РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 28.03.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 20600 по описа за
2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата С.К.Б.
е предявила осъдителен иск срещу З.Б.И.
АД, по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 03.03.2014 в гр. София, около
19:50 ч., по ул. „Г.С. Р.“ настъпило ПТП, в резултат на което пострадала. По
твърдение произшествието настъпило по следния начин: При управление на лек
автомобил „БМВ 325 ТДС” с peг. № ******** с посока от ул. „Екзарх Й.“ към бул. „Дондуков“ в района на
кръстовището с ул. „Искар” и ул. „Г.С. Р.“, водачът Д.А.К. нарушил правилата за
движение по пътищата и ударил с предната част на автомобила по лявата
повърхност на тялото и долните крайници пресичащата на пешеходната пътека тип
„Зебра“, обозначена с хоризонтални пътна маркировка М.8.1. и пътен знак Д-17-
пешеходка- С.Б.. В резултат на удара, тялото на ищцата се прехвърлило през
предния капак на автомобила и паднало от неговата лява страна на платното. По
този начин й били причинени следните телесни увреждания: 1/счупване на лява лонна кост на
таза /имайки предвид локализацията, а именно долен клон на костта, морфологията
и начинът на лечение на счупването, както и функционалната връзка на таза с
долните крайници е причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник/, 2/ счупване на пищялните кости на дясната подбедрица /трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник/, 3/счупване на пищялините
кости на лявата подбедрица /трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник/, 4/ разкъсно- контузна рана на главата в тила; 5/ множество контузии и
кръвоиасядания по цялото тяло.
Било образувано досъдебно производство № 11094/14 г. по описа на СРТП-
ДП-СДВР, водено срещу виновния водач К. за извършено престъпление по чл. 343,
ап.З, пр. последно, б. „а“ във вр. с чл. 342 от НК. Твърди, че вината за
настъпване на ПТП принадлежи на водача на автомобила.
В резултат на произшествията и получените увреждания, поддържа твърдения,
че е претърпяла и имуществените вреди в размер на 5018,19 лв., от които разходи
за: заплащането на инвалидна количка на стойност 300 лв., за медицИ.ки иЗ.елия
импланти на стойност 3966 лв. и за избор на екип на стойност 600 лв., за
санитарно-хигиенни материали на стойност 16.85, за лекарства на стойност 75, 34
лв. и за изследвания на стойност 60 лв. Освен това понесла и имуществените
вреди за лечение в Израел в размер на 1652,00 лв. съгласно курса на
израелския шекел към момента на плащане, от които разходи за: стол за баня и
тоалетна, проходилка и инвалиден стол; физиотерапевтично лечение; хидротерапия;
рентген; медицИ.ка консултация; снимка на гърдите;лабораторни изследвания;
паркиране; лекарства; средства за дезинфектиране и превръзки; медицИ.ки
консуматив памперс; за транспорт до Израел в размер на 934 лв., съгласно
курса на английския паунд към момента на плащане; за превод на документи от
иврит на български в размер на 250 лв.
За увреждащия лек автомобил “БМВ 325 ТДС” с peг. № ********, управляван от виновния водач Д.А.К., по твърдения, има сключен
договор за задължителна застраховка ’’Гражданска отговорност” на
автомобилистите със ЗД “Б.И.„ АД, ***, по застрахователна полица №
02113001215894/26.04.2013 г., със срок на валидност една година, считано от
26.04.2013 г. до 25.04.2014 г. Поради това, според ищцата, следва да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя – ответник за причинените ѝ неимуществени
и имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да ѝ заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140 000 лв., предявен като
частичен от сумата 200000.00 лв. и застрахователно обезщетение за причинени на ищцата
имуществени вреди в размер на 7854.19 лв. Претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗ.върху сумите от датата
на увреждането -22.12.2014 г. до окончателното й изплащане
В
допълнителна искова молба оспорва възраженията на ответника.
Ответникът ЗД
Б.И. АД, оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на
застраховка „ГО” към момента на ПТП за автомобила. Оспорва наличието на виновно
поведение от страна на водача, както и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и твърдените вреди. Оспорва описания в исковата молба механизъм
на ПТП. Излага, че виновен за настъпване на ПТП е пострадалия – пешеходец. При
условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносните
последици от страна на пострадалата, тъй като е пресичала пътното платно в
нарушение на пътната сигнализация, без да се увери в собствената си
безопасност, като преди да навлезе на пътното платно не е съобразила
разстоянието до приближаващия се автомобил – нарушение по чл.113 от ЗДвП и
чл.32, ал.2 ЗДвП.
