РЕШЕНИЕ
№ 1424
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330116458 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Г. В. Г. се твърди, че
ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия
за обособената територия на ***. Ответникът имал качеството на клиент на топлинна
енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При
неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва. В изпълнение на законоустановените си задължения дружеството
доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия е
разпределил топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, на стойност 619.69 лв., от
които 602.94 лв. главница – топлинна енергия за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2020г.,
както и обезщетение за забавено плащане за периода от 03.11.2020г. до 10.02.2021г. на
стойност 16.75 лв. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 11.02.2021 г. до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, със
становище за неоснователност на предявените искове. Посочено е, че за процесния период
от 01.11.2019г. до 30.04.2020г. в имота на ответника не е имало монтирани средства за
1
дялово разпределение за топлинна енергия – индивидуални разпределители на топлинна
енергия, инсталирани върху отоплителни тела, индивидуални топломери и индивидуални
водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация. Поради това било
неправилно за процесния период да се начислява задължение, тъй като липсвало основание
за това – нямало изобщо доставена топлинна енергия до имота на ответника. За предходен
период – 01.01.2018г. -04.2020г. за имота винаги била дължима единствено сумата от 0,82
лв. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са направените
по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 2577 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена
заповед за изпълнение № 1503 от 12.02.2021г., с която е разпоредено Г. В. Г. да заплати на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 602.94 лв. главница – стойност на потребена
и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2020г. по партидата в
обект на потребление ***, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от
03.11.2020г. до 10.02.2021г., в размер на 16.75 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до пълното й изплащане, както и 25 лв.
разноски за внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е препис – извлечение от сметка на Г. В. Г., за обект на потребление ИТН:
***, *** за дължима главница в размер на 602.94 лв. за периода от 01.11.2019г. до
30.04.2020г., както и за лихва от 16.75 лв. за периода от 03.11.2020г. до 10.02.2021г.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в ***, публикувани във в. „***“
през месец декември 2007г., както и във в. „***“ на 24.12.2007г.
Представени са разписки за платени суми от ответника в полза на ищцовото дружество,
за периода 02.01.2018г. – 30.04.2020г., по клиентски номер ***, ИТН:***, както и по
фактури от 30.06.2020г., от 31.05.2020г., 29.02.2020г., 31.12.2019г., 31.01.2020г.
Представено е заявление – декларация от Г. В. Г. до ответното дружество от дата
21.11.2013г. за започване на продажба на топлинна енергия, ведно с договор за дарение на
недвижим имот, копие от кадастрална карта.
Представен е протокол от 01.06.2020г. и 04.06.2020г. за извършени посещения на адрес
***.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.Г.а, *** на ответника, според която
имотът в ***, *** е апартамент на *** й, на ***. Сградата била топлофицирана, но отдавна
не били потребители на топлинна енергия и на топла вода от ТЕЦ, повече от 10 години.
Плащали по 0,82 ст. на месец. Радиаторите били демонтирани, в банята имало топломери за
топла и студена вода, като потребявали само студена вода. Голяма сума била начислена за
имота през 2020г., като след посещение на *** на свидетелката в *** се разбрало, че е
поради неосигурен достъп за 6-месечния отчетен период. На датите, когато трябвало да
2
минат от фирмата за дялово разпределение, не бил осигурен достъп. Сочи, че от края на
месец май до средата на юни свидетелката се била изолирала в този апартамент и никой не
бил минавал. Следващите периоди отчетите били нулеви. Спомня си, че се била изолирала в
апартамента поради Ковид, защото била контактна. Спомня си, че дата 30.05.2020г. била
събота, а 01.06.2020г. – понеделник, тъй като работила като строителен надзор и имала да
предава проекти, забавени от две седмици. За конкретните дати на посещение от *** била в
апартамента, но не си спомня за това конкретно отчитане някой да я бил уведомил.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според
което през процесния период 01.11.2019г. – 30.04.2020г. АС жилищният блок в *** е
работила като е подавала ТЕ само за БГВ. Частта на АС за отопление през периода е спряна.
През процесния период в обекта няма монтирани отоплителни тела тип радиатор, които да
са присъединени към топлопреносната мрежа в етажната собственост. Отопляемият обем на
имота е 151 м³. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника
всички отоплителни тела са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и ТЕ за
отопление не е начислявана, поради причината, че частта на АС за отопление в блока е била
спряна. През периода в имота няма монтирани индивидуални разпределителни устройства за
визуален отчет. В имота има монтирано водомерно устройство за сезонен визуален отчет на
изразходваното количество ТЕ за БГВ. При изготвяне на изравнителните сметки достъп за
отчет на същото не е осигурен. Поради тази причина начисляванията на потребеното
количество ТЕ за БГВ са ставали служебно – за 1 лице по 140л/денонощие. За имота на
ответника са прилагани изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5. от Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение към чл.61, ал.1 от наредба 16-
334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването – за 1 бр. водомер топла вода, поради неосигурен
достъп за отчет на уредите. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от ответника.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което за времето от 01.11.2019г. до 30.04.2020г. по партидата на ответника не са издавани
кредитни известия – т.нар. минусови изравнителни сметки. Размерът на задължението за
доставена топлинна енергия за топлинна енергия за гореща вода е 602.94 лв. с ДДС и 4.92
лв. с ДДС – услуга дялово разпределение. Сумата от 4.92 лв. е платена. Лихвата за забава
възлиза на сумата от 16.75 лв. за периода от 03.11.2020г. до 10.02.2020г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело №
2577 по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че издадената заповед за изпълнение е
връчена по реда на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са
предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като
подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не е спори, установява се и от представените писмени доказателства, че
ответникът е собственик на апартамент, находящ се в ***. Безспорно в случая е и
съществуването на облигационна връзка между страните по делото.
