Решение по дело №14/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 71
Дата: 13 май 2022 г.
Съдия: Мая Банчева
Дело: 20221230200014
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Петрич, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200014 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. С. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Х.м.“ № ***, против
Наказателно постановление № 21-0314-001117 от 11.11.2021 г. на ВПД Началник РУ към
ОДМВР Б., РУ П., с което на жалбоподателя: 1. За нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на
основание чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП е наложена Глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева,
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; 2. За нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на
основание чл.185 ЗДвП е наложена Глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева и 3. За
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 ЗДвП е наложена
Глоба в размер на 10.00 /десет/ лева; На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети
общо 10 /десет/ контролни точки.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че в обстоятелствената част на обжалвания акт неправилно е описана
фактическата обстановка и не е посочено точно какво административно нарушение е
извършено. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление № 21-0314-001117 от 11.11.2021 г. на ВПД Началник РУ към
ОДМВР Б., РУ П..
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и излага допълнителни
съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което моли съда да отмени
процесното наказателно постановление.
1
Административно наказващият орган – ВПД Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П., редовно
призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната
преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му.
Районна прокуратура – Б., ТО - П., не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
съдебно заседание на 02.03.2022 г., разпитани бяха свидетелите М. А. С., Д. К. Б., К. И. К. и
К. Х. Н., изслушани са обясненията на жалбоподателя.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Установи се в процеса, че на 20.10.2021 г. служителите на РУ – П., свидетелите Д. К. Б. и
К.И. К., изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред и
извършвали обходи в предварително определени и заложени в нарочен график райони в гр.
П.. Около 2.45 часа, движейки се в района на ж.п. гарата, полицейските служители
забелязали автомобил, движещ се по улица „С.“ в посока ул. „М.“, който бил с липсваща
предна регистрационна табела и несветещ преден фар, поради което спрели за проверка
процесния автомобил - лек автомобил Опел Астра с рег. № ***.
В хода на проверката, полицейските служители изискали документите на водача, след което
последният бил тестван и за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр
номер 0184, който отчел положителна проба номер 02341 с резултат от 0.99 промила,
количество алкохол измерено от издишания въздух. Пробата е извършена на 20.10.2021 г. в
02.51 часа, след което на водача е издаден талон за медицинско изследване номер 0057011.
Проверяващите установили също така, че автомобилът е без предна регистрационна табела,
а водачът не може да представи свидетелство за управление на моторно превозно средство и
контролен талон към него.
В резултат на така констатираните нарушения при извършената проверка, на място М. А. С.,
в качеството си на мл.автоконтрольор при ОД на МВР Б., РУ П., в присъствието на
свидетеля Д. К. Б., съставил АУАН серия GA № 423291 от 20.10.2021 г., срещу А. С. М., за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. При съставянето на акта са иззети като доказателства свидетелството
за регистрация на МПС № ********* и един брой регистрационна табела с рег. № ***.
Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го
разписал без възражения.
Въз основа на така съставения акт, на 11.11.2021 г. ВПД Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П.
издал и обжалваното НП 21-0314-001117/11.11.2021 г., в което възприел изцяло описаната в
АУАН фактическа обстановка и наложил на жалбоподателя: 1. За нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП - Глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева,
2
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; 2. За нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на
основание чл.185 ЗДвП - Глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева и 3. За нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 ЗДвП - Глоба в размер на 10.00
/десет/ лева; На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни
точки.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя А. С. М. на 06.01.2022 г., в
законоустановения срок – 11.01.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят М. А. С.,
свидетелят по съставянето на акта Д. К. Б., полицейският служител К.И.К. и К.Х.Н.,
изслушани са обясненията на жалбоподателя.
Полицейските служители – свидетелите Б. и К. изнасят, че на инкриминираните дата и час
били автопатрул и извършвали обход на района на ж.п. гарата в гр. П. в изпълнение на
служебните си задължения по охрана на обществения ред. Същите забелязали, че по ул.
„Д.Д." в посока ул. „С.“ и ул. “М.“ в гр. П. се движи лек автомобил без предна
регистрационна табела, като свид.Б. уточнява, че единият преден фар на МПС-то не светел,
а свид. К. допълва, че автомобилът бил доста одраскан. Продължават, че последвали МПС-
то и след подаден светлинен сигнал, автомобилът бил спрян на ул. „С.“ в гр. П.. Според
показанията им, водач на процесното МПС бил жалбоподателят, който бил придружаван от
жена – свидетелката Назърова. И двамата свидетели твърдят, че при извършване на
проверката усетили мирис на алкохол от страна на жалбоподателя, поради което поискали
съдействие от колегата им М.С. да тества водача за наличието на алкохол в издишания
въздух с техническо средство. Категорични са, че техническото средство за измерване на
количеството алкохол отчело положителна проба и наличие на алкохол в кръвта на
жалбоподателя 0.99 промила. Свид. Б. сочи, че на жалбоподателя е издаден талон за
медицинско изследване, а свид. К. установява, че жалбоподателят не е представил
изисканите документи. Свидетелите изнасят, че в резултат на констатираните нарушения, на
място – на ул. „С.“ в гр. П. бил съставен АУАН против жалбоподателя, който разбрал за
какво се съставя актът.
Актосъставителят – свид. С. потвърждава изнесеното от свидетелите Б. и К. – че на
20.10.2021 г. около 2.40 часа бил извикан на ул. „С.“ в гр. П. от колегата си Д.Б. за оказване
на съдействие и изпробване водач на лек автомобил за употреба на алкохол; че на място
установил автомобилът, който бил без предна регистрационна табела, в лош външен вид, по
него имало следи от ПТП и единият му преден фар не работел, както и водача на
автомобила – жалбоподателя, който видимо бил употребил алкохол и неговата спътница
свид. Н.; че изпробвал водача на автомобила с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 за
употреба на алкохол и пробата била положителна - 0.99 промила; че АУАН е съставен на
място и жалбоподателят е разбрал за какво е съставен и го е разписал без възражение. Свид.
С. допълва, че при издаването на талон за медицинско изследване на жалбоподателя,
разяснил на същия, че трябва да отиде да даде биологична проба, но това е по негово
3
желание, както и че жалбоподателят му заявил, че няма да отиде да даде проба за
медицинско изследване.
В показанията си свид. Н. изнася факти и обстоятелства, част от които са неотносими към
конкретния случай, а останалата част визират съвместното й пътуване с жалбоподателя по
маршрут Р. – гр. П. около 02.00 часа към 29.10.2021 г. – четири дни след смъртта на съпруга
й, починал на 25.10.2021 г. Свидетелката сочи, че пътувайки от Р. към гр. П., на пътя на К.,
жалбоподателят спукал гума на автомобила и след като я поправил продължили пътуването
в посока гр. П., а като стигнали на гарата жалбоподателят спрял автомобила и Н. му казала,
че ще остане да пренощува в колата и на сутринта ще си търси квартира. Продължава, че в
този момент дошли полицейски служители, възразява на констатацията им, че М. е пил, като
твърди, че само тя била пила. Допълва, че служителите на реда й проверили личните
документи и й казали, че е свободна да си ходи, както и че не е свидетел на тестването на
жалбоподателя за употреба на алкохол.
В съдебно заседание са изслушани обясненията на жалбоподателя, който последователно
уточнява, че на 19.10.2021 г. в 2.00 - 2.30 часа отишъл на Р. с автомобила си, за да прави
бани, където срещнал свид.Н., която го попитала дали може да спи при него, а при отказа от
негова страна го помолила да я прибере в гр. П.. М. й казал, че на следващата сутрин трябва
да отиде на преглед в гр. С., Н. нямала нищо против да тръгне с него в каквато и да било
посока, и двамата тръгнали в посока гр. С.. Тъй като на завоя от Р. за гр. С. имало насрещно
движение и много превозни средства, жалбоподателят изнася, че леко отбил автомобила от
пътното платно, ударил се в мантинелата и спукал гума, при което се наложило да продължи
да управлява автомобила по джанти до крайпътно заведение, където сменил гумата на
автомобила и със спътницата му се върнали и тръгнали за гр. П.. Продължава, че
пристигайки в гр. П., в 2.15 часа, отбил по една улица над гарата, която била първата в
дясно и спрял автомобила от лявата страна на улицата и легнали да спят – свид.Н. на
задната седалка, а жалбоподателят на волана. След повече от 20 минути дошли
полицейските служители, които чукали по автомобила и осветявали с фенерче в купето му, а
те двамата си лежали вътре. Продължава, че полицаите го тествали за алкохол с дрегер, като
твърди, че преди да се качи в автомобила не е употребил алкохол, не му е даван талон за
медицинско изследване и оказал пълно съдействие на полицейските органи.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
4
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Съгласно чл. 189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в закона. Съгласно чл.189,
ал.12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или
от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е съставен от
компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., а НП е издадено от
компетентен АНО – ВПД Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П., упълномощен със Заповед с
рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на
двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, чл. 57 и чл. 58 ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за
отмяна на НП само на това основание.
В настоящия казус, жалбоподателят А. С. М. е санкциониран за това, че на 20.10.2021 г. в
02.45 часа в гр. П. на ул. С. като водач на лек автомобил – Опел Астра с рег. № ***, при
обстоятелства: гр. П. по ул. С. в посока ул. М. в района на дом номер 14 управлява
собствения си лек автомобил Опел Астра с рег. № ***, след употреба на алкохол установена
с техническо средство Дрегер 7510 с фабр номер 0184, който отчел положителна проба
номер 02341 с резултат от 0.99 промила, количество алкохол измерено от издишания въздух,
проба е извършена на 20.10.2021 г. в 02.51 часа, на водача е издаден талон за медицинско
изследване номер 0057011, както и че проверяваният автомобил е без предна
регистрационна табела и водачът не може да представи свидетелство за управление на
моторно превозно средство и контролен талон към него, с което е извършил нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП – управлява МПС, което е регистрирано, но е без табела с регистрационен номер или
не е поставена на определеното за това място и нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП – не
носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към
5
СУМПС от съответната категория.
В случая основополагащо при преценката за законосъобразното ангажиране на
отговорността на жалбоподателя е обстоятелството, дали към момента на констатиране на
административните нарушения, последният е имал качеството на водач на МПС. Именно по
този въпрос в събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства се
установяват сериозни противоречия, поради което издирването на обективната истина по
делото предполага тяхното внимателно анализиране, като същите, условно могат да се
обособят в две групи. В първата група следва да се поставят показанията, дадени от
полицейските служители Б. и К., които са категорични, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя е бил в движение към момента на установяване на липсващата предна
регистрационна табела и същият е бил спрян след подаден светлинен сигнал от страна на
органите на реда, т.е. жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС. Във втората
група гласни доказателствени средства следва да се поставят показанията дадени от
свидетелката Назърова, според която при пристигането на полицейските служители
автомобилът не е бил в движение и жалбоподателят не го е управлявал, което становище е
застъпено и в защитната теза на жалбоподателя.
При обсъждане на събраните гласни доказателства следва да се съобрази обстоятелството, че
свидетелските показания на К.Н. са противоречиви, непоследователни и не кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото. На първо място, свидетелката твърди, че
случаят е от 29.10.2021 г. – четири дни след смъртта на съпруга й, който е починал на
25.10.2021 г., а останалите доказателства установяват като дата на извършване на
нарушенията – 20.10.2021 г. На следващо място, свидетелката признава, че към момента на
пристигането на полицейските служители на място, тя е била употребила алкохол и
въпреки, че не е установено какво е употребеното от нея количество алкохол, самата
употреба е достатъчна индикация, за да внесе съмнение относно нейните възприятия и
съответно обективност. И не на последно място следва да се акцентува върху поведението
на свидетелката, която сама изнася, че е искала да спи в дома на жалбоподателя, че е
предприела пътуване с него, както и съгласието й да преспи в колата на жалбоподателя - все
действия, които предполагат по-близки отношения между Н. и М., и съответно липсата на
безпристрастност и обективност от страна на свидетелката.
Ето защо, първостепенната инстанция не приема за достоверни показанията на свидетелката
Назърова и кредитира свидетелските показания от първата група гласни доказателствени
средства – тези на полицейските служители Б. и К.. Същите, заедно с показанията на свид.С.
са обективни, еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират помежду си.
По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП:
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава
на вмененото му нарушение, като същият не се е съобразил с разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1
ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. И правилно АНО е
6
наложил на жалбоподателя предвиденото в санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП
кумулативно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
По подробно изложените по-горе мотиви, от свидетелските показания на полицейските
служители Б. и К., по делото безспорно се доказа, че на инкриминираните дата и час,
жалбоподателят е имал качеството на водач и е управлявал собствения си лек автомобил
Опел Астра с рег. № ***.
Безспорно се установи и мястото на извършеното административно нарушение – ул. С. в гр.
П.. Полицейските служители Б. и К. по недвусмислен и категоричен начин установяват
маршрута на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, както и мястото на
спирането му. Този факт се потвърждава и от показанията на пристигналия на място
актосъставител – свидетелят С..
По категоричен начин се доказа и че жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил
под въздействието на алкохол. И тримата полицейски служители установяват, че при
извършената проверка на 20.10.2021 г., жалбоподателят е миришел на алкохол.
В АУАН актосъставителят ясно, точно и конкретно е посочил количеството алкохол
измерено от издишания въздух – 0.99 промила, както и начина, по който същото е
установено – чрез техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер 0184 с проба №
02341, извършена на 20.10.2021 г. в 02.51 часа, посочил е и номера на издадения талон за
медицинско изследване – 0057011.
Поради това, съдът приема за доказано, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, като е нарушил
забраната да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол.
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на
съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в
случая е налице. Жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство с ясното
съзнание, че преди това е употребил алкохол.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесното НП в тази му част е правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да се потвърди.
По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП:
Съгласно нормата на чл.140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени
в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
Съдът намира, че в конкретния случай, след като е управлявал личния си автомобил без
предна регистрационна табела, жалбоподателят с виновното си поведение е осъществил
7
състава на вмененото му административно нарушение. Посоченото в наказателното
постановление цифрово означение на правната квалификация на нарушението не е
прецизирана, доколкото разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП съдържа две отделни
самостоятелни хипотези, очертани ясно в две отделни изречения. Правилната и пълна
правна квалификация на нарушението е по чл.140, ал.1, изр. 1-во от ЗДвП. Независимо от
сочения порок, изложеното ясно и точно словесно описание в НП на фактическите
обстоятелства, при които е осъществено нарушението не води до неяснота и невъзможност
нарушителя да разбере, в какво точно се изразява нарушението и въз основа на какви
доказателства се гради обвинителната теза. Очевидно е, че допуснатото несъществено
процесуално нарушение в НП не води до ограничаване правото на защита и не може да се
причисли към категорията съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за
отмяна на наказателното постановлението.
В случая, административното нарушение безспорно се доказа от свидетелските показания на
полицейските служители Б. и К., които именно поради липсата на предна регистрационна
табела на управлявания от жалбоподателя автомобил го спрели за проверка. Нарушението е
констатирано и от свид.С.. Същото се потвърждава и от факта, че при съставянето на АУАН
е иззета само една табела с рег. № ***, т.е. втората такава е липсвала. Това обстоятелство не
се оспорва и от жалбоподателя, който не навежда никакви аргументи и доказателства, за да
обори административното обвинение.
Правилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл.185 ЗДвП, който
предвижда, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Наистина, в други разпоредби на ЗДвП са предвидени наказания за водач, който управлява
моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места /чл.175, ал.1, т.1 ЗДвП/, или който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер /чл.175, ал.3 ЗДвП/, но в конкретния случай се касае само за една
липсваща регистрационна табела /предната/ и извършеното нарушение не изпълва състава
на цитираните санкционни разпоредби.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесното НП в тази му част е правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да се потвърди.
По административното обвинение за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП:
На база анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушението
по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Безспорно се установи от показанията на полицейски служители
К. и Б., че при извършената проверка водачът не е представил свидетелство за управление
на МПС от съответната категория и контролния талон към него. В тази връзка правилно
АНО е наложил на жалбоподателя предвиденото в санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1
ЗДвП глоба в размер на 10.00 лева.
8
Ето защо, доколкото от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на описаните в
АУАН и НП административни нарушения, съдът приема, че правилно и законосъобразно е
била ангажирана неговата отговорност, поради което НП следва да бъде потвърдено. Съдът
следва да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление,
с която на жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1,
т.2 ЗДвП е наложена Глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП
е наложена Глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева, на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки, и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП,
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 ЗДвП е наложена Глоба в размер на 10.00 /десет/ лева,
като правилно и законосъобразно.
Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П. районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-0314-001117 от 11.11.2021 г. на
ВПД Началник РУ към ОДМВР Б., РУ П., с което на А. С. М., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„Х.м.“ № ***, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП е
наложена Глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца; за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложена Глоба
в размер на 20.00 /двадесет/ лева, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо
10 /десет/ контролни точки и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1,2 ЗДвП е наложена Глоба в размер на 10.00 /десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред Административен
съд – гр. Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9