Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 06.11.2020                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                 първи граждански състав

На седми октомври                                       две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 598 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.

Ищцовото дружество – „А.З.С.Н.В.“ ЕАД *** твърди, че на 01.07.2017г. бил сключен Договор за цесия между „И.А.М.” АД, ЕИК *****и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *****(с предишно наименование „П.Ф.Б.“ ООД), по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/20.07.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и С.Н.С. било прехвърлено в полза на „И.А.М.” АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.03.2019г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г, сключен между „И.А.М.” АД и „А.з.с.н.в.” ООД (понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД), по силата на което „И.А.М.” АД прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/20.07.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и С.Н.С., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Ответникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от името на „Ф.Б.“ ЕООД и съответно от името на „И.А.М.“ АД по втората цесия с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от дата 07.03.2019г. и Уведомително писмо с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от дата 07.3.2019г., изпратени с известие за доставяне от страна н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, като видно от представената към писмените доказателства обратна разписка, ответникът не си е получил пратката и писмото се е върнало в цялост с отбелязване като „непотърсено“. Позовава се на Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д №12/2009, II ТО, ТК, постановено по реда на чл.291 от ГПК, съгласно което „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде игнорирано“.

На 20.07.2016г. С.Н.С., в качеството на Кредитополучател сключил Договор за потребителски паричен кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от Договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на Договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „П.Ф.Б.“ ООД му е предоставен целия обем преддоговорна и договорна информация относно условията на Договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на Договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.

При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1250.00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на Договора за кредит, Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на Договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки Договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 170.76 лева. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1420.76 лева, които се заплащат на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 31.57 лева. Първата погасителна вноска е платима на 29.07.2016 г., а последната погасителна вноска е с падеж – 02.06.2017г.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 02.06.2017г. - дата на последна погасителна вноска, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми.

На ответника, от страна н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в качеството на кредитор било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 24.02.2017г. до датата на входиране на задължението в съда, като общият размер на което било 124.20 лева. Ответникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.

С оглед изложеното, з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД възникнал правния интерес от подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. №208/2020г. по описа на КрлРС била издадена Заповед за изпълнение. Срещу заповедта било депозирано възражение, което от своя страна обуславя подаването на настоящата искова молба.

Във връзка с направеното от длъжника възражение в заповедното производство, че издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е незаконосъобразна счита, че същото е неоснователно. Издадената от заповедния съд Заповед за изпълнение е редовно издадена и напълно законосъобразна, като съображенията за това били следните:

На 29.10.2019г., в Държавен вестник, бр. 85 било обнародвано Решение № 3988 от 19.03.2019г. на Върховния административен съд за отмяна на чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на образци на Заповед за изпълнение, Заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. На 21.02.2020г. в Държавен вестник, бр. 15 била обнародвана новата Наредба № Н-2 за утвърждаване на образци. В промеждутъка между отмяната на старата Наредба и обнародването на новата Наредба, с ДВ, бр. 99 от 17.12.2019г. била обнародвана Наредба за допълнение на старата Наредба, с което допълнение са приети чл.4 и чл.9, ведно с приложенията към тях във връзка с отмяната им чрез Решение № 3988 от 19.03.2019г. на ВАС, като целта на Наредбата, с която се допълва старата Наредба, е да се избегне съществуването на норматив на празнота, която да създаде опасност от нарушаване или застрашаване правата и интересите на гражданскоправните субекти. С оглед изложеното счита, че издадената Заповед за изпълнение от РС- Карлово по ч.гр.д №208/2020г. е законосъобразна.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.Н.С., с ЕГН **********, че същият дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сума в общ размер на 597.56 лева, от които – главница в размер на 452.43 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 20.93 лева за периода от 24.02.2017г. до 02.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 124.20 лева за периода от 24.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендира за направените в заповедното производство разноски, както и направените в настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева.

Ответникът - С.Н.С., в срока по реда на чл. 131 от ГПК не взима становище по предявения иск. В хода на делото се представлява от адв. Г.Г., който оспорва иска. Твърди, че претенцията е неоснователна, поради липса на възникнало ликвидно и изискуемо задължение към новия кредитор, поради факта, че от представените доказателства по делото, в частност - пълномощното, с което цесионерът е бил преупълномощен да уведоми ответника за възникналата втора цесия, е без дата, без нотариална заверка, поради което няма кака да се установи, дали същото е било налице към момента на уведомяване на ответника по пощата, както е извършил цесионера. Уточнява, че не оспорва факта, че е уведомен за втората цесия, но твърди, че е нарушена процедурата на чл. 99 при издаване не пълномощно, с което „Изи“ е преупълномощила „АСВ“. Изрично заявява, че не оспорва размера на иска, като твърди, че признава размера на исковата претенция така, както е заявена в заповедното производство и в настоящото исково производство. Спорното единствено обстоятелство да е възникнало правоотношение с „АСВ“ ЕАД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е прието ч.гр.д. №  208/2020г. по описа на КрлРС, от което се установява, че на 18.02.2020г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 128/18.02.2020г. за следните суми: 452.43 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *********/20.07.2016г.; договорна лихва в размер на 20.93 лева за периода от 24.02.2017г. до 02.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 124.20 лева за периода от 24.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 12.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 25.00 лева, разноски по делото за внесена държавна такса и 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок. Предвид констатираното, съдът намира, че в законовия срок са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на процесните суми. 

Спор относно размера на исковите претенции не съществува, поради което съдът не следва да изследва този въпрос, доколкото същия е безспорен между страните. Спорът касае това, редовно ли е пълномощното по втората цесия, съответно същото произвело ли е действие по отношение второто уведомление на ответника - на кого дължи изпълнение по сключения Договор за потребителски кредит № *********/20.07.2016г.

С Договор за цесия от 01.07.2017г. „И.А.М.” АД, ЕИК *****и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *****(с предишно наименование „П.Ф.Б.“ ООД) вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/20.07.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и С.Н.С. е прехвърлено в полза на „И.А.М.” АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

Видно от останалите писмени доказателства, на 16.11.2010г. е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „И.А.М.” АД и „А.з.с.н.в.” ООД (понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД), Допълнително споразумение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.11.2014г. и 01.11.2017г. по силата на които „И.А.М.” АД прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/20.07.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и С.Н.С., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

Във връзка с това е издадено пълномощно на 09.09.2015г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което  „И.А.М.” АД е упълномощило „А.з.с.н.в.” ЕАД да уведоми от името на „И.А.М.” АД всички длъжници по всички вземания на дружеството по Рамков договоор за цесия от 16.11.2010г.

С пълномощно издадено на 04.07.2017г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Ф.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „П.Ф.Б.“ ООД) е упълномощило „И.А.М.” АД да уведоми от името на „Ф.Б.“ ЕООД всички длъжници по всички вземания на дружеството по Рамков договор за цесия от 01.07.2017г.

С допълнително пълномощно по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „И.А.М.” АД, в качеството си на пълномощник по пълномощно дадено от „Ф.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „П.Ф.Б.“ ООД) е преупълномощен „А.з.с.н.в.” ЕАД, от името на „Ф.Б.“ ЕООД всички длъжници по всички вземания на дружеството по Рамков договор за цесия от 01.07.2017г.

 

 

 

Ответникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от името на „Ф.Б.“ ЕООД и съответно от името на „И.А.М.“ АД по втората цесия, двете дружества представлявани чрез „А.з.с.н.в.” ЕАД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от дата 07.03.2019г. и Уведомително писмо с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от дата 07.3.2019г., изпратени с известие за доставяне от страна н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, като видно от представената към писмените доказателства обратна разписка, ответникът не си е получил пратката и писмото се е върнало в цялост с отбелязване като „непотърсено“.  

Други доказателства от значение по делото във връзка с уведомяването на ответника за извършената цесия не са представени. Представени са доказателства досежно сключения Договор за потребителски кредит № *********/20.07.2016г., които обстоятелства не са спорни по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в  полза на частния му праводател (цедент) заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е предявен в срока по чл. 415 от ГПК и след депозирано по реда на чл. 414 от ГПК възражение от ответника, поради което се явява процесуално допустим.