Изразява
становище, че не са налице обективни причини за извършване на операциите на
ищцата в Израел. Същите биха могли, според ответника, да се извършат в
РБългария в болничното заведение, в което е била приета – УМБАЛСМ ”Пирогов”.
Оспорва претенцията, като завишена по размер. Претендира разноски.
В
допълнителен писмен отговор поддържа възраженията си.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на следните суми: застрахователно обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 140 000 лв., предявен
като частичен от сумата 200000.00 лв. и застрахователно обезщетение за
причинени на ищцата имуществени вреди в размер на 7854.19 лв. Претендира заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумите
от датата на увреждането -22.12.2014 г. до окончателното й изплащане.
Установява
се, чрез постановеното решение по АНД № 14450/2014 г. по описа на СРС, 18 с-в,
водачът на автомобила Д.А.К. бил признат за виновен за настъпилото произшествие
на 03.03.2014 г., около 19:50 часа, в гр. София, ул. „Г. С. Раковски”, с посока
на движение от ул. „Екзарх Й.” към бул. „Дондуков”, на пешеходна пътека,
обозначена с пътен знак Д 17, находяща се в района на кръстовището с ул. „Искър”,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ”, модел
„325 ТДС” с рег. № *******, поради това че нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.116 и чл.119, ал.1 от З.вП, като водачът не бил предпазлив към и
не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка С.К.Б., като й
причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване
на лява лонна кост на таза, което е причинило трайно (за повече от 30 дни)
затруднение на движенията на ляв долен крайник; счупване на пищялните кости на
лява подбедрица, което е причинило трайно (за повече от 30 дни) затруднение на
движенията на ляв долен крайник; счупване на пищялните кости на дясна
подбедрица, което е причинило трайно (за повече от 30 дни) затруднение на
движенията на десен долен крайник - престъпление по чл.343, ал.3, б. „а” вр.
ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК.
Чрез представеното
решение от 09.03.2015 г. постановено по АНД № 14450/2014 г. по описа на СРС,
НО, 18 с-в, съставеният констативен протокол № К-216/03.03.2014 г. и
констатациите на експерта по САТЕ се установява, че произшествието е настъпило
при следния механизъм: на 03.03.2014 год., около 19.50 часа пешеходеца С.К.Б. предприела
пресичане по пешеходната пътека на пътното платно на ул. „Г. С. Раковски” в гр.
София непосредствено преди кръстовището с ул. „Искър”. Посоката на пресичането
била от ляво на дясно, считано в посока към бул. „Дондуков”. По същото време
лек автомобил „БМВ 325 ТДС” с регистрационен № ********, управляван от Д.А.К. ***
с посока от ул. „Екзарх Й.” към бул. „Дондуков”, в лявата пътна лента със
скорост от порядъка и не по- висока от 55 км/ч. В един момент водачът К. заемал
дясната пътна лента, за да пропусне движеща се зад него със специални звукови и
светлинни сигнали линейка. След отминаване на линейката водачът отново се върнал
и заел лявата пътна лента. Пешеходецът навлязъл в пътното платно с начин на
придвижване „бърз ход”, което според САТЕ, за нейната възрастова група и 71
години била скорост от порядъка на 3,6 км/ч. Водачът не възприел пресичащия
пешеходец и последния не преустановил движението си. Последвал сблъсък между
автомобила и пешеходеца. Последният бил повдигнат от предна лява част на
автомобила, след което бил качен върху лявата част на предния капак и с
плъзгане по него тялото достигнало до челното стъкло и го счупил с глава в
близост до лявата колонка и на височина 30 см от долния му ръб. След инициалния
удар, тялото на пешеходеца било носено и отблъснато вляво от автомобила и паднало
на асфалта при което били получени нови травми. Автомобилът, без да прегази
тялото на пешеходеца, бил спрян на пътното платно след кръстовището.
Според САТЕ,
за водача К. ударът бил предотвратим при скорост на движение 55 км/ ч, считано
за момента, в който е имал възможност да
възприеме за първи път пешеходката на левия тротоар, чрез своевременно
задействане на автомобила за екстренно безаварийно спиране. В случая водачът се
движел със скорост от порядъка на 55 км/ ч. При движение с разрешената скорост
- 50 км/ч, изводът за предотвратимост е по-категоричен, според инж.Г..
