Решение по дело №10381/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тринадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 10 381 по описа за 2019 г. И

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД да заплати следните суми:

1. на К.Й.П.:

- 10 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1,  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 18.09.2018 г., плюс законната лихва от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане;

- 98,04 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат К.Н. – 507,84 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 от ГПК;

3. на СГС – 400,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. К.П. е със съдебен адрес – адвокат К. ***. „Д.З.” ЕАД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1,  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на К.П. срещу „Д.З.” ЕАД за разликата над 10 000,00 лева до пълния предявен размер от 25 500,00 лева

 

[3] ОСЪЖДА К.П. да заплати на „Д.З.” ЕАД 121,57 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 200,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса върху обжалваната сума по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.     На ищеца

 

[6] К.П. е заявил в искова молба от 06.08.2019 г., че на 18.09.2018 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Е.Д.-Т.. От това ПТП К.П. е получил:

1. счупване на шесто ребро по аксиларната линия;

2. кръвонасядане в областта на кръста;

3. контузия на гръдния кош и охлузване на двете подбедрици.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Е.Д.-Т. е била застрахована при ответника „Д.З.” ЕАД (ДЗИ). К.П. е поискал от ДЗИ да му изплати обезщетение, но той не го е направил. Затова К.П. моли съда да осъди ДЗИ да му заплати 25 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от 18.09.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3).

 

2.     На ответника

 

[8] ДЗИ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. ищецът не е претърпял всички твърдени вреди;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен. Затова ДЗИ моли съда да отхвърли иска за разликата над 2 500,00 лева до пълния предявен размер (писмения отговор, л. 44-46).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[9] Не се спори, че К.П. е бил роден на *** г. Той е работил в строителни фирми и е бил в добро психическо и физическо състояние (показанията на свидетеля Д., л. 56-гръб).

 

[10] Не се спори, че на 18.09.2018 г. К.П. е участвал в ПТП, което е било предизвикано от Е.Д.-Т.. Вследствие на ПТП той е получил:

- счупване на шесто ребро по подмишничната линия;

- контузия на гръден кош и корем. Не се спори, че към този момент ГО на Е.Д.-Т. е била застрахована при ответника ДЗИ.

 

[11] Лечението на К.П. е било консервативно, с инфузии на водносолеви разтвори, антибиотици и аналгетици. Реброто е зараснало за около месец, но възстановяването е продължило два месеца, като през този период К.П. е изпитвал болки и страдания, като те са били с по-голям интензитет през първите двадесет дни. Една година по-късно, той изпитва болки в мястото на счупването при натоварване и промяна на времето. Остатъчни явления от счупването няма (заключението на вещото лице д-р С., л. 50-53).

 

[12] След като се е завърнал на работа, К.П. не е вдигал тежко и е извършвал по-лека работа. Когато пътува с автомобил, той изглежда изплашен (показанията на свидетеля Д., л. 56-гръб).

 

[13] Идентично с настоящото е увреждането, което е било предмет на обезщетяване по решение на САС 1452-2019-4-ти с-в по в. гр. д. 5 831/2018 г. Идентично с настоящото е и счупването на реброто по решение на САС 656-2019-12-ти с-в по гр. д. 5267/2018 г. (показанията на вещото лице д-р С., л. 56).

 

[14] На 29.10.2018 г. К.П. е поискал от ДЗИ да му изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди (л. 8-9). На 05.11.2018 г. ДЗИ е уведомил К.П., че е готов да му изплати 2 500,00 лева обезщетение при предоставяне на банкова сметка (***. 27).

 

[15] К.П. е заплатил 250,00 лева за вещо лице (л. 46) и е бил представляван безплатно от адвокат (л. 4). Съдът го е освободил от заплащането на държавна такса (л. 14). ДЗИ не е направил разноски по делото. Той е бил представляван от юрисконсулт (л. 26 и л. 55).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[16] К.П. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, вследствие на ПТП.

 

1.             По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[17] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя  по застраховка „Гражданска отговорност” (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди. 

 

[19] Съдът установи, че:

1. на 18.09.2018 г. К.П. е участвал в ПТП, което е било причинено от Е.Д.-Т.;

2. ГО на Е.Д.-Т. е била застрахована при ответника ДЗИ;

3. от ПТП К.П. е получил телесни увреждания;

4. от уврежданията ищецът е претърпял болки, страдания и неудобства;

5. ДЗИ не е заплатил обезщетение на К.П..

 

[20] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди.

 

[21] Моментът на определяне на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетенията за неимуществени вреди към датата на ПТП – 18.09.2018 г.

 

[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г., Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[24] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:

- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;

- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм));

- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ (отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[26] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[1];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[2];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[3];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[4]

- 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.^[5] Увеличението на МРЗ от 2014 г. до 18.09.2018 г. е било 50% (510,00-340,00/340,00х100,00).

 

[27] Съдът установи, че към момента на ПТП К.П. е бил на 40 години. Той е работил в строителна фирма и е бил психически и физически здрав.

 

[28] От ПТП К.П. е получил: счупване на шесто ребро по подмишничната линия; контузия на гръден кош и корем. Лечението на К.П. е било консервативно, с инфузии на водносолеви разтвори, антибиотици и аналгетици. Реброто е зараснало за около месец, но възстановяването е продължило два месеца, като през този период К.П. е изпитвал болки и страдания, като те са били с по-голям интензитет през първите двадесет дни. Една година по-късно, той изпитва болки в мястото на счупването при натоварване и промяна на времето. Остатъчни явления от счупването няма.

 

[29] След като се е завърнал на работа, К.П. не е вдигал тежко и е извършвал по-лека работа. Когато пътува с автомобил, той изглежда изплашен.

 

[30] Идентично с настоящото е увреждането, което е било предмет на обезщетяване по решение на САС 1452-2019-4-ти с-в по в. гр. д. 5 831/2018 г. С това решение САС е определил 5 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди на 34-годишен пострадал за увреждане от 2014 г.[6]. Идентично с настоящото е и счупването на реброто по решение на САС 656-2019-12-ти с-в по гр. д. 5267/2018 г. С това решение САС е определил 8 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди на 64-годишен пострадал за увреждане от 2014 г.[7].

 

[31] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита и, че от 2014 г. до 18.09.2018 г. МРЗ е била повишена с 50%. Затова съдът приема, че 10 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от ищеца. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на К.П. 10 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 25 500,00 лева.

 

2. По разноските

 

[32] Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 250,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[33] Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 10 000,00 лева при предявен размер от 25 500,00 лева. Затова съдът осъжда ДЗИ да заплати на К.П. 98,04 лева разноски по делото. Съдът осъжда ДЗИ да заплати на адвокат Н. 507,84 лева адвокатско възнаграждение (25 500,00-10 000,00х0,03+830,00х10 000,00/25 500,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ДЗИ да заплати на СГС 400,00 лева държавна такса (10 000,00х0,04).

 

[34] ДЗИ също търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

[35] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 15 500,00 лева при предявен размер от 25 500,00 лева. Затова съдът осъжда К.П. да заплати на ДЗИ 121,57 лева разноски по делото (200,00х15 500,00/25 500,00).

 

Съдия: