Присъда по дело №48/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 8
Дата: 23 юни 2022 г.
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20225000600048
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 8
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225000600048 по описа за 2022 година
На основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 и чл.337, ал.1, т.2 от
НПК Апелативният съд
ПРИСЪДИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 260031/23. 09. 2021 г. по НОХД № 515/2020 г. по
описа на Х. окръжен съд в наказателно - осъдителната част, с която
подсъдимият Р.Г. /R. G./ е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.242, ал.4, предл.1-во, вр. ал.2, предл.1-во, вр. чл.20, ал.4
от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на наказания
„Лишаване от свобода“ за срок от 13 години при първоначален „Строг“
режим на изтърпяване и „Глоба“ в размер на 100 000 лева, като вместо нея
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Г. /R. G./, гражданин на Р. Т. ЗА НЕВИНЕН
1
в това, на 19.08.2019 г. на ГКПП „К. А.“, област Х. в съучастие с подсъдимия
В. ФР. Р., в качеството на помагач, с лек автомобил марка „О.“, модел „З.“ с
немски регистрационен номер "" да е пренесъл през границата на страната от
Р. Т. в Р. Б. без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество
– хероин, с общо тегло 18 972,10 грама и съдържание на активен компонент
„диацетилморфин“ 54,4 тегловни процента, на обща стойност 1 707 489 лева,
като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е
особено тежък, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА
по обвинението за престъпление по чл.242, ал.4, предл.1-во, вр. ал.2, предл.1-
во, вр. чл.20, ал.4 от НК.
ОТМЕНЯ присъдата и в частта, с която подсъдимият В. ФР. Р. /W. F.
R./, гражданин на Ф. р. Г. е признат за виновен в това при извършването на
престъплението по чл.242, ал.4, предл.1-во, вр. ал.2, предл.1-во от НК да е
действал в съучастие с подсъдимия Р.Г. и го признава за невинен и оправдава
само по отношение на това престъплението да е извършено във връзка с чл.20,
ал.2 от НК.
ОТМЕНЯ присъдата и в частта по приложението на чл.59, ал.1 от НК по
отношение на подсъдимия Р.Г..
ОТМЕНЯ присъдата и в частта за направените деловодни разноски,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА подсъдимия В. ФР. Р. /W. F. R./ със снета по делото
самоличност да заплати в полза на държавата, направените по делото
разноски, съответно на досъдебното производство по сметка на Митница – Б.
от 2121,14 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Окръжен съд – Х. от 1070,5 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред
Върховния касационен съд на Р. Б. в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Производство по реда на глава 21 от НПК.
С Присъда № 260031/23.09.2021 г. по НОХД № 515/2020 г. на Х.
окръжен съд подсъдимият Р.Г. /R. G./, гражданин на Р. Т. е ПРИЗНАТ ЗА
ВИНОВЕН, в това, че на 19.08.2019 г. на ГКПП „К. А.“, област Х. в съучастие
с подсъдимия В.Ф.Р., в качеството на помагач, с лек автомобил марка „О.“,
модел „З.“ с немски регистрационен номер "" пренесъл през границата на
страната от Р. Т. в Р. Б. без надлежно разрешително високорисково
наркотично вещество – хероин, с общо тегло 18 972,10 грама и съдържание на
активен компонент „диацетилморфин“ 54,4 тегловни процента, на обща
стойност 1 707 489 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи
размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.242, ал.4,
пр.1-во, вр ал.2, пр.1-во, вр. чл.20, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, е
ОСЪДЕН на наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 13 ГОДИНИ
при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване и ГЛОБА в размер на
100 000 лева, като е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН И ОПРАВДАН по
първоначално предявеното му обвинение – за това, че е извършил
престъплението в съучастие и като подбудител – по чл.242, ал.4, пр.1-во, вр.
ал.2, пр.1-во, вр. чл.20, ал.3 от НК.
С присъдата подсъдимият В.Ф.Р. /W. F. R./, гражданин на Ф. р. Г. е
ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН, в това че на 19.08.2019 г. през ГКПП „К. А.“ в
съучастие с подсъдимия Р.Г. /помагач/, в качеството на извършител, с лек
автомобил марка „О.“, модел „З.“ с немски регистрационен номер "" пренесъл
през границата на страната от Р. Т. в Р. Б. без надлежно разрешително
високорисково наркотично вещество – хероин, с общо тегло 18 972,10 грама и
съдържание на активен компонент „диацетилморфин“ 54,4 тегловни
процента, на обща стойност 1 707 489 лева, като предметът на контрабандата
е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на
основание чл.242, ал.4, пр.1-во, вр. ал.2, пр.1-во, вр. чл. 20, ал.2 и чл.55, ал.1,
т.1 и ал.2 от НК е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 9
години при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване и ГЛОБА в размер на
100 000 лева.
На основание чл.59, ал.1 от НК е ПРИСПАДНАТО от така наложените
на подсъдимите Р.Г. и В.Р. наказания „Лишаване от свобода” времето, през
което те са били задържани и спрямо тях е била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано съответно за Г. от 24.08.2019 г. и за Р. от
19.08.2019 г.
На основание 242, ал.7 от НК е ОТНЕТ в полза на държавата предметът
на престъплението: високорисково наркотично вещество – хероин, с общо
тегло 18 972,10 грама и съдържание на активен компонент „диацетилморфин“
54,4 тегловни процента, на обща стойност 1 707 489 лева.
На основание чл.242, ал.8 от НК е ОТНЕТО в полза на държавата
превозното средство, послужило за превозване на стоките, предмет на
1
контрабандата, а именно: лек автомобил марка „О.“, модел „З.“ с немски
регистрационен номер "".
Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства,
като е постановил - мобилен апарат марка „S.“ с IMEI * с поставена в него
сим-карта да се върне на подсъдимия В.Р., а мобилен апарат марка „I.“ с IMEI
*** с поставена в него сим-карта, мобилен апарат марка „I.“ с IMEI *** без
сим-карта и USB-флаш памет с бял цвят, да се върнат на подсъдимия Р.Г.
след влизане на присъдата в сила.
Съдът е осъдил подсъдимите Р.Г. и В.Р. да заплатят в полза на
държавата - бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Х.,
направените по делото разноски в размер на по 535,25 лева, а по сметка на
Митница – Б., направените на досъдебното производство разноски в размер
на по 1060,57 лева, а подсъдимия В.Ф.Р. и в полза на Националното Бюро за
правна помощ сумата от 230 лева, представляваща изпратено възнаграждение
за адвокат, упражнил служебна защита в хода на досъдебното производство.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия Р.Г., чрез неговия защитник –
адв. М. И. от АК – С.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда. В тази
връзка се иска отмяната на присъдата и постановяването на оправдателна
такава в частта, в която подс. Г. е признат за виновен като съучастник в
извършеното престъпление.
Намират, че от страна на първоинстанционния съд са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, при допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствения материал, които са
опорочили и крайния акт на съда. В допълнението към жалбата се излагат
подробни изложения в 34 точки относно първоначално дадените обяснения от
подс. Р. от 22.08.2019 г., приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от
НПК, с които уличава подс. Г. в съучастническа престъпна дейност, явяващо
се типичен случай на т.нар. „оговор“. Намира същите за опорочени, предвид
на обстоятелството, че обв. Р. в предните дни е бил незаконно задържан и
лишен от свобода от полицейските служби, които са му нанесли физически
побой и упражнили психологически натиск. Изразява се съмнение, дали в
действителност назначеният служебен защитник на обв. Р. – адв. К. е
присъствал на тази дата при извършване на процесуално-следствените
действия, свързани с повдигането и предявяването на обвинението,
провеждания разпит, като е подписал постановлението и протоколите за
разпит. Възразява се и срещу осъществените от полицейските служби
контролиранани разговори на обв. В. с обв. Г. по мобилни телефони,
установени от заключенията на изготвените технически експертизи преди и
след като първия от тях да е добил качеството на обвиняем, което е изисквало
извеждането му от арестното помещение. Счита, че не са били обсъдени в
цялост дадените впоследствие обяснения от обв. В. по време на досъдебното
производство. Намира, че от доказателствата по делото не е установена с
2
категоричност съпричастността на подзащитния му Г. като помагач по
отношение на посочения начин за осигуряване от обв. В. на визираната,
сериозна парична сума за закупуване на наркотичното вещество; липсват
данни за съдържанието на провежданите преди извършване на контрабандата
телефонни разговори между тях; как е било указано от Г. на В. къде се намира
мястото на автосервиза, в който са били поставени в кухините на автомобила
на пакетите с наркотични вещества. Според защитата, неправилно съдът се е
позовал и на показанията на полицейските служители – И., А. и Д., които са
провели оперативна беседа с Р. на граничния пункт, като са възпроизвели
разказаното от него по случая, което според съдебната практика е
недопустимо. Счита, че след като съдът не е е кредитирал приложените по
делото ВДС от приложените СРС за съдържанието на разговорите между
двамата обвиняеми, не би могъл да се позовава и на осъществената между тях
телефонна комуникация. Възразява се и срещу заключението на съда за
нелогичност на осъществената според твърденията на двамата подсъдими
среща в района на гр. О. във връзка с повредата на автомобила на В. и
наложилия се на това място ремонт, което би могло да се установи, чрез
касовите бележки за зареждане с гориво от бензиностанции, намиращи се в
жабката на иззетия като веществено доказателство автомобил. Защитата
счита, че в нарушение на процесуалния закон са били приобщени по реда на
чл.279, ал.2, вр. ал.1,т.3 от НПК вместо по чл.279, ал.3, вр. ал.1, т.3 от НПК
дадените обяснения на обв. В. от досъдебното производство. За останалите
обяснения намира, че няма съществени противоречия, но въпреки това ако
съдът счете за нужно предлага да се прочетат.
Отправят се доказателствени искания: да бъдат изискани книгите за
посещенията на ареста на ОС „ИН“ – Х., за пропуски на ОД на МВР – Х. и РУ
на МВР – Х. за периода от 20.08.2019г. до 23.08.2019г.; да се назначи
съдебно-почеркова експертиза на подписите, положени в графите за защитник
на постановлението за привличане като обвиняем на Р., протоколите му
разпит като обвиняем на и отказ от право на превод на документи на дати
22.08.2019г. и на 04.10.2019г., дали са положени от едно и също лице – адв.К.
К. от АК – Х.; на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК да се прочетат
показанията от досъдебното производство на обв. Р. от 04.10.2019г. и на обв.
Р.Г. от същата дата и на 11.08.2019г. и накрая да се постанови претърсване и
изземване от т.нар. „жабка“ на иззетия като веществено доказателство
автомобил марка „О.“, модел „З.“ с немски рег. № SRK *** на намиращите се
в нея касови бонове /фишове/ за зареждане на гориво на територията на Р. Т..
Присъдата е обжалвана и от подсъдимия В.Р., чрез неговия защитник –
адв.А. Д. – К. от АК – С. с релевирани съображения за нейната неправилност
и незаконосъобразност. Изрично се упоменава, че предмет на въззивно
обжалване не е за признаването на подзащитния й за виновен като
извършител, а за това, че същият е извършил деянието в съучастие с подс. Г.
като помагач. Основните доводи са в две насоки – първата е за това, че
незаконосъобразно съдът е признал подс. Р. за виновен извършването на
3
престъпление по класифициранрания състав на чл. 242, ал.4, ал.4, пр.1 от НК,
вместо по по-леко наказуемия състав на чл.242, ал.2, пр.1 от НК. Не се
отрича, че откритото наркотично вещество е в „особено големи размери“, но
от доказателствата по делото не се установява наличието на „особено тежък
случай“ по чл.93, т.8 от НК за възприетата от съда по-тежката квалификация
на деянието, тъй като личната степен на обществена опасност на Р. е ниска,
като се позовава на неговите много добри характеристични данни,
обстоятелството, че до момента не е бил осъждан и др. На следващо място се
оспорва присъдата и в частта за определеното му според защитата явно
несправедливо наказание. В тази връзка моли за изменението й, с
възприемане на по-леката квалификация на деянието по чл.242, ал.2 от НК и
на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК да му се намали наложеното наказание.
В първата част от представените допълнителни изложения на адв. К. на
практика се възприемат, изложенията от другия защитник, насочени към
оспорване обективната съставомерност на деянието като извършено в
съучастие с подс. Г. като помагач. Акцентира се на неправилно възприетите
от окръжния съд за достоверни, първоначални обяснения на подзащитния й
от разпита му като обвиняем на досъдебното производство на 22.08.2019 г.,
които не са обсъдени в нужната им пълнота и по този начин осъществената от
подс. Г. помагаческа, а за подс. В. - в съучастие с него извършителска
деятелност, е останала неустановена по категоричен начин. По идентичен
начин са обръща внимание, на правилно възприетото от съда за незаконно
първоначално задържане на подс. В., но довело до опорочаване на дадените
от него обяснения. Според нея липсва пълноценно обсъждане на
противоречията в обясненията на подс. Р. от съдебното следствие спрямо тези
от досъдебното производство. Поставя се съмнение върху обстоятелството,
дали в действителност към датата на провеждане на първоначалните
процесуално-следствени действия на 22.08.2019г. обв. Р. е имал защитник;
как след като е бил задържан – първоначално незаконно, а след това и с
постановление на прокурор по чл.64, ал.2 от НПК. На същия е била
предоставяне възможност да провежда под контрола на полицейските служби
телефонна комуникация с подс. Г.; не е съобразено и твърдението на Р., че му
е бил нанесен побой и психологически натиск от полицейски служители на
„БОП“ - Х., в резултат на които е дал своите първоначални обяснения за
съпричастността на подс. Г., а след това в последвалите обяснения не го е
уличавал изобщо; намира за „свободни съчинения" мотивите, в частта им
относно осъществената телефонна комуникация и срещи между двамата
подсъдими на територията на Р. Т., свързани с осигуряването на паричната
сума от Р. и предаването й на Г., за уточняването на местонахождението на
автосервиза, в който в колата са били поставени пакетите с наркотик; за
оказаното съдействие от страна на Г. във връзка с повредата на автомобила на
Р., която според защитата е станала в района на гр. О., а не в гр. Б.. Възразява
се срещу кредитирането от съда на показанията на полицейските служители,
които са провеждали оперативни беседи с подзащитния й, което е
4
недопустимо и оказало роля върху неговите последващи обяснения. Изразява
несъгласие с интерпретацията на съда на дадените собственоръчни обяснения
на Р. при извършеното претърсване и изземване на неговия автомобил и
откриването на наркотичните вещества, като си е признал за тяхното наличие
и че само се е съгласил да ги превозва, което се опровергава от последващите
му обяснения за закупуването им. Намира също, че необосновано съдът от
една страна не е възприел резултатите от документираните разговори между
двамата подсъдими във ВДС от използваните СРС, а същевременно е
обсъждал данните за проведената комуникация между тях.
Във втората част от допълнителните изложения се обръща подробно
внимание на неправилно възприетата по-тежка правна квалификация на
деянието по чл.242, ал.4, пр.1 от НК, вместо тази по чл.242, ал.2, пр.1 от НК,
тъй като случаят не е особено тежък по смисъла на чл.93, т.8 от НК. В тази
връзка се посочва, че деянието на подс. В. не е с до толкова висока степен на
обществена опасност, въпреки сериозното количество наркотично вещество и
неговата стойност, защото изпълнителното деяние е останало недовършено по
смисъла на чл.18, ал.1 от НК. Акцентира се и на възприетите от съда добри
характеристични данни, липса на предходни осъждания и добросъвестно
поведение, което също сочи, че той е личност с ниска степен на обществена
опасност.
Отправят се напълно идентични на горепосочените от другия защитник
по делото доказателствени искания като нее наложително преповтарянето
им.
На Окръжна прокуратура – Х. са изпратени преписи от депозираните
жалби и допълнителните писмени изложения на защитниците на
подсъдимите, като не е изразила становище.
По време на съдебното следствие се удовлетвориха повечето от
доказателствените искания на защитата, като се приобщиха изисканите и
представени от началника на ОС „ИН“ – Х. медицинска справка и карта за
преглед в спешно отделение, за здравословното състояние при приемането на
обв. В. Р. в следствения арест при задържането му на 22.08.2019г. по реда на
чл.64, ал.2 от НПК, както и справка за настаняването и последващото му
извеждане; нотариално заверено с превод от турски език на български език,
копие от справка на ТОЛ – системата на Р. Т. на автомобилите, с които са се
придвижвали подс. Г. и подс. Р. преди и по време на инкриминираните
събития; писмо от началника на РУ – Х. за извършване проверка на книгите
за пропуските и за задържане на лица за срок от 24 часа по ЗМВР за периода
от 20-23.08.2019г. Допусна се преразпита на подсъдимите Р. и Г., които
дадоха допълнителни обяснения по случая. По повод на възникналите
противоречия в обясненията на подс. Р. пред съда, на основание чл.279, ал.2,
вр. ал.1, т.3 от НПК се прочетоха и приобщиха, дадените от него обяснения
на досъдебното производство на 22.08. и 04.10.2019г. /т.1, л. 49-51; л. 80-81/.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура –
5
Пловдив оспорва жалбите на подсъдимите. Твърди, че присъдата е
обоснована и законосъобразна. Според прокурора първата инстанция е
съобразила всички събрани по делото доказателства, като е разграничила кои
от тях крудитира, поради което и изводът за съставомерност на деянието на
двамата подсъдими в съучастие с разпределение на съответните роли е
правилен. Намира също, че на подсъдимите са били наложени и едни напълно
справедливи наказания, поради което предлага да се потвърди присъдата
изцяло.
Защитата на подсъдимия Г. поставя акцент върху обстоятелството, че
повдигнатото обвинение срещу подзащитния му се базира основно на
обясненията на другия негов съпроцесник, дадени след първоначалното му
привличане като обвиняем. Намира същите за опорочени, тъй като преди това
непосредствено след откриването на границата на инкриминирания наркотик,
подс. Р. е бил незаконосъобразно отвлечен и задържан от служители на
служба БОП в продължение на близо 3 дни на неустановено по делото място.
И това е видно от представените по делото справки от полицията и
следствения арест в Х.. По този начин счита, че тези служители не само са
извършили тежко престъпление от общ характер, но и подс. Р. преди да
депозира обясненията си, в които описва съпричастността и на другия
подсъдим е бил при условията на полицейски натиск, независимо от
присъствието на защитник. Обръща внимание и на това, че поради тази
причина окръжният съд не е възприел като законосъобразни прилаганите СРС
при подслушването на разговорите на двамата подсъдими и данните от ВДС,
което съставлява съвсем друго престъпление от страна на служителите на
БОП. Възразява и срещу кредитирането от страна на съда на съдържанието
на проведените оперативни беседи на полицейските служители още на
границата, в които е посочен като съучастник подзащитния му, тъй като
тогава подс. Р. е бил фактически задържан и заподозрян в извършване
престъпление, което е недопустимо според съдебната практика. На следващо
място изразява несъгласието си с мотивите на съда, че данни за
съпричастността на подзащитния му Г. се съдържат от проведената
множествена телефонна комуникация с другия подсъдим, която обаче е
осъществявана незаконосъобразно, тъй като по това време Р. се е намирал в
следствения арест и очевидно това е ставало под контрола на съответните
оперативни служители, т.е. разговорите им са били провокиран, като данните
от назначената експертиза не следва да се кредитират. Обоснова тезата, въз
основа на представените писмени доказателства от пунктовете на ТОЛ-
системата на Р. Т., че двамата подсъдими са пътували поотделно като са
преминали през съответния пункт на гр. И. и са се срещнали в района около
гр. О., защото се е развалил автомобила на Р., поради което се е наложило да
му оказват помощ и да го насочат към близък автосервиз. След това подс. Р. е
решил сам да се върне в гр. Б., като са се разделили и подс. Г. е преминал със
своя познат границата с Р. Б. и се е прибрал във ФРГ. Впоследствие
действително са провели разговори, но във връзка със съдействието подс.Р. да
6
отиде до болницата в гр. Б., за да получи болничен лист, поради която
причина му е съдействал. Но няма доказателства за съдържанието на тези
разговори в подкрепа на твърдението на прокуратурата, че го е насочвал към
определено място и хора в района на гр. Б., където да бъде поставено в
автомобила наркотичното вещество. По този повод е нямало, както се твърди
в обвинението, препращане на кординати между двамата съпроцесници, а
между подс. Г. и М. Й. със съвсем друга насоченост. Няма установена и
последваща комуникация на Й. с подс. Р., за да се счита за налична подобна
обусловеност. В тази връзка се иска отмяната на присъдата и оправдаването
на подзащитния му поради липса на достатъчно доказателства. Алтернативно
намира наложеното наказание за твърде тежко като моли за намаляването му.
Подсъдимият Г. изказва съжаление, твърди, че е невинен и моли да бъде
оправдан.
Защитата на подсъдимия Р. счита, че вмененото деяние относно
съучастническата му дейност с другия подсъдим е останала недоказана въз
основа на събраните по делото доказателства. Намира, че необосновано
окръжният съд в мотивите към присъдата си е приел за установено,
наличието на сериозна предварителна подготовка между двамата за
осъществяването на инкриминираното деяние. Няма доказателства, че подс.
Р. предварително е предал на подс. Г. сумата от 81 000 евро за закупуването
на наркотика, която той на свой ред е предал на трети лица, за да го осигурят
и поставят в автомобила. Същото се отнася и за възприетата от съда за
доказана уговорка между двамата за това, че подс. Г. е организирал в района
на гр. Б. поправката на ауспуха на автомобила на подс. В. и поставянето на
наркотика, което било уточнено от проведения между тях разговор. От
представените по делото допълнителни доказателства счита за установено, че
последната среща между двамата е станала на 16.08.2019г. в района на гр. О.
и Х. във връзка с поправката на ауспуха, след което са се разделили, като
подс. Г. се е отправил през българската граница за Г.. Докато подс. В. се
върнал обратно, вече на 17.08.2019г. през моста „С.“ по магистралата за гр. А.
към гр. Б.. Не отрича, че там е проведен телефонен разговор между тях на
18.08.2019г., но той е бил свързан с продължаването на болничния на подс. Р.
в болницата в гр. Б. и осигуряването на сервиз за смяната на свещите на
автомобила, но не и във връзка с посочването на мястото, където да се
постави наркотика в колата. Намира за нелогична и тезата за възможно
поставяне на наркотика със съдействието на подс. Г. още преди на последната
им среща на 16.08.2019г. в района на гр. О., защото е абсурдно впоследствие
подс. Р. да пропътува разстоянието от над 3200 км. до гр. Б. и обратно с този
рисков товар през непозната страна, за да извърши впоследствие
контрабандирането му през границата.
Намира, че дадените първоначални обяснения след привличането му
като обвиняем са опорочени независимо от вписаното участие на назначения
служебен защитник, тъй като същият преди това в продължение на няколко
дни е бил незаконно задържан от служители на БОП, което сочи за оказан
7
неправомерен натиск преди депозирането им. Счита, че това въздействие от
страна на полицейските служители спрямо подс. Р. е продължило и
впоследствие, тъй като преди и след като е бил задържан в следствения арест,
вкл. и в качеството на обвиняем, без това да се документира, му е била
предоставена многократна възможност под техния контрол да разговоря по
мобилния телефон с подс. Г., което на свой ред е опорочило резултатите от
СРС и ВДС.
На следващо място се поддържа тезата, че незаконосъобразно е прието,
че случаят е особено тежък в разрез с нормата на чл.93, т.8 от НК, тъй като по
делото липсва установени категорични данни за съучастник, който да го е
подпомогнал при организирането и извършването на деянието. Не могат да
обосноват наличието на особено тежък случай и действията на подс. Р. по
отиване до мястото, товаренето и заплащането на наркотика, защото са извън
фактическите рамки на обвинителния акт по повдигнато обвинение за
извършване на контрабанда. От събраните данние за личността на дееца не е
установено подс. Р. да представлява висока степен на обществена опасност
над обичайната при подобни случаи. В тази връзка се иска изменението на
присъдата и частичното оправдаване на подс. Р. по отношение на вменената
му съучастническа дейност с подс. Г., както и преквалификацията на
деянието с налагане на по-леко наказание.
Подсъдимият Р. изказва съжаление за стореното, като моли да му се
намали наказанието.
Апелативният съд след преценка на събраните по делото доказателства,
във връзка с доводите на страните и проверка за правилността на присъдата,
съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, прие че жалбите на
защитата са частично основателни, което доведе до постановяването на нова,
изцяло оправдателна присъда за подс. Г. и частично оправдателна такава за
подс. Р., досежно извършването на деянието в съучастие с него, като взе
предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
През 2019 г. подсъдимите В.Ф.Р. и Р.Г. живеели в гр.Щ., Ф.Р. Г.. Г. бил
турски гражданин с разрешение за пребиваване в Г., като първоначално се
установил в гр.Х., но го напуснал, за да промени социалната си среда и начин
на живот. Подсъдимият Р. бил германски гражданин и от дълги години
живеел в Щ., като работел в железниците, от където получавал основните си
доходи. След преместването си в гр.Щ. Г. заживял в квартала, в който се
намирал и домът на Р.. двамата се срещали често, защото разстоянието между
жилищата им било около 200 метра, а през 2017 година се запознали в
квартално бистро. През същата година Р. закупил лек автомобил марка „О.“
модел „З.“ с германски регистрационен номер SRK *** /л.69, т.3 ДП/. До
лятото на 2018 г. отношенията между двамата подсъдими станали
приятелски. През месец юли на същата година те решили да предприемат
8
пътуване до Р. Т. и да посетят роднините на Г.. През втората половина на
месец юли те отпътували от гр.Щ. към родния на Г. град Б. със собствения на
Р. лек автомобил – марка „О.“. На 24.07.2018 г. преминали през Р. Б., а в гр.Б.
пребивавали до около 10.08.2018 г. През този период В.Р. опознал града и
близките му околности. Той отпътувал към Г. сам с лекия си автомобил, като
преминал през страната ни на 11.08.2018 г. Подсъдимият Г. се прибрал в Щ.
със самолет на 20.08.2018 г. /л.89, т.3 ДП/. През есента на 2018 г. подсъдимият
Р. закупил и започнал да стопанисва питейното заведение „I.“, което се
намирало в околностите на гр.Щ.. Познавайки уменията на Г. в областта на
гастрономията, а още и строителството, той го назначил за свой служител,
като му възложил и редица други дейности, в това число техническия ремонт
и поддръжка на оборудването, а също и работата, свързана с финансирането
на дейността. Това било продиктувано, както от заетостта на Р. в основната
му работа като шафнер в железниците и неголемия му опит в областта на
ресторантьорството, така и от доверието, което постигнали отношенията му с
Г.. Така през месец ноември на 2018 г. Г. напуснал предишната си работа във
фабрика за боя и започнал да работи в закупения от Р. ресторант, който
фактически и управлявал – както сам обяснява, ръководел персонала,
отговарял за покупките, следял печалбата. През втората половина на месец
юли на 2019 г. Р. решил да продаде ресторанта. Тъй като от тази продажба
той щял да получи значителна сума, двамата подсъдими решили да вложат
същата в закупуване на наркотично вещество от Р. Т., което впоследствие да
продадат във Ф. Р. Г.. С последното щял да се заеме Г.. Така през юли на
2019 г. Р. продал ресторанта за 80 000 евро. От тази сума 60 000 евро му били
преведени по банков път, 12 000 евро в брой, а останалите 8 000 евро
следвало да получи от купувача на 21.08.2019 г. В изпълнение на
постигнатата уговорка Г. се свързал с неустановени по делото лица в Р. Т.,
които следвало да осигурят наркотичното вещество в количество,
съответстващо на сумата от около 80 000 евро. Информирал Р. за това, както
и за необходимостта да пренесе в брой тази сума в Р. Т.. двамата подсъдими
постигнали договореност и относно начина, по който ще бъде укрито и
пренесено наркотичното вещество – то трябвало да се постави в част от
автомобила на Р., който той сам да шофира до Г.. Така няколко дни преди
22.07.2019 г., когато бил последният му работен ден в железниците, Р.