Чрез
приложените медицИ.ки документи и констатациите на приетата по делото СМЕ се
установява, че в резултат на удара при ПТП на ищцата били причинени следните
травматични увреждания: „фрактури на
VІ-то и VІІ-мо ребра в дясно; счупване на долния клон на дясната лонна кост на
таза; счупване на костите на дясната подбедрица; счупване на костите на лявата
подбедрица; множествени контузии и кръвонасядания на тялото и крайниците.“ По
своят вид и тежест, уврежданията на ищцата имат следната медико-билогична
характеристика: Полученото счупване на
долното рамо на дясната лонна (срамна) кост на таза е довело на пострадалата -
„трайно ограничение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни “ (в случая до 2 месеца). Претърпените фрактури на костите на дясната
подбедрица са причинили- „ трайно ограничение на движенията на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 10 месеца). Получените
фрактури на костите на лявата подбедрица са довели на ищцата- „ трайно
ограничение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни “
(в случая - 1 година). Претърпените фрактури на 2 ребра - са довели на ищцата
разстройство на здравето неопасно за живота “. Получените контузии и
кръвонасядания на тялото и крайниците са причинили - болки с различна
локализация.
Според
установеното, чрез медицИ.ката документация и констатациите на СМЕ на д-р Б.Б.,
спешна медицИ.ка помощ на пострадалата е била оказана в Спешния травматологичен
кабинет на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където са били извършени всички необходими
изследвания и консултации със специалисти. След това, в полунощ пострадалата била
транспортирана с медицИ.ки транспорт за продължаване на лечението в МБАЛ „Вита“
София, където след нови изследвания и консултации пострадалата била оперирана
на 05.03.2014 г. Били извършени едноетапно кръвно наместване на счупените кости
на двете подбедрици и стабилизиране на костните фрагменти с метални плаки и
винтове. Проведена била инфузионна, антибитична, антикоагулантна, седативна,
обезболяваща терапия и кръвопреливане. След изписването от болницата
(11.03.2014г.), пострадалата продължила лечението си амбулаторно с назначени
контролни прегледи и режим и медикаментозна терапия. Поради невъзможност да се
обслужва сама, пострадалата била приета за продължаване на лечението в Израел,
където дъщерята на пострадалата живее постоянно. В продължение на първите 4
месеца ищцата провеждала лечението си при условията на строг постелен режим. Поради
забавена консолидация (зарастване) пострадалата била рентгенологично следена в
МЦ „Бат Ямон“ и консултирана в Болница „Ихилов топ“ Израел. Установено било, че
счупените кости на двете подбедрици зарастват забавено с разместване встрани.
Това наложило ищцата да бъде реопирирана в Болница „БейлИ.он“ на 23.05.2014г..
Извършено било открито реконструктивно наместване на счупените кости на лявата
подбедрица и металната плака - подменена с нова Г-образна плака и винтове.
Състоянието на счупените кости на дясната подбедрица останали на наблюдение за
по-късна преценка и евентуална операция.
В
продължение на 6 месеца след злополуката ищцата не можела да стъпва на краката
си. В началото на 7-ия месец започнала придвижване с инвалидна количка,
започнала и рехабилитация. В края на 10-ия месец започнала да стъпва на десния
крак, а в края на годината - да стъпва и да се движи самостоятелно с патерици.
Започнала активна рехабилитация на всички стави на увредените крайници.
Според д-р Б.,
счупените ребра зараснали за срок до 30 дни; счупената дясна лонна кост зараснала
за срок от 30 дни, а с проведената рехабилитация общо лечението на тази кост продължило
2 месеца; счупените кости на дясната подбедрица зараснали за срок от 10 месеца,
а на лявата - за срок от 1 година. Започнала активна рехабилитация на двете
коленни стави. Общо лечебният и възстановителен период при пострадалата, според
СМЕ приключил за срок от 1 година и 2 месеца. Според експерта, към
настоящия момент пострадалата се предвижва самостоятелно, без помощни средства,
но с леко накуцваща походка на ляво. Това, според д-р Б., се дължи на остатъчна
външна ъглова деформация на двете подбедрици. Според експерта, на ищцата
предстоят две операции за изваждане на металните остеосинтези и нов курс
рехабилитация. Получените можествени фрактури довели на пострадалата болки и
страдания за срок до 1 година, като най-интензивни били през първите 30 дни
след всяка една от извършените две костни операции. Периодично ищцата търпяла болки
и при преумора (при рехабилитация) в зоната на двете коленни стави, тъй като
фрактурите са били в горната част на подбедриците - непосредствено под
коленните стави. Извън тези случаи, болките били само периодично явяващи се при
по-студено и влажно време, в което време било необходимо пострадалата да ползва седативни и
обезболяващи средства. Освен това в първите 6 месеца ищцата не е можела самостоятелно
да се обслужва в ежедневието, поради това че лечението е било при строг
постелен режим. През този период ищцата
ползвала чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности: хранене,
тоалет, контролни прегледи и др. По време на лечението си ищцата се нуждаела от
рехабилитация. Първоначално провеждала пасивна, а след това активна
рехабилитация в леглото до края на 4-ия месец. Тогава й била проведена и
дихателна гимнастика след зарастване на счупените ребра. След окончателното
зарастване на костите и на двете подбедрици, когато било възможно двата крака
да бъдат натоварвани, била необходима и активна рехабилитация на двете
тазобедрени и коленни стави за подобряване обема и силата на движенията им.