3
С исковата молба от ищцовото дружество се твърди, че същото доставило на ответника,
а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия е разпределил топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване, на стойност 619.69 лв., от които 602.94 лв. главница –
топлинна енергия за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2020г., като се претендира и
обезщетение за забавено плащане за периода от 03.11.2020г. до 10.02.2021г. на стойност
16.75 лв. С отговора на исковата молба ответникът възразява, че за процесния период
01.11.2019г. – 30.04.2020г. в имота на ответника не е имало монтирани средства за дялово
разпределение за топлинна енергия – индивидуални разпределители на топлинна енергия,
инсталирани върху отоплителни тела, индивидуални топломери и индивидуални водомери
за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация. От приетото по делото
заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло
като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че
съответната абонатна станция е работила като е подавала ТЕ само за БГВ, а частта за
отопление е била спряна. Установява се и че през процесния период в обекта на ответника
няма монтирани отоплителни тела тип радиатор, които да са присъединени към
топлопреносната мрежа в етажната собственост, не преминава щранг лира, всички
отоплителни тела са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и ТЕ за отопление не е
начислявана, поради причината, че частта на АС за отопление в блока е била спряна. Вещото
лице е установило, че начислената ТЕ е за БГВ, като доколкото при изготвяне на
изравнителните сметки достъп за отчет до монтираното в обекта водомерно устройство за
сезонен визуален отчет на изразходваното количество ТЕ за БГВ, не бил осигурен, то
начисляванията на потребеното количество ТЕ за БГВ са ставали служебно – за 1 лице по
140л/денонощие. В съдебно заседание на 15.03.2022г. вещото лице разясни, че
информацията, че не е осигурен достъп до имота, е получил от топлинния счетоводител
„Техем сървисис“. Тъй като с исковата молба ищецът не е навел твърдения, че начислява
топлинна енергия за БГВ поради неосигурен достъп, а тези обстоятелства бяха изяснени от
приетото по делото заключение по СТЕ и разясненията, дадени от вещото лице в открито
заседание при изслушването му, съдът уважи направените и от двете страни
доказателствени искания, като прие представения от ищцовото дружество протокол за
неосигурен достъп на дати 01.06.2020г. и 04.06.2020г., както и допусна гласни доказателства
на ответника за установяване възраженията му, че достъп до имота на посочените дати не е
препятстван. Според св.Г.а от края на месец май до средата на юни 2020г. свидетелката се е
била изолирала в апартамента на ул. „***“, поради Ковид, защото била контактна и през
този период никой не бил минавал за отчитане. Същата си спомня и конкретни дати и дни –
че дата 30.05.2020г. била събота, а 01.06.2020г. – понеделник, тъй като работила като
строителен надзор и имала да предава проекти, забавени от две седмици. Съдът възприема
показанията на свидетелката, като обективно дадени, независимо че същата е *** на
ответника, тъй като не са оборени от останалите събрани по делото доказателства, а в частта
им, в която свидетелства, че към ищцовото дружество е заплащана сума от 0,82 лв. на месец
/макар и не пряко относими към спора по делото, доколкото касаят период, извън
4
процесния/, показанията се подкрепят и от представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства – разписки за извършвани плащания по фактури топлоенергия,
издавани в периода 30.11.2017г. – 30.09.2019г., както и на дати 30.12.2019г., 31.01.2020г.,
29.02.2020г., 31.05.2020г., 30.06.2020г. От ищцовото дружество, извън представения
протокол, не са ангажирани други доказателства за неосигурен достъп до апартамента на
ответника, поради което съдът намира, че не се установява по делото ищецът да е изпълнил
задължението си по чл.52, ал.3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, регламентираща процедурата по уведомяването на абонатите за проверка, да
отправи писмено искане за осигуряване на достъп със срок не по-малък от 3 работни дни
преди датата за осигуряване на достъп. В този смисъл съдът намира, че не се установява
основанието за прилагане на т. 6. 7., вр. т. 6. 5. от Методиката за дялово разпределение на
топлината енергия в сгради етажна собственост при неосигурен достъп до имота, тоест за
изчисляване на топлинната енергия при неосигурен достъп, поради което според настоящия
състав исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят направените по делото
разноски. По делото ответникът се е представлявал от адв. О.Д., който е поискал присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Представен договор за правна помощ,
съгласно който на ответника е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА,
като съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
определя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева /по 300 лв. за всеки от двата
обективно съединени иска/, което ще се присъди.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Г. В. Г.,
ЕГН ********** от ***, *** искове за признаване за установена дължимостта на сумите от
602.94 лв. главница – стойност на топлинна енергия за периода от 01.11.2019г. до
30.04.2020г. по партидата в обект на потребление ***, ИТН: ***, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.02.2021г. до пълното й
изплащане и сумата от 16.75 лв. обезщетение за забава за периода от 03.11.2020г. до
10.02.2021г., за които суми е издадена Заповед № 1503 от 12.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2577 по описа на ПРС за 2021г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г.
Данов“ № 37 да заплати на на адв. О.А. Д., от *** на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на
600 /шестстотин/ лева адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6