контролния пункт, като един от граничните контрольори поискал личната й карта, след което я пропуснал да премине. Свидетелката Т. не съобщила на граничния служител за наложената й забрана. В гр. Кълъраш, Р. Румъния, свидетелката Т. се качила в буса на свидетеля А., който междувременно също преминал границата през ГКПП гр. *******. След известно време свидетелката Т. пожелала да се премести в буса на свидетеля С.М., където била свекърва й - свидетелката Й.С., което и сторила.

Подсъдимият М. и свидетелят А. се познавали. Имало случай, когато, докато още работел, подсъдимият М. не допуснал свидетелят А. да премине държавната граница, предвид наложена на свидетеля забрана.

Към 20.11.2010г. свидетелят Р.С.И. се обадил свидетеля А.А. и му обяснил, че има пътничка, която трябвало да пътува зад граница, но има наложена забрана да напуска страната. Помолил го да му съдейства пътничката - свидетелката Л.В., да премине през ГКПП гр. *******, като свидетелят А. се съгласил. Свидетелят А., който познавал подсъдимия М., уговорил среща. Сутринта на 28.11. 2010г. свидетелят А. се срещнал в гр. ******* със свидетеля Р.И. на бензиностанция „OMV“. Свидетелят И. пътувал с микробус „Фолксваген“ с peг. № ******. С него била и свидетелката Л.Х.В.. При срещата между св. А., св.И. и св. В., свидетелят А. заявил, че още не се е срещал с „неговия човек - митничаря“. После свидетелят А. обяснил на св. И. да се движи с микробуса след него. Св. А. управлявал лек автомобил, марка „Ситроен“. Движейки се по ул.„7-ми септември“ пред оградата на паркинга на магазин „Плюс“ свидетелят А. забелязал подс. М. и спрял наблизо. Свидетелят Р.И. спрял наблизо.Подсъдимият М. влязъл в автомобила марка „Ситроен“. От микробуса слязла Л.В. и се качила в автомобила „Ситроен“. Тримата потеглили, като свидетелят А. паркирал лекия автомобил на паркинга зад блок, намиращ се вляво от ГКПП гр. *******. Свидетелят А. слязъл от автомобила и оставил в него подс. М. и свидетелката Л.В., които провели разговор. В хода на разговора им свидетелката В. споделила за наложената й забрана, както и че не била сигурна дали ограничението да напуска страната е свалено. Подсъдимият Ю.М. разяснил, че забраната за напускане на страната може да бъде отменена от органа, който я е наложил, а информация, дали има действаща такава, може да се получи в работен ден. След това свидетелката В. се заинтересувала какво би й се случило, при преминаване през граничния пункт, ако се окаже, че забраната не е свалена. Подсъдимият М. разяснил, че в такъв случай граничният контрольор няма да я пропусне да премине през граничния пункт.С това разговора им приключил и се разделили, като подсъдимият М. си тръгнал. Междувременно свидетелят Р.И. навлязъл в района на ГКПП гр.******* за излизане от Р.България. Застанал на трасе „изход“ и проверка започнал да му прави свидетеля Н.Г.. Свидетелката Л.В. също навлязла в района на ГКПП- гр. *******. Подсъдимият К. проверил личната карта на свидетелката Л.В.. Последната не съобщила на подсъдимия К. за наложената й забрана. Подсъдимият К. извършил минимална проверка на свидетелката В., като констатирал, че личната й карта е редовен български документ за самоличност. Проверката се изразила още и в констатацията на подсъдимия К. за идентичност на лицето по снимката на представената му лична карта със свидетелката Л.В.. След като не констатирал, нещо нередно подсъдимият К. пропуснал свидетелката Л.В. да премине през границата на страната, през граничния пункт, в посока Р. Румъния. Подсъдимият К., работейки по метода „Анализ на риска“ при извършената преценка, не се усъмнил в свидетелката Л.В., поради което, не въвел данните за същата в информационната система на АИС „Граничен контрол“. Междувременно свидетелят Н.Г. приключил с проверката на микробус с рег. № ****** и излизащите от ГКПП- ******* граждани с микробуса- Р.И., П. И., С. Ю. и Г. С., след което ги пропуснал да пътуват за Румъния, след като въвел данните им в АИС, но не констатирал нещо нередно. Свидетелят Р.И. и пътуващите с него граждани се качили на ферибота и преминали на румънска територия, където били спрени за проверка от румънски служители. На място отишъл свидетелят И.Л.-***. Тъй като свидетелката Л.В. била с наложена забрана да напуска РБ на свидетеля Л. било разпоредено да придружи обратно до българска територия петимата български граждани.

От заключението на вещите лица Д. Н. и Н.Г. по назначената от съда, в хода на съдебното следствие, и извършена ФОНОСКОПНА ЕКСПЕРТИЗА- Прокотол №12/ДОК- 369/ 09.08.2012г. на НИКК- ЦЕКИИ се установява, че:

Лицето, обозначено като „Мъж“ в протоколи за ВДС peг. №№ RB 202007-001-05/ 0324- 22-8, RB202007-001-05/0324-22-25, RB202007-001-05/0324-22-37, провеждащо разговори по мобилен телефон *****, лицето, обозначено като „Мъж“ в протоколи за ВДС peг. №№ RB202007-001 -05/0324-22-8, RB202007-001-05/0324-22-43, RB 202007-001-05/0324-22-46, провеждащо разговори по мобилен телефон *****, лицето, обозначено като „Ю.“ в протокол за ВДС peг. № RB202007-001-05/0324-22-49, провеждащо разговор по мобилен телефон *****, и лицето, обозначено като „Ю.“ в протокол за ВДС peг. № RB202007- 001-05/0324-22-49, провеждащо разговори по мобилен телефон *****, са едно и също лице;

Лицето, обозначено като „Мъж 1“ в протокол за ВДС peг. № RB202007-001-05/0324-22- 25, провеждащо разговори по мобилен телефон ******, лицето, обозначено като „К.“ в протокол за ВДС peг. № RB202007-001-05/0324-22-37, провеждащо разговори по мобилен телефон ****** и лицето, обозначено като „К.“ в протокол за ВДС peг. № RB202007- 001-05/0324-22-40, провеждащо разговор по мобилен телефон ******, е едно и също лице.