При
извършения от д-р Б. на 12.09.2016 г. личен медицински преглед на пострадалата
било установено, че общото състояние може да бъде отчетено, като стабилизирано.
Ищцата споделила за периодично явяващи се болки в двете подбедрици. Установено
било при прегледа, че се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но с
леко накуцваща походка на ляво, като при прегледа било установена пълна консолидация
на костите на дясната подбедрица и частична, но стабилна на лявата подбедрица. Според
д-р Б., двете подбедрици на вид били деформирани в странична посока, а двете
коленни стави - деформирани външно, където се опипват металните синтези; движенията
на двете тазобедрени стави са пълен обем и сила- дясната коленна става в пълен обем, но лявата има остатъчен дефицит
при флексия (свиване) с 10 градуса. Последното затруднявало ищцата при клякане
и при изкачване на стълби.
Чрез показанията на свидетеля Б.Ц. Б. /дъщеря на ищцата/ преценени съобразно
събраните в производството доказателства с оглед евентуалната заинтересованост
от изхода на спора, се установява, че преди произшествието ищцата е имала много
добро физическо здраве и състояние, занимавала се с йога от дълги години,
хранела се здравословно, радвала се на движение и спортни упражнения. След
произшествието ищцата тежко понесла извършената й оперативна интервенция в
РБългария, имала силни болки в увредените кости, отслабнала, отказвала да се
храни, била неподвижна. Около две седмици свидетеля Б. се грижела за
пострадалата в РБългария, след което за да продължи грижите си за нея предприели
заедно пътуване до Израел, където свидетеля Б. живее постоянно. Пътуването било
организирано със самолет и специален автобус до него с инвалидни пособия, тъй
като пострадалата била неподвижна. Състоянието й не се подобрявало и при
извършена рентгенова снимка по препоръка на рехабилитатор било установено, че
поставената плака в левия крак е счупена и костта започва да зараства накриво,
като самият крак се огъвал. Пострадалата не можела да стъпва на него и да
провежда рехабилитация, била необходима повторна спешна операция. За разходите
за извършване на операцията /30000.00 лв./ свидетеля Б. ползвала дарения на
познати. Показанията на лекарите били 4 месеца пострадалата да не стъпва на
увредения крак, за да може да зараства правилно. В продължение на 24 часа
ищцата била на памперси с непрекъсната чужда помощ. Пет месеца продължил
престоят й в Израел, като в това време ищцата имала затруднения в придвижване и
с десния крак, който също се огъвал. Въпреки това, свидетеля Б. наела проходилка,
с която пострадалата започнала да се придвижва напред с леки крачки, макар и
нестабилно и болезнено. Пострадалата се върнала в РБългария през м.август 2014
г., където с помощта на сина си започнала да ползва патерици за придвижване.
Невъзможността за движение, според свидетеля Б., води до отчаяние пострадалата
и се отразява на нейната психика. Свидетелят установява, че в областите на
поставените плаки и на двата крака има черни петна, които понякога кървят, тъй
като поставените импланти напират навън.
Според СМЕ на д-р Б., извършените от ищцата разходи за: наем за инвалидна
количка, медицински изделия (оперативни импланти), хигиенни материали,
лекарства, консумативи, рехабилитация и др. са правомерни и извършени в периода
на лечението и съответно не се заплащат от НЗОК. Към тях спадат, според д-р Б.
и оперативните консумативи (метални импланти), санитарни материали, лекарства,
рехабилитация и др. Описаните и извършени операции могат да бъдат извършени и в
РБългария. В случая, ищцата провела реконструктивната си операция в Израел, тъй
като се намирала там и била обслужвана от дъщеря си, която постоянно живее там.
В с.з. на 02.11.2016 г. д-р Б. пояснява, че тази втора операция била извършена
в Израел, поради изкривяване на костите, компроментиране на първата метална
остеосинтеза. Според д-р Б., всяка от извършените в РБългария операции на една
от подбедриците с приложение на метални систези се заплаща на болницата сума -
1700 лева. За извършените две операции на двете подбедрици болница „ Вита“ получила
3 400 лв. От НЗОК не се покриват оперативните консумативи, поддържащата
антикоагулентна терапия, контролни прегледи, изследвания и лекарства,
рехабилитация по време на амбулаторното лечение.
Чрез показанията на свидетеля Б.Ц. Б. /дъщеря на ищцата/ преценени
съобразно събраните в производството доказателства с оглед изискванията на
чл.172 ГПК, се установява, че за медицинските разходи в Израел, като рентгенови
снимки, кръвни проби и др. подобни ищцата е разходвала 2000.00 лв., за пътуване
до Израел 1000.00 лв., за медицински разходи във връзка с лечението в РБългария
около 5000.00 лв.
Чрез приетата СМЕ на д-р Б.С. се установява, че оплакванията на ищцата от
смущения в обонянието и вкуса не се намират в причинно-следствена връзка с ПТП.
При извършения клиничен преглед не е установен от д-р С. тремор на главата и
ръцете, като последният, според експерта, би могъл да бъде провокиран от
психо-емоционални фактори при определени обстоятелства.
Чрез показанията на свидетеля Л.Е.П. се установяват следните релевантни за
спора обстоятелства: Свидетелят обозначава на фиг. 1, която е част от АТЕ по
делото на лист 115, своето придвижване, като заявява, че е пресякъл пешеходната
пътека от дясно наляво на „Р.“. Когато свидетелят бил вече на тротоара и искал
да продължа в посока „Дондуков“, като пресече
ул. „Искър“, първо чул, а след това видял удар между автомобила /БМВ/ и
пешеходеца. След като чул удар и насочил вниманието си, свидетелят П. видял как
възрастната жена се претъркаля през капака на колата и пада от лявата му
страна. Свидетелят установява, че уличното осветление работело, но било вечер, валяло,
не много силно, но бил мокър пътя. Силно казано било, че пътното платно е било
осветено от уличното осветление. Имало лампи, но те почти не работели. Малко
преди БМВ-то минала линейка. Автомобилът след линейката се движел на доста
голямо разстояние, около 40, 50, 60, 70 км/ч.
Свидетелят Л.Е.П. сочи, че след удара отишла при пострадалата, която лежала по
гръб и казала, че много я болят краката. Останал до нея докато дошла полиция, а
след това и линейка. Шофьорът на автомобила излязъл от колата. След удара,
автомобилът не бил местен. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля в частта
им, в която същият установява, че „пешеходката е пресякла от другата страна на
улицата веднага след пешеходната пътека“ на кръстовището, тъй като при
възпроизвеждане на възприетите от свидетеля факти изрично в с.з. на 02.11.2016
г. свидетеля П. заявява, че първо е чула звукът от удара между автомобила и
пешеходеца, а след това е насочила вниманието си към обстановката и е видяла
как пострадалата се е претърколила през капака на автомобила. Така
възпроизведените обстоятелства, които свидетеля сочи, че е възприел, съдът
намира за верни, последователни и съответни на установеното с останалите
събрани в производството доказателства.
В подкрепа
на така изложените изводи са и дадените констатации от експерта в допълнителна
САТЕ /л.187/, че ударът е настъпил върху пешеходната пътека.
В
производство не е спорно между страните, че към момента на настъпване на ПТП – 03.03.2014
г. за лекия автомобил “БМВ 325 ТДС” с peг. № ********, управляван от виновния
водач Д.А.К. е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със със ЗД “Б.И.„ АД по застрахователна полица №
02113001215894/26.04.2013 г., със срок на валидност една година, считано от
26.04.2013 г. до 25.04.2014 г.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Съобразно
указаното в чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско- правните последици от конкретно
деяние, но само относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен. Съобразно дадените разяснения с т. 15 от Тълкувателно Решение
№ 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, решението по чл.78а НК, с което
наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.
В случая, с
оглед дадените разяснения и указаното в цитираната норма, съдът намира че в
производството са установени деянието, авторството и виновното поведение на
водача на лекия автомобил БМВ – Д.А.К., както и вида на телесното увреждане на
ищеца, чрез постановената присъда на наказателния съд, с която същият е бил признат
за виновен в извършване на описаното ПТП и освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК.