изтеглил от спестовна каса в Л. сумата 56 000 евро, а от сметката си в S. в
гр.Щ. още 25 000 евро или общо 81 000 евро, които вече бил обещал да
предостави за закупуването на наркотика. двамата подсъдими се договорили
да пътуват до Т. поотделно – Р. с лекия си автомобил марка „О.“, модел „З.“, а
Г. с лек автомобил марка „М.“ с рег. № ****. Автомобилът „М.“ трябвало да
управлява близкия приятел и роднина на Г. - М. К.[1], тъй като подсъдимият
бил лишен от правото да управлява МПС, а процедурата по възстановяването
на това право не била финализирана.
Съгласно планираното на 18.07.2019 г. подс.Р.Г. и М. К. отпътували от
гр.Щ., като в периода от 06,31 до 10,21 часа на 19.07.2019 г. преминали през
9
Б., която напуснали през ГКПП „К. А.“ в посока Р. Т. /л.55, т.3 ДП/. Няколко
дни след тях отпътувал и подсъдимият Р., който с лек автомобил марка „О.“ с
рег.№ S*** прекосил страната ни в периода 08,30-12,39 часа на 23.07.2019 г.
и през ГКПП „К. А.“ навлязъл в Т. /л.54, т.3 на ДП/. През граничния пункт
той пренесъл и горепосочената сума от 81 000 евро, която не оповестил пред
граничните и митнически органи на държавите, през които преминал.
Р. Г. и М. К. пристигнали в гр.Б. на 21.07.2019 г., като подсъдимият
отседнал в дома на родителите си. На 24.07.2019 г. там пристигнал и
подсъдимият Р.. В следващите дни двамата мъже посетили различни
празнични събития – сватби, ритуали по случай празника „Б.“, семейни
пътувания до гр.В. Продължителността на престоя в Т. наложили на
подсъдимия Р. да бъде издаден болничен лист, с който отпускът му да бъде
продължен. С такъв лист, удостоверяващ нетрудоспособност до 08.08.2019 г.,
той бил снабден на 02.08.2019 г. /л.240, т.1 от нохд № 515/20г./. Отпускът бил
продължен до 18.08.2019 г. с втори болничен лист /л.239, т.1 от нохд
№515/20г./. Междувременно Р. предал на Г. сумата от 81 000 евро, а
последният от своя страна и на лицата, които следвало да осигурят наркотика,
както и неговото укриване в автомобила.
На 16.08.2019 г. на паркинг в близост до магистралата покрай гр.Б. Г.
организирал поправка на ауспуха и смяна на запалителните свещи на
автомобила на Р., а непосредствено след това отпътувал за Г. с управлявания
от М. К. лек автомобил, марка „М.“ с рег.№ ***. ДВ.ата преминали на
17.08.2019 г. през Б..
Още преди тръгването си от гр.Б. Г. информирал Р., че наркотикът ще
бъде поставен в автосервиз в момент, който допълнително ще бъде уточнен.
Това станало на 17.08.2019 г. в периода 16:22-16:24 часа, когато Г.
телефонирал на Р. от мобилния си телефон марка A., модел I. с IMEI ***,
докато бил на път за гр.Щ. /л.309 т.2 от нохд №515/20г./.
На следващия ден – 18.08.2019 г. в 11,09 часа, Р. изпратил на Г. текстово
съобщение „Имам проблем. Имам болничен лист само до 21-ви, повече няма
да получа“ /л.311, т.2, превод на л.351 т.2 от нохд №515/20г./. Съобщението
било свързано с издадения трети по ред болничен лист, удостоверяващ отпуск
поради нетрудоспособност до 21.08.2019 г., който Р. получил след преглед на
18.08.2019 г. в държавна болница в гр.Б.. На горепосочената дата – 18.08.2019
г. Г. телефонирал още два пъти на Р. – в 17,18 и 17,27 часа. Именно след тези
разговори Р. се отправил към автосервиза, в който наркотикът следвало да
бъде поставен. Междувременно /в 17,54 часа/ Г. изпратил към телефона на М.
К. /записан в мобилните му контакти като M. Y./ GPS-координатите на
автосервиза, което било предхождано от телефонна комуникация между
същите дВ.а в 17,28 и 17,35 часа и интернет-връзка чрез приложението W. A.
отново между тях в 17,53 часа. В момент, приблизителен на посочените
контакти между Г. и носещия прозвището M. Y., Р. пристигнал във въпросния
сервиз със своя автомобил марка „О.“. Там бил посрещнат от очакващите го
10
служители, които се заели с укриването на наркотичното вещество. В рамките
на около 20 минути били свалени декоративните кори на задната /багажна/
врата на колата, както и на задната лява врата и в намиращите се там
фабрични кухини били поставени общо 38 броя пакета, обвити с непрозрачен
скоч и съдържащи хероин. Пакетите били с тегло от 520 грама, като два от
тях били с различно брутно тегло от 550 грама и 530 грама. След поставянето
отново на декоративните елементи, автомобилът бил върнат на В., който
отпътувал с него към Г..
В 21,12 часа на 19.08.2019 г. В.Р. преминал границата ни с Р. Т. и
навлязъл в Р. Б. с управлявания от него автомобил. Установил се на пункта за
митническа проверка на влизащи в страната леки автомобили и автобуси.
Проверката била извършена от митническите служители П. С. и М. М., които
поканили Р. да предостави личните си документи, както и да декларира
подлежащи на митнически контрол стоки или валутни ценности. Свидетелят
М. забелязал, че при подаването на документиране си – немска лична карта,
ръката на Р. треперела, а освен това той видимо бил притеснен /пристъпвал от
крак на крак/. Натрупаният опит от двамата митничари създал у тях
подозрението, че проверяваното лице укрива нещо и затова решили да
пристъпят към по-обстойна проверка на автомобила му. Отворили багажника
и забелязали, че в него имал малък ръчен багаж и разхвърляни други вещи.
Съмнението за укриване на други вещи се засилило от факта, че багажната
врата изглеждала по-тежка от обичайното – смъквала се надолу, а освен това
по нея се забелязвали скорошни следи от развиване на болтовете, захващащи
декоративните елементи. Затова двамата заедно със свидетеля М. С.,
предприели щателна проверка на вратата на багажника, като развили
прикрепящите декоративната кора механизми и видели поставените пакети.
Досетили, че вероятно пакетите съдържат наркотик и за да изследват всички
зони на автомобила, го подложили на рентген. Пролъчването показало по-
голямо уплътняване както в багажната, така и в задната лява врата на
автомобила, а физическата проверка потвърдила наличието на пакети в тези
конструктивни части. На съдържащото се в пакетите кафяво и прахообразно
вещество бил извършен полеви тест, който отчел реакция на активното
вещество в наркотика „хероин“. В периода 01,40-02,45 часа на 20.08.2019 г.
било извършено изземване на 38 броя пакети по образуваното с първото
действие по разследването досъдебно производство, а именно оглед на
местопроизшествие, проведен от 00,30 до 01,10 часа на същата дата. В
съставения протокол, обективеранащ резултатите от предприетото
претърсване и изземване, Р. собственоръчно записал на немски език:
„Наркотикът не е мой. Аз не се нуждая от такова нещо. Аз трябваше само да
го транспортирам“. Със същия протокол били иззети от подс. Р. още – лекият
автомобил марка „О.“, контактен ключ за него, регистрационен талон, както и
мобилен телефон марка „S.“ с IMEI *** и поставена в него сим-карта.
На иззетите пакети бил извършен оглед по реда на НУРИСПНДВНР
/л.45 - 50, т.2 от ДП/, в резултат на който е констатирано, че всички те
11
съдържат кафяво на цвят пресовано, сухо вещество с характерна остра
оцетно-кисело миризма. Според еднородността на външните белези на 37
пакета /от № 1-28 и 30-38/ те били обособени в една група, а номерираният
като 29-ти пакет бил обособен в друга група, заради различията в цвета на
неговата опаковка. Установеното общо нетно тегло на веществото от първата
група се равнява на 18 475 грама, съгласно констатираното в протокола и от
него е иззета представителна проба, а различаващия се по външни белези
пакет е отделен в самостоятелна група с установено брутно тегло от 550
грама. Представителната проба и различният пакет са изпратени за експертно
изследване. Заключението на назначената в тази връзка физико-химическа
експертиза установява, че нетното тегло на обособената втора група /цял
пакет/ възлиза на 497,1 грама, както и че в него, както и в представителната
проба, се доказва наличие на хероин /диацетилморфин/ в процентно
съотношение на активното вещество от 54,4 тегловни процента.
След приключването на огледа и изземването на пакетите, открити в
автомобила на подс. Р., с него провели разговор служители на Сектор БОП -
Х., К. при ГД „БОП“-МВР – свидетелите Г. И., Н. А. и Д. Д.. Пред тях Р.
разказал основните моменти от събитията, развили се в периода месец юли -
19.08.2019 г. и посочил, че трафикът на наркотичното вещество бил организИ.
от приятеля му Г., с когото се познавал от няколко години и който пътувал по
същото време към Т. и пребивавал съвместно с него в гр.Б., където
организирал поставянето на наркотика. Подсъдимият разказал още и за
начина, по който била платена цената на наркотика, за произхода на парите,
за мястото /сервизът/, на което пакетите били укрити. Описал също
автомобила, с който Г. пътувал, посочил името на неговия спътник, както и
времето, в което двамата отпътували от Т. към Г., където се очаквало и
собственото му пристигане. По време на тази беседа Р. бил видимо притеснен,
неспокоен, като фактически бил задържан. При проведения разговор не
присъствал адвокат, а само преводач от немски език. В хода на беседата Р.
решил да окаже съдействие за разкриването на Г., след като полицейските
служители го уведомили, че това ще смекчи положението му в предприетото
вече производство. От друга страна, полицейските служители се уверили в
достоверността на представената информация, тъй като направените справки
за преминаванията на Г. и К. през страната ни потвърдили посочените от Р.
дати. Свидетелят Г. И. предложил на Р. да телефонира на Г. и да го уведоми,
че се намира в болница в гр.Х., тъй като е претърпял здравословен инцидент.
Така на 20.08.2019 г. в 02,42 часа /л.308, т.2 нохд № 515/20г./ Р. изпратил към
телефона на Г. текстово съобщение, с което го информирал, че се намира в
болница в Х., заради претърпян инфаркт, като му престоят още изследвания, а
относно колата писал, че тя стои пред болницата. С Протокол от 20.08.2019 г.
иззетите от Р. телефонен апарат, автомобил и контактен ключ били предадени
на инспектор от Сектор „БОП“, Х., К. /л.14, т.2 ДП/. С Постановление от
20.08.2019 г. на прокурора при ОП-Х. /л.40, т.3 ДП/ на служителите към
Сектор „БОП“-МВР било възложено извършването на оперативно-
12
издирвателни мероприятия за установяване на всички участници в
разследваната дейност. От наблюдаващия прокурор било изготвено искане за
прилагане на специални разузнавателни средства по отношение на
задържания В.Р. и по отношение на Р.Г.. Исканията са били уважени като с
Разпореждания № 28-66 и № 28-67, двете от 20.08.2019 г. на Заместник-
председателя на Окръжен съд-Х. е разрешено прилагането на оперативните
способи подслушване, наблюдение и проследяване по отношение на В.Р. и
Р.Г.. На практика е приложено само „подслушване“, резултатите от което
били документирани в изготвените ВДС.
Проведената между подсъдимите Р. и Г. телефонна комуникация в
периода 20.08.2019-22.08.2019 г. създала убеждението у втория от тях, че
наркотичното вещество няма да бъде безпрепятствено транспортирано до
гр.Щ.. Макар да се съмнявал в казаното от В., който го уверявал, че няма пари
и достатъчната наличност по разплащателната си сметка, както и застраховка,
поемаща репатрирането на автомобила, Г. решил да се отправи към Р. Б., за
да се заеме сам с транспорта. За целта със самолет от гр.Х. той предприел
пътуване до гр.Б., Р., където пристигнал на 24.08.2019 г. От там наел
управляваното от свидетеля К. Б. такси, като му заплатил 300 евро, за да го
откара до гр.Х.. Таксито било спряно за проверка при навлизане в гр.Х. от
автопатрул, действащ по нареждане на св. Г. И.. На подс. Р.Г. било издадено
разпореждане да напусне автомобила, след което бил задържан и отведен в
РУ-Х.. Там той предал доброволно на разследващия, намиращите се у него
два мобилни телефонни апарата – марка I. с IMEI *** с поставена в него сим-
карта и марка I. с IMEI *** без сим-карта, както и флаш-памет /л.29, т.2 ДП/.
По-късно Г. съобщил и цифрите на паролите за достъп до паметта им.
На 17.09.2019 г. бил извършен оглед на иззетите от двамата подсъдими
телефонни апарати. Огледът е проведен от разследващия орган в
присъствието на поемни лица – свидетелите А. П. и Д. М., както и на
технически помощник – св. Х. Х.. Двете поемни лица възприели всички
действия, предприети от разследващия, като присъствали на тях, а след това
са подписали съставения протокол, към чието съдържани не изразили
възражения. Свидетелят Х. имал за задача да фотографира оглежданите вещи,
като заснел само техните външни белези. Телефонните апарати били
изключени, т.е. не били стартирани, поради което и фотоси, визуализиращи
информационната им част не били изготвени. Приложеният към огледния
протокол фото-албум отразявал всички детайли на огледаните предмети.
Свидетелят Х. подписал протокола, без да се запознае подробно със
съдържанието му.