Прокуратурата е прекратила частично,с влязло в сила постановление, наказателното производство по отношение на обвинението срещу К. Я.К. за престъпление по чл. 387, ал.1 от НК.

За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали- от обясненията в кредитираната им от съда част на подсъдимите К.Я.К. и Ю.И.М.; от свидетелските показания на свидетелите Н.Т.Г., В.Г.Г., А.П.Т., Г.Ю.А., Я.С.Я., Т.А.М., З.С.Т., Ю.В. А., Й.И.Ф., С.Й.С., С.И.Х., С.Я.М., Л.Х.В., И.Р.Л.; от свидетелските показания в кредитираната от съда им част на свидетелите А.Ж.А., Н.С.Т., Р.С.И., Н.Р.А., Й.Д. С., С.Т.С.; от заключенията на вещите лица Д. Н. и Н.Г. по изготвената фоноскопна (гласово- идентификационна) експертиза, от заключението на вещото лице Д.Т.Г. по извършените технически експертизи, от заключението на вещото лице Г.Т.В. по извършената графическа експертиза;от протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства- звукозаписи от разговори по мобилни телефони, протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства - видеозаписи; от веществените доказателствени средства от експлоатирането на специални разузнавателни средства, както и от писмените доказателства по делото, прочетени на основание чл. 283 от НПК и по този начин, надлежно приобщени към доказателствения материал.

Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелите Н.Т.Г., И.Р. Л., В.Г.Г., А.П.Т., Г.Ю.А., Я.С.Я., Т.А.М., З.С.Т., Ю.В. А., Й.И.Ф., С.Й.С., С.И.Х., С.Я.М., Л.Х.В., като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Към доказателствения материал съдът приобщи на основание чл. 283 от НПК и събраните по делото писмени доказателства.

Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещите лица Д. Н. и Н.Г. по назначената фоноскопна експертиза като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от страните.

Съдът не намери основания да се съмнява и в компетентността, обективността и безпристрастността на вещите лица Д.Т.Г. и Г.Т.В. по извършените технически и графическа експертизи, поради което ги присъедини към останалия доказателствен материал и изгради изводите си и въз основа тези експертизи.

Съдът кредитира с доверието си обясненията на подсъдимия К.Я.К. относно следните релевантни за правния спор факти и обстоятелства: че на 28.11.2010 година, малко след 08,00 часа, обслужвал трасе „изход“ на ГКПП *******, като бил и началник - смяна; че другият служител на ГКПП ******* бил свидетелят Н.Т.Г.; че на трасе „изход“ се явила свидетелката Л.В., като му представила личната си карта и подсъдимият К. извършил минимална проверка, изразяваща се в констатацията за идентичност на лицето по снимката на представения му редовен български документ за самоличност със свидетелка Л.В.; че прилагайки метода „Преценка (анализ) на риска“ не е въвеждал данните за свидетелката Л.В. в информационната система, тъй като не се усъмнил в нещо нередно;че към момента на проверката на св. В. с АИС „ГК“ работел свидетелят Н.Г.; че подсъдимият К. не е пропускал лица, за които да е знаел, че имат наложени забрани; че предвид приемането на РБ в ЕС на българските граждани се извършвали минимални проверки, като справките в АИС се осъществявали по метода „Анализ на риска“, поради което е възможно и преминаване на лица с наложени забрани да напускат страната без това да се установи от граничните служители; че двамата с подсъдимия М., като бивши колеги, са водели разговори по телефоните и са се виждали, но подсъдимият К. не е разговарял с никого за преминаване през ГКПП на когото и да е (тоест включително и за свидетелките Л.В. и Н.Т.);че ползвал телефон с номер ******; че нямал конкретни спомени за лицата, които е проверил като ******* и е пропуснал да преминат през ГКПП на дата 04.11.2010г.В тази им кредитирана част обясненията на подсъдимия К.К. са достоверни, тъй като са логични, житейски правдиви, както и кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото, включително с кредитираната част от обясненията на подсъдимия М., с показанията на свидетеля Н.Г. и свидетелката Л.В., с кредитираната част от показанията на свидетелката Н.Т.,с писмените доказателства по делото (графици за дежурства, справка от „Мобилтел“ ЕАД относно регистрирането на телефон с номер ****** на името на подсъдимия К.- лист 125, том 4 от ДП).