Установи се,
че поведението на водача на лекия автомобил БМВ е в противоречие с предписаното
в цитираните норми поведение –чл.116 от ЗДвП, предвиждащ, че водачът на ППС е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора, както и указаните в чл.119, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.
Поради това,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД поведението на водача на лекия автомобил
е противоправно, доколкото в производството не бе оборна презумпцията за
виновност. Възраженията на ответника в обратен смисъл, съдът намира за
неоснователни с оглед задължителния характер на постановената присъда от
наказателния съд.
Установи се,
че вредите, чиято обезвреда се претендира са в причинно – следствена връзка с
противоправното деяние на водача на автомобила и с причинените от това
застрахователно събитие травматични увреждания на ищцата.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и
последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно
ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността
на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на ищцата
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Установено
бе, че в резултат на пътно-транспортното произшествие, на ищцата са били
причинени описаното в медицинската документация и констатации на СМЕ травматични
увреждания: 1/счупване на лява лонна кост на таза /имайки предвид локализацията, а
именно долен клон на костта, морфологията и начинът на лечение на счупването,
както и функционалната връзка на таза с долните крайници е причинило трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник/, 2/ счупване на пищялните
кости на дясната подбедрица /трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник/, 3/счупване на пищялните кости на лявата подбедрица /трайно затруднение
на движенията на ляв долен крайник/, 4/ разкъсно- контузиа рана на главата в
тила; 5/ множество контузии и кръвонасядания по цялото тяло.
Причиняването
на посочените травми и лечението им несъмнено са създали болки и страдания на ищцата,
които са били по-интензивни за период от 30 дни след всяка от извършените две
костни операции. Общо лечебният и възстановителен период при постадалата
приключил за срок от 1 година и 2 месеца, като счупените ребра са
зараснали за срок до 30 дни; счупената дясна лонна кост - за срок от 30 дни, а
с проведената рехабилитация общо лечението на тази кост продължило 2 месеца; счупените
кости на дясната подбедрица - за срок от 10 месеца, а на лявата - за срок от 1
година. Същевременно за период от 6 месеца ищцата е била на строг постелен
режим, като не е могла да се обслужва самостоятелно без чужда помощ. До
4-ия месец е имала необходимост от рехабилитация в леглото /пасивна/, а след
това й била провеждана активна рехабилитация; след зарастване на ребрата й била
провеждана дихателна гимнастика. Към настоящият момент пострадалата изпитва
периодични болки само при студено и влажно време. Въпреки проведения лечебен и
възстановителен период обаче ищцата се придвижва самостоятелно без помощни
средства, но с леко накуцваща походка на ляво, като движенията и на двете
тазобедрени стави са с пълен обем и сила, но при лявата се наблюдава остатъчен
дефицит при флексия /свиване/ с 10 градуса. Последното затруднява пострадалата
при клякане и изкачване на стълби.
Предвид възрастта на пострадалата – 72 години към датата
на произшествието, факта, че при подобно увреждане на може да
се очаква пълно възстановяване и обстоятелството, че с оглед възрастта, ищцата
се възстановява по-бавно, предвид множеството увреждания, настъпилите
усложнения и извършените две оперативни интервенции, проведеното лечение и
рехабилитация за период по-дълъг от една година, дългият период на невъзможност
за придвижване и самообслужване, през което време пострадалата е имала
непрекъсната необходимост от чужда помощ и остатъчните оплаквания и прогноза за
бъдещо състояние, както и негативното отражение на произшествието върху
психиката на пострадалата, съдът намира, че следва да определи справедлив размер
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от увреждането,
предмет на разглеждане по настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД – сумата от 70000.00
лв.
За разликата над сумата от 70000.00 лв. до предявения
размер 140000.00 лв., предявен като частичен от общо вземане 200000.00 лв.,
съдът намира претенцията за неоснователна и като такава същата следва да бъде
отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно
увреждане, които от 11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в сила на
чл.492 КЗ /обн., ДВ, бр.102/2015 г./ са 2000000.00 лв. за всяко събитие при
едно пострадало лице. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК,
Решение № 73 от 27.05.2014 г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
По отношение на претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди:
В тежест на ищцата бе да докаже настъпването на
имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна загуба и нейния размер във
връзка с произшествието и причинените й травматични увреждания. Имуществената
вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и
това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и
пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични
блага, в това число и понасяне на разноски. По отношение размера на причинените
на ищеца имуществени вреди, съдът намира, че същите са доказани чрез
приложените и приети по делото писмени доказателства.