Информационното съдържание на иззетите три мобилни телефони, две
сим-карти и флаш-памет било предмет на изследване от назначената
техническа експертиза, на която е възложено установяването на съдържащите
се в тях комуникационни програми, файлове, записи на абонатни номера,
контакти, повиквания, текстови съобщения, използвани интернет-приложения
и реализираните чрез тях връзки, както и установяване на изтрити от паметта
13
данни и проверка на възможността да бъдат възстановени. Експертът Р.,
изготвил заключението по тази експертиза, е посочил в писмения си доклад
/л.4 т.3 ДП/, че и трите мобилни устройства /а също две сим-карти и
преносима памет/ са технически изправни и годни за експертно проучване. В
този първи доклад експертът е отбелязал, че потребителската информация е
била разчетена с помощта на специализиран. софтуер, като нейният обем не
позволил пренасянето й на хартиен носител, а единствено поставянето й на
оптичен диск, чрез обособяване на файлове за всеки един от изследваните
обекти. Уточнено е още, че визуализираните в тези файлове часови диапазони
е възможно да не съвпадат с действителното време на описаните
комуникационни и технически операции, тъй като се касаело за т.нар.
системно време, определящо се от моментните настройки на съответния
апарат, които освен индивидуално зададени, подлежали и на промяна, която
устройството не отчитало. Промяна в часовите записи била вероятна и при
извършения от експерта трансфер на данните към работния му компютър. За
съвпадащи с действителното часове време можели да се считат единствено
сведенията, получени от сателитната GPS-мрежа. В заключението е
отбелязано, че са поставени изготвените файлове в 3 броя компакт-диска.
Очевидното несъответствие на представения в досъдебното производство
доклад с регламентИ.ите в разпоредбата на чл.152, ал.1 от НПК изисквания и
по-конкретно с изискуемата писмена форма е наложило в хода на съдебното
следствие пред окръжния съд да бъде възложена на експерта допълнителна
задача, целяща пренасяне на хартиен носител на тази част от сведенията,
извлечени от информационните системи, която има отношение към
инкриминирания времеви отрязък. Представеното заключение /л.270-332, т.2
на нохд №515/20г./ дало отговор на въпросите за използваните, чрез
мобилните устройства комуникационни системи, включително интернет-
приложения, както и запазените /вкл. възстановени/ в паметта им връзки
/повиквания, приети и неприети обаждания, както и текстови съобщения/ в
периода 19.07.2019 – 24.08.2019 г.
По делото е била изслушана и приобщена авто-техническа експертиза с
вещо лице К. /л.92, т.2 от ДП/. Според заключението й, конструктивните
части от автомобила марка „О.“, в който са намерени въпросните пакети:
задна багажна врата и задна лява врата, представлявали изработени
естествени фабрични кухини, предназначени за инсталиране на обслужващи
механизми. Манипулации върху тези автомобилни елементи /врати/, както и
върху металните им части, не се констатирали, т.е. изработването на тайници
не било налице, а използване на фабрично обособените пространства.
Поставянето на предмети в естествените кухини е изисквало демонтиране на
закрепената, чрез пластични щипки декоративна облицовка и на двете врати,
полагане на пакетите, обратно монтиране на декоративната част.
Приблизителното време за изпълнение на тези технически дейности в
непрофесионална обстановка е с продължителност от около 20 минути, а в
сервизни условия дори и по-кратко. Направените уточнения в устния доклад
14
на експерта са допълнени и с отговор на въпроса относно находки за
извършен ремонт на автомобила непосредствено преди преминаването му от
Т. в Б.. Експертът е посочил, че данни за такъв ремонт са открити при
прегледа на ауспуховата и електрическа системи – констатирала се смяна на
тампон и изпълнение на заваръчни дейности по ауспуха, а също и подмяна на
свещи и кабелен модул в електрическата уредба. Дейностите по ремонта на
електрическата система не изисквали специално оборудване, като единствено
смяната на свещите налагала използването на специален ключ, но това не
изключвало възможността техническата операция да бъде извършена и извън
сервиз. Изводът на експерта, че тези ремонтни дейности са реализирани дни
преди пътуването на 19.08.2019 г. се основавал на цвета на заварките върху
ауспуха, както и на състоянието на електрическите елементи.
Съдът е намерил така описаната и инкорпорирана в съответните й части
от настоящите мотиви фактическа обстановка за установена от събраните в
хода на процеса доказателства – от показанията на разпитаните свидетели,
резултатите от извършените следствени действия -оглед претърсване и
изземване, заключенията на назначените техническа, авто-техническа и
физико-химическа експертизи, писмените и веществени доказателства, както
и от частично обясненията на двамата подсъдими.
Първата инстанция правилно е установила една голяма част от
фактите, имащи значение за предмета на доказване. Но другата им част,
не намира опора в доказателствата, като това е довело до неправилната
им интерпретация, поради което окръжният съд е достигнал и до грешни
правни изводи, досежно установеността на деянието на подс. Г., касаеща
частично и подс. Р..
На първо място, правилно е съобразено, че от ключово значение за
доказаността на повдигнатото обвинение за извършена при условията на
съучастие деятелност между подсъдимите Г. и Р., съответно като помагач и
извършител, се явяват първоначалните обяснения на втория от тях, към които
следва да се съпоставят останалите относими гласни и писмени
доказателства.
Настоящата въззивна инстанция, противно на тезата на защитата,
споделя процесуалния подход на окръжния съд, който при констатираните
противоречия между дадените обяснения на подс. Р. в съдебно заседание
спрямо тези от досъдебното производство на 22.08.2019г. и на 11.08.2020г., на
основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК ги е приобщил към
доказателствата от съдебното следствие. Същественото противоречие в тях се
състои не по отношение на собственото му участие в инкриминирания трафик
на наркотични вещества, което Р. не отрича, а за съпричастността на подс. Г..
Аналогично приобщаване на обясненията на подс. Р. от досъдебното
производство се наложи и след изслушването му в съдебно заседание от
въззивната инстанция[2]. Тези обяснения са процесуално пригодни като
доказателствен източник в наказателното производство, защото са
15
депозирани от В.Р., след предявяване на постановлението за привличане като
обвиняем на 22.08.2019г. в 14.30 ч., с което му е повдигнато обвинение от
разследващ митнически инспектор, с участието на назначените преди това по
надлежния ред преводач и служебен защитник, като разпитът макар и със
закъснение е започнал в 15.00 ч. и завършил в 15.30 ч. Това е така, защото
междувременно /макар и процесуално неиздържано, без участието на
встъпилия преди това защитник и в нарушение на изискването по чл. 221 от
НПК/, му е било връчено постановление на наблюдаващия прокурор за
предварителното му задържане за 72 ч., на основание чл.64, ал.2 от НПК,
считано от 14.50 ч. на същия ден /Вж. л. 46 – 53, т.1 на ДП/.
С тези обяснения на досъдебното производство обвиняемият Р.
изяснява накратко, как е било извършено на 19.08.2019г. на ГКПП „К. А.“
инкриминираното деяние, подпомогнат преди това на турска територия от
неговия съучастник като помагач – Р.Г., който го е свързал с непознати за
него лица, а те на свой ред са го завели до някакъв автосервиз в района на гр.
Б., където на 18.08.2019г. са му поставили в колата пакетите с наркотичните
вещества, които е трябвало да пренесе през границата и да ги закара до гр. Щ.
в Г., като приятелят му е щял да се занимава по-нататък с тях.
Много по-сериозен по своите последици е отговорът на въпроса, дали
тези обяснения, с които деецът уличава не само себе си, но и друг съучастник
при условията на „оговор“ имат достоверен характер, защото това следва да
стане във формата на свободен разказ, при условията на устност и
непосредственост, т.е. без неправомерно въздействие и с гарантирано право
на защита, като не на последно място, същите трябва да бъдат подкрепени и
от други доказателства по делото. Затова и в теорията и практиката
еднозначно е изключена възможността осъдителната присъда да се изгражда
само на базата на един оговор. Такъв би бил налице, когато фактите по
обвинението срещу конкретен подсъдим, се установяват единствено от
обясненията на друг подсъдим, при липсата на каквито и да било други
относими и годни, кореспондиращи на тях обвинителни преки или косвени
доказателства. От друга страна, ако подобни обяснения са били събрани по
предвидения в НПК ред, в частта им, с която той уличава свой съучастник в
извършване на престъпление, тогава те могат да бъдат годно доказателствено
средство, но отново същите подлежат на проверка и оценка, наред с
останалите доказателствени материали по делото[3]. По-интересна е
хипотезата за така наречения „оттеглен оговор“ с последвал отказ да се дават
обяснения или депозиране на различни такива, какъвто е настоящият случай,
по който въпрос съдебната ни практика е разделена[4].
За тази цел от особено важно значение се явяват предходните,
съпътстващите и последвалите събития, свързани с даването на
първоначалните обяснения. В тази връзка окръжният съд, макар и правилно
да е достигнал до някои фактологични и правни изводи за протеклите
събития от 19.08.2019г. до 22.08.2019г., реално е подценил техния ефект
върху способността обясненията на подс. Р. да бъдат категоричен
16
доказателствен източник на информация по делото не само за установеното
негово лично участие в извършваното престъпление, но и по отношение на
съпроцесника му Г.[5].
Безспорно по делото е изяснено, че след откриването на наркотичното
вещество в управлявания от подс. Р. автомобил на 19.08.2019г. в 22.00 часа
до 22.08.2019г. в 14.50 ч., когато е било издадено прокурорското
постановление за предварително задържане, същият е бил противозаконно
лишен от свобода, без спрямо него да бъде постановено задържане по чл. 72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, по чл.64, ал.2 от НПК или мярка за неотклонение от съд. И
това е така, защото до този момент той не е бил конституиран. като обвиняем
по образуваното с първото действие по разследване досъдебно производство,
нито разпитан в друго качество при спазване на изискванията на НПК.
От доказателствата по делото е установено, че на 19.08.2019г. вечерта
след извършването на митническата проверка от свидетелите П. С. и М. М., с
участието и на св. М. С., в процесния автомобил на подс. Р. са били открити
инкриминираните пакети с вещество, което при извършения полеви тест
отговаряло на хероин. Пред тях той признал, че по време на пребиваването си
в Т. е взел от глупост дрогата, което било вписано в личното му обяснение
във връзка със съставения акт за митническа проверка. Впоследствие за
случая са били уведомени и пристигнали веднага на граничния пункт към
22.00 часа служители на сектор „БОП“ – свидетелите Г. И., Н. А. и Д. Д.,
които са провели „оперативни беседи“ с фактически задържания В.Р..
Последният е решил да им окаже съдействие като е разказал за ролята в
инкриминИ.ите събития на своя приятел – Р.Г..
Междувременно, вече на 20.08.2019г. на местопроизшествието
пристигнал разследващ митнически инспектор, който от 00.30ч. - 01.10 ч.
извършил оглед, а от 01.40 - 02.45 ч. претърсване и изземване на
инкриминарния автомобил, при което са открити и иззети по надлежния
процесуален ред пакетите с наркотично вещество, съпроводени с изговянето
на съответните протоколи и фотоснимки.
Разследващият орган, въпреки отпочналото досъдебно производство в
ранните часове на 20.08.2019г. с доказателства за участие на Р. в трафик на
наркотични вещества до привличането му в 14.30 ч. на 22.08.2019г. като
обвиняем и задържането му за 72 часа от прокурора, не е предприел спрямо
него действия по разследване. С постановление на наблюдаващия прокурор
от ОП – Х. от 20.08.2019г. на служителите от сектор „БОП“ при МВР е било
възложено да извършват оперативно-издирвателни мероприятия по
установяване съпричастността към деянието на посочения от недобилия все
още прецесуален статут В.Р. негов приятел Р.Г., вкл. и в условията на
неотложност действия по разследване /т.3, л.40 – 41 ДП/. Въз основа на това
постановление разследващият митнически инспектор предоставил на
полицейските инспектори с протокол за доброволно предаване, иззетите от Р.
като веществени доказателства мобилен телефон марка „С.“ със СИМ карта,
17
лекия автомобил „О. З.“ и контактен ключ /т.2, л.14 от ДП/.
Така за времето от 22.00 ч. на 19.08.2019г. до 14,50 ч. на 22.08.2019г.
подс. В.Р. е бил фактически незаконно задържан и лишен от свобода от
служителите на сектор „БОП“, защото се е намирал под техния „полицейски
контрол“. В показанията на св. Г. И. се посочва, че през това време Р. е бил
настанен в място за отвеждане – арест или служебно полицейско помещение,
в което след съответното позволение му предоставяли иззетия мобилен
телефон, за да провежда разговори със заподозрения Р.Г., като първоначално
още на 20.08.2019г. по повод на зададената му „линия на поведение“, същият
му е изпратил съобщение, че има здравословен проблем и е настанен в
болница.
В този смисъл не може да се сподели становището на окръжния съд, че
през този времеви интервал В.Р., макар и да е бил фактически незаконно
лишен от свобода на неустановено по делото място /Вж. писмата от ОД и РУ
на МВР – Х. и ОС“ИН“ – Х. на л. 124 - 126 от ВНОХД №48/22г., / в
нарушение на изискванията на чл.5 §1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, това не е
повлияло на дадените от него обяснения.
Вярно, по делото не е установено спрямо Р. да е било оказвано
физическо насилие /видно от писмото с медицинска документация от ОС
„ИН“ на л. 87-89 от ВНОХД № 48/22г./, но този „престой“ е имал спрямо него
съответното негативно психологическо въздействие, защото тогава двамата с
Г. са имали множество телефонни разговори, провеждани под надзора на
полицейските служители, вкл. непосредствено преди да бъде привлечен като
обвиняем, задържан и да депозира своите обяснения. Не може да не направи
впечатление и обстоятелството, че „полицейският контрол“ спрямо обв. Р. на
22.08.2019г. за водените разговори със съпроцесника му е протичал и след
приключването на процесуално-следствените действия, преди въдворяването
му в 17.20 ч. в следствения арест. Продължил е и впоследствие до
задържането на подс. Г., въпреки уверенията в изпратеното писмо от ОС
„ИН“ – Х., че след това подс. Р. е бил извеждан само на 23.08.2019г. в 15.00
часа от служители на ОЗ „Охрана“ – Х. до Окръжен съд – Х. за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като не е имал контакти и не
е излизал за извършване на процесуално-следствени действия /Вж.
допълнителна техническа експертиза №314/07.06.2021г. на БНТЛ при ОД на
МВР – Х. с фотоалбум на л. 270 и сл. от нохд №515/2021г./.
Въз основа на гореизложеното, настоящият въззивен състав не споделя
становището на окръжния съд, че следва безпрекословно да бъдат
кредитирани обясненията на подс. Р. от 22.08.2019г. /т.1, л. 67 - 70 от ДП/,
само защото в тях са описани в нужните детайли датата и мястото на
поставяне на наркотичното вещество, ролята на подс. Г., който му е приятел и
това го е мотивирало да му помогне, като той е посочил местонахождението
на сервиза, където ще бъдат поставени пакетите с наркотика и го е свързал с
лицата, които ще направят това, както и за уговорката им по доставката на
18
пратката.
В тази връзка е предадено твърде голямо значение на обясненията на
подс. В. от 11.08.2020г. /т.1, л.95 - 97 от ДП/, в които той след привличането
му като обвиняем за извършване на деянието в съучастие вече с Г., отново се
е признал за виновен и е потвърдил казаното преди това, като според съда,
ако е имал оплаквания за оказан натиск и въздействие или невярно
протоколиране, би следвало да го посочи. Това е така, но същевременно, при
запознаване с конкретиката на депозираните обяснения, не може да не
направи впечатление обстоятелството, че същите имат декларативен характер
спрямо потвърждаването на предходните такива, без в тях изобщо да е
отразен, какъвто и да е инкриминиран. датайл от участието на подс. Г. във
вменетата за първи път съвместна дейност. В обясненията е допълнено от
подс. Р. още накратко, че ремонтът на свещите и ауспуха на автомобила е бил
направен на 16.08.2019г. в близост до автомагистралата. Наркотикът е бил
заплатен със собствените му спестявания, като посочва от къде са били
изтеглени. Отказал е изрично да отговори на въпроса на кого е предоставил
парите, както и защо въпреки, че са били заедно в Т., впоследствие са
пътували отделно с Г. за Г.. Обяснил е и смисъла на изпратеното текстово
съобщение на подс. Г., защото болничният му лист е бил удължен само до
21.08. и повече не можело да се удължава.
Безспорно една голяма част от обясненията на подс. Р. в съдебно
заседание пред окръжния съд, са коренно различни от тези на досъдебното
производство по отношение на поставянето на наркотика в автомобила му,
заплащането и участвалите в тази дейност лица, която информация, коректно
е съобразено, че се явява нелогична и недостоверна. И това касае разказът му
затова, че през процесното лято пътувал за Т. за среща със своя близка
приятелка от И. произход, с която взели решение да закупят ваканционен
имот и е изтеглил предварително спестяванията си. Покрай престоя си с нея в
Т., в началото на месец август 2019г. пристигнали двама непознати мъже,
които носели два куфара, в които имало пакети с хероин, като той се съгласил
да ги поставят в колата му и да ги превози до гр. Ц. Междувременно
приятелката му заминала с други хора за Ш., където работела, а той
възнамерявал да остане още известно време в Т., тъй като имал издаден
болничен лист. Не отрича за престоя си в гр. Б. и че са срещали
няколкократно с подс. Г., вкл. че е пребивавал в дома му, като на 14.08.2019г.
са били на сватба до езерото В., като в колата му вече е бил поставен
наркотика.
Подценено е обаче значението на дадените от подс. Р. обяснения пред
съда, в частта им в която потвърждава казаното от досъдебното производство,
че на 16.08.2019г. на магистралата е била последната им среща с подс. Г. и
неговия приятел К., като уточнява, че е станала в район близък до гр. О.,
където те са му помогнали за откарването на колата му до сервиз за
извършване на авариен ремонт на ауспуха и свещите, след което двамата са
заминали за Г. и повече не са се виждали. Затова, че е решил да се върне
19
обратно до гр. Б., за да вземе забравения си обдишващ апарат, където е
пристигнал на 17.08.2019г., като на 18.08.2019г. е посетил болница, за да
удължи болничния си лист и на същата дата отново е отпътувал за Б.. Тази
версия на подс. Р. беше потвърдена в основните й детайли и при
изслушването му пред настоящата въззивна инстанция.
Действително на пръв поглед тези обяснения за предтечата на
инкриминираните събития изглежда житейски невероятна, най-вече поради
обстоятелството, че разстоянието от гр. О. до гр. Б. в Р. Т. е повече от 1500 км
или над 3000 км в двете посоки, което трябва да се пропътува с тръгване на
16.08.2019г. вечерта и пристигане на 17.08.2019г., последвано от кратък
престой на 18.08.2019г., отново отпътуване и пристигане на границата с Р. Б.
вечерта на 19.08.2019г., т.е. в рамките на около три денонощия. Но видно от
представените от защитата и приобщени по делото от настоящия състав,
надлежно заверени и преведени справки от ТОЛ-системата на Р. Т. се
установява, че на 16.08.2019г. л.а. с рег. № ***, в който са пътували подс. Г. и
К. в 13:08:31 ч. е засечен в района на Х. /преди гр. О./, а автомобил с рег. №
***, управляван от подс. Р., в 13:08:32 ч. се е намирал на същото място. Или
твърдяната среща на 16.08.2019г. на магистралата, свързана с поправката или
не на автомобила на подс. Р., най-вероятно се е състояла, но не в района на гр.
Б., както се сочи от съда в мотивите към присъдата, а в района на Х. преди гр.
О.. И след това двамата са се разделили, както сочат и в обясненията си, като
подс. Г. с К. са пресекли границата с Р. Б. на 17.08.2019г. и са се отправили
през Р. С. за ФРГ. Докато подс. Р. на 16.08.2019г. към 19:24:34ч. е тръгнал от
района на гр. О., преминал е в 21:32:10 ч. М., 21:57:28ч. Ч. /И./, на
17.08.2019г. в 06:41:06 ч. и А. /М./ по магистралата за А. в посока към гр. Б..
Така не могат да се опровергаят неговите обяснения за възможността да се
завърне с лекия автомобил в гр. Б. на 18.08.2019г., където е пребивавал за
кратко, като е потърсил и е получил съдействие за удължаване на болничния
си лист. В този смисъл и един от поводите за разговорите между двамата
подсъдими в периода от 17 - 18.08.2019г., вероятно е свързан с уреждането на
болничния лист на подс. Р.. Друг е въпросът, как на датата 18.08.2019г. може
да се обоснове насочване от подс. Г. спрямо подс. Р. към мястото за
поставяне на наркотика в автосервиз до гр. Б., в резултат на проведената
между тях телефонната кореспонденция в 17.18 ч. и 17,27 ч., с последващото
изпращане в 17,54 ч. от Г. на М. К. /M. Y./ GPS-кординати на сервиз, както и
телефонна кореспонденция между последните двама в 17,28ч. и 17,35 ч. и
интернет връзка, чрез приложението W. A в 17,53 ч. И от това да се обвърже
като резултат появата на подс. Р. точно на това място, без да е установено по
делото да са му били изпращани от някого от двамата обменените GPS
координати, както и да са проведени телефонни разговори с някой от тях за
уточненото местонахождението на обекта, което е ключов детайл за
участието на подс. Г. в общата дейност.
По този повод настоящата инстанция не възприема уклончивата теза на
окръжния съд, че „дори и спрямо подс. Р. да е бил упражнен полицейски
20
натиск да посочи своя съучастник, то няма как да се приеме, че към него е
било упражнено давление за уличаване на конкретни лица, след като такива
не са били до момента обект на оперативна работа, а и самите митнически и
полицейски служители да са имали повод да целят наказателно преследване
на предварително набелязан подобен обект“.
Вярно е, че съдебната практика поначало не допуска полицейските
беседи, съпоставени с разказаното от бъдещия обвиняем, респ. подсъдим при
тяхното провеждане да могат да бъдат самостоятелен източник на
доказателства за собствената му и тази на друго лице дейност. Затова и няма
пречка те да послужат за проверка на други доказателствени средства,
каквито са техните обяснения, като се съобрази обстановката, при която
беседите са били провеждани, използваните оперативни похвати и
способността на същите да повлияят върху достоверността на получената
информация. В тази връзка се преценява до колко осъществяваният
„полицейски контрол“ спрямо подс. Р. е обусловил представянето на
сведенията и дейността на полицейските служители, дали е била с такъв
характер и интензитет, че да принуди задържания към неверни твърдения и
предварителна нагласа за съставяне на невярна уличаваща фактология . И
поради тези причини фактите, представени от служителите на МВР в
показанията им, могат да свидетелстват само за наблюденията им по време на
извършените оперативни мероприятия, като със съответните условности се
приемаше, че не могат да бъдат пряко доказателство за участието на
определени лица в престъпната дейност.
Но съдебната практика еволюира като изостави напълно възприетото в
мотивите от окръжния съд разбиране, че същите имат доказателствено
значение по отношение на споделената им по извънпроцесуален ред
информация, когато тя изхожда от лице, което е фактически задържано като
подс. Р., независимо от това, че все още не е било конституиранрано като
обвиняем[6]. Наложилото се през последните години становище е категорично
по отношение на това, че „оперативната беседа“ със задържано лице се счита,
че има преимуществено оперативна стойност, за разкриване извършителя на
деянието и не се ползва с доказателствена тежест в процеса, особено в
случаите, когато обвиняемият е задържан и лишен от възможността да
упълномощи защитник при провеждането й[7].
В този смисъл и показанията на свидетелите Г. И., Н.А. и Д.Д.. не могат
да бъдат кредитирани в тази им част, така както е сторил неправилно
първостепенния съд, затова и следва да се изключат категорично от гласните
доказателства по делото.
По отношение на обясненията на подс. Г. е констатирано наличието на
известни противоречия относно генезиса на развитие на взаимоотношенията
му с подс. Р. като работодател и приятел, след като е нощувал няколкократно
в дома на родителите му в гр. Б. и са посещавали различни места заедно; за
първоначалната незаинтересованост от здравословното му състояние, въпреки
21
което е оказана помощ за удължаването на болничния лист при разговора им
на 17.08.2019г., докато впоследствие при при узнаването за „настаняването“
му в болница в Б. се е държал по съвсем друг начин, като заинтересоваността
му е проличала от бързото му пристигане със самолет и такси, което според
съда не е изблик на някаква чиста хуманост. Изразяват се и резерви относно
заявената позиция на подс. Г. при констатираната повреда на автомобила на
подс. Р. в близост до магистралата за гр. О., че му е препоръчал да хвърли
колата за отпадъци, тъй като няма как да напусне пределите на Р. Т. без нея.
Всичко това е дало основание на окръжният съд в мотивите към
присъдата си да счете, че не следва да се кредитират обясненията на
подсъдимите Р. и Г., дадени по време на съдебното следствие в частите,
касаещи сложилите се между тях отношения, по отношение на повода за
пътуването и пребиваването им в гр.Б., а от тук и относно неучастието на Г. в
действията, свързани с поставянето и организирането на превоза на
наркотичното вещество.
По този начин първостепенният съд е достигнал до заключението, че
всичко това обосновава достоверността на дадените обяснения от подс. Р. в
досъдебното производство на 22.08.2019 г. и 11.08.2020 г., защото
кореспондират със свидетелските показания, експертните заключения и
справките за задрганични пътувания, без да се обръща внимание на
обстоятелствата, при които същите са били депозирани, както и до колко са
подкрепени по отношение конкретната съпричастност на подс. Г. от другите
доказателства по делото.
На второ място, настоящата съдебна инстанция не споделя изцяло
становището на окръжния съд, че показанията на всички разпитани по делото
свидетели, следва да се приемат за правдиви, защото еднопосочно, без
съществени противоречия описват възприетите по делото факти.
Основателно са кредитирани показанията на митническите служители –
М., С. и С. относно извършената митническа проверка и поведението на
подсъдимия Р. по време на провеждането й. Съдът правилно е констатирал
наличието на някои несъотвествия в представените от свидетелите С. и С.
факти от досъдебното и съдебно производство, които се дължат на изминалия
времеви период, които законосъобразно са отстранени след приобщаването
на първите по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК.
Като вече се упомена по-нагоре, по съвсем друг начин стои въпросът за
възприемането от съда на показанията на полицейските служители И., А. и Д.,
към които подходът за кредитирането им следва да бъде изключително
прецизен при преценката за оказване на неправомерен натиск спрямо подс. Р.
да уличи не само себе си, но и подс. Г. в извършване на престъпление.
Безспорно е установено от показанията на митническите и
полицейските служители, че подс. Р. е бил нервен още при започването на
проверката, като впоследствие притеснението му се е задълбочило с
извършения оглед на местопроизшествието. Не се оспорва и това, че спрямо
22
него не е било осъществено физическо насилие след откриването на укрития в
автомобила му наркотик, при което той не е отрекъл, че знае за наличието му,
но не е негово и не се нуждае от него, като е имал задача единствено да го
транспортира. Тези негови твърдения са били записани собственоръчно на
немски език и преведени в края на протокола за претърсване и изземване.
Впоследствие, въпреки започналото досъдебно производство, достъп до подс.
В.Р., който е нямал процесуално качество, е бил даден на полицейските
служители А., Д. и И., които са провели с него оперативни беседи, по време
на които той освен признание за своята дейност, е посочил като съучастник и
подс. Г..
Обстоятелството, че спрямо подс. Р. не е имало физическо насилие през
периода на неговото незаконосъобразно задържане и въдворяване от късните
часове на 19.08.2019г. до ранния следобед на 22.08.2019г. /когато е бил за
първи път привлечен като обвиняем, официално задържан и е дал обяснения/,
се установява и от изпратената справка и медицинска документация от
ОС“ИН“ – Х.. Но както вече се обсъди, пресъздадената информация от подс.
Р. при проведените по извънпроцесуален ред „оперативни беседи“ през
периода на незаконосъобразното му задържане, съпроводено с телефонна
комуникация по инициатива и под контрола на полицейските служители с
посочения от него като съпричастен в трафика на наркотици – Г., не може да
обоснове заключението, че показанията на свидетелите А., Д. и И., могат да
бъдат възприети в тази им част в наказателното производство.
Обратно, за подс. Р.Г. е установено, че при задържането му в гр. Х. и
преди отвеждането му в следствения арест от полицейските служители,
спрямо него е било осъществено физическо насилие /видно от писмо и
медицинска документация на ОС“ИН“ – Х. на л. 74 – 78 от т.1 по нохд
№515/2021 г./. Но същият още в първоначалните си обяснения, както и
впоследствие, неизменно отрича съпричастност във вменената му в съучастие
с подс. Р. престъпна дейност, т.е. това не е повлияло на дадените обяснения, с
оглед на тяхната манипулативна насоченост. Малко по-спорно е
обстоятелството, дали след оказаното спрямо него физическо насилие, подс.
Г. е дал доброволно на разследващите органи паролите за достъп до своите
мобилни телефони. Но след като в съдебно заседание, същият отрича
първоначалните си обяснения в тази им част, подобен довод се явява
несъстоятелен.
На трето място, по отношение на извършения оглед на веществени
доказателства и съставения протокол от 17.09.2019г. на иззетия от подс. Р.
мобилен телефон с IMEI * с поставена в него сим-карта, както и предадените
доброволно от подс. Г. - два мобилни телефона /с IMEI *** с поставена в него
сим-карта и IMEI ***/, както и флаш-памет /запаметяващо устройство/.
При извършването на огледа на иззетите веществени доказателства,
всъщност са стартирани мобилните устройства с предоставените пароли за
достъп, като са прегледани отделните информационни раздели и извлечени
23
данните от съдържащите се в тях записи – за номера на абоната /за първите
два апарата/ и индивидуалния номер на устройството /за третия телефон/. Към
протокола за оглед е изготвен и приложен фотоалбум, в който са
илюстрирани само външното състояние на тези вещи, но не и записаните
софтуерни елементи, които се визуализират при включването на апаратите.
Тези разминавания са били уточнени в показанията на разпитания като
свидетел – технически сътрудник, който е участвал при извършения оглед -
Х.Х., а в по-косвен план и от показанията на присъствалите на извършването
му като поемни лица свидетели А.П. и Д.М., които не оспорват присъствието
си провеждането му от разследващия орган. В тази връзка основателно от
окръжния съд са били отхвърлени възраженията на защитата, която е
поискала извършения оглед на веществени доказателства да се изключи от
доказателствените средства по делото, тъй като отговаря на изискванията на
НПК. Съвсем логично е отчетено, че този протокол е валиден, единствено
досежно направените отразявания в приложения към него фотоалбум,
съдържащ снимки на външните белези на огледаните предмети, но не и за
съдържанието им.
Правилно е съобразено, че не е било необходимо издаването на
полученото разрешение по чл.165, ал.6, вр. ал.2 от НПК за задържане и
изземване на компютърни информационни данни с Определение №
300/11.09.2019г. по чнд № 518/2019г. на Х. окръжен съд на електронните
пощи, до които се достига, чрез трите мобилни телефона, със задържане и
изземване на кореспонденцията от тях, както и съдържащата се такава в
самите апарати. И това е така, защото разрешеният по този ред
доказателствен способ не е бил използван при съставените протоколи за
оглед от 14.05.2020г. и 21.05.2020г. /л.72 и л.76, т.2 от ДП/, протокол за
претърсване и изземване на компютърни информационни системи и
задържане на кореспонденция от 28.05.2020г. /л.82, т.2 от ДП/.
Действията по оглед и изземване всъщност са били проведени преди
това от възложеното с постановление от 19.09.2019г. техническо задание за
изследване на трите телефонни апарата и флаш-памет, което е изпълнено на
14.01.2020г., завършило с кратко писмено изложение на използваните научни
методи и софтуерни програми, както и изготвяне на три броя оптични
носители. А последните са станали впоследствие предмет на извършените
огледи от 14.05.2020г. и 21.05.2020г., както и протокола за претърсване и
изземване на компютърни информационни системи от 28.05.2020г.
Затова и след като са процесуално валидни, извършените действия по
изземване на мобилния апарат от подсъдимия Р. и предаване на два апарата и
флаш-памет от подсъдимия Г., разрешение за извличане на информационните
данни от тях не е било необходимо. Ненужно е било и издаване на
разрешение по чл.165, ал.6, вр. ал.2 от НПК, доколкото не се установява
софтуерните системи в тях да са осигурявали достъп до електронна поща,
каквато не е изземвана или изследвана.
24
В този случай, изследването на съдържащата се в телефонните апарати,
сим-карти и флаш-памет информация е било допустимо да стане по експертен
път, така както и сторено на досъдебното производство.
Изготвеното въз основа на така възложената задача експертно
заключение, правилно е било възприето като обективно и компетентно, а
отправените от защитата възражения спрямо използваните от експерта
технически методи и софтуерни продукти, очевидно са несъстоятелни. Тези
съмнения са били преодолени при изслушването на вещото лице в съдебно
заседание на 21.05.2021 г., според което използваната пробна версия на
посочения в първоначалното му заключение програмен продукт не се е
отразила върху изследването на данните в мобилните телефони и не е
застрашила сигурността на получените резултати, защото макар и
експериментална, тя е разполагала с всички необходими функционалности,
като продукт от окончателно одобрените варианти. Поради тези причини и
напълно аргументирано, окръжният съд е приел като компетентно и
допълнителното заключение на експертизата, онагледяващо на хартиен
носител относимите към предмета на доказване данни за осъществената
комуникация между иззетия от Р. и предадените от Г. мобилни апарати, чрез
телефония, текстови съобщения и използвани интернет-приложения. Тя
обхваща периода 18.08.2019 г. – 24.08.2019 г., съгласно запазените записи в
телефона с IMEI *** /предаден от Г./; периода 17.08.-18.08.2019 г., според
записите в телефон с IMEI *** /предаден също от Г./ и периода 20.08.-
24.08.2019 г. според запазеното в телефона с IMEI *, иззет от подсъдимия Р..
На четвърто място, настоящият състав споделя в основната им част
мотивите на съда за изключването от доказателствата по делото на
използваните СРС и изготвените ВДС по отношение на проведените
разговори между подсъдимите Р. и Г..
Прилагането на поисканите от прокуратурата, посочени в чл.172, ал.1
от ЗСРС способи - подслушване, проследяване и наблюдение, е било
разрешено спрямо подсъдимите Г. и Р., след издаденото разпореждане на
компетентен орган, като резултатите са възпроизведени в приложените в
класифициран. том ВДС. И извършената между двамата телефонна
комуникация през периода от 20.08. до 22.08.2019г. е била обективерана като
съдържание в изготвените ВДС от използваните СРС.
Въпреки спазването на формалните, законови изисквания за
прилагането им, окръжният съд обосновано е преценил, че последните не
могат да бъдат надлежен източник на преки доказателства. Представителите
на обвинението приемат, въз основа на показанията на свидетеля Г. И., че
подслушването на Р. е станало с негово знание и съгласие, в резултат на
проявената от него готовност да съдейства на разследването. От друга страна,
преди да се издаде разрешението за прилагане на оперативните способи, В. Р.
не е бил конституиран. в някакво процесуално качество, както и не е бил
разпитан по делото, поради което и заявеното от горепосочения полицейски
25
служител съгласие от негова страна да осъществи „контролирана
комуникация“ с Г., отразено и в искането за прилагане на СРС, не са били
документирани.
Затова и становището на Р. по приложените спрямо него оперативни
способи е останало изцяло извънпроцесуално и неформално, поради което и
дали в действителност е дадено съгласие, както и неговата валидност, не
могат да бъдат проверени. Правилно е съобразено и това, че дори да се
приеме наличието от страна на Р. на съгласие, тогава възниква следващият
резонен въпрос за допустимостта спрямо него да бъде поискано и да се
получава разрешение за използване на СРС /с трите оперативни способа/,
доколкото единственият законосъобразен начин за документиране на
неговите изявления е бил провеждането на разпит /като свидетел или
обвиняем/ и защото не неговата собствена, а на другиго престъпна дейност е
била целта на предприетата оперативна разработка. И на следващо място
виждането, дали чрез провеждането на манипулирани разговори под
въздействието на полицейските служители, на практика не е бил приложен
друг оперативен способ, за който обаче разрешение не е получено. В тази
връзка, когато такова знание, респ. съгласие за прилагането на оперативните
способи е налице, тогава следва да бъде дадено в надлежната за това писмена
форма, отсъствието на която опорочава самите СРС, както и съставените въз
основа на тях ВДС.
Поради тези причини, въпреки че подс. В. Р. към датата 20.08.2019 г. е
нямал процесуален статут и спрямо него са прилагани в нарушение на
правата му и на закона единствено извънпроцесуални средства, това не
изключва необходимостта от посоченото документиране като елемент от
досъдебното производство или в самото искане за издаване на разрешението.
Но тъй като проведените между Р. и Г. разговори са се дължали изцяло на
чужди внушения, като време и съдържание /в каквато насока са и показанията
на св. И./, тогава се поставя въпросът не само за вида на действително
използвания оперативен способ, но и за евентуално провокиранащо
изявленията на Г. естество на адресираните към него послания. Спрямо Г. е
било допустимо да бъдат използвани СРС за контрол на комуникацията му с
Р., като придобитите чрез прилаганите способи сведения, биха били
надлежно получени, но само ако събеседникът му не е бил поставен в
манипулирана обстановка, което сериозно разколебава извода, че насрещните
на диктуваните изявления биха били идентични на тези в обичайна и
неповлияна среда. И съвсем резонно е преценено, че насочването на
подслушваното лице към определени обстоятелства от оперативните
работници, използващи Р. за постигане на оперативната си цел, не отговаря
на вложения от закона смисъл на способа „подслушване“ и обосновава
ненадеждност на получените при използването му резултати.
Не на последно място, съдът е констатирал при изслушването в съдебно
заседание на записите, че изготвените при прилагането на СРС материални
носители /оптични дискове с аудио-записи/ са с недобро и лошо качество,
26
което създава сериозни затруднения да се извърши последващ анализ относно
съответствието на гласовото и писмено съдържание на ВДС.
Поради което и напълно законосъобразно и обосновано, окръжният съд
е изключил резултатите от използваните специални разузнавателни средства
от доказателствената съвкупност, на която базира своите изводи в мотивите
на постановената присъда.
По направените правни изводи във връзка с повдигнатите на
подсъдимите обвинения, настоящият състав възприема становището на
окръжния съд досежно доказаността на основната част от инкриминираната
деятелност на подс. В.Р., за разлика от вмената такава на подс. Р.Г..
Основното пряко доказателство, върху което са изградени изводите на
съда за съпричастността на подс. Г. към повдигнатото му обвинение се явяват
първоначалните обяснения на подс. Р. след привличането му като обвиняем
на 22.08.2019г., които не са били отречени впоследствие в другите разпити на
досъдебното производство.
Безспорно тези обяснения се явяват важен източник за собствената му,
както и за чуждата престъпна дейност, защото съдържат информация, добита
в резултат на непосредствените му впечатления за произтеклите събития.
Също така, тези обяснения са били депозирани формално при спазване на
изискванията на процесуалния закон, с участието на назначен служебен
защитник и преводач от чужд език. Но се пропуска в мотивите на съда да се
упоменат предходните и съпътсващите ги обстоятелства, които водят до
възникването на сериозно съмнение, че същите не са депозирани свободно, а
под влиянието и намесата на полицейските служители. Тези обстоятелства са
налице, в резултат на протеклото непосредствено преди тях незаконно
задържане на Р. през периода от късните часове на 19.08.2019г. до вземане на
22.08.2019г. на прокурорската мярка по чл.64, ал.2 от НПК за 72 ч. задържане,
предшествано и съпровождано с провокираната под тяхното въздействие
телефонна кореспоненция с инсцинирано внезапно влошаване в
здравословното състояние на Р. и настаняване в болница, за да се мотивира Г.
да се завърне в Б..
На следващо място от съда са възприети като косвени и подкрепящи
обясненията доказателства – фактът на съвместния престой на двамата
подсъдими в гр. Б., започнал и завършил за Г. от 21.07. до 17.08.2019г., а за Р.
- от 24.07. до 19.08.2019г. Очевидно, съвместният им престой в това
отдалечено населено място, съпроводен с постояната комуникация между тях
през периода от 24.07. - 19.08.2019г., налагат заключението, че техните
взаимоотношения между работодател и подчинен са прераснали в близки и
приятелски. В подкрепа на този извод са и последвалите събития, за които
двамата разказват в обясненията си пред съда – за търсенето на съдействие от
подс. Г. при аварирането на автомобила на подс. Р. на 16.08.2019г. в района на
магистралата за гр. О. /Р. го е казал и в кредитираните от Х. съд обяснения от
11.08.2020г. на л. 96, т.1 от ДП, без да посочва точното място/, което
27
обстоятелство неправилно е прието за недостоверно само поради факта, че
последният е следвало да пропътува отново разстоянието до гр. Б. /около
1500 км/ и обратно в рамките на три дни, за да си вземе забравения обдишващ
апарат. Както вече се упомена, това допълнение на подс. Р. в обясненията му
пред съда е подкрепено не само от подс. Г., но и от представените пред
въззивната инстанция, надлежно преведени и заверени справки от ТОЛ-
системата на Р. Т. за придвижването на автомобилите им през същия период.
Версията на подс. Р. е допълнена и с уточнението, че му е изтичал и срока на
болничния лист, което вероятно е станало повод за осъществената между
двамата последваща телефонна кореспонденция, свързана с намесата на подс.
Г. за осигуряването съдействието от негов познат, което е потвърдено и от
издадения нов лист в здравно заведение в гр. Б..
Друг детайл, възприет неправилно от окръжния съд като косвено
доказателство за съпричастността на Г., е осъществената след пристигането
му в Г. телефонна кореспонденция между двамата подсъдими през периода от
17.08.-18.09.2019г. във връзка с подпомагането на Р. да открие мястото в
района гр. Б. и да се свърже с хората, които ще поставят в колата
инкриминираното наркотично вещество. Не се оспорва, че между тях е имало
на 17.08.2019г. два разговора, а на 18.08.2019г. още три разговора, които са
запазени в паметта на телефона на подс. Г., за разлика от този на подс. Р..
Също така не може да се отрече и установяването от вещото лице, че освен
телефонната кореспонденция между двамата на 18.08.2019г. в периода 17.18
ч. – 17.27ч. по повод описанието според първоначалните обяснения на подс.
Р. сервиз, впоследстнвие в 17.54 ч. на същата дата подс. Г. е изпратил GPS
координати на телефона на М. на място в района на гр. Б.. Възможно е
наличието на някаква свързаност на предходните разговори между
подсъдимите и последвалото съобщение от подс. Г. до М. Й., но в крайна
сметка по делото категорично е установено, че последният не е препратил по
електронен път тези координати на подс. Р., за да подпомогне намирането на
сервиза. Още повече и на 18.08.2019 г. след 17.54 ч. между двамата
подсъдими няма констатирани от вещото лице други телефонни разговори,
които биха могли да спомогнат намирането на процесния автосервиз от Р..
Поради тези съображения настоящата инстанция намира, че
първоначалните обяснения на подс. Р. за това, че подс. Г. го е подпомогнал
във връзка с организирането, заплащането и поставянето на наркотичното
вещество в л.а. „О. З.“ в района на гр. Б. на 18.08.2019г. следобед, не се
подкрепя от някакви други доказателства по делото, след като съдържанието
на телефонните разговори между двамата не може да се разбере. Затова и
изпращането на въпросните координати от Г. на Й., въпреки липсата на
установеност как са достигнали като краен адресат до неговия съучастник,
необосновано е прието от окръжния съд, че не могат да бъдат изключени от
доказателствената информация, която макар и по косвен път подкрепя
участието на първия от тях в разглежданото престъпление.
Повдигнато обвинение срещу Г. е за помагачество към извършването на
28
контрабанда на наркотични вещества, но не и за тяхното предходно
придобиване, а това изисква наличето на установена обуславяща
взаимовръзка между двете прояви, която в случая не би могла да се обоснове
от събраните по делото доказателства.
Окръжният съд приема като косвена доказателствена разновидност и
естеството на проведената между подс. Р. и подс. Г. интензивна телефонна
кореспонденция от 20.08. – 24.08.2019г., анализирана в заключението на
вещото лице. Тук обаче не е съобразен фактът, че съдът в мотивите си вече е
приел, че съдържанието на тези разговори, документирани във ВДС от
прилаганите СРС е изключена от доказателствената съвкупност, не само по
незаконосъобразност, заради липсата на получено по надлежния ред съгласие
от подс. Р., който до ранния следобед на 22.08.2019г. все още не е имал
процесуален статут, но и поради преценката, че е същата е била провокирана
и под контрола на полицейските служби. Обстоятелството, че се касае за
множество разговори, от които 57 на брой са били инициирани от подс. Г. и
само 14 на брой - от подсъдимия Р., не е до толкова важно, след като
провеждането им, зададената линия на поведение /с поддържането на
заблуждение за влошеното здравословно съостояние, съпроводено с
настаняване в болница и липсата на достатъчно средства, оставянето на
автомобила без надзор/ и използването на близките взаимоотноения между
двамата, реално е осъществено по неправомерен начин под надзора на тези
структури. И това е така, защото всички телефонни разговори и съобщения са
проведени след започването на досъдебното производство, като първоначално
подс. Р. е бил задържан незаконно, а впоследствие, макар и задържан по реда
на НПК /за 72 ч. на 22.08. и с постоянна мярка от 23.08.2019г./, същият
въпреки справката на началника на ОС „ИН“ – Х., реално е имал
нерегламентирани срещи с тези полицейски служители в ареста или извън
него, за да се осигури комуникацията му с подс. Г.. Другият екзотичен, но
отново незаконосъобразен вариант е мобилното устройство /веществено
доказателство по делото/, да е било внесено нелегално в следствения арест.
Не може да не направи впечатление и обстоятелството, че
провежданите под оперативен контрол телефонни разговори и изпращани
съобщения са били не само особено интензивни, но и убедителни, след като
подс. Г., за да се притече на помощ на приятеля си е пропътувал със самолет,
поради липсата на свободни места, маршрута от гр. Х. /не от гр. Щ./ до гр. Б.
/не до гр. С./ и от там с такси до гр. Х.. Но разграничение между личната и
хуманна заинтересованост от „здравословното състояние“ на подс. Р. спрямо
тази за „съдбата“ на намиращата се все още в автомобила му пред болницата
пратка с хероин /според зададената от полицейските служби легенда за
събитията/, не би могла да бъде направена по начина, по който се е опитал да
очертае в мотивите си окръжният съд, за да се докаже съпричастността на
подс. Г. в извършеното престъпление.
В този аспект и издаденото от наблюдаващия прокурор постановление с
възлагане на функции по разследване на служителите от „БОП“-Х.-Кържали
29
по чл.196, ал.1 и чл. 218 от НПК, не би могло да узакони или санира подобни
извънпроцесуални действия по провеждане на „оперативни беседи“ и
„контролиранани разговори“ със СРС.
В резултат на този анализ въззивната истанция не възприема
заключението на окръжния съд, че дадените от Р. обяснения от досъдебното
производство, както и анализираните други доказателства, са еднопосочни и
убедителни за това, че участието на подсъдимия Г. в престъпната дейност е
било реализирането по описания от първия подсъдим начин.
Преценените от окръжния съд преки по естеството си доказателства
/обясненията на Р. от досъдебното производство/ не може да се приеме, че са
подкрепени по нужния категоричен начин от косвените такива /пътуването до
Т. в приблизително за двамата време, едновременния им престой в гр.Б.,
периода и вида на проведените разговори, пристигането в гр.Х./, така че да
аргументира заключението, че именно Г., макар и дистанцирано е
способствал с действията си за набавянето на наркотичното вещество и за
неговото укриване в автомобила, послужил за превоза през държавната ни
граница, както и е точно лицето, което е очаквало доставянето му в гр.Щ..
С оглед на тези съображения спрямо подс. Р.Г., остава недоказано
повдигнатното му обвинение по чл.242, ал.4, пр.1, вр. ал.2, пр.1 от НК, в
съучастие с подс. Р., не само като подбудител по чл.20, ал.3 от НК, за което
първоинстанционният съд го е оправдал частично[8], но и като помагач по
чл.20, ал.4 от НК, тъй като не се установи по категоричен начин да е
подпомагал извършването на деянието от негова страна, взимайки участие в
придобиването на територията на Р. Т. на подготвеното за пренасяне в Р. Б.
наркотично вещество, в действията по укриване, изразили се в намирането на
лицата и мястото за полагане на пакетите в автомобила, в насочването и
даването на указания за реализиране дейността на извършителя.
Дали и до каква степен други неустановени лица са взели участие на
територията на Р. Т. в подготовката и подпомагането на тази дейност от
страна на подс. Р., по делото също остава недоказано.
При това положение са налага крайният извод за недоказаност на
авторството от страна на подс. Г. в престъплението, тъй като наличните по
делото пряко и косвени доказателства не могат да послужат като единствена
основа за постановяването на осъдителна присъда, така както е сторено от
окръжния съд. В тези случаи, при отсъствието на хармонична верига от
доказани факти, свързани помежду си и с основния факт, не може да се
достигне до единствено възможния извод за авторството на деянието от
страна на подс. Г.[9].
Това доведе до отмяната на присъдата в частта, с която подс. Р.Г. е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.242, ал.4, пр.1-во,
вр. ал.2, пр.1-во, вр. чл.20, ал.4 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от
НК е осъден на 13 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на
100 000 лева, вместо което същият беше признат за невиновен в това, на
30
19.08.2019 г. на ГКПП „К. А.“, обл. Х. в съучастие с подсъдимия В.Р., в
качеството на помагач, с лек автомобил марка „О.“, модел „З.“ с немски
регистрационен номер „""“ да е пренесъл през границата на страната от Р. Т. в
Р. Б. без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество –
хероин, с общо тегло 18 972,10 грама и съдържание на активен компонент
„диацетилморфин“ 54,4 тегловни процента, на обща стойност 1 707 489 лв.,
като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е
особено тежък, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по
обвинението по чл.242, ал.4, пр.1-во, вр. ал.2, пр.1-во, вр. чл.20, ал.4 от НК.
По отношение на доказаността на обвинението на подс. В. Р.,
настоящата инстанция споделя мотивите на окръжния съд, с изключение на
възприетата съучастническа дейност с подс.Г.
И това е така, защото освен направените от него самопризнания, по
делото са налице достатъчно други гласни и писмени доказателства. В
показанията си митническите служители - С., М.и С. разказват, че още преди
предприемането на проверка в управлявания от подс. Р. автомобил са
забелязали признаци на неспокойство и нервност у водача. При откриването
на наркотика той не е бил изненадан, а при извършеното изземване на
пакетите сам е записал, че се е заел с транспорта им, макар веществото да не е
негово и лично не се нуждае от него. Правилно е отбелязано от съда, че
самият начин за укриване на наркотика и мястото на поставяне /фабрични
кухини/, също е показателен за неотреченото знание – пакетите са били
положени в две от автомобилните врати, като багажната врата явно е била с
различна от обичайната тежест и точно това е дало повод на проверяващите
да се усъмнят в наличието на укрити там предмети. Те са били впечатлени и
от малкото количество багаж, което освен като характерен способ за
прикриване на допълнителния товар, дава основание и за възникването на
съмнение за достоверността на версията му относно повода за посещението в
Т. – за лятна почивка с приятелка. Докато в обясненията си на досъдебното
производство, Р. е описал не само мястото и механизма за поставяне на
пакетите с наркотика в колата му, но и неговото плащане. В тази връзка е
посочил, че е изтеглил своите спестявания от 81 000 евро, които е пренесъл
от Г. до Т., където я е предоставил за заплащане на хероина. Коректно е
отбелязано, че на съдебното следствие подробности за предаването на парите
не са били съобщени, вероятно с оглед обслужваната защитна теза в интерес
на другия подсъдим. Независимо от това, следва да се приеме за доказано, че
подсъдимият Р. е финансирал закупуването на наркотика, след като фактите
относно размера на изтеглените суми и институциите, от които операциите са
извършени, са достатъчно конкретно представени в обясненията от 11.08.2020
г. В обясненията си от 22.08.2019 г., Р. посочва, че сам е посетил указания му
от Г. автосервиз в гр.Б., където се срещнал с непознати за него лица, които
поставили наркотика в двете врати на автомобила. Тези обяснения, не се
кредитираха от страна на възивната инстанция в частта им относно
съучастието като помагач на подс. Г. по гореизложените съображения. Но
31
няма пречка да бъдат възприети за достоверни досежно описания начин на
поставяне на пакетите с хероин, тъй като подобно описание би могло да се
даде само от лице, което е присъствало при извършената манипулация, а това
съответства и с данните от протокола за оглед на местопроизшествие.
Основателно е отбелязано от окръжния съд, че обективните белези на
извършеното от Р. отразяват и субективното му отношение към тях, като
илюстрират представи за основните фактически елементи на престъпната
дейност. Той е наблюдавал как и къде в колата му се поставят пакетите, като
е бил запознат предварително и най-общо за тяхното съдържание и
количество. Обяснил е и това, че със спестяванията си е осигурил
заплащането на наркотика, посочвайки първоначално че това е станало, чрез
подс. Г., но впоследствие същият е променил версията си, като на
досъдебното производство и пред съда, е разказал, че сам го е заплатил,
отричайки категорично приятелят му да е оказвал подобно съдействие. В този
смисъл, действително поведението на подсъдмия Р. пред митническите
инспектори е само допълнителен фактически показател за коментираните
представи, а записаното в протокола за изземване, категорично потвърждава
този извод.
Следователно подс. Р. е извършил престъплението при пряк умисъл,
защото е съзнавал общественоопасния характер на стореното и неговите
последици, които непосредствено е преследвал.
Поради тези причини и спрямо подс. В.Р. е установено по безспорен
начин, че е осъществил основния състав на изпълнителното деяние по чл. 242,
ал.2 от НК – защото на 19.08.2019г. на ГКПП „К.“, без да притежава
надлежно разрешение е пренесъл през границата на страната ни
високорисково наркотично вещество - хероин.
Противно на доводите на защитата, от доказателствата по делото е
изяснено, че подсъдимият В.Р. е осъществил и класифициранрания състав на
това престъпление по чл.242, ал.4 от НК. Безспорно, установената цена на
наркотика от 1 707 489 лева, не само отговаря на стойностния критерий на
понятието „особено големи размери“, но и го надхвърля значително, като
основателно е преценено от окръжния съд, че това е една от причините да се
приеме, че случаят е „особено тежък“ за подсъдимия Р., въпреки
възраженията за възприемане на по-леката квалификация по чл.242, ал.2 от
НК. Изброените в чл.93, т.8 от НК белези, разграничаващи особено тежките
случаи на престъпленията от обичайните такива, налага диференциран
подход към извършеното от даден подсъдим. Дейността на подсъдимия Р.,
очевидно не носи белезите на традиционната престъпна проява от този вид.
Както посочва и в показанията си свидетелят Д., заплащането на
наркотичното вещество от лицето, което го и пренася, е сравнително рядко
явление в наркотрафика. Очевидно такова е и участието на превозвача във
всички предхождащи контрабандата действия, което отличава стореното от Р.
от други подобни деяния. Така той освен, че е осигурил пари за плащане на
32
хероина, реално е предоставил и автомобила си, с който е отишъл до мястото
на товарене, наблюдавал е укриването на пакетите във вратите, знаел е
приблизителното им тегло и съдържание, а след това се е заел и със самия
транспорт. Основателно по този повод е съобразено и това, че пренасянето на
сумата от 81 000 евро през външна за ЕС граница без съответно деклариране,
също е престъпно, макар и да накърнява съвсем друга обществена сфера,
обект на правна защита. От друга страна, за извършеното от Р. не са били
налице някакви житейски оправдани причини, които да предизвикват
предприемането на тази високо рискова престъпна дейност и сами по себе си
да изключват изброените белези в чл.93, т.8 от НК. В тази връзка правилно е
отбелязано от първостепенния съд, че подсъдимият Р. е имал достатъчно
сигурни доходи, дългогодишна трудова заетост и солидни спестявания. Той е
нямал финансови задължения към други лица или институции, което да го е
мотивирало да се включи в наркотрафика, а посочената от него причина да
стори това – предоставяне на услуга на своя приятел, по-скоро подкрепя, а не
отрича тежестта на извършеното престъпление. Количеството на пренесения
наркотик, което е сравнително по-малко от гледна точка на предмета на други
подобни престъпления в Х. съдебен район, би могло да бъде основание да се
изключи особената тежест на проявата, но само, ако то бъде разглеждано
изолирано от вида на използваното превозно средство /лек, а не товарен
автомобил/ и всички останали обстоятелства по случая, сочещи на сериозна
предварителна подготовка, организираност и немалък използван личен
финансов ресурс. Не без значение е и обстоятелството, че подс. Р., за да
доведе докрай замисленото, се е наложило да прекоси отново територията на
Р. Т., за да вземе наркотичното вещество, като с оглед на напредналото време
се е наложило да го съчетае с удължаването на болничния си лист, даващо му
легитимна причина да стори това. Липсата на категорични доказателства за
съпричастност на подс. Г. към тази дейност, не означава, че подс. Р. не е бил
подпомогнат на територията на Р. Т. и от други неустановени по делото лица,
за да може да я доведе докрай. И това е така, защото същият е немски
гражданин, пребиваващ в чужда държава и без данни за владеене на
съответния език, като извършването на подготвителната дейност по
намирането и поставянето на наркотичното вещество на подходящо място е
изисквало съответната интелектуална, техническа и логистична подкрепа. В
този смисъл и обективните белези на поведението на подс. Р. преди да
осъществи инкриминираното деяние, сочат на особена упоритост в
постигането на престъпната цел, чийто най-ярък израз е усилието за
преодоляване в сравнително кратък срок на всички неблагополучия и
разстояния, за да може да премине държавната ни граница с укритото в
автомобила сериозно количество наркотично вещество, като го пренесе до
ФРГ, където да бъде реализирането неговото разпространение. Последното,
независимо от наличните положителни характеристични данни, трудова
заетост, липса на предишни осъждания и оказано съдействие на
разследващите органи, обрисува личната му обществена опасност като много
33
по-висока от типичната.
По тези съображения, настоящият въззивен състав възприе основната
част от правния анализ на окръжния съд, досежно извършеното от подс.
В.Ф.Р. престъпление по чл.242, ал. 4, пр.1-во, вр. ал.2, пр.1-во от НК, като
отмени присъдата в частта, с която той е бил признат за виновен да е
действал в съучастие с подс. Г. и го призна за невинен и оправда само по
отношение на това престъплението да е извършено във връзка с чл.20, ал.2 от
НК.
При индивидуализацията на наказанията на подс. В.Р., настоящият
състав намира, че първоинстанционният съд, прецизно е съобразил
обществената опасност на извършеното и на самия извършител, подбудите за
престъплението и установените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК, като не се налага коригИ.ето на
техните размери.
Подсъдимият В.Р. е гражданин на Федерална република Г. и
дългогодишен жител на гр.Щ.. Той не е женен и няма данни да има
задължения по полагането на грижи към деца, родители или други близки
лица, нуждаещи се от подкрепа и издръжка. Р. не е осъждан, като няма
сведения за негови противообществени прояви, поради което коректно е
преценено, че личната му характеристика е положителна. Подбудите му да
извърши престъплението съответстват на посочените такива от самия него.
Правилно е отчетено и процесуалното поведение на подс. Р. като
положително, тъй като веднага след разкриването на извършеното от него
престъпление, същият е дал обяснения и е оказал съдействие на
разследващите органи. Отделен е въпросът, че зададената по
извънпроцесуален ред линия на неговото поведение от оперативните
полицейски служби по разкриването и установяването на престъпната
деятелност на неговия съпроцесник Р. Г., не е дала преследвания резултат. В
този смисъл и направените от него изявления демонстрират искрено
разкаяние за стореното. Съобразено е и недоброто здравословно състояние на
подс. Р.. Към така посочените смекчаващи отговорността обстоятелства,
основателно е добавено и незаконното задържане на Р. в периода 19.08.2019
г. – 22.08.2019 г. През този период той е бил фактически лишен от свобода,
без надлежно съдебно решение или друг акт, позволяващ ограничаване на
правата за целите на наказателното преследване. Това нарушение на основно
право по чл.5 § 1 от ЕКПЗЧОС, също е съобразено при индивидуализация на
наказанието на подс. Р., чрез отчитането му като допълнително смекчаващо
отговорността. Тези съображения на първоинстанционния съд не могат да не
бъдат споделени, като напълно обосновано са довели до заключението, че
спрямо подс. Р. са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства,
с оглед на които и най-ниското предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко.
Законодателят е предвидил за извършеното от подс. Р. престъпление по
34
чл. 242, ал.4, пр. 1, вр. ал.2, пр.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 15 до 20 години и „Глоба“ от 200 до 300 000 лева. Последното, с
оглед на така възприетите съображения от окръжния съд, очевидно не е
съответно на извършеното и на оценката за личността на извършителя. Затова
напълно законосъобразно и справедливо е определено наказанието спрямо
подс. В.Р. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в размер под най-ниския
предвиден от закона, като съобразявайки всички обективни и донякъде
специфични характеристики на стореното, съдът е преценил, че лишаването
от свобода за срок от 9 години е адекватна санкция, която би постигнала
целеното превъзпитание, както и превенция в индивидуален и генерален
план. В този смисъл и отправеното искане от защитата за неговото
допълнително намаляване, така както е поискал прокурора пред
първостепенния съд, не би могло успешно да доведе до реализация на
изброените по-горе цели, като постигането на поправителния ефект спрямо
извършителя, не следва да бъде осъществено в такъв кратък срок, а и общата
превенция при извършването на подобни тежки по характера си престъпления
ще бъде сериозно компрометИ.а.
Не се налага промяна и в направената преценка от страна на окръжния
съд по отношение произнасянето на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от
ЗИНЗС подс. В.Р. да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от
свобода при условията на първоначален „Строг“ режим.
Наред с основното наказание, съдът законосъобразно при условията на
чл. 55, ал.2 от НК е намалил с ½ и кумулативното наказание „Глоба“, чийто
размер от 100 000 лева е съобразен с имотното състояние и доходите на подс.
Р..
В интерес на подсъдимия В.Р. е постановено от съда, на основание
чл.59, ал.1 от НК от срока на наказанието „Лишаване от свобода“ да се
приспадне цялостното време, през което същият е бил задържан, считано от
19.08.2019 г. до влизане на присъдата в законна сила.
По отношение на подс. Р.Г., тъй като въззивната инстанция отмени
присъдата в наказателно-осъдителната й част и го оправда изцяло по
повдигнатото му обвинение, следва като резултат и постановяване на
отмяната й в частта относно приложението на чл.59, ал.1 от НК.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 242, ал.7 от НК, като
съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението -
високорисково наркотично вещество – хероин, с общо тегло 18 972,10 грама и
съдържание на активен компонент „диацетилморфин“ 54,4 тегловни
процента, на обща стойност 1 707 489 лева.
На основание чл.242, ал.8 от НПК е отнето в полза на държавата и
превозното средство, послужило за превозване на наркотичното вещество,
тъй като от доказателствата по делото е установено, че лекият автомобил
марка „О.“, модел „З.“ с немски регистрационен номер "" е собственост на
подсъдимия В.Ф.Р..
35
За останалите иззети веществени доказателства, правилно е съобразено,
че не са вещи, които са предмет или средство за извършване на
престъплението, поради което и основанията по чл.53 от НК за отнемането им
не са налице. Затова мобилен телефон апарат марка „S.“ с IMEI * с поставена
в него сим-карта е поставено да се върне на подсъдимия В.Р., а мобилен
апарат марка „I.“ с IMEI *** с поставена в него сим-карта, мобилен апарат
марка „I.“ с IMEI *** без сим-карта и USB-флаш памет с бял цвят, да бъдат
върнати на подсъдимия Р.Г..
Предвид на постановената оправдателна присъда срещу подс. Р.Г.,
въззивната инстанция отмени присъдата и в частта за присъдените в тежест
на двамата подсъдими деловодни разноски, които ще следва да заплати
единствено признатият за виновен В.Р., съответно от досъдебното
производство по сметка на Митница – Б. от 2121,14 лева, а в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на Окръжен съд- Х. в размер на
1070,50 лева.
Законосъобразно подсъдимият В.Р. е осъден да заплати и по сметката на
НБПП разноските, направени за ползваната на досъдебното производство
служебна защита. Тези разходи съгласно представеното Решение № ХС-2057-
22724/09.12.2020 г. на Председателя на НБПП-С. /л.67, т.1 от нохд
№515/515/2020г./ възлизат на 230 лева и представляват изплатено
възнаграждение за адвокат, упражнил служебна защита.
Направените по делото разноски за преводачи и за превод на
документи, на основание чл.189, ал.2 от НПК, остават за сметка на
съответния разследващ орган от досъдебното производство, а в съдебното
производство на съда.
Следва присъдата с мотивите на Пловдивския апелативен съд, с оглед
гарантирането на правата на подсъдимите В.Р. и Р.Г. по чл.55, ал.4 от НПК, да
бъдат преведени от български на немски и турски език като им бъдат
изпратени съответните преписи. Тези допълнителни разноски по идентични
съображения остават за сметка на въззивния съд.
Предвид на гореизложеното, по вътрешно убеждение и съобразно
закона, Пловдивският апелативен съд постанови присъдата си по реда на чл.
334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 и чл.337, ал.1, т.2 от НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.
36
[1] Заб. Каятчиг е записано неправилно в мотивите, вместо Киятчиг, предвид на паспортните
данни Mehmet Kiyatcig.
[2] Вж. в тази насока е Р. № 601194/18.02.2022г. по н.д. №795/2021г. на І н.о. на ВКС.
[3] Съдебната практика допуска кредитирането на подобни обяснения, но поставя
задължително и тези условия, с оглед на изискванията на чл. 116, чл. 177, ал.1 НПК - Р. №
242/16.04.2020г. по н.д. № 1018/19г.; на ІІІ н.о., с.24; Р. № 108/30.06.2021 г по н. д. №
359/2021 г., I н. о., с.5; Р. № 60154/08.12.2021г. по н.д. №390/2021г. на ІІІ н.о. на ВКС.
[4] С Р. 27/25.02.1999 г. по н.д. № 644/1998 г. на ІІ н.о. на ВКС се приема, че когато на
съдебното следствие подсъдимият откаже да дава обяснения, дадените от него такива в
предходен процесуален стадий и приобщени по съответния ред, са валидно доказателствено
средство само за неговата престъпна дейност, но не и на другия подсъдим. Обратното
виждане е възприето в Р. № 254/15.11.2002г. по н.д.№ 754/2001 г. на І н.о.; Р.
№5/22.01.2013г. по н.д. №2266/2012г. на ІІІ н.о., Р. № 31/21.3.2017 г. по н.д. № 1305/2016 г.
на ІІІ н.о. на ВКС, но отново се изисква наличието и на други доказтелствени източници.
[5] Вж. в тази насока е цитираното от защитата дело Е. против Х. [E. v. С.] № 51198/08,
завършило с Решение от 25.04.2013г. на ЕСПЧ за допуснато нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧ.
[6] Вж. Р. № 1/20.02.1995г., по н.д. № 554/94 г. на І н.о. Р № 1114/14.02.2006 г. по н.о. №
506/2005 г. на ІІ н.о., Р № 33/17.02. 2010 г. по н.д. № 700/2009 г. на ІІІ н.о., Р. № 133 от
23.03.2011 г. по н. д. № 47/2011 г., II н. о., Р. №5/22.01.2013г. по н.д. №2266/2012г. на ІІІ
н.о., Р № 216/2017 г. по н.д. № 924/2016 г. на ІІ н.о. на ВКС.
[7] Вж. началото на тази промяна с Р. №45/03.02.2010г. по н.д. № 712/2009г. на ІІІ н.о. ВКС и
последващите Р. № 244/12.12.2016т., по н.д. №1029/2016 г. на І н.о., Р. № 29/28.04.2020 г. по
н.д. № 106/2020 г. на І н.о., Р. №60154/08.12.2021 по н.д. № 390/2021г. на ІІІ н.о. на ВКС и
др.
[8] При липса на съответен протест, присъдата е влязла в законна сила в тази й част, с оглед
на забраната reformatio in peius по чл. 336, ал.2 от НПК, като не е нужно да се излагат
допълнителни съображения в подкрепа на мотивите на първоинстанционния съд по това
обвинение.
[9] Вж. Р. № 242/24.09.2015г. по н.д. №601/2015г. на ІІІ н.о. на ВКС.
37
Съобщи за изтекли лични данни