По отношение на цесията: дори и да се приеме, че преди образуване на настоящото производство ответникът не е бил уведомен за извършената цесия, с връчването на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства той е бил уведомен за извършеното прехвърляне, за което законът не изисква определена форма и начин. Поради това извършената цесия има действие спрямо ответника и ищецът в настоящото производство се явява материално легитимиран да претендира от него вземането по процесния договор. Без значение е обстоятелството, че към момента на връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК, ответникът не е бил обвързан от извършената цесия, тъй като не му е съобщена и това не би могло да бъде променено с последващото връчване на исковата молба и доказателствата. На основание чл. 235 от ГПК, съдът е длъжен да съобрази и настъпилите в хода на процеса факти от значение за спорното право, какъвто факт безспорно се явява и уведомяването за цесиите. Освен това ответникът – длъжник може да възрази успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че вече е изпълнил задължението си на стария кредитор или овластено от него лице, което не е направено по настоящото дело. Съдебната практика е трайна и непротиворечива, че след като уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника, макар и със самата искова молба, то същият се счита за редовно и надлежно уведомен за извършената цесия. Ето защо, липсата на връчено преди това уведомление за цесия не прави предявения в настоящото производство иск неоснователен. 

По отношение на възражението, че пълномощното, с което се преупълномощава „А.з.с.н.в.” ЕАД от „И.А.М.” АД, в качеството си на пълномощник по пълномощно дадено от „Ф.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „П.Ф.Б.“ ООД) да уведоми всички длъжници по вземанията на дружеството, съгласно Рамков договор за цесия от 01.07.2017г., че няма нотариална заверка и липсва дата, съдът намира същото за несъстоятелно по следните аргументи:

Цедентът може да упълномощи трето лице, включително цесионера, да извърши уведомяването по чл.99, ал.3 от ЗЗД от негово име, като с това не е налице заобикаляне на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, тъй като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор, в която насока е и досегашната практика на ВКС по чл.290 от ГПК – решение № 137/ 02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на III ГО на ВКС.

В съответствие със съдържанието на чл.4.3 от договора за цесия, съдът намира, че в него има изрично упълномощаване на цесионера от цедента да извърши от името на цедента уведомяванията на длъжниците по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Обстоятелството, дали кредиторът е изпълнила поетото към цедента задължение да му предостави отделно заверено пълномощно, не дерогира вече учредената със самия договор в полза на приобретателя на вземанията представителна власт да извърши съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 от ЗЗД, нито е условие упълномощането да прояви действие. Задължението на цедента да предостави заверено пълномощно е установено в полза на цесионера, за да улесни последния при доказването на факта на упълномощаването пред длъжниците по прехвърлените вземания. Длъжникът не е страна по договора за цесия и с оглед неговото релативно (относително) действие, не може да се позовава на неизпълнения на задължения по него, доколкото те не засягат учредената вече в полза на цесионера представителна власт във връзка с извършването на уведомленията по чл.99, ал.3 от ЗЗД.

По изложените аргументи, съдът намира възражението за неоснователно.

Доколкото изцяло в тежест на ответника е възложено да установи, че е извършил съответно заплащане на задължението си към ищцовото дружество, а в тази насока липсват доказателства съдът приема, че иска се явява основателен. Още повече, ответникът признава иска по размер и доколкото е налице неизпълнение на договорното задължение към кредитодателя по договора или към ищцовото дружество след прехвърляне на вземането с договора за цесия и връчване на надлежно уведомление за това на длъжника, то искът като основателен следва да бъде уважен.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:

По исковото производство са представени доказателства за направата на разноските за държавна такса в размер на 125.00 лева, както и се претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 23, т. 2 от НЗПП. Ответната страна е възразила за прекомерност на юрисконсултското възнаграждание.  Възраженията за прекомерност е направено своевременно и се явява основателен. С оглед не високата фактическата и правна сложност на спора, и предвид обстоятелството, че така определеното общо юрисконсултско възнаграждение на ищеца следва да бъде намалено в минималния размер от 150.00 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 275.00 лева.

С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство са реализирани разноски в размер на 25.00 лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение или общо в размер на 75.00 лева, които следва да се присъдят.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Н.С. *** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б., сума в общ размер на 597.56 (петстотин деветдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки) лева, от които – главница в размер на 452.43 лева, дължима по Договор за потребителски кредит № *********/20.07.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и С.Н.С. и прехвърлен по силата на цесия „И.А.М.” АД, а в последствие прехвърлян по силата на цесия от 16.11.2010г. от „И.А.М.” АД н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 20.93 лева, дължима за периода от 24.02.2017г. до 02.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 124.20 лева за периода от 24.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2020г.

ОСЪЖДА  С.Н.С. *** с ЕГН ********** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б., разноските направени в исковото производство в размер на 275.00 лева.

ОСЪЖДА  С.Н.С. *** с ЕГН ********** да заплати „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б., разноските, направени по частно гражданско дело № 208/2020г. по описа на Районен съд Карлово в размер на 75.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.