Така, в производството се установи, чрез представените
разходни документи и констатациите на д-р Б. по приетата СМЕ, че във връзка с
лечение и възстановяване от причинените й травми, ищцата е разходвала средства
на обща стойност 7854.19 лв., за: наем за инвалидна количка,
медицински изделия (оперативни импланти), хигиенни материали, лекарства,
консумативи, рехабилитация и др., които не се поемат от НЗОК.
Възражението на ответника, че
ищцата е провела оперативна интервенция в Израел, която е можела да извърши в
РБългария, съдът намира за несъстоятелно. Доколкото се установи, чрез
констатациите на експерта по СМЕ д-р Б., ищцата е провела реконструктивната си
операция в Израел, тъй като се намирала там и била обслужвана от дъщеря си,
която постоянно живее там. Както е посочил експерта в с.з. на 02.11.2016 г.
втората операция, извършена в Израел е била необходима, тъй като има
изкривяване на кости и компроментиране на първата метална остеосинтеза
поставена при извършената операция в РБългария. Били подменени плаките с друг
вид, с друг вид остеосинтеза, тъй като имало ъгъл между костите, което
скъсявало крака. Установява се, чрез констатациите на СМЕ, че през първите 6
месеца от проведеното лечение на ищцата същата е била на строг постелен режим с
непрекъсната нужда от чужда помощ..
Поради това, съдът намира че претенциите на ищеца за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явяват основателни
за посочената сума 7854.19 лв., представляваща направени разходи за лечение и
възстановяване във връзка с травмите от ПТП, както следва: 5018,19 лв. разходи за: заплащането на
инвалидна количка на стойност 300 лв., за медицински изделия импланти на
стойност 3966 лв. и за избор на екип на стойност 600 лв., за санитарно-хигиенни
материали на стойност 16.85, за лекарства на стойност 75, 34 лв. и за
изследвания на стойност 60 лв.; за лечение в Израел в размер на 1652,00 лв.
съгласно курса на израелския шекел към момента на плащане, от които разходи за:
стол за баня и тоалетна, проходилка и инвалиден стол; физиотерапевтично
лечение; хидротерапия; рентген; медицинска консултация; снимка на гърдите;лабораторни
изследвания; паркиране; лекарства; средства за дезинфектиране и превръзки;
медицински консуматив памперс; за транспорт до Израел в размер на 934 лв.,
съгласно курса на английския паунд към момента на плащане; за превод на
документи от иврит на български в размер на 250 лв.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата, следва да
бъде изследван посочения въпрос, с оглед евентуалното намаляване на дължимото
обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В съставения констативен протокол за ПТП е посочено,
че пострадалата пешеходка е пресичала платното за движение на ул.Г.С.Раковски в
района на пешеходна пътека“Зебра“ обозначена с хоризонтална пътна маркировка М.
8.1 и пътен знак Д-17. Чрез показанията на свидетеля Л.Е.П. се установи, че
след ПТП местоположението на автомобила не е било променено и това е пътната
обстановка, която са отразили на място служителите на реда при оформяне на тези
удостоверителни и официални по своя характер констатации. Последните са били
предмет на разглеждане и от наказателния съд при формиране на крайни изводи, за
това че вината за произшествието принадлежи на водача на лекия автомобил, който
не е забелязал своевременно пресичащата пешеходка. С оглед това и предвид
констатациите на експерта по допълнителна САТЕ, приета в настоящето
производство, съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на пострадалата остана недоказано в
производството, поради което следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. Не
се установи пострадалата да е нарушила правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП
изискващи пешеходците да пресичат пътното платно на пешеходна пътека, като не
навлизат внезапно на пътното платно; като преди да навлязат следва да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012
г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ
ТО/. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо
извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата
вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. В този смисъл
следва да се отбележи, че не е достатъчно само да бъде
констатирано нарушение от страна на пострадалата, а е необходимо то да е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат, тъй като намаляването
на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗ.е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалата
е предприела сочените от ответника действия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗ.ще следва да
се приложи и по отношение на застрахователя, т.е. последният дължи законната
лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от 03.03.2014
г. до окончателно погасяване на задължението.
Върху присъдено обезщетение
за имуществени вреди се следва законна лихва от подаване на исковата молба в
съда – 22.12.2014 г. до окончателно погасяване на задължението.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищцата, на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 2736.00 лв. с ДДС, съразмерно на
уважената част от исковете, изчислено върху заявената претенция във основа на
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща
към момента на заявяване на претенцията, което с оглед цената на иска е 4330.00
лв. без ДДС или 5196.00 лв. с ДДС.