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия К.Я.К. относно заявеното от него, че ползвал единствено телефона си с номер ******, респективно не е ползвал телефонен номер ******. Тези му обяснения се приемат за недостоверни от съда, тъй като се опровергават от протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства - звукозаписите на подслушаните разговори по мобилните телефони, както и от заключението на извършената фоноскопна експертиза. В тази насока, както и подсъдимият К., сам признава (а същите факти се доказват и от справката от Мобилтел ЕАД), именно той е ползвал телефона с номер ******, който е регистриран на негово име. Същевременно фоноскопната (гласово- идентификационна) експертиза е категорична, че лицето, обозначено като „Мъж 1“ в протокол за ВДС peг. № RB202007-001-05/0324-22- 25, провеждащо разговори по мобилен телефон ******, лицето, обозначено като „К.“ в протокол за ВДС peг. № RB202007-001-05/0324-22-37, провеждащо разговори по мобилен телефон ****** и лицето, обозначено като „К.“ в протокол за ВДС peг. № RB202007- 001-05/0324-22-40, провеждащо разговор по мобилен телефон ******, е едно и също лице.Експертизата е стигнала до категоричния извод, че лицето разговарящо по телефон с номер ****** е идентично по гласови данни с лицето провеждащо разговори по мобилен телефон с номер ******. Заключението по фоноскопната експертиза е обективно, изготвено от незаинтересовани от изхода на делото вещи лица, притежаващи нужните специални знания в съответната област, поради което, се кредитира изцяло с доверието на съда. В този смисъл, при съпоставката им, с обективните събрани по делото доказателства- заключението на фоноскопната експертиза и протоколите за ВДС, се опровергават обясненията на подсъдимия К.Я.К. в насока, че ползвал единствено телефонен номер ******, тъй като се установява, че през 2010г., е ползвал още и телефонен номер ******.

Съдът кредитира с доверието си обясненията на подсъдимия Ю.И.М. относно следните правно-релевантни факти и обстоятелства, че ползвал (разговарял) от карти с телефонни номера ***** и *****; че познавал свидетелите Н.А. и А.А.; че преди време свидетелят А. имал забрана за напускане на страната и подсъдимият М. (преди пенсионирането му) не го е допускал да преминава пред границата; че свидетелят А. му се обадил по телефона за свидетелката Л.В. и се уговорили да се видят, а срещата се състояла сутринта на 28.11.2010г.; че подсъдимият Ю.М. разговарял със свидетелката Л.В., която му съобщила за наложената й забрана да напуска Р.България и се интересувала дали ограничението било актуално, можело ли да отпадне и какви биха били последиците за нея, ако забраната е действаща, при преминаване на държавната граница през ГКПП; че подсъдимият М. й разяснил начинът по който да провери дали има действаща забрана, редът за отмяната на ограничението, както и, че при наличие на такова, ако свидетелката реши да премине през ГКПП, „най- лошото“ било граничните контрольори да не я пропуснат да премине границата през граничния пункт. В тази им част обясненията на подсъдимия М. кореспондират с останалия достоверен доказателствен материал по делото, включително с писмените доказателства - справка от Мобилтел ЕАД - лист 125, том 4 от ДП и с протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства- звукозаписи на подслушаните телефонни разговори, с гласните доказателства- свидетелските показания на свидетелката Т.М., както и с кредитираната част от показанията на свидетелите Н.А. и А.А., поради което им се дава вяра от съда.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Ю.И.М. относно това, че не е ползвал телефонен номер *****. Както сам подсъдимият Ю.М. признава (същите факти се установяват и от справката от Мобилтел ЕАД - лист 125, том 4 от ДП и от показанията на свидетелката Т.М.) той е ползвал телефонни номера ***** и *****. Според обсъденото и коментирано по - горе заключение на фоноскопната експертиза лицето, обозначено като „Мъж“ в протоколи за ВДС peг. № № RB202007-001-05/0324- 22-8, RB 202007-001-05/0324-22-25, RB202007-001-05/0324-22-37, провеждащо разговори по мобилен телефон *****, лицето, обозначено като „Мъж“ в протоколи за ВДС peг. №№ RB202007-001 -05/0324-22-8, RB202007-001-05/0324-22-43, RB 202007-001 -05/0324-22-46, провеждащо разговори по мобилен телефон *****, лицето, обозначено като „Ю.“ в протокол за ВДС peг. № RB202007-001-05/0324-22-49, провеждащо разговор по мобилен телефон *****, и лицето, обозначено като „Ю.“ в протокол за ВДС peг. № RB202007- 001-05/0324-22-49, провеждащо разговори по мобилен телефон *****, са едно и също лице. Тоест обясненията на подсъдимия М. в посочената им недостоверна част се опровергават от обективното заключение на фоноскопната експертиза, което е изготвено от незаинтересовани от изхода на делото вещи лица, притежаващи нужните специални знания в съответната област. Некредитираната част от обясненията на подсъдимия М. се опровергава и от писмените доказателства по делото, а именно от протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства- звукозаписи на подслушаните телефони, като в същите фигурира обръщение към лицето разговарящо по телефоните: „ Ю.“, което съответства на името на подсъдимия М.. Не се кредитират и обясненията на подсъдимия М., че не е чувал нищо във връзка със свидетелката Н.Т., тъй като в тази им част обясненията му се опровергават от кредитираната част от показанията на свидетеля Н.А., а също и от протокола за изготвяне на веществено доказателствено средство „ звукозапис на разговори по мобилен телефон“ от прилагане на специално разузнавателно средство-рег.№RB202007-001-05/0324-22-8 от 12.01.2011г. Така с кредитираната част от показанията си свидетелят А. сочи, че в деня преди преминаването на свидетелката Н.Т. през ГКПП гр. ******* (тоест на 03.11.2010г.) е разговарял с подсъдимия М.. Свидетелят А. дава показания, че се договорили с подсъдимия М., последният да получи сума от 350 евро във връзка с преминаването през граничния пункт на свидетелката Т.. Според показанията му свидетелят А. считал, че подс. М. като бивш служител на ГКПП би могъл по някакъв начин да подпомогне безпрепятственото преминаване на свидетелката Т. през граничния пункт. Тези показания на свидетеля А. се потвърждават от цитирания протокол с рег.№ RB202007-001-05/0324-22-8 от 12.01.2011г., разговор №40-подсъдимият М. от телефон № ***** се обажда на свидетелят А. на номер *****, звуков файл №0004fe74 от 03.11.2010г. в 15,28 часа. Видно от съдържанието на визирания по- горе протокол свидетелят Н.А. се обръща към подсъдимия с името му „Ю.“, като подсъдимият М. сочи за съобщената в свидетелските показания на А. сума от триста и петдесет евро: „Само, че е триста и петдесе, като за мъж“,„Да, да…Триста и педесе…“. А, че именно подсъдимият М. е ползвал визирания телефонен номер ***** при подслушания разговор,се установява, както от кредитираната част от обясненията му,така и от показанията на свидетелката Т.А.М., която потвърждава, че е дала на подс. М. телефон със СИМ - карта, с този номер *****. В насока, че подсъдимият М. ползвал посочения телефонен номер ***** и съответно е провел визирания разговор от 03.11.2010г. е и извършената фоноскопна експертиза, чието заключение вече се обсъди и коментира подробно по- горе, включително и относно съображенията , поради които се кредитира изцяло.

Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетеля Н.А. относно следните правно-релевантни факти и обстоятелства: за телефонния номер, който ползвал;че познавал подсъдимия Ю.М.; че първоначално свидетелката Т. се свързала със свидетеля С.Я. и заявила желание да пътува с микробуса му до Англия; че впоследствие била постиганата уговорка превозът да се осъществи от свидетеля А. с неговия микробус; че свидетелят А. разговарял и известил подсъдимия М. за наложената забрана на свидетелката Т. („ Ю. каза да пробва момичето, ако мине- мине, ако не - назад…- из показанията на свидетеля А., депозирани в о. с. з. от 27.04.2012г.); че в деня преди преминаване на свидетелката Н.Т. през ГКПП ******* ( т.е. на 03.11.2010г.) се обадил по телефона на подсъдимия Ю.М. и последният му поискал сума от 350 евро; че свидетелката Н.Т. е преминала границата през ГКПП - *******, като при това не е пътувала в микробуса на свидетеля А.; че свидетелят А. се разбрал със свидетелката Т. до го чака на ръмънска територия до църквата в гр.Кълъраш, което и станало; че впоследствие на румънска територия след град Кълъраш свидетелката Н.Т. се преместлила в буса на свидетеля С.Я.М. и продължила по пътя за Англия. В тази им кредитирана част показанията на свидетеля Н. А. кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал, включително с цитирания и коментиран по - горе протокол за изготвяне на ВДС с рег.№ RB202007-001-05/0324-22-8 от 12.01.2011г.,разговор № 40 видно от който на 03.11.2010г. в 15,28 часа подсъдимият М. от телефон № ***** се обажда на свидетелят А. на номер *****, като подсъдимият М. сочи за съобщената от свидетеля сума: „Само, че е триста и петдесе, като за мъж“, „Да, да…Триста и педесе…“. Кредитираните му показания се потвърждават и от показанията на свидетелите С.Я.М. и Я.С.М., които потвърждават, че свидетелката Т. е напуснала пределите на Р.Б., както че на румънска територия свидетелката Т. се преместила в микробуса на свидетеля С.Я.М., където била и свидетелката Й.Д.С. и продължила да пътува към Англия. Кредитираните показания на свидетеля А. се потвърждават от показанията на свидетеля С.Я.М., който потвърждава още, че първоначално той е бил търсен във връзка с превозването на св. Т. до гр. Лондон, Великобритания, след което осъществил връзката между Т. и А., който също извършвал транспортни услуги. Кредитираните показания на свидетеля А. се потвърждават още и от кредитираната част от обясненията на подсъдимия М., относно това, че двамата са се познавали.По тези съображения, съдът кредитира с доверието си посочената по- горе част от свидетелските показания на свидетеля А.,като ги прецени за кореспондиращи с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

Не се кредитират показанията на свидетеля Н.А. в следните им части: че имало уговорка и свидетелката Т. дала сума от 400 евро, като 350 от тях свидетелят А. е предал на подсъдимия М. и останали 50 евро за заплащане на пътя, от които 25 евро дал на свидетеля С.Я.М., а останалите 25 евро запазил за себе си; че свидетелите А.С.Я. заедно решили и дали сумата от 350 евро на подсъдимия М. ( „…Дадохме 350 евро на Ю., защото толкова решихме да му дадем със С... - из показанията на св. А., депозирани в открито съдебно заседание от 27 април 2012г.). Тези показания на свидетеля А. остават изолирани и не се кредитират с доверието на съда. Некредитираните показания на свидетеля А. се опровергават от показанията на свидетеля С.Я.М., а също така и от кредитираната част от свидетелските показания на свидетелката Н.Т.. Свидетелят С.Я.М. е категоричен, че не е получавал сумата от 25 евро от свидетеля А., че той- св. М. е уговорял парите за пътя, като се касаело за сума от порядъка на „ 300 паунда“ общо за свидетелките Н.Т. и Й. С., а в действителност получената сума общо за двете свидетелки била около „220- 240 паунда“. Свидетелят С.Я.М. е категоричен е категоричен в показанията си и че не е имало никакви „суми за уреждане проблема на младата жена“, тоест на свидетелката Т. във връзка с преминаването и през граничния пункт. (Из показанията на свидетеля С.Я.М., депозирани в открито съдебно заседание от 29.05.2012г.). Свидетелката С. в кредитираната част от показанията си потвърждава, че заплатила за пътуването си на свидетеля С.Я.М. сума приблизително в порядъка на около 100 паунда. Свидетелката Н.Т.,в кредитираната част от показанията си, сочи че евиднествено е заплатила парична сума за пътни разноски на водача на микробуса, респективно не и за уреждане на проблеми по преминаването й през граничния пункт. Не се кредитират с доверието на съда и показанията на свидетеля А. относно заявеното от него в съдебното заседание от 27 април 2012 година, че „предният ден“ (тоест на 03.11.2010г.) не се е обаждал на подсъдимия М.. Тези му показания се опровергават от цитирания протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „ звукозапис на разговори по мобилен телефон“ от прилагане на специално разузнавателно средство - рег. № RB202007-001-05/0324-22-8 от 12.01.2011г.Също така са приобщени, чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.7, вр. ал. 5, ал. 1 т. 1 от НПК, показанията на свидетеля А., депозирани пред орган на ДП от 24.06.2011г., в които свидетелят А. е заявил, че именно „предният ден“ (03.11.2010г.) преди преминаването (на 04.11.2010г.) на свидетелката Т. през граничния пункт, разговарял с подсъдимия М.. Тези показания по досъдебното производство, за проведен разговор на 03.11.2010г., са депозирани по - близко във времето спрямо случилото се, когато спомените на свидетеля за описваните от него събития са били по- ярки, като именно визираните прочетени показания кореспондират и с обсъдения протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство, поради което те се кредитират с доверието на съда, а съответно не се дава вяра на показанията на свидетеля А., депозирани в открито съдебно заседание от 27 април 2012г. в насока, че предния ден, на дата 03.11.2010г., не е провеждан разговор между него и подсъдимия Ю. М..

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Н.С.Т. относно следните правно- релевантните факти и обстоятелства: че преминала границата през ГКПП *******,като проверката извършил граничен служител, когото не познавала; че проверката се изразила единствено в това да й проверят личната карта; че преди да напусне страната през граничния пункт гр.******* е опитала да премине границата през ГКПП *** - ******, но граничният контрольор не я е допуснал да премине границата през граничния пункт; че заплатила сума единствено за билета си за пътуването за чужбина. В тази им част показанията на свидетелката Т. са в унисон с целия останал достоверен доказателствен материал по делото, включително и с показанията на свидетелите С.Я.М. и Я.С.М., поради което им се дава вяра от съда.

Не се кредитират показанията на свидетелката Н. Т. в частта им относно заявеното от нея, че не е пътувала със свидетелката Й.Д.С.. В тази им част показанията й се опровергават от свидетелските показания на свидетелите Я.С.М. и С.Я.М., както и от кредитираната част от показанията на свидетеля Н.Р.А.. Не се кредитират още показанията на свидетелката Н.Т. в насока, че тя не знаела за наложената й забрана да напуска пределите на страната.На основание чл.281, ал.7,вр.ал.5,вр. ал.1, т.1 от НПК са прочетени показанията на свидетелката Т., депозирани по досъдебното производство пред орган на ДП (том 2, л.36- 39, ДП) относно обстоятелството дали свидетелката е знаела за наложената й забрана,преди преминаването й през граничния пункт гр. *******.В прочетените, и по този начин надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,свои показания свидетелката Т. във връзка с опита й предния ден да премине границата през граничния пункт „******“ гр. ***, твърди следното:„Върнаха ме. Казаха ми, че имам забрана…..“. В този смисъл се кредитират показанията й по досъдебното производство в посочената им част относно заявеното от свидетелката, че разбрала при опита си да напусне РБ през ГКПП - *** ****** за наложена забрана, като се отчете, че тези показания по досъдебното производство са депозирани по- близко във времето спрямо описаните събития. Съответно не се кредитира заявеното от свидетелката Т. пред съда, че не знаела за никакви наложени й забрани. За да стигне до извода за недостоверност на посочената част от свидетелските й показания, съдът отчете и това, че некредитираните показания на свидетелката Н.Т. се опровергават от кредитираната част от свидетелските показания на свидетеля С.Т.С., който сочи, че им било известно за наложената на свидетелката Т. забрана, но въпреки това откарал св. Т. до гр. ***, за да опита да премине границата през ГКПП гр.***.Това се случило на 03.11.2010г., като граничните власти установили наличието на ограничението и по тази причина не пропуснали св. Т. да премине през граничния пункт „******“ и да напусне пределите на Р. България. Не без значение е и обстоятелството, че свидетелката Т. не само не била допусната да напусне страната от съответния *******, но й е бил съставен и нарочен протокол за полицейско предупреждение, препис от които й бил връчен. В този смисъл твърденията пред съда на свидетелката Т., относно нейно незнание за забраната да напуска страната, освен, че не са житейски правдиви, се опровергават и от гласните доказателствени средства , а именно свидетелските показания на свидетеля С.Т.С., както и от писмените доказателства по делото, а именно от коментирания протокол за полицейско предупреждение.

Съдът кредитира с доверието си свидетелските показания на свидетелката Й.Д.С. в частта им относно заявените от нея правно- релевантните обстоятелства, че е пътувала с буса на свидетеля С.Я.М. за Великобритания, като заплатила за пътуването си сума от порядъка на около 100 паунда; че преминаването на границата е станало през ГКПП гр. *******, като проверката се ограничила с представянето на личните карти на пътуващите; че при преминаването на границата, през граничният пункт гр. *******, снаха й- свидетелката Н.Т. не е била в буса на свидетеля С.Я.М..Съдът дава вяра на посочената част от показанията на свидетелката Й.Д.С., тъй като кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал, включително с показанията на свидетелите Я.С.М. и С.Я.М., както и от кредитираната част от показанията на свидетеля Н. Р.А..

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Й.Д.С. в частта им относно заявеното, че в буса на свидетеля С.Я.М. никога не се е качвала свидетелката Н.Т. и в този смисъл двете са се видели едва във Великобритания. В тази им част показанията на свидетелката Й.С. са недостоверни, като се опровергават от свидетелските показания на свидетелите Я.С.М. и С.Я.М., както от кредитираната част от показанията на свидетеля Н.Р.А.. Така свидетелите С.М. и А. са категорични, че на румънска територия свидетелката Н. Т. се преместила в буса на С.М., за да пътува заедно със своя близка, а именно свидетелката Й. С..

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля А.Ж.А. в частта им относно релевантните за правния спор факти и обстоятелства, както следва: че ползвал телефонен номер **** и разговарял със свидетеля Р.С.И.; че свидетелят Р.С.И. му се обадил и му казал, че ще има пътничка с наложена забрана, която желаела да пътува зад граница; че свидетелят А. организирал среща, между подсъдимият М. и свидетелката Л.В., която се състояла. В тази им част показанията на свидетеля А. кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото и поради тази причина се кредитират с доверието на съда.

Не се дава вяра на показанията на свидетеля А.Ж.А. относно първоначално заявеното от него пред съда в открито съдебно заседание от 26 април 2012 г. В насока, че свидетелят И. не му е казвал, при разговора им, за наложената забрана на свидетелката Л.В. да напуска страната и в този смисъл,че той не знаел за това обстоятелство.На основание чл. 281,ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК са прочетени показанията на свидетеля А.,депозирани пред орган на ДП по досъдебното производство,като в показанията си от 07.03.2011г. по ДП свидетелят А. е заявил,че свидетелят И. му съобщил за наложената на пътничката забрана за напускане пределите на РБ. След прочитането им свидетелят А. заявява, че поддържа именно тези си показания по досъдебното производство, които са депозирани и по- близко във времето спрямо описваните от него събития, когато и спомените му за същите са били по- ярки. В този смисъл не се кредитират първоналните му показания, депозирани пред съда в открито съдебно заседание от 26.04.2012г., че свидетелят И. не му е съобщавал за наложената забрана на свидетелката В., а се кредитират визираните прочетени показания по досъдебното производство относно това релевантно за спора обстоятелство. Още повече, че посочените прочетени показания на свидетеля А. се потвърждават от кредитираната част от свидетелските показания свидетелят И., който съобщава, че свидетелката В. имала наложена забрана и затова се наложило да се свърже със свидетеля А., който при техен разговор заявил, че ще реши проблема, „оправи документите й за излизане“ от страната.

Съдът кредитира с доверието си свидетелските показания на свидетеля Р.С.И. относно следните правно- релевантни факти и обстоятелства: че свидетелката В. имала наложена забрана да напуска страна и по този повод се наложило да се свърже със свидетеля А.; че последният направил изявления в насока, че ще реши проблема, като „оправи документите й за напускане на страната“; че след като преминали границата със свидетелката В. били върнати обратно в Р. България; че А. му казал за среща с „негов„ човек и е имало такава среща (с подсъдимия М.), когото свидетелят И. видял за пръв път тогава, при срещата. В тази им част показанията на свидетеля Р.С.И. кореспондират с останалия достоверен доказателствен материал по делото и затова им се дава вяра от съда.

Не се кредитират с доверието на съда показанията свидетеля Р.С.И. в частта им относно първоначално заявеното от него пред съда в открито съдебно заседание от 29 май 2012г. в насока, че свидетелят А. не му е казвал, че трябва да се среща с „негов „ човек във връзка с преминаването на свидетелката В. през граничния пункт. На основание чл. 281, ал.7, вр. ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК са прочетени показанията на свидетеля И., депозирани пред огран на ДП по досъдебното производство, като в същите свидетелят И. е заявил относно свидетеля А., че последният - „ Каза, че все още не се е срещнал с неговия човек- митничаря…“.Тук принципно следва да се посочи, че противоречие в показанията на свидетел е налице тогава, когато между показанията му на досъдебното производство и на съдебното следствие действително има несъответствие, което може да се изрази в отричане на обстоятелства или в изнасяне на нови факти и обстоятелства във връзка с обвинението. Конкретно в случая се касае до отричане на факти във връзка с обвинението, поради което и съдът прочете показанията му по ДП и разпита свидетеля кои от показанията си поддържа. Именно визираните прочетени показания се поддържат от свидетеля И., като на същите се дава вяра по тази причина, но и като се отчете още и обстоятелството, че тези показания пред следователя са депозирани по- близко във времето спрямо описваните от свидетеля събития, когато спомените на свидетеля И. за случилото се са били по- ярки. По тези съображения се дава вяра на посочените прочетени показания на свидетеля по ДП, а не на първоначално заявеното от свидетеля И. пред съда в съдебното заседание от 29.05.2012г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С.Т.С. относно следните релевантни за правния спор факти и обстоятелства: че на дата 03.11.2010 г. откарал до ГКПП- *** свидетелката Т., за която му било известно, че има наложена забрана да напуска страната, но въпреки това свидетелката Т. опитала да премине през граничния пункт и не била допусната от граничните власти. Съдът дава вяра на тези показания на свидетеля А., тъй като кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

Не се кредитират с доверието на съда първоначалните показания на свидетеля С.С., депозирани пред съда в открито съдебно заседание от 27 април 2012г., в насока, че не знаел, че свидетелката Т. имала наложена забрана. След прочитането на показанията на свидетеля С. депозирани по досъдебното производство пред орган на ДП, на основание чл. 281, ал.7, вр. ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, той заявява, че поддържа именно тях, а не първоначално заявеното пред съда. Именно прочетените показания на свидетеля С., следва да се кредитират, доколкото те са дадени по - близко във времето, спрямо описваните събития, и след прочитането им се поддържат от свидетеля. Още повече, че прочетените му показания са в унисон с целия останал достоверен доказателствен материал по делото,породи което се приемат за достоверни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът зае становище, че не се установи по категоричен, не будещ съмнение, начин, деянието да е извършено, от обективна и субективна страна, от лицата, привлечени към наказателна отговорност. Тук принципно следва да се посочи, че дори да е налице и висока степен на вероятност, изнесеното в обвинителния акт да отговаря на действителността, тя пак не може да създаде твърдото и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда за виновност на подсъдимите. Иначе казано, необходими са положителни доказателства, които да правят извода на съда единствено възможен и да изключват какъвто и да било противен извод ( Решение № 149 от 11.III.1969 г. по н. д. № 70/69 г., I н. о. на ВС). Тоест осъдителната присъда не може да почива на вероятности и предположения. А именно и само такива вероятности и предположения за извършване на инкриминираното деяние се изнасят от държавното обвинение с обвинителния акт и с пледоарията при изслушване на съдебните прения.

Сред събраните по делото гласни доказателства, както и в приетите по делото писмени доказателства, както и веществени доказателствени средства, не се съдържат такива, установяващи подсъдимите К. и М. да са извършили деянието, за което им е повдигнато обвинение, т. е. да са участвували в самото изпълнение на престъплението, а именно да са участвали в осъществяването на изпълнителнотому деяние, като„ преведат“ (т.е. “пренесат“) през границата на Република България ( през граничният пункт- ГКПП гр. *******) отделни лица (свидетелките Н.Т. и Л.В.), които да не са имали разрешение от надлежните органи на властта (граничните власти) за преминаване (излизане) през границата на страната ни. Изпълнителното деяние на престъплението, в извършването на което са обвинени подсъдимите е посочено от законодателя като „преведе през границата на страната“. Превеждането по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 1 от НК е налице тогава, когато престъпният деец е преодолял контрола, осъществяван на границата на Р.България и това преодоляване е съпътствано с прехвърляне през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта (това са граничните власти), на отделни лица, като деянието е извършено с участието на длъжностно лице, което следва да се е възползвало от служебното си положение. От субективна страна коментираното престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 5, във вр. ал. 1 от НК поначало може да бъде осъществено само с пряк умисъл. Относно правната характеристика на престъплението по чл. 280 НК следва да се посочи, че същото е : „ умишлено допринасяне друго лице да извърши деяние, като това друго деяние не следва непременно да бъде престъпление. Достатъчно е то - последното, само от обективна страна да осъществява признаците на престъпния състав по чл. 279 НК. Дори и когато лицето извърши престъплението по чл. 279 НК, то деянието на превелия го пак ще се квалифицира по чл. 280 НК, а не като дейност по подпомагане/ подбуждане към престъпление по чл. 279 НК

, защото самата деятелност по превеждането е въздигната в самостоятелен престъпен състав“ (виж Решение № 1080 от 16.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 198/2005 г., I н. о.). В настоящия случай, от анализираното и установено поведение на подсъдимите не се извеждат обективните съставомерни признаци на престъплението по чл. 280, ал.2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК, в извършването на което те са обвинени. От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият М. е водил разговори със свидетеля А. относно забраната на свидетелката Н.Т. да напуска пределите на Република България, както и че е проведена среща между подсъдимия М. и свидетелката В., при която е осъществен разговор между тях с описаното по- горе съдържание. Визираните разговори и разяснения от страна на подсъдимия М., с коментираното съдържание, по никакъв начин не осъществяват изпълнителното деяние на престъплението, за което М. е обвинен, като и не сочат на съпричастност на подсъдимия К. към това престъпление с дадена от прокуратурата правна квалификация по чл. 280, ал.2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК. По делото не се доказват никакви конкретни фактически действия на подсъдимия Ю. М., притежаващи характеристика на такива, че той, както е обвинението му, като съизвършител с подсъдимия К., да „преведе през границата на страната“ свидетелките Т. и В. ( като например да ги е укрил от граничните контрольори, да е избегната тяхната проверка и други подобни), така, че да е преодолял контрола, осъществяван на границата на Република България, и това преодоляване да е съпътствано с прехвърлянето през границата на страната на двете свидетелки, което да е сторено без разрешението на надлежните органи на властта (граничните власти). Не се доказват такива конкретни действия по превеждането през границата на страната на свидетелките Т. и В., осъществяващи изпълнителното деяние на коментираното престъпление, и от страна на подсъдимия К.К., който да е действал като съизвършител с подсъдимия М.. Свидетелките Т. и В., в свидетелските си показания, сочат, че са им били извършени проверки на личните карти, като не са съобщавали на граничния служител за наложени им забрани. Няма гласни и писмени доказателства по делото, които да дават основание за направа на извод в насока, подсъдимият К.К. да е знаел за наложените забрани на свидетелките Т. и В. и въпреки това съзнателно (умишлено) да ги е пропуснал да преминат държавната граница през граничния пункт (ГКПП гр.*******). Напротив, подсъдимият К. дава правдиви обяснения относно това, че не въвел данните конкретно за свидетелката Л.В. в информационната система и обяснява това си поведение, че от 01 януари 2007 година, с оглед членството на Р.България в Европейския съюз, предвид правото на гражданите на съюза и членовете на техните семейства да се движат свободно на територията на държавите-членки, българските граждани се проверяват на граничните пунктове по метода „Анализ на риска“, а по тази причина и данните за пътуванията им в информационната система АИС „Граничен контрол“ са непълни. Проверките на българските граждани поначало са минимални и се изразявали в такива относно идентификация на лицата по личните им карти. Предоставено е на преценката на граничния контрольор, ако евентуално се усъмни, да въведе личните данни за преминаващите границата български граждани в информационната система, в която се съдържат, между другите, и такива за наложени забрани за напускане на страната. Така подсъдимият К.К. посочва, че не е имал никакво съмнение, и в този смисъл и основание, да въвежда данните в АИС „Граничен контрол“ на всички граждани, които проверява. Поради това като проверил личната карта на свидетелката Л.В. и тъй като не констатирал нещо нередно я пропуснал да премине през ГКПП гр. *******. А, каза се, престъплението по чл. 280 от НК може да се осъществи само с пряк умисъл като форма на вина. Впрочем, по делото дори не се установява по категоричен начин, контретно за свидетелката Н.Т., тя да е била проверена именно от подсъдимия К. при преминаването й през граничния пункт (ГКПП *******). Самата свидетелка Т. не може да разпознае и посочи кой ******* я е проверил, като писмените доказателства и гласните доказателства са в насока, че на процесната дата 04.11.2010г. подсъдимият К. не е бил единственият контрольор, осъществяващ проверките, а такива са се извършвали и от друг негов колега. Установено е по делото, че подсъдимият К. е извършил проверката на личната карта на свидетелката Л.В. и я е пропуснал да премине през граничния пункт. В контекста на изложеното по - горе, не може единствено от установения по делото факт, че подсъдимият К. не е въвел личните данни в информационната система за преминаващата държавната граница свидетелка Л. В. да се развива обвинителна теза теза, че това се случило,по единствена причина, че подсъдимият К. знаел за наложената забрана за напускане на Р.България. Всъщност, за да обоснове наказателната отговорност на подсъдимите, прокуратурата прави опит да прехвърли тежестта на доказване на обвинението върху подсъдимите, което е недопустимо.

Обвинителната теза подлежи на критика и от друга гледна точка, макар и да не е най - съществената в случая, предвид изложеното по - горе за изграждането на обвинението изцяло на предположения и хипотези. Каза се, подсъдимите К. и М. за обвинени за престъпление по чл. 280, ал.2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК, затова, че през месец ноември 2010г. в гр. ******* в условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършители, като К.Я.К. е действал в качеството си на длъжностно лице - ******* в ГКПП - *******, което се е възползвало от служебното си положение, са превели през границата на страната - ГКПП - гр. *******, отделни лица: на 04.11.2010г. - Н.С.Т. ***.2010г.- Л.Х.В. ***, без разрешение на надлежните органи на властта. Това обвинение е залегнало в обвинителния акт и се поддържа в този му вид от прокуратурата в съдебно заседание при изслушване на пледоариите. Тук обаче следва да се посочи, че длъжностно качество притежава единствено подсъдимия К.. Подсъдимият М. не притежава длъжностно качество, но обвинението му отново е по квалифицирания състав на чл.280, ал.2, т. 5 НК. Тук следва принципно да се посочи, че особеното качество „длъжностно лице“, което улеснява извършването на престъпление по чл.280 НК, след като не е налице по отношение на останалите съучастници, то не може да се вземе предвид по отношение на тях, предвид изричната разпоредба на чл. 21, ал.4 от НК. Съгласно цитираната разпоредба особените обстоятелства, поради които законът увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице. Иначе казано, съгласно установените в общата част от Наказателния кодекс правила за съучастието, недлъжностното лице не следва да отговаря за по-тежко наказуемия квалифициран състав на престъплението.

И така обвинението почива изцяло на вероятности и предположения. Тук следва още веднъж да се посочи, че е недопустимо постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинителната теза по несъмнен начин. Само тогава, когато всички тези факти, които са включени във веригата на причинно -следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени по безспорен и категоричен начин, то и съответно съдът може да ангажира претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимите по делото лица. А присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние.

С оглед изложеното и съдът призна подсъдимите К.Я.К. и Ю.И.М., за невинни в това през месец ноември 2010г в гр. ******* в условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършители, като К.Я.К. да е действал в качеството си на длъжностно лице - ******* в ГКПП - *******, което се е възползвало от служебното си положение, да са превели през границата на страната- ГКПП - гр. *******, отделни лица: на 04.11.2010г.- Н.С.Т. ***.2010г.- Л.Х.В. ***, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 304 НПК ги оправда изцяло по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 280, ал.2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК.

При този изход на делото, тъй като подсъдимите са оправдани изцяло по повдигнатите и предявени им обвинения, на основание чл. 190, ал.1 от НПК, разноските по делото остават за сметка на държавата.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

Съобщи за изтекли лични данни