Ответникът,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в размер на 870.00
лева за разноски за съдебни експертизи и възнаграждение за свидетел.
Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ответника не
бяха представени съобразно отправеното искане и изискванията на чл.78, ал.1 ГПК. Поради това, с оглед представителството на дружеството и от юрисконсулт,
съдът намира че следва да присъди на основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно
отхвърлената част от исковете, сумата 2462.00 лв. за сторените разноски в
производството за настоящата инстанция за съдебни експертизи, възнаграждение за
свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 3114.00
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и
сумата 850.00 лв. –разноски за съдебни експертизи.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на С.К.Б., ЕГН **********, с адрес *** ******** с
адрес за призоваване гр.К., ул.********, чрез адв.П.К. от САК, на основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 70000.00
лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания: 1/счупване на лява лонна кост на таза, 2/ счупване на пищялните кости на
дясната подбедрица, 3/счупване на пищялните кости на лявата подбедрица, 4/
разкъсно- контузна рана на главата в тила; 5/ множество контузии и
кръвонасядания по цялото тяло“, настъпило вследствие на пътно – транспортно
произшествие, станало на 03.03.2014 г. около 19.50 часа в гр.София, по
ул.Г.С.Раковски при управление на лек автомобил БМВ 325 ТДС с рег.№ ******** от
водача Д.А.К. в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.116 и
чл.119 ЗДвП, като вината е установена с Решение от 09.03.2015 г. по АНД №
14450/2014 г. по описа на СРС, НО, 18 с-в, чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил БМВ 325 ТДС
с рег.№ ******** е била застрахована съгласно полица № 02113001215894/26.04.2013
г., със срок на валидност от 26.04.2013 г. до 25.04.2014 г. при З.Б.И. АД, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 03.03.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 70000.00
лв. до пълния предявен размер от 140000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.К.Б., ЕГН
**********, с адрес *** ******** с адрес за призоваване гр.К., ул.********,
чрез адв.П.К. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 7854.19 лв., застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение на
травматичните увреждания 7854.19 лв., представляваща направени разходи за
лечение и възстановяване във връзка с травмите от ПТП, от които 5018,19 лв. разходи за: заплащането на
инвалидна количка на стойност 300 лв., за медицински изделия импланти на
стойност 3966 лв. и за избор на екип на стойност 600 лв., за санитарно-хигиенни
материали на стойност 16.85, за лекарства на стойност 75, 34 лв. и за
изследвания на стойност 60 лв.; за лечение в Израел в размер на 1652,00 лв.
съгласно курса на израелския шекел към момента на плащане, от които разходи за:
стол за баня и тоалетна, проходилка и инвалиден стол; физиотерапевтично
лечение; хидротерапия; рентген; медицинска консултация; снимка на гърдите; лабораторни
изследвания; паркиране; лекарства; средства за дезинфектиране и превръзки;
медицински консуматив памперс; за транспорт до Израел в размер на 934 лв.,
съгласно курса на английския паунд към момента на плащане; за превод на
документи от иврит на български в размер на 250 лв., които имуществени
вреди са настъпили в резултат на пътно –
транспортно произшествие, станало на 03.03.2014 г. около 19.50 часа в гр.София,
по ул.Г.С.Раковски при управление на лек автомобил БМВ 325 ТДС с рег.№ ********
от водача Д.А.К. в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.116 и
чл.119 ЗДвП, като вината е установена с Решение от 09.03.2015 г. по АНД №
14450/2014 г. по описа на СРС, НО, 18 с-в, чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил БМВ 325 ТДС
с рег.№ ******** е била застрахована съгласно полица №
02113001215894/26.04.2013 г., със срок на валидност от 26.04.2013 г. до
25.04.2014 г. при З.Б.И. АД, ведно със законната лихва считано от датата на
исковата молба – 22.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адвокат П.К., Софийска адвокатска колегия, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 2736.00
лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА С.К.Б., ЕГН **********, с адрес *** ******** с адрес
за призоваване гр.К., ул.********, чрез адв.П.К. от САК, да заплати на ЗД Б.И.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 2462.00 лв. – разноски за съдебни експертизи,
възнаграждение за свидетел и юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 3114.00 лв., представляваща държавна такса, дължима
върху уважената част от исковете и сумата 850.00 лв. –разноски за съдебни
експертизи